В случая Асеф, полу-германец, рус като дете, в противовес на тъмните авфганци = лош нацист, много години след 2-та Световна война си е типично американско клише.
И това беше само един пример на всеки десет страници се срещат други клишета и стереотипи, облечени като преживявания, за да изглеждат автентични.
Познавам афганистанци,живеещи като бежанци от няколко години и те не приемат топло творчеството на този автор и сами казват, че не откриват техния Афганистан в книгите, въпреки че са били в Афганистан, години след като Хосейни като дете е напуснал родината си.Може би това идва и от заучените схеми, които Хосейни е научил при лекторите си.
Две от книгите на Хосейни ми бяха подарък, исках да ми харесат, но не се получи. После споделих на познати афганистанци и те не бяха очаровани, а следят жадно, носталгично, какво излиза от страната им като литература.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.