Читателски коментари

Воалът на нощта от Лидия Джойс

шщан (28 февруари 2013 в 15:43)

Препоръчвам ти „Идиот“ от Достоевски — по-добра е.

Воалът на нощта от Лидия Джойс

Clarrita (28 февруари 2013 в 15:20), оценка: 5 от 6

Много завладяваща книга, диалогът е лек, истинска и вълнуваща история, жалко че няма други книги от тази писателка:)

Идиот от Фьодор Достоевски

tzdk (28 февруари 2013 в 09:52)

Може да започнеш и с него.

Идиот от Фьодор Достоевски

Дени (28 февруари 2013 в 09:49)

Благодаря. А какво ще кажете за ,,Престъпление и наказание"?

Идиот от Фьодор Достоевски

tzdk (28 февруари 2013 в 09:30)

Бих ти препоръчал „Унижените и оскърбените“ „Юноша“ или „Идиот“.

В никакъв случай не започвай с „Бесове“. Да не си готова и да не ти

хареса. След това може никога повече да не се върнеш към него.

Това ще е голяма загуба. Не искам да звуча като префърцунен ментор,

но някои книги изискват предварителни натрупвания.

Идиот от Фьодор Достоевски

Дени (28 февруари 2013 в 09:19)

Прочетох коментарите и виждам, че сте запознати с творчеството на Достоевски. Като лаик доста се чудя с коя негова книга да започна? Благодаря за помощта предварително.

Бесове от Фьодор Достоевски

tzdk (28 февруари 2013 в 05:23)

За първи път прочетох „Бесове“ през 1992 или 1993, не мога да си спомня

вече добре. Тогава не се задълбочих, защото не ми пасна много.

Пък и тогава бъх млад, бях впечатлен от „Идиот“, от етико — естетическите

концепции изложени от Д. там.

Сега разбрах наистина какво е имал предвид Д. с „Бесове“.

От „Бесове“ става ясно, че Д. е нещо като ясновидец, пророк.

Бесове от Фьодор Достоевски

Весела (28 февруари 2013 в 00:02)

Да, това е велика книга. Но и след нея можеш да прочетеш много други велики неща. Завиждам ти, че я четеш за първи път.

Ритуалът на нощта от Джанет Дейли

tsveti17 (27 февруари 2013 в 23:20), оценка: 6 от 6

Чудесна е!Много различна и интересна история за приятелство, родителство, любов. Препоръчвам я горещо.

Душата на звяра от Лора Лей

deniko (27 февруари 2013 в 20:42)

Уау хареса ми, поредицата наистина е гореща, отдавна не съм попадала на толкова откровени сцени.От любопитство потърсих в нета авторката и познайте…поредицата е от 27 книги и продължават да излизат.Много се надявам и моооля който прави преводите да продължи да го прави.

Идиот от Фьодор Достоевски

tzdk (27 февруари 2013 в 20:41)

Ще си позволя да Ви препоръчам „Бесове“. Според мен това е най-великото

произведение на Достоевски… а и не само най-великото от неговите произведения … най-великото въобще, което може да се окачестви като

„художествено произведение“. Руският „Хамлет“! Когато някой разбере

„Бесове“ ще му е много трудно, почти невъзможно, да намери нещо равностойно.

Бесове от Фьодор Достоевски

tzdk (27 февруари 2013 в 20:32)

Нито един коментар по книгата — какво ви става, бе хора!

Ако някой разбере тази книга, едва ли след това ще може да прочете

каквато и да било „художествена творба“, която да му хареса толкова.

След тази книга просто е излишно да се чете „художествена литература“.

Това е руският „Хамлет“! Дано и в българската литература се появи роман

от такова ниво.

Отново и отново от Клифърд Саймък

nikair (27 февруари 2013 в 12:10), оценка: 6 от 6

Страхотна книга,четох я много отдавна и сега мисля да я прочета отново

Чорба от греховете на отец Никодим от Елин Пелин

Божидар (27 февруари 2013 в 11:10)

Не мисля, че Елин Пелин е дал нещо от себе си в този разказ. Имам предвид като мнение за живота. Бил е впечатлен от една реална история.

Всички идеи за борби между доброто и злото раждат само противоречия, а самите противоречия са вече зло. Нашият свят е дуален и винаги ще има светлина и тъмнина, ден и нощ, неща противоположни. Ако не беше светлият фон на този коментар, нямаше да можете да прочете, какво съм написал. Доброто се откроява на фона на злото и в това е неговият смисъл.

Няма борба на доброто и злото. Има превръщане на злото в добро, което дава смисления и щастлив живот.

Мисля, че отец Никодим е стигнал до този извод.

Предсмъртните мъки на пришълеца от Хари Харисън

ariman (27 февруари 2013 в 10:38), оценка: 4 от 6

Прекрасно обобщения за вярата и науката.

Като цвят по течението от Катлийн Удиуиз

roni4ca (27 февруари 2013 в 10:17), оценка: 6 от 6

Страхотна книга, лека и приятна за четене. Не ти досажда с дълги описания на картини от природата и обстановката, в която се намират героите. На мен ми харесват всички книги на авторката, нито един роман не прави изключение. Това е моето мнение.

Спутник, моя любов от Харуки Мураками

alpesa (27 февруари 2013 в 09:01), оценка: 2 от 6

Чувала съм много положителни коментари за Мураками и може би това ме накара да

имам прекалено големи очаквания, които книгата не оправда. Не ме докосна, не ме увлече, не ми хареса начина по който автора разказа историята и представи героите.

Тотален контрол от Дейвид Балдачи

Икран (26 февруари 2013 в 21:10), оценка: 5 от 6

Добрите автори,като че ли, ти осигуряват една сериозна дистанция напред :-)

„…Аз не съм безпогрешен, агент Сойър. Все пак, занимавам се с финансовите пазари от четирийсет години. Виждал съм растящи пазари и свиващи се пазари. Виждал съм процъфтяващи икономики и икономики на ръба на финансовия колапс. Виждал съм шефове на Федералния резерв, които в кризисни моменти предприемат бързи и ефективни мерки, и други, които с действията си обръщат всичко нагоре с краката. Едно ненавременно променяне на лихвените нива на междубанковия пазар с някакъв си половин процент може да струва хиляди работни места и да срути цели сектори на икономиката. Това е огромна власт, която не може да се упражнява лекомислено. Играта на Артър с лихвените проценти излагаше бъдещето на всички американци на сериозна опасност. И се оказах прав…

….

Най-накрая стигнах до извода, както мнозина други членове на борда, че Артър иска да съживи ленивия финансов пазар с директен удар по физиономията. Това обаче не е задача на Федералния резерв, твърде опасно е. Преживял съм последните години на Голямата депресия и нямам желание да ги преживея отново….Давате ли си сметка, че когато решим да вдигнем лихвения процент, знаем доста точно колко фирми ще фалират, колко хора ще загубят работата и домовете си? Разполагаме с всички тези данни, подвързани и щателно проучени. За нас всичко това са само цифри. Официално никога не гледаме отвъд тях. Ако го правехме, никой от нас нямаше да има сили да върши тази работа. Поне за себе си съм сигурен. Ако следяхме статистиките за самоубийствата, убийствата и другите престъпления, щяхме да боравим по-внимателно с мощните инструменти, които са в ръцете ни.

— Самоубийствата и убийствата? — Сойър го погледна навъсено.

— Ще се съгласите, че в основата на всяко зло стоят парите. Или, по-точно казано, тяхната липса…“

Кроватова България от Ганчо Ценов

Жупан Таркан Охсун (26 февруари 2013 в 18:34)

Нека си припомним моменти от биографията на Тракоганчо Ценов

http://samoistina.com/2/gancho-cenov.htm

Разказ за Децата на Хурин от Джон Р. Р. Толкин

dodolion (26 февруари 2013 в 17:51), оценка: 6 от 6

Най-добре композираната творба на Толкин. Най-голямото и качество е, че не е разточително описателна, за разлика от другите му произведения, които също са великолепни. Истинска класика!!!!