Читателски коментари

Кроватова България от Ганчо Ценов

виталиан (26 февруари 2013 в 15:31)

Хей, конспиратора, Ценов (като всеки) подлежи на критика, но не и на пълно отричане! А критиката, също в ел. формат, е качена на доста места и всеки може да се запознае с гледните точки и да си реши какво приема за себе си.

Кроватова България от Ганчо Ценов

Жупан Таркан Охсун (26 февруари 2013 в 14:32)

Странно съвпадение е преиздаването на Ганчо Ценов за първи път през 1998 — точно същата година когато започваме преговорите с Европеиският Съюз. Нали ще ставаме европеици, та извадиха от прахта неисторичните книги на Ганчо, и решиха да пробват да ни убедят че сме древни европеици ранно-християни в историята ни.

Небе и земя от Нора Робъртс

Iv4eto73 (26 февруари 2013 в 13:10), оценка: 4 от 6

Свежа книжка.Нищо претенциозно,леко и бързо се чете.Прилично продължение на първата книга от поредицата.

Чорба от греховете на отец Никодим от Елин Пелин

Димитър (26 февруари 2013 в 10:14)

Кратък но много силен разказ !

Дюна: Родът Атреидес от Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън

Ленче (26 февруари 2013 в 01:18)

Няма такава боза.

Нищо общо с истинския Дюн, прекалено приключенско и наивно.

Срещи с Буров от Михаил Топалов-Памукчиев

новият (25 февруари 2013 в 22:38)

доста слабо и противоречиво четиво поне в началото,

лек булеварден език наблягащ на е…то

лошо няма, може и да е прав човекът т.е. Буров, но авторът е слаб, а редакторът не му е помогнал

един такъв наивен стил на соц реализъм … за това ми напомня

ако нещо ме впечатли до края, ще споделя

Музика на душата от Тери Пратчет

Manic (25 февруари 2013 в 21:23)

Cool!

Най-доброто, което досега съм чел на

български от Пратчет.

Път към могъщество и слава от Джон Кехоу

delyan (25 февруари 2013 в 16:27), оценка: 5 от 6

невероятна книга

може да я разбере само този, който е чел другите произведения на Джон Кехоу

Черният конник от Цончо Родев

коко (25 февруари 2013 в 16:19)

„Една торба ключове“ е качено може би преди година и малко…

Единайсет минути от Паулу Коелю

Елена (25 февруари 2013 в 15:31)

Много ми хареса

Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски

mali3 (25 февруари 2013 в 14:46)

Чета книгата за втори път. С удоволствие ще прочета и продължението, когато и да е.

На Вавилонската кула от Станислав Стратиев

Икран (25 февруари 2013 в 14:23)

Страхотен,с актуален , макар и Библейски звук в заглавието:-)))

Мини-книжка за личните финанси от Рая Христова

Миро (25 февруари 2013 в 13:10)

Също така в доста, доста голяма част е взаимствано от Богат Татко-Беден Татко и другите книги от поредицата на Кийосаки! А това е нередно!

Спомен от Джуд Деверо

m.krumova_84 (24 февруари 2013 в 23:24), оценка: 4 от 6

Безспорно, ужасно интересна и различна.

Вълшебства от Джудит Макнот

Венцислава (24 февруари 2013 в 20:24)

А някой има ли информация дали цялата книга е сканирана някъде?

Осем от Катрин Невил

тони (24 февруари 2013 в 16:13)

страхотна,направо бих казала шедьовър!

Гюлестан от Саади

Mandor (24 февруари 2013 в 10:57)

Обработчикът на текста вече поясни, че в текста е запазено оригиналното изписване така, както е в книжното издание. Самоволни промени в авторския текст (превод) не са разрешени тук. Така че моля недоволните или да си спестят възмущението, или да го насочат в правилната посока — към преводача (Иван Милев) и/или издателството („Народна култура“).

Следващите коментари от подобен род ще бъдат изтривани.

Ирландски летец предусеща смъртта си от Уилям Бътлър Йейтс

д. (24 февруари 2013 в 09:36)

Едни убивам без омраза,

а други браня без любов.

едва ли има по-синтезирана и точна синтенция за „мотивацията“ на войника по време на война. Ужасно силно произведение от един от вечените поети.

Нежен вихър от Джоана Линдзи

pollly2 (24 февруари 2013 в 03:46), оценка: 6 от 6

Не очаквах да ми хареса, дори бях скептична в началото, но после в действителност ми допадна!

Гюлестан от Саади

Kuazimodo (24 февруари 2013 в 00:20)

Господине,

нямам нищо против Вашия грамотен атеизъм, но в случая става въпрос за изписване на името на точно определен бог — а по всички правила на българската граматика то се пише с главна буква. Това първо. И следващо — далеч не съм убедена, че Саади си е позволил да изпише именно това съществително с малка буква,( и той, и една камара мъдреци и философи май изобщо не са си представяли,завалийте, че през двадесети век ще се роди това чудо „атеизъм“) но тук отново опираме до грамотност… И последно, но не маловажно — ради грамотността, която толкова много изтъквате — проверявайте си текстовете, защото на едно място сте оставили изписано местоимението „той“ с главна буква, докато над него се мъдри определяното от въпросното местоимение божество, понижено от Вас с малки букви, което съчетание създава у непредубедения читател известно объркване…)

(Бих желала само да уточня, че не съм идентична с лицето, което е спорило с Вас по-горе)