Пародия на Маркиз дьо Сад — всъщност някъде до средата е забавна, но нататъка сарказмът преминава в гротеска… И все пак е малко тесногръдо да я съдим, толкова строго, през собствената си скучновата, псевдоморалистична призма:)
Не знам защо, но коментарът ми хрумва, докато чета „50 нюанса сиво“;)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.