Смарагдовият лебед от Джейн Фийдър
Действието в книгата се развива изключително мудно. Скучно и отегчително! Обичайният хумор характерен за авторката липсва напълно. Образът на сестрата на главния герой направо ми скъса нервите. Но изменянето на историческите факти ме вбеси най-много. Втората жена на Анри Наварски е Мария Медичи, нищо общо с дъщеря на френски херцог отгледана в Англия. Той е един от най-популярните крале на Франция, не може да се пишат такива глупости дори в розови романчета!
Не вярвай на никого от Мерил Сойър
Започнах книжката от любопитство — традиционна фабула. Но с интерес я я я дочетох. Добра е. С удоволствие й поставих оценка 5, макар че в началото предполагах, че ще е от книжките на които слагам 3 или 4.
Въпрос на чест от Джейн Ан Кренц
Книгата е много добра!
11/22/63 от Стивън Кинг
Благодаря на читанка.инфо, включително на всички които отделят време за поддръжка и оформление, а и специални благодарности на преводача!
Книгата доста ме погълна и сега няколко дни след прочитането и все още мисля над казуса с личните чувства на героя и необходимостта да се запази пространственовремевия континиум от „счупване“, какво го е водило в този избор, любов, страх, куража да правиш каквото трябва, а да става каквото ще? А аз как бих постъпил при последното влизане в „заешката дупка“?
Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Оценките за тази книга винаги са били крайни — от изключително харесвана до крайно отблъскваща. Аз лично бих я оценил във втората категория. Твърде абстрактна, и по мое мнение жертва на прехвалени модни класации. Остави в мен едно впечатление на отблъскваща мизерия, нелогични постъпки, в повечето случаи малоумни герои. Седи някакво си момиче чопли вар от стените и яде пръст…; друг пък се родил с опашка заради кръвосмшение, хванали го, отрязали му я и умрял…; някакви духове, глупци и несвързани истории без никаква логика и причина за случващото се… не искам да си спомням даже. Една от малкото, книги, която на никого няма да препоръчам. При огромното разнообразие от наистина стойностни книги, „Сто години самота“ е просто загуба на време. Няма нужда да ме опровергавате — това е лично мнение.
Мостът Мирабо от Гийом Аполинер
Невероятно е. И вторият вариант също е хубав, публикуван от Кунев
Есен от Гийом Аполинер
Става, но защо никъде няма пунктуация? Читателят трябва сам да усеща къде е паузата, което някак не ми се връзва с такта и сричките. Трудно е да се усети къде е искал да наблегне автора.
Ако загина там… от Гийом Аполинер
Хубаво и сантиментално. Трогателно е. Много ми хареса
Вампирсвил от Елън Шрайбер
Книгите определено са интересни! Първите 2 ми харесаха, но мисля, че тази определено е по завладяваща!
Жена с минало от Джейн Фийдър
Според мен времето с тази книжка си заслужаваше. Диалозите са забавни и хапливи. А и всички номерца, които си погаждаха …. да хареса ми, но накрая след цялото дърпане от тази сватба, тя изведнъж „кандиса“, а нищо не се беше променило. Само края малко ми „простее“, но иначе всичко е наред.
Обичам Стивън Кинг за мен е удоволствие да чета книгите му и на преводачката благодаря, аз също се занимавам с преводи, но на техническа и икономическа литература, много по-трудно е да направиш превод на худ. литература.
Вярност от Катрин Сътклиф
Книгата е невероятна! Горещо я препоръчвам!
Град от кости от Касандра Клеър
Леко и приятно четиво, динамиката на действието увлича, макар че не е особено оригинално откъм герои и сюжет…
Непристойната мелодрама за ябълката на раздора от Дороти Сейърс
Разказите на Дороти Сейърс увличат с умението на авторката да заплита интрига, с точния си език, с финеса на стила, с добре структурираните диалози , с размислите на аристократа-детектив. Тази посестрима на Агата Кристи е успяла в кратката форма на разказа да създаде развой на действието — стремителен и пълен с изненади и, накрая , да поднесе ефектна развръзка.Е, всичко е осенено от наивитета на нашите предци от началото на 20-ти век, но затова пък как умеят да се изразяват, да се шегуват, да бъдат приповдигнато-извисени! Без да има пряко внушение, налага се усещането ( въпреки че центърът е разкриването на убийство или някаква подлост)че не само лорд Питър, а повечето от хората са от „добрите“, че правдата и силата да я налагат е на тяхна страна.
Роза Люксембург от Христо Смирненски
Смирненски е разбрал,че понякога за да изкажеш свободно мението си в един тоталитарен режим е възможно да загубиш не само Свободата ,но и живота.
Дао дъ дзин от Лао Дзъ
И аз мисля че този превод е най-добър! :)
Дивата хризантема от Джейн Фийдър
Харесвам тази авторка. Историите, които представя в книгите си имат някъкав смисъл и последователност.
Имайки в предвид жанра, книгата е просто страхотна. Сюжета е нетрадиционен.
Маската от Джейн Ан Кренц
Чак ми стана любопитно що за боза е туй:) Даже отворих романа и зачетох въпросния диалог. Много бозав, вярно. Аз затова много рядко чета любовни романи. Повечето са страшно досадни. Изключенията са мноооого редки… Както и да е. Героинята наистина е тъпа смотанячка, а мъжът е някакъв холивудски пичага, от тия дето в подобни книги с лопата да ги ринеш…
Алхимикът от Майкъл Скот
Поредицата за Никола Фламел е едно доста добро фентъзи. Винаги съм харесвал съчетанието между съвременен свят и високи технологии плюс магии и приказни същества. Някак си е много яко да четеш как могъщ магьосник говори по мобилния си телефон или гледа страници в интернет. :)
Много ми допадна и това, че главните герои са все исторически личности, които реално са съществували. Авторът дори е проучил биографиите им, за да изглежда тяхното присъствие в историята максимално правдоподобно. Малък недостатък е това, че случките в книгите от поредицата се развиват само в рамките на няколко дни. Не липсва динамика, но като че ли щеше да е по-добре малко да се разтеглят събитията времево. Цяло чудо е как на героите им остават сили да дишат и вървят, камо ли да се бият с разни чудовища при цялото това препускане на събитията.
Може да се каже, че като цяло това са детски книжки, които обаче могат да се харесат на всеки. Нещо като поредицата „Хари Потър“ с тази разлика, че при Майкъл Скот няма толкова ужасии.
Горещо препоръчвам на всички любители не фентъзито!
Започнах книгата и докато течеше диалога в първа глава, едвам изтърпях тъпотията. Това, което ме разби и накара да се откажа:
„Имаше нещо в него, което я привличаше, въпреки че така и не успя да разбере какво бе то, и така ставаше още по-опасен за нея, каза си мрачно тя.“
Нищо особено на пръв поглед, но след глупавия диалог, беше последният пирон в ковчега. Ненавиждам тъпи жени (дори и ако ще да се героини в слаб любовен роман), които не могат да разберат какво ги привлича или отблъсква в мъжа отсреща и поради това го определят като опасен ( за Бога!!!) така че закономерно спрях дотук.
Оценки за недочетени книги не давам, защото непрочитането им е достатъчна присъда!
Читателски коментари