Читателски коментари

Първо прочетох „Тайко“ на Йошикава. Сега чета и „Мусаши“. Преводът не е лош, без да е съвършен. Самите книги на Йошикава са интересни, съвсем различно композирани от европейските исторически романи. Усеща се много специфично японско мислене. Героят е любопитна фигура (най-популярният учител по фехтовка в Япония), но лично аз харесах повече „Тайко“, защото там става дума за съдбата не само на един човек, а на цялата страна.

Бърнард Корнуел е страхотен автор (сценарист на култовия сериал „Шарп“ за Наполеоновите войни), а трилогията му за Артур е особено добра.

Това е исторически роман, а не поредното фентъзи. Артур е военен вожд, изправен пред нашествието на саксите в Британия, а епохата е V в., веднага след оттеглянето на римляните от Британия. Цивилизацията се разпада, варварите идат, самите брити не са много повече от варвари, християните и езичниците взаимно се подозират в предателство, а няколко хиляди мъже трябва да застанат в стената от щитове и напук на всичко да опазят страната. Има си и хумор, и герои, които се представят за магьосници, и любовна история, но главното си остава калта и войната. Всички познати мотиви от легендата за Артур и рицарите му са обърнати наопаки. Великолепна атмосфера.

Прекрасна книга, подходяща за деца и тийнейджъри. Доброто старо рицарство, представено в цялата си приказна слава. Много хора, чели тази книга като деца, признават, че тя им е повлияла в интереса към легенди и история.

Съгласна съм

Интересният финал не компенсира останалата част от книгата, която не е нищо особено.Авторът е имал въображението за някое друго убийство и е прочел тук там разни неща насочени към окултизма. Сюжетът е доста добър, но все пак това не е най-важното има значение и начинът по който е написана книгата.

Много актуално и поучително!

Удивителна книга, непременно я прочетете, ще се хареса и на малки и на големи :)

Книгата е посредствена. Извинявам се на феновете, но е така. Описанията куцат или липсват, атмосферата е припряна, има разминавания (напр. кинжалът ту е в Кейтлин ту в Едард), някой герой се променят само и само да подплатят разказа и да го избутат в определена посока, вместо да са последователни или рационални, или поне човешки. Преводът (може би и оригинала не мога да кажа) е отвратителен („студ под нулата“, „консервирани боровинки“ и др.). Сериалът е в пъти по-качествен този път от написаното.

Чела съм я на 18, на 25, на 30 години, сега пак я прочетох и всеки път намирам по нещо, което не съм разбрала предишния път. Всеки път с нещо ново съм съгласна, или не мога да приема. Книгата си остава, мирогледът ми се променя, но всеки път изпитвам удоволствие от ежедневната мъдрост, която този роман съдържа. Не осъжда, не лепи етикети, няма „добри“ и „лоши“, няма „правилно“ и „грешно“. И въпреки това оптимистична.

Обичам Стайнбек, много харесвам „Улица Консервна“, още повече „Благодатният четвъртък“, „Тортила Флет“ не ми е много по вкуса точно сега. Документалната му проза също много ми допадна. Но „На изток от рая“ си остава моята любима книга.

@Фенка

Още не съм чела книгата, чудя се дали да я почна. Но по коментарите ти съвсем почвам да се отказвам.

Не знам защо, но когато чета коментарите ти се сещам за реклама на Уискас.. :)

Лично за мен любимата ми негова книга от прочетените до момента. :)

С оригиналния текст на конституцията е необходимо да се запознае всеки ГРАЖДАНИН!Затова първата крачка е ДОСТЪПНОСТТА!Благодарност към ВСИЧКИ „виновни“това да се случи!

Сега дочитам четвъртата. През последното десетилетие няма друга поредица, освен тази и „Малаазанска книга на мъртвите“ която да ми е доставяла такова удоволствие. Изгледах и първите две серии на първия сезон — и не смятам да гледам, за сега, останалите. Ще ги дръпна, но за някой друг път — самата тематика е прекалено тежка да се гледа — или препрочита ей- така, за удоволствие.

Невероятна поредица! Тъкмо приключих четенето на „Танц с дракони“ на руски и я пуснаха и на български. Ще я прегледам пак. Нямам търпение за продължението, дано Мартин го напише по-скоро!

аз пък напоследък много харесвам точно такива и книгата наистина е много добра държи в напрежение

Ти чете ли я?

pencho,

Благодаря искрено за уместното уточнение. Коментарът ви хвърля светлина върху нещо, което подозирах, но не е изрично упоменато в предговора към настоящото електронно издание, писан от самия Еко.

През ум не ми е минало, че романът има за цел да критикува църковните нрави от гледна точка на атеизма. Той документира и представя. Аз самият персонално и за себе си, като атеист, намерих известно удовлетворение в проследяването на много от разсъжденията на героите — разсъждения често логични, търсещи, базирани на религиозни аксиоми. Следването тази плетеница ме караше да се радвам искрено че не съм като тях; нещо подобно на облекчението което изпитваме, след като се събудим от кошмар и осъзнаем, че всичко е било само ужасен сън…

Тази книга трябва да се казва „История на България с някои целенасочено изкривени исторически факти“.

Например следният цитат буди доста въпроси:

„.Заедно с това обаче, особено през суровата зима 1941/1942 г., главното командване на Вермахта се убеди, че зимите ще бъдат кошмарни за техните войски.“

Я! Че дотогава в Главно командване на Вермахта не са ли знаели, че руските зими са бая студени? Ами това тяхно многоумно главно командване като не се е интересувало от география и не е знаело нищо за страната, в която нахлува — да бяха питали поне Гудериан. Той се е обучавал в Русия. И не само той.

Още един цитат: „Монтгомери спечели грандиозната битка с германците при Ел Аламейн…“

Но в същото време много по-грандиозната битка при Курската дъга е подмината с вихрен маньовър: „Провалът на германското настъпление при Курската дъга през 1943 г. е още едно доказателство за Борис III за очертаващото се на хоризонта поражение на Германия.“

Щото при Курск има не само провал на немското настъпление, но и руско контранастъпление, нека го изразим с думите на автора, казани по друг повод: „невиждано дотогава по дълбочина и устрем“.

Откъде ли е това тенденциозно представяне?

Мисля, че е от този цитат става ясно на кой господ се кланя авторът:

„Лично той (цар Борис ІІІ) бе дълбоко убеден, че ако Америка се намеси на страната на западните сили, Оста нямаше да бъде в състояние да преодолее мощта им“

Интересна, но мудна книга. Можеше да се събере в 1/2 от обема си без да загуби абсолютно нищо от стойността си.

Любопитни сюжетни линии, които обаче се сближават твърде бавно за моите разбирания.

Героите са леко плоски, но се преживява.

Харесва ми премереният цинизъм на автора ;)

Слава на нашата Козина, слава!

Слава на БКПЧ!

Слава на святата човка корава

и на професорите!

Козино, каси със бира прати ни,

карти прати ни — тесте!

Звяр Пилиферус, навеки сплоти ни,

верни сме ти от сърце!