Читателски коментари

Наистина срамота — нито е на Кир Буличов, нито е най-късия му.

Ама нали трябва да напишем нещо, вместо да прочетем кой е автора.

От толкова много произведения на Кир Буличов да качите най-късия му разказ. Срамота.

Уникален е Асен Разцветников. Най- любими са ми „Хитрана“ и „Добрите стопани“.

В случая Асеф, полу-германец, рус като дете, в противовес на тъмните авфганци = лош нацист, много години след 2-та Световна война си е типично американско клише.

И това беше само един пример на всеки десет страници се срещат други клишета и стереотипи, облечени като преживявания, за да изглеждат автентични.

Познавам афганистанци,живеещи като бежанци от няколко години и те не приемат топло творчеството на този автор и сами казват, че не откриват техния Афганистан в книгите, въпреки че са били в Афганистан, години след като Хосейни като дете е напуснал родината си.Може би това идва и от заучените схеми, които Хосейни е научил при лекторите си.

Две от книгите на Хосейни ми бяха подарък, исках да ми харесат, но не се получи. После споделих на познати афганистанци и те не бяха очаровани, а следят жадно, носталгично, какво излиза от страната им като литература.

Върховен разказ!

Получавах сп. „Космос“ в детството си.

Прочетох този разказ на един дъх….

След това го прочетох още веднъж.

…………

После не помня вече колко пъти още съм го чел и на края, след последната точка, винаги дълго гледах и аз в една точка, осмисляйки прочетеното и прекланяйки се пред гениалността на автора!

Не мога да обясня защо, още тогава, нищо не разбиращ от живота юноша, така дълбоко ме разтърси тази иначе фантастична история, но с дълбок, много дълбок смисъл.

Някак това определи и живота ми, и начина ми на общуване с хората. И не съжалявам изобщо!

И да! Така е.

ЧЕСТНОСТТА Е НАЙ-ДОБРАТА ПОЛИТИКА!!!

Невероятно вълнуваща и затрогваща книга. Радвам се, че я прочетох. Ако беше намесена и зла любовница щях да я оценя с 10. :-)

Книгата е много добра. Екшън стил, заплетен сюжет и един добър дедектив- решил на всяка цена да открие какво се е случило. Приятно четене.

„Има едно дете от смесен брак полу-немче, което естествено, ама как иначе за американец, няма да е лош нацист, който още от малък е гадняр, а после се превръща в още по-голям ганяр, мъчещ и убиващ хора…“

Нямам думи! А Вие, драги, не сте ли нагазили в клишето до ушите с тази представа за германците? Гертманец = „лош нацист“. Колко обективно и фактологически издържано съждение! Явно Ви дразнят само „американските“ клишета, а с останалите нямате проблем.

По принцип тая книга се харесва на хора, които пишат „не знам“ и успяват що-годе да свържат смислово издържани изречения.

Иначе работното място на автора по онова време е било лекарски кабинет. Не можах да схвана какво против това имаш, честно. Щом все още вярва, че животът може да предложи наистина невероятно изглеждащи съвпадения, значи не се е поамериканчил чак толкова.

Ти като искаш нещо баш автентично — чети „Кабулските лястовици“. Ама да не плачеш.

Много жалко, че прочетох тази Велика книга на 15 годишна възраст.

Преди няколко години на депутатите като предупреждение беше раздадена „Приказка за стълбата“, но не оказа очаквания ефект върху дейността им.

Сега, 90 години след написването и, друга „Приказка“ от Смирненски е по-актуална — „Приказка за честта — На гости у дявола“:

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,

богат като истински Крез!

И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,

безчестник; но… винаги с чест!"

Но кой сега да им прочете Смирненски? „На гости у дявола“ го учехме в средата на миналия век — дали е още в учебниците по литература?

Абсолютна загуба на време. Художествена измислица, през погледа на един американизиран афганец. Абсолютни клишета.Има едно дете от смесен брак полу-немче, което естествено, ама как иначе за американец, няма да е лош нацист, който още от малък е гадняр, а после се превръща в още по-голям ганяр, мъчещ и убиващ хора… Навсякъде автора си помага с удобни съвпадения, подпомагащи повествованието. Стилът на книгата е гладък, но като цяло повърхностен, не успява да докосне читателя.Не можах да харесам и главния герой, изключително дразнещ субект. Началото на книгата обаче е обещаващо, после всичко става доста повърхностно и американизирано. Незнам, как може в България книгата да се харесва толкова,може би защото хората я вземат за чиста монета и пропускат американизирания елемент и работното място на автора, но вкусове всякакви…

Според мен, първата книга от поредицата става. Обаче втората и третата могат спокойно да се обединят в една. Идва много и този любовен момент на главната героиня и нейните лутания кой да избере, обича ли единия или другия. В трета книга пък постоянно виси из болничните отделения, психясала и пак нейните терзания. Идеята на авторката е добра, но много разводнено изпълнение, на места слабо, на места със силни моменти.

Друго е да я прочетеш в период в който си влюбен. В период в който се разделяш с човека към който изпитваш „Любов“. Страхотна книга.

Слаба книга? Значи в такъв случай и „Дългата разходка“ на Кинг е от този род, защото това е най-близката като стил, тема и настроение книга до „Игрите на глада“. Не бих я нарекъл книга за 12 годишни тийнейджърки, освен ако тези тийнейджърки не си падат по мрачни антиутопии вместо по романтични вампирски истории.

Много е слаба книгата, от рода книги за 12 годишни тинейджърки. Не си губете времето.

Тия дни гледах филма по книгата. Такава боза рядко може да бъде видяна. Срам за Харисън Форд, че се снима там.

Много добър роман, след време бих го препрочела пак с удоволствие. Определено ми хареса.

Много беше смешно…. Дано се намери добра душа да качи и останалите от поредицата….

Светът, който ни рисува Уиндъм в „Какавидите“ е доста мрачен и суров. Предполагам насилието за което говорите е използвано с цел да ни потопи в жестокостта на един изтормозен свят. А относно финала не си спомням този монолог на финала, изглежда е време да си припомня книгата за пореден път.