Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (8)

Глава 7

Бащата на Колин искаше сам да съобщи добрата новина на Алесандра. Колин му разреши да го стори. Считаше, че не друг, а самият той е длъжен да я осведоми за взетото решение.

— Мога ли да ти дам един съвет, братле? — запита Кейн и изчаквайки Колин да му кимне утвърдително, продължи:

— Не смятам, че трябва да й казваш каквото и да било…

Бащата ги прекъсна:

— Тя трябва да узнае, Кейн!

Синът се усмихна:

— Да разбира се, че ще узнае. Но все пак, малкият ми опит с жените ми позволява да предположа, че никоя от тях не си пада по обясненията. Колин просто трябва да й предложи да се омъжи за него.

— В такъв случай, нека го стори по време на вечерята — предложи бащата.

— Нека аз сам да реша кога и къде — отбеляза Колин с усмивка.

— А можеш ли да ми обещаеш, че въпросът ще бъде решен до края на тази вечер? — стрелна го бащата. — Не мога да оповестя каквото и да било, преди да си я запитал. А и Гуенет ще трябва да започне приготовленията.

— Мама вече е уточнила всичко.

Баща му се изправи и потри ръце, заявявайки:

— Не мога да ти опиша задоволството си и, освен това съм убеден, че Алесандра твърде ще се развълнува.

И тъй като бащата действително изглеждаше твърде доволен и горд, нито Колин, нито пък Кейн си направиха труда да му напомнят, че само преди по-малко от час той беше категорично против брака между неговата повереничка и сина му. Беше убеден, че двамата изобщо не си подхождат.

Тъкмо когато Кейн реши да проведе разговор на четири очи с брат си, майка им влетя в салона и помоли за вниманието на всички.

Херцогинята на Уилямшиър бе дребничка жена с приятна външност и хубава фигура, с руса къдрава коса и светлокафяви очи. Съпругът и синовете й я заобиколиха. Личеше си, че годините са били благосклонни към тази жена. Бръчките по лицето й бяха твърде малко на брой, а в косите й едва се забелязваха сиви следи.

Гуенет бе всъщност мащеха на Кейн, но никой не обръщаше внимание на този факт. Тя се отнасяше с него като със собствен син, а и самият Кейн отдавна я бе приел като своя родна майка.

— Джейд и Алесандра ще дойдат всеки момент. Моля, заповядайте в трапезарията. Вечерята ще изстине. Момчета, хайде дайте ми по една целувка. За Бога, Кейн, като че ли си отслабнал? Колин, скъпи, как е кракът ти? Боли ли те все така?

Момчетата разбраха, че майка им едва ли очаква да получи отговор на въпросите си. И без това си знаеха, че тя обича да ги глези и да демонстрира майчинска загриженост, без да се досеща, че синовете й вече са големи мъже.

Гуенет, между впрочем, единствена дръзваше да запита Колин за състоянието на крака му. Всички други знаеха, че трябва да се правят, че не знаят за недъга.

— Кейн, принцеса Алесандра е най-очарователната млада дама, нали? — отбеляза съпругата му с влизането си в салона. Тя се поспря при свекъра си, а след това и при Колин, дарявайки ги с по една мила целувка.

— Нима не си очарован от Алесандра, Делфинче? — запита тя Колин, назовавайки го с прякора, който си бе спечелил от времето, когато още бе по моретата.

— Къде е тя? — попита Колин.

— В библиотеката на баща ти — отвърна му Джейд. В зелените й очи се четеше една особена възхита.

— Захвана се да разглежда книгите и едва не припадна от радост. Когато я оставих преглеждаше едно списание с последните новости в областта на корабоплаването.

Гуенет тутакси нареди на иконома да се качи горе и уведоми Алесандра, че вечерята е сервирана.

Джейд хвана съпруга си под ръка. Тя умираше от нетърпение да го разпита какво е решил семейният съвет, но не можеше да го направи, защото Колин и родителите му стояха твърде близко.

Кейн погали жена си, отмятайки червената буйна коса назад и се приведе да я целуне.

— Смятам, че можем да заемем местата си около масата — обяви Гуенет след като хвана мъжа си под ръка и се оттеглиха към трапезарията.

Колин понечи да ги последва, но Кейн го спря:

— Можем ли да поговорим по-късно на четири очи?

— Няма за какво да говорим — заяви Колин. По изражението на брат си бе познал, че очевидно ще иска да разговарят отново за Алесандра.

— Напротив, смятам, че има какво да си кажем — рече Кейн.

— Моля да ме извините, че ви прекъсвам — намеси се Джейд, — но току-що ме осени страхотна идея. Сещам се за Джонсън — не сте ли обмисляли кандидатурата му като подходяща партия за Алесандра? Спомняш ли си го, Колин — добър приятел е на Лайън? — припомни тя на зет си.

— Да, спомням си го.

— Е? — продължи Джейд, видимо озадачена от разсеяния отговор на Колин.

— Абсолютно съм сигурен, че Джонсън няма да има успех — бавно отбеляза Кейн.

— Защо не? — почуди се Джейд. — А на мен ми допада.

— На мен също — присъедини се Кейн, — но се боя, че Джонсън не се нрави твърде на Колин. И освен това, всичко е вече решено.

В мига, в който Джейд се канеше да възнегодува, Кейн и кимна многозначително с глава, като допълнително й намигна, за да не се засегне. После и прошепна: „По-късно!“, за да й стане ясно, че ще разбере всичко едва, когато останат сами.

Колин се извърна, но вместо да се отправи към трапезарията, бавно се заизкачва по стълбите.

— Влизайте, без да ни чакате. Трябва да поговоря с Алесандра.

Колин далеч не мислеше, че му е необходимо доста време, за да обясни на Алесандра, че й предлага женитба. Напротив, цялото това изпитание щеше да трае не повече от една минута. Въпросът бе — колко време щеше да е необходимо, за да получи отговора.

Библиотеката се намираше в дъното на дългия коридор. Алесандра стоеше права до прозореца. В ръцете си държеше дебела книга. Обърна се когато Колин влезе в библиотеката.

Той затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Намръщеният му поглед срещна усмивката на Алесандра.

— Приключихте ли семейния съвет? — запита го тя.

— Да.

— Да, разбира се — прошепна тя, след което се отправи към бюрото и постави книгата върху блока от попивателна хартия.

— И какво решихте? — попита тя, правейки неимоверни усилия да покаже пълна незаинтересованост.

Колин се възползва от съвета на брат си и направо я запита:

— Ще се ожениш ли за мен, Алесандра?

— Не — отговори тя тихо, почти шепнешком. — Но сърдечно благодаря за предложението.

— След сватбата, ти и аз… какво означава „не“? Аз ще се оженя за теб, Алесандра. Това вече е решено.

— Не, ти няма да се ожениш за мен, Колин — възрази му тя. — И престани да се мръщиш. Ето — най-после се престраши. Попита ме я аз отхвърлих предложението ти. Можеш да си поемеш дъх.

— Алесандра… — започна той с предупредителна нотка в гласа, която тя напълно пренебрегна.

— Пределно добре знам какво се случи долу, след като ви оставих — самодоволно отбеляза Алесандра. — Баща ти успя да те манипулира така, че да се съгласиш да ме вземеш. Каза ти за подаръка от моя баща, нали?

Колин се усмихна. Тя бе наистина твърде проницателна.

— Да — отвърна той. — Макар и да не е подарък, а по-точно казано заем.

Той се отлепи от вратата и бавно взе да се приближава към Алесандра. Тя мигновено отстъпи назад.

— Заем е само според твоя баща — оспори тя.

Колин поклати глава.

— Забрави за заема — заповяда й той, — и бъди разумна. Трябва да се омъжиш, по дяволите, а аз се съгласих да стана твой съпруг. Защо си толкова опърничава?

— Защото не ме обичаш.

Тя изрече истината в очите му, преди да се опомни и да се спре.

Колин изглеждаше изненадан. А тя бе толкова объркана, че изведнъж пожела да можеше да отвори прозореца за да скочи навън. Подобна налудничава идея я доведе до желание да се развика. Трябваше да се овладее, да задържи емоциите си.

— Какво общо има любовта с всичко това? Нима си въобразяваш, че някой от твоите кандидати би те обичал? По дяволите, който и да си избрала, не би могъл да те познава толкова добре, че да си изясни чувствата…

Тя не издържа и го прекъсна:

— Не, разбира се, никой не би ме обичал. И аз не бих желала това. Щеше да бъде просто споразумение от финансова гледна точка. Ти, обаче, категорично заяви, че няма да докосваш моите капитали. Спомена ми, че си решил да се справиш сам, помниш ли?

— Помня.

— Е, промени ли становището си през последните пет минути?

— Не.

— Тогава, нима не разбра окончателно? След като няма да спечелиш нищичко от женитбата с мен, и след като не ме обичаш, което можеше да е единствената възможна причина да ми предлагаш брак, то тогава просто няма никакъв смисъл от благородната ти саможертва!

Колин се облегна на ръба на бюрото и втренчи поглед в Алесандра.

— Нека се уточним — измърмори той. — Наистина ли вярваш, че можеш да си купиш съпруг?

— Разбира се — изкрещя тя вбесена от думите му. — Жените го правят открай време.

— Ти не можеш да ме купиш.

Гласът му издаваше надигащ се гняв. Алесандра въздъхна и се опита да запази самообладание.

— Зная, че не те купувам — съгласи се тя. Но това отслабва позициите ми в тази сделка, а аз не бих позволила това да стане.

Колин се почувства така сякаш трябваше да й налее малко разсъдък в главата.

— Говорим за женитба, не за трудов договор — отряза той. — Планирала ли си да спиш заедно със съпруга си? А какво ще кажеш по въпроса за децата, Алесандра.

Задаваше й въпроси, на които тя не желаеше да отговори.

— Навярно… след известно време. О, не зная — прошепна тя, — това не те засяга.

Колин внезапно се приближи и преди тя да успее да реагира, я сграбчи в ръцете си.

Обхвана я с една ръка около кръста, а с другата повдигна грубо брадичката й, така че да го погледне в очите.

Помисли си, че би й изкрещял нещо в лицето, но след това съзря сълзите в очите й и забрави за целия спор.

— Ще те докосвам през цялото време — прошепна той с прегракнал глас.

— Защо?

В израз на недоумение и отчасти оскърбен, той просто отбеляза:

— Считай го за привилегия.

Навярно Колин щеше най-целомъдрено и почтено да я целуне в чест на обвързването си с нея в бракосъчетание, но тя буквално го предизвика с тихия си отказ.

— Да — промълви той, секунди преди да доближи устни до нейните. Целувката трябваше да я накара да отстъпи. Неумолима, изискваща и обземаща целувка. При докосването на устните им Колин усети опита й да му се противопостави, но бързо прекрати усилието й да се освободи, като силно я притисна. С едната си ръка притисна бузите й, за да задържи отворена устата й.

Целувката далеч не бе от най-нежните. Но, Бога ми, това бе една разтърсваща целувка. Алесандра не знаеше дали се противи или не. Тя почти не разсъждаваше. Страстта и опиянението, които я обхванах я караха да желае тази целувка никога да не завърши. Никой дотогава не я бе целувал и затова чувството, което изпитваше в момента й бе напълно непознато. Именно това чувство я превзе. А Колин определено имаше опит. Устните им отново се допряха, а езиците им се сливаха в невероятна любовна игра.

Колин осъзна, че ще трябва да спре в кулминационния момент. Той издаде нисък гърлен звук и я целуна отново. Господи, как я желаеше! Ръката му се плъзна към гърдите й. Чувството на топлина в ръцете му го преизпълни с желание да се люби с нея.

Насила се отдели от тялото й. Алесандра залитна към него. Не осъзна как го обгърна с ръце докато той не й каза да го остави.

Беше толкова объркана от всичко, което се бе случило между тях, че не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Опита се да се извърне, но цялата трепереше от възбуда и едва се задържа на краката си.

Колин знаеше, че я бе смутил и объркал. Арогантната му усмивка издаваше мислите му.

— Това бе първата целувка в живота ми — заекна Алесандра, опитвайки се да се извини за жалкото си положение.

Колин не издържа. Отново я сграбчи и я целуна.

— А това бе втората ти целувка — прошепна той.

— Извинете ме — чу се бе гласът на Дженкинс, застанал на вратата. — Херцогинята настоятелно ви кани да се присъедините към всички в трапезарията.

Алесандра рязко се отдръпна от Колин. Действието й приличаше на реакцията на човек, в чийто очи внезапно е блеснал слънчев лъч. Страните й се зачервиха от неудобство. Тя надникна иззад рамото на Колин към иконома. Той, на свой ред, й се усмихна.

— Сега идваме, Дженкинс — заяви Колин, като не изпускаше от погледа си Алесандра, чието смущение го развесели.

Тя се опита да го заобиколи, но той хвана здраво ръката й, при което опитът й да се освободи се оказа безуспешен.

— Аз ще съобщя за решението ни по време на вечерята — каза й той, докато я пропускаше пред себе си на излизане от стаята.

— Не — възрази Алесандра. — Целувките ти не са променили нищо. Няма да се омъжа за теб и да разруша всичките ти безупречни планове.

— Алесандра, разбери — аз винаги печеля!

Тя въздъхна и изсумтя не твърде благоприличие. Колин стисна ръката й и я поведе надолу по стълбите. Тя едва успяваше да крачи заедно с него, почти подтичвайки.

— Мразя арогантните и самоуверени мъже, които си мислят, че винаги са прави — измърмори Алесандра.

— Аз също — съгласи се Колин.

— Имах предвид точно теб!

Господи, как й се искаше да изкрещи в ухото му: „Няма да се омъжа за теб!“

— Ще видим.

Той нямаше никакво намерение да се предава. Беше непреклонен. За жалост, Алесандра не падаше по-долу. Нейният настойник беше убеден, че тя сама ще избере своя съпруг, при което принудителните методи на Колин изобщо нямаше да помогнат в случая.

Вечерята бе твърде изнервяща. Стомахът на Алесандра бе свит на топка и тя едва можеше да преглътне каквото и да било. При нормални обстоятелства дори щеше да изпитва глад, но сега вече това бе невъзможно. Тя бе цялата в слух, очаквайки Колин да произнесе нещо, като в същото време се молеше той въобще да не си отваря устата.

Джейд поведе разговора:

— Както разбирам, регентът се е отбил при теб днес?

— Да — отвърна Алесандра — не бих си позволила да му разреша да посети дома на Колин, ако знаех, че е измамил партньора му по въпросите с наследството.

Джейд се усмихна и рече:

— Неговият партньор е мой брат. След това тя се обърна към херцогинята, за да обясни за какво става дума.

— Регентът получи права над наследството на снаха ми докато двете семейства все още враждуваха, и когато всичко приключи, той просто реши да запази парите за себе си. А сумата съвсем не бе малка…

— Наистина не би допуснала регентът да дойде тук, нали? — запита Кейн.

— Разбира се, че не — повтори Алесандра. — Защо изглеждаш толкова учуден. Домът на Колин е негова крепост, която е отворена само за добри приятели.

Алесандра се извърна към Джейд и пропусна да забележи многозначителните погледи, които двамата братя си размениха в този момент.

— Да познавате случайно лейди Виктория Пери? — попита тя.

Джейд поклати отрицателно глава.

— Не ми е познато такова име. Защо питаш?

— Безпокоя се за нея — призна Алесандра. Тя обясни откъде се познават с Виктория и какви са били вестите от последното й писмо.

— О, скъпа! Не мисля, че си струва отново да се връщаме към тази история. А и майка й навярно е безкрайно разстроена. Жестоко би било, ако продължим да се ровим в това.

— Колин е на същото мнение — спомена Алесандра, — навярно сте права. Нека оставим нещата да се развият от само себе си. Иска ми се да спра да се тревожа за нея.

Херцогинята насочи разговора към темата за най-голямата дъщеря. Това бе последната учебна година на Катрин и тя бе изградила вече хиляди планове за първия бал в живота си.

Кейн не обели нито дума повече през остатъка от вечерята. Същевременно той не сваляше поглед от брат си.

Колин обаче, бе непроницаем като статуя.

Алесандра си отдъхна едва когато сервираха десерта и Колин все още не бе отворил дума за женитбата. Надяваше се, че той е решил да размисли върху всичко отново. Да, най-после се бе вразумил.

— Имахте ли време да разговаряте с Алесандра, сине? — запита херцогинята на Уилямшиър.

— Да — отвърна Колин, — ние решихме…

— Да не се женим — изстреля Алесандра.

— Какво, Колин? Мислех, че всичко е вече решено — намеси се бащата.

— Да, решено е — съгласи се Колин. Той се протегна и покри с дланта си ръката на Алесандра, — ще се женим. Алесандра се съгласи да стане моя съпруга.

В този момент тя заклати усилено глава в знак на отрицание, но никой не й обърна капка внимание.

— Приемете моите поздравления — обяви бащата. — Гуенет, мисля, че трябва да вдигнем тост.

— Не мислите ли, че Алесандра все пак трябва да даде съгласието си? — попита Джейд точно в момента, когато нейният свекър се надигаше с чашата в ръка.

Той се отпусна обратно в стола си и отговори:

— О, да, разбира се.

— Тя ще се омъжи за мен — отсече с твърд и непреклонен глас Колин.

Алесандра се обърна към него:

— Не бих искала от теб да правиш такава благородна саможертва. Нали не желаеш да се ожениш без чувства, за някакви си пет години? Кажи ми какво ще стане с плановете ти?

И без даже да дочака отговора му, тя се обърна към чичо Хенри:

— Не искам да се омъжвам за него чичо, и ти беше този, който ми обеща, че ще имам право на избор.

Нейният наставник бавно поклати глава.

— Да, вярно е, че се съгласих да избереш сама кой да стане твой съпруг. А има ли някаква особена причина, поради която отказваш на Колин?

— Той не е съгласен да направи финансово споразумение с мен, тъй като преследва други облаги.

— Облаги! — възкликна Кейн. — Какви например?

Алесандра се изчерви и погледна към Колин с надежда той да даде някакво обяснение. Колин обаче поклати глава и рече:

— Ти започна всичко това, така че сама го довърши. В очите му се четеше явно искрица на злорадство.

— Е, добре — каза Алесандра, изправяйки се, и тъй като не смееше да погледне Кейн в очите след онова, което бе изрекла, насочи погледа си към стената зад него и произнесе:

— Колин желае… интимност.

Всички присъстващи внезапно онемяха след това признание. Настойникът на Алесандра изглеждаше напълно объркан. Той понечи да каже нещо, но като че ли размисли и се отказа.

— А нима повечето бракове не предполагат интимни отношения? — запита Кейн. — Ако правилно съм те разбрал, намекваш за леглото, така ли, Алесандра?

— Да.

— Е, и?

— Моят брак ще е изключение — заяви тя натъртено, след което добави: — Колин не можа да ми предложи женитба преди да разговаря с баща си и сега вече се чувства задължен да го стори, а честолюбието му е засегнато. Ясно е, че иска да се ожени за мен едва ли не по задължение.

Нейният настойник изпусна една дълбока въздишка.

— Аз наистина ти дадох думата си и ако не желаеш да се омъжиш за Колин, нямам намерение да те насилвам.

Херцогинята нервно си вееше с носна кърпа. Тя се обърна към Джейд с думите:

— Скъпа, мисля че вие двете с Алесандра можете да си поговорите насаме. Ти си по-млада от мен и не дотам консервативна, колкото навярно съм аз, а освен всичко все пак става дума за някои женски работи. Струва ми се, че Алесандра напразно таи някакви страхове… от брачното ложе, а аз не мисля, че съм в състояние да й помогна… тоест…

Тя не довърши молбата си. Размахваше твърде енергично кърпата пред лицето си, а то бе станало червено като жарава.

— Майко, вие сте родила две деца и мисля, че в случая е съвсем уместна вашата помощ — намеси се Кейн.

При тези думи Джейд сръга мъжа си в ребрата, за да го възпре преди да се бе разсмял.

— Мисля, че Морган Аткинс ми подхожда — изведнъж отсече Алесандра, — а ако има нужда от моето наследство, ще трябва да приеме моите условия. От своя страна — нямам нищо против кривокраки деца от него.

— След като няма да водиш интимен живот с мъжа си, как, за Бога, тогава въобще смяташ да родиш деца един ден? — почуди се Кейн.

— Мисля си, че в бъдеще… — заекна Алесандра. Тя изведнъж осъзна колко противоречиви бяха заявленията й, но нищо не й хрумна, за да се измъкне от тежката ситуация. Защо пък ще желае мъж, когото дори не познава? Самата мисъл за това я накара да почувства спазъм в стомаха.

— Джейд, мисля, че обезателно трябва да си поговорите двете веднага след вечерята — напомни херцогинята.

— Добре, майко.

— Някой досега разяснявал ли ти е някакви подробности относно съпружеския живот? — попита Кейн.

Алесандра почервеня от гняв.

— Да, разбира се. Игуменката ме е запознала с всичко, което трябва да зная по въпроса. А сега, можем ли най-после да сменим темата на този разговор?

Настойникът й се осмели да запита:

— И тъй, избрала си Морган за свой бъдещ съпруг, така ли? — И след като я изчака да кимне утвърдително, продължи:

— Много добре. Ще го поканим на вечеря, за да поискаме и неговото мнение.

— Бих искал да поговоря с него — заяви Колин — защото считам, че е редно да бъде осведомен.

— Осведомен за какво? — Кейн бе ухилен до уши — знаеше, че брат му е замислил нещо, но едва ли можеше да предположи какво е то. Само в едно бе сигурен — Колин вече бе решил твърдо да се ожени за Алесандра и нямаше да позволи тя да му се изплъзне.

— Е, синко — какво толкова трябва да узнае Морган? — полюбопитства и майката.

— Че Алесандра и аз вече сме спали заедно.

Херцогинята изпусна кърпата си на пода и леко изписка. Джейд стоеше онемяла с полуотворена от почуда уста. Кейн се захили.

Херцогът, който точно в този момент бе отпил глътка вода, се задави, при думите на сина си.

Алесандра притвори очи и с усилие потисна желанието си да се разкрещи.

— Ти си спал с нея? — изрева бащата с пресипнал от задавянето глас.

— Да, сър — отвърна Колин. Гласът му бе повече от любезен и дори жизнерадостен. По всичко личеше, че начинът, по който баща му изрева никак не го бе трогнал. — Всъщност, няколко пъти.

— Как можеш… — гласът на Алесандра пресекна. Тя бе сразена, не можеше да събере достатъчно сили да изрази поне една мисъл.

— Как мога да лъжа така безогледно? — изпревари я Колин. — Нима не знаеш по-добре и от мен: аз никога не лъжа. Ние с теб спахме заедно, нали?

— Всички погледи се насочиха към нея в очакване тя да отрече лъжата.

— Да — прошепна тя, — но ние…

— Боже мили! — извика наставникът й.

— Хенри, моля те успокой се — да не направиш някоя беля — помисли за здравето си, — намеси се херцогинята, като видя как по лицето на мъжа й избиха петна от вълнение. Самата тя несъзнателно продължаваше да размахва ожесточено кърпата пред лицето си, полагайки големи усилия да запази хладнокръвие.

Колин се изтегна в стола си, наблюдавайки нажежената обстановка с известна досада. Кейн просто не бе на себе си от разигралото се шоу. Джейд се опитваше да го накара да погледне по-сериозно на нещата, като продължаваше да го ръга в ребрата.

— Колин, няма ли да кажеш нещо, за да оправиш цялото това недоразумение? — извика Алесандра, така че гласът й да бъде чут от кикота на Кейн.

— Да.

Тя клюмна с облекчение и благодарност. Но, надеждата й, уви, се оказа напразна.

— Ако Морган действително все още те желае за жена, след като му обясня как сме прекарали тази последна седмица, ще призная, че е по-силен мъж от мен.

— Ти нямаш право да му казваш нищо. — Алесандра направи опит да потисне гнева и раздразнението в гласа си. Тя в никой случай не искаше да изгуби достойнството си, но Колин всячески продължаваше да я унижава. Бе изгубила всякакво присъствие на духа, а в гърлото й се сви една топка поради гнева и напрежението, които избиваха в желание да се разкрещи.

— О, но аз съм задължен да обясня ситуацията на Морган — рече Колин, — това е единствено възможната благородна постъпка в момента. Не е ли така, Кейн?

— Абсолютно прав си. Това е единственият избор в случая.

След това Кейн се обърна към съпругата си:

— Скъпа, мисля, че ангажиментът с вашия разговор на четири очи за брачното ложе отпада при тези обстоятелства.

При тези думи Алесандра се втренчи в Кейн. По ухилената му физиономия не бе трудно да се разбере, че той просто й се надсмиваше.

— Мили Боже, какво ли си мисли Натаниел в този момент? Гледа ме от небесата и навярно дълбоко съжалява задето повери дъщеря си в моите ръце.

— Чичо Хенри, баща ми никога не би съжалил за това. — Тя бе вбесена от това, че Колин успя да постави в такова положение и собствения си баща. — Никакъв грях не сме сторили. Аз действително отидох в стаята на Колин и наистина спах при него, но само защото го поиска от мен, а аз бях изплашена до смърт.

Херцогът се хвана за челото и буквално изстена. Алесандра разбра, че ни най-малко не е оправила нещата, а напротив — още повече бе ги забъркала. Затова се опита да започне отново:

— Аз бях облечена — започна тя, — но той…

Щеше да продължи с обяснението за болестта на Колин, за това как се е отзовала на молбата му за помощ, но в този момент той я прекъсна внезапно:

— Аз пък бях съблечен.

— Стига! — изкрещя бащата и удари тежко с юмрук по масата. Кристалните чаши издрънчаха.

Алесандра подскочи от изненада и насочи поглед към Колин. През целия си живот не бе изпитвала такъв силен гняв. Колин съзнателно бе преиначил нещата в своя полза и сега нейният настойник я мислеше за развратница и лека жена. На секундата реши, че най-доброто, което може да се направи е да се оттегли. Тя захвърли кърпата си на масата и понечи да си тръгне. Колин я хвана преди още да бе отместила стола си назад. Той я прегърна с една ръка през рамото и я притегли към себе си.

— Вие двамата ще сключите брак в следващите три дни. Кейн, ти ще уредиш разрешение за брак, без да се обявяват предварително в църквата имената на младоженците. Колин, ти ще си мълчиш за всичко, което се е случило между вас. Няма да допусна да се разруши репутацията на Алесандра заради твоята похотливост.

— Три дни ли, Хенри? — запита Гуенет. — Църквата е ангажирана за съботата. Не можеш ли да поразмислиш?

Хенри поклати глава и повтори твърдо: „Три дни.“ Забелязвайки, че Колин все още държи ръката си върху раменете на Алесандра, добави:

— Той не сваля ръце от нея, не виждаш ли?

— Но, Хенри…

— Вече е решено, Гуенет. Можеш да поканиш някои от най-близките приятели, ако желаеш, но това е единствената отстъпка.

— Не, татко — намеси се Колин, — не е нужно новината за женитбата да се разнесе преди всичко да е направено. За Алесандра ще е по-добре така.

— Да, бях забравил — призна бащата, — така наистина ще е по-безопасно. В такъв случай тук ще бъде само цялото семейство.

След това, обръщайки се към Алесандра, произнесе заповеднически:

— Искам да дадеш своето съгласие, че ще се омъжиш за Колин. Сега!

— Съгласна ли си? — попита Колин. Той знаеше, че е победил. Алесандра едва-едва кимна. Колин се наведе и я целуна. Тя бе толкова изумена от постъпката му, че дори не успя да се отдръпне.

— Достатъчно — отряза ги Хенри, — да не съм те видял да я докоснеш преди сватбата.

Алесандра се обърна към Колин:

— Ще съжалиш, че си се оженил за мен.

Той не изглеждаше твърде изплашен или разтревожен от подобна заплаха. Иначе нямаше да й намигне закачливо.

Дженкинс се появи на вратата:

— Ваша светлост, извинете за безпокойството, но на вратата ви чака посетител. Сър Ричардс поиска незабавно да види вашия син Колин.

— Покани го в салона, Дженкинс — нареди Колин.

— Защо шефът на сигурността ще те посещава? — поинтересува се бащата. — Ти ми каза, че напускаш департамента.

Тревогата в гласа обезпокои Алесандра. Тя се опита да запита настойника си защо е толкова загрижен, но тъкмо когато се канеше да го стори, Колин я стисна силно за рамото. Тя го изгледа. Изражението му не издаваше нищо, и тя разбра, че никой от присъстващите не е усетил неговата безмълвна молба към нея да си замълчи.

— След всичко, което се случи с крака ти, не виждам защо трябва да продължаваш да работиш за шефа на сигурността — попита херцогинята.

Колин се опита да запази самообладание:

— Шефът няма нищо общо с моя недъг.

— Всичко това е минало, майко — припомни Джейд.

— За Бога, той приключи с тоя авантюристичен бизнес — допълни бащата.

Кейн директно се обърна към Колин:

— Защо всъщност е тук Ричардс?

— Защото го помолих за съдействие, т.е. исках да ми намери информация.

— Относно кого?

— Относно Алесандра.

При тези думи бащата като че ли се успокои.

— В такъв случай, всичко е наред. А и Ричардс е единственият човек, който може да знае нещичко за генерала. Нека отидем в салона, за да го изслушаме.

— Да, но не и без нас, Хенри — заяви херцогинята, изправяйки се с поглед, насочен право към съпруга си. — Хайде, Джейд. И ти, Алесандра. След като става дума за някого от нас, то всички имаме право да го чуем. Нима не съм права, Хенри?

Всички се насочиха към салона след думите на херцогинята.

Колин пропусна Алесандра пред себе си. Тя се поспря за миг при него и го хвана за ръката.

— Бащата ти ме мисли за развратница след всичко, което му наговори — прошепна тя. — Бих се радвала, ако изгладиш нещата.

Колин се приведе към ухото й и тихичко отговори:

— Ще оправя всичко след сватбата.

Топлият му дъх я накара да потръпне от удоволствие, макар че се опитваше да се концентрира. Точно допреди час, когато Колин я бе целунал така страстно, тя се опитваше да мисли за него като за приятел или като за… свой братовчед. Опитваше се да излъже самата себе си, но напразно. Колин успя да си отмъсти. Освен всичко, от самата им близост в този момент тя усети как сърцето й заби по-силно. Излъчването и специфичната му миризма бяха толкова чудни, мъжествени, и… Мили Боже, тя наистина трябваше да се вземе в ръце.

— Ти си един мошеник, Колин.

— Харесва ми да си мисля, че съм наистина такъв.

Тя се отказа да го дразни повече и запита:

— Защо не искаш семейството ти да узнае, че целиш именно…

Той не й позволи да довърши като бързо я целуна. Тя леко въздъхна след целувката и отново повтори въпроса си. Колин на свой ред я целуна още веднъж.

Накрая Алесандра се отказа и просто понита:

— Ще обясниш ли всичко на вашите след като се оженим?

— Да.

Джейд се върна в трапезарията и замоли Колин да ги остави насаме с Алесандра за една-две минути.

— Наистина ли се ужасяваш от мисълта, че ще се омъжиш за Колин — запита тя, след като Алесандра се бе приближила към нея.

— Не — отвърна Алесандра, — и в това е целият проблем.

— Как е възможно това да е проблем?

— Колин е задължен да се ожени за мен и действа от позициите на поел такова обещание, а аз не мога да контролирам нещата в тази ситуация.

— Не те разбирам.

Алесандра нервно отметна косите си назад и прошепна:

— Исках аз да владея положението. Когато ми стана ясно, че ще трябва да се омъжа, се почувствах буквално вбесена. Бях толкова… безпомощна. Не бе честно спрямо мен. И въпреки това, се примирих с обстоятелствата в момента, когато погледнах на брака като на бизнес, като на някаква сделка, а не лични взаимоотношения. Реших, че ако избера своя съпруг и наложа моите условия, тогава няма да е от значение дали той ме обича или не. Щеше да е просто едно споразумение, нищо повече.

— Мислиш ли, че Колин би приел твоите условия? Аз самата не бих се учудила ни най-малко, ако той не ги приеме. Той е независим. Гордее се с това, че сам се справя с всичко, без помощта на приятелите или семейството си. Няма да е лесно да го контролираш, но, струва ми се, че след време това даже ще ти допадне. Имай му доверие, Алесандра. Той ще се грижи за теб.

„Да, помисли си Алесандра, Колин наистина щеше да се грижи за нея.“ А тя щеше да се превърне в бреме за него.

Той не се интересуваше от наследството й, фактически, й бе дал да разбере, че няма да го докосне даже с пръст.

Не го интересуваше дори титлата й. Женитбата с принцеса щеше дори да му, носи известни неприятности, тъй като през годината щяха да му се струпат някои не особено приятни задължения. Неминуемо щеше да му се наложи, например да се движи в обществото на принца-регент и краля, което положително нямаше да му се понрави.

Той просто отхвърли всичко, което Алесандра му бе предложила. А това със сигурност не бе честна сделка.