Ангелина Жекова
Петелът Гого

Някога, отдавна беше,

имахме петел гащат,

с песните си веселеше

целия кокоши свят.

 

Гледахме петлета много —

черни, шарени, добри,

но като петела Гого

в село нямаше дори.

 

Гребенът му ален-ален,

перушината блести,

сякаш огън е запален

на юнашките гърди.

 

А когато от стобора

кукурига в утринта,

спират се и чужди хора

да послушат песента.

 

Хвърля баба Ленка жито

и се радва отстрани:

— Ха, петленце гласовито,

златно зрънце си клъвни.

 

Носи шарена паничка

веселият бай Иван:

— Петльо, искаш ли водичка? —

и го милва нежно с длан.

 

Тоз го кътка, друг го гали,

трети цъка със език,

сипят се отвред похвали

за петела ни велик.

 

Толкова разглезен стана

и от гордост оглупя,

че нарочно отзарана

Гого песен не запя.

 

Нещо повече! На Марко

каза със спокоен глас:

— Е, приятелче, след малко

аз разделям се със вас!

 

Простичко това селце е

за един красив тенор,

чак обидно е да пея

в пълния с кокошки двор!

 

Щом реши, че тук е тясно

за певеца талантлив,

тръгна Гого в утро ясно,

тръгна по света щастлив.

 

Крачи право през полето,

няма връщане назад,

весело му бе сърцето

на певеца всепризнат.

 

Привечер в съседно село

уморен пристигна той,

в чужди двор нахълта смело,

сякаш че му беше свой.

 

А стопанката му рече:

— О, добре си ми дошел!

За обяд ще имам печен

с масълце и лук петел!

 

— Но госпожо, извинете,

аз съм Гого, пръв певец!

По-добре ме погледнете,

я какъв съм хубавец.

 

Има някаква заблуда!

Мене да печете с лук?!

А на ум си каза: „Луда!

Гого, махай се оттук!“

 

Не можа да си почине,

че подгони го страхът —

ами ако тук загине,

хайде бързо пак на път!

 

Падна нощ. Каква тъмница!

Как да се оправи? Как?

Може хитрата лисица

да го срещне в тоя мрак.

 

В миг на джанката в клонака

Гого пъргаво се скри.

Бедният! Едва дочака

първи слънчеви искри.

 

И през росната поляна

хукна към незнаен град.

Мъчеше го като рана

още снощи остър глад.

 

Бърза Гого със надежда

да намери там покой,

ето, близо е, съглежда

хора и коли безброй.

 

Но отново несполука.

Обградиха го деца

и му дръпнаха от скука

най-красивите перца.

 

— Бива си я тази гъска!

— Не бе, май че е петел,

вижте стойката му дръзка!

— Откъде ли се е взел?

 

Някой рече: — Жива супа!

Никакъв петел не си!

Гого със крила затупа,

с бяг позорен се спаси.

 

Да, спасен, ала кога ли

пак беда ще го слети?…

Сбогом, слава и похвали!

Сбогом, песенни мечти!

 

Нито житце, ни водичка,

как е гладен, наскърбен,

бедната му воденичка

празна беше втори ден.

 

Изведнъж се спря унесен…

Между шумните коли,

чуваше се като песен

как талига трополи.

 

И наистина — пред него

писана каручка спря

и подир минута взе го

нечия ръка добра.

 

Бай Иван гальовно пита

и се смее под мустак:

— А бре, Гого, где се скита?

Как си оцелял, юнак!

 

Колко дълго му се стори

връщането у дома…

Баба Ленка им отвори

пътната врата сама.

 

Е, със право укори го

баба с развълнуван глас.

Викна Гого: — Кукуригу-у!

Най е хубаво у нас!