За него „най-неотложната потребност бе да намери на кого да отстъпи възможно най-бързо оня дар на свободата, с който той, нещастникът се беше родил“.
Достоевски
…
Това е най-хубавата книга, която някога съм чел!
Книга, която ще помните винаги. С дълбочина, която смайва читателя.
Достоевски поставя екзистенциалния сблъсък- свобода или щастие. Свободният човек неможе да бъде щастлив. А свободомислещият щастливец е глупак.
Не Ви разбирам?! Свободата е да НЕ чувстваш новите окови. Което нечувстване те прави щастлив. Вярно,за кратко време…
Apropos, какъв е полът на Ана Дoстоевски — или е мома англичанка?!!!
Давам петица на книгата единствено, защото ме измъчи доста (знаете: при Достоевски страда или героя, или автора, или читателя…или и тримата). Но иначе евала за мазохизма на Достоевски, държал го да напише такъв свръхописателен роман!
Просто „Достоевски“! Коментарите са излишни…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.