Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (15)

Глава 14

През следващите две седмици вниманието на Колин бе заето с непрекъснатите посещения на различни хора. Сър Ричардс толкова често го навестяваше, че накрая се чувстваше като човек, който си има своя спалня в къщата. Всеки следобед се отбиваха Кейн и Натан. Алесандра почти не се виждаше със съпруга си през деня, но през нощите той й принадлежеше. Винаги след вечеря Колин я уведомяваше за всички новини относно разследването.

Дрейсън се оказа много полезен. Откри, че на името на Виктория действително е била подписана полица за застраховка живот, точно четири месеца преди тя да изчезне. Подписаният под договора е бил нейният брат Нийл, а от друга страна са подписали „Мортън & синове“.

От други източници Колин откри, че Нийл е щял да наследи огромната зестра на сестра си, завещана й в деня на раждането от една нейна богата леля, в случай, че Виктория не се върне в Лондон да потвърди правата си на наследница.

Тази вечер сър Ричардс бе с тях около масата. След като изслуша търпеливо обясненията на Колин, той допълни:

— До момента, в който не бъде открито нейното тяло, той няма право да получи наследството или пък обезщетението от застраховката. Ако той е този престъпник и парите са в основата на всичките му действия, защо би стигнал дотам да крие тялото й?

— Цялата тази работа няма много голям смисъл. Нийл има огромна сметка на свое име.

Сър Ричардс се съгласи и кимна.

— Може би е искал още? Още повече, Алесандра ни спомена, че Нийл не харесвал твърде сестра си. А има и още една, макар и твърде косвена причина да го подозираме. Преди шест години той е предложил на Роберта женитба, но тя му е отказала и избрала виконта вместо него. Слуховете твърдят, че Нийл е продължил да я преследва дори след като тя се омъжила за виконта. Някои вярват, че тя е имала любовна интрига с него. Оттук и общото между двете жени.

— Не мога да си представя, че някоя жена би поискала да бъде с Нийл Пери — той изобщо не е… очарователен.

— Получавали ли сте и други подаръци?

Алесандра поклати глава и обясни:

— Подаръкът, който бях поръчала за Натан и Сара бе доставен тази сутрин. Колин едва не го изпочупи, преди да се сети, че бях поръчала такова нещо. Слава Богу, той само изпокъса кутията.

— Забрави да кажеш за подаръка, ограден със златни шини, — намеси се Колин, — за да го разрушат щяха да са нужни петима мъже.

В този момент Кейн влетя в трапезарията.

— Открили са тялото на Виктория!

Колин се пресегна и хвана Алесандра за ръката.

— Къде? — попита той.

— В една ливада на около един час път оттук. Един косач попаднал на гроба. Вълци били… — В този миг Кейн млъкна. Лицето на Алесандра издаваше мъката и болката й. Кейн реши да не влиза в подробности, за да не я разстройва повече.

— Установи ли се, че е действително тя? — запита Алесандра.

Очите й бяха изпълнени със сълзи, но тя направи нечовешко усилие да остане спокойна. По-късно можеше да плаче неутешимо за Виктория, да се помоли за спасението на душата й, но сега тя реши, че е най-важно усилията на всички да се съсредоточат, за да бъде заловен извергът, който бе извършил това престъпление.

— Идентифицирали са я по бижуто, което е носела — обясни Кейн.

Сър Ричардс искаше да се оттегли, за да огледа мястото, където бе открит трупа. Той отмести стола си назад и понечи да стане.

— Много е късно, за да се огледа всичко — спря го гласът на Кейн, присядайки на стола до Алесандра. — По-добре да изчакате до утре, когато светлината ще ви позволи да огледате добре мястото.

— Чия собственост е ливадата, където е бил открит трупа? — запита Колин.

— На Нийл Пери.

— Колко удобно — подхвърли Колин.

— Твърде удобно дори — съгласи се Кейн.

— Да се върнем на фактите, с които разполагаме, да ги разнищим и се опитаме да открием истината — напомни им Ричардс.

— Кога ще започнат да оглеждат и разравят мястото? — попита Колин.

— Утре, щом се зазори.

— Да ровят? — учуди се Алесандра. — Нали вече са открили трупа на Виктория? Защо ще трябва да ровят…

— Искаме да видим какво още ще открием — обясни сър Ричардс.

— Да не искате да кажете, че предполагате, че Роберта също е заровена там?

— Да, считам, че е така.

— И аз мисля така — намеси се Кейн.

— Нийл не може да бъде толкова глупав, че да заравя жертвите си в собствената си земя.

— Но ние смятаме, че именно той е престъпникът — подметна Кейн, — и не смятаме, че е в състояние да разсъждава.

Алесандра сграбчи ръката на Кейн, за да го накара да й обърне внимание:

— Точно така! — започна тя. — Той досега е бил твърде хитър. Защо ще погребва коя да е жена в собствената си земя. Това не изглежда нормално и смислено. Забравяте нещо много важно.

— Какво — запита я Кейн.

— Всички предполагате, че жертвите са само две. А може да са много повече.

— Това е идея — съгласи се Колин и добави: — Скъпа моя, пусни ръката на Кейн.

Едва сега Алесандра осъзна колко силно бе стиснала ръката на Кейн и моментално го пусна. След това се обърна към директора:

— Какви са другите ви планове?

— Засега Нийл е заподозреният — съобщи той, — но сме все още в началото и аз, както и ти Алесандра, не съм още напълно сигурен, че точно той е извършителя. Не обичам скалъпените обвинения.

Алесандра остана доволна от този отговор. После стана и се извини, че напуска масата. Кейн се изправи да й помогне, за което тя му поблагодари. Но преди да успее да тръгне, Кейн постави ръце на раменете й и я целуна по челото.

— Поздравления, Алесандра! Джейд и аз сме много щастливи да научим подобна новина.

— Какво новина? — полюбопитства сър Ричардс.

Алесандра остави на Колин възможността да обясни. Усмихна се на Кейн и пошепна:

— Ние двамата също се радваме много.

Когато тя се отправи към входа, Ричардс протягаше ръка към Колин да го поздрави. Една мисъл внезапно я осени. Тя се извърна към Колин и запита:

— Не се ли чудиш все още защо са били избрани три жени от твоето семейство? Ти изхвърли позорно Нийл на улицата — напомни му тя. — Дали това не го е предизвикало да си отмъсти.

Колин не мислеше така. Алесандра ги остави да продължат да обсъждат догадките и се изкачи нагоре по стълбите. Фленаган я чакаше в кабинета. Заедно с него беше по-малката му сестра Мегън.

— Ето я — заяви Фленаган при влизането на Алесандра в кабинета.

— Принцесо Алесандра, това е Мегън. Тя е в очакване да изпълни всички ваши желания. — При тези думи Фленаган сръга сестра си. При това тя мигом пристъпи напред и направи смешен опит за реверанс.

— Ще бъда щастлива да ви служа, милейди.

— Не милейди, а принцесо! — поправи я Фленаган.

Мегън кимна. Тя приличаше много на брат си. Със същия цвят на лицето и почти същата усмивка като неговата. Тя гледаше брат си с такова преклонение, че това неминуемо достави радост и утешение на Алесандра.

— Ще се спогодим прекрасно с теб — каза тя.

— Аз ще я науча на всичко, което се изисква от нея.

— А къде е Кейт? — запита Алесандра. — Мислех, че сме се разбрали с нея да ми помогне с кореспонденцията утре.

— Тя все още си опакова нещата — обясни Фленаган. — Споменахте ли за сестрите ми на съпруга си?

— Не — каза Алесандра, — но недей да се тревожиш толкова, Фленаган. Той ще остане също толкова доволен, колкото и аз.

— Настаних Мегън в най-крайната спалня до хола на горния етаж — обясни Фленаган. — Кейт може да заеме съседната стая, ако нямате нищо против.

— Не, разбира се.

— Стаята е чудесна, милейди — избъбри Мегън, — и за пръв път съм в своя собствена спалня.

— Принцеса, а не милейди — поправи я за втори път братът.

Алесандра се въздържа да не се разсмее. Не искаше да подронва авторитета на Фленаган.

— От утре ще започнем да те обучаваме, Мегън. А сега смятам да си лягам вече. Ако се нуждаеш от нещо, питай за всичко брат си. Той ще се грижи добре за теб. Той отдавна се грижи добре за нас двамата с Колин. Не зная какво бихме правили без него.

При тази похвала Фленаган се изчерви целият. Мегън бе впечатлена.

Колин се разсмя, когато Алесандра му разказа за попълненията в състава на слугите, но скоро отново стана напълно сериозен, когато разбра, че досега Фленаган е бил единствена опора за Мегън и Кейт. Доколкото знаеше, родителите на Фленаган бяха починали преди време. Стърнс го бе предупредил когато на времето го помоли да наеме на работа племенника му, но никога не бе споменавал, че има сестри. Колин бе доволен, че Алесандра е била толкова великодушна да назначи сестрите на работа. На следващата сутрин той повиши заплатата на Фленаган.

На следващия следобед пристигнаха цветя за Алесандра. Изпратени бяха от Дрейсън със съобщение за съболезнованията му по повод трагичната загуба.

Алесандра тъкмо нагласяше цветята във ваза, когато Колин се провикна:

— За какво са тези цветя?

— Албърт е починал.

Колин избухна в смях. Тя се усмихна и каза:

— Мислех си, че ще останеш доволен като чуеш това.

— Много безсърдечно е да се смееш така, братко — това бе Кейн, който тъкмо влизаше в трапезарията. И тъкмо когато се обърна към Алесандра да й поднесе съчувствието си, установи, че и тя самата се смееше.

— Нима Албърт не ти беше добър приятел?

— Вече не — провлачи глас Колин.

Виждайки недоумението на брат си, Колин се разсмя и призна:

— Никога не е съществувал. Алесандра го е измислила, за да накара Дрейсън да приема нейните ордери.

— Но той ми даде изключително добър съвет. По дяволите, толкова ще ми липсва.

— Алесандра ти е дала този добър съвет. Обръщай се към нея и в бъдеще — предложи Колин.

Кейн бе смаян. Алесандра погледна гневно към Колин и отново се обърна към Кейн.

— Дрейсън бе този, от когото научавах интересни факти за добри инвестиции, тъй като той бе убеден, че аз препращам информацията на Албърт. Отсега нататък ще осведомява Колин, за всяка такава добра идея или възможност. Дрейсън би се почувствал ужасно, ако разбере, че Албърт никога не е съществувал и затова те моля да не му казваш нищо.

— А защо ти е бил нужен посредник? — Кейн все още не можеше да схване напълно всичко.

— Защото мъжете обичат да разговарят с мъже — обясни му тя най-търпеливо.

— Всъщност, Кейн, защо си тук? Да не би да има някакви новини?

— Да — Кейн изведнъж се сети защо всъщност бе дошъл, — открили са трупа на лейди Роберта, заровен на около петдесетина ярда от мястото, където откриха Виктория.

— Господи Боже! — прошепна Алесандра.

Колин преметна ръка на раменете на съпругата си и запита:

— Открили ли са други жертви?

— Още не, но издирването продължава.

— Нийл е обвинен и в извършването на второто убийство. Изпратил е съобщение но адвоката си, че иска да говори с Алесандра.

— Невъзможно!

— Колин, мисля, че трябва да говоря с него.

— Не.

— Моля те, бъди разумен. Нима не искаш да установиш дали той е престъпникът?

Колин въздъхна и отсече:

— Тогава ще ида аз да говоря с него.

— Нийл не те харесва — напомни му Алесандра.

— И пет пари не давам дали ме харесва или не.

Алесандра се обърна към Кейн и поясни:

— Колин го изхвърли като мръсно коте. Не мога да си представя, че Нийл би говорил с него.

— Ще се учудиш като видиш как се променя човек като попадне в Нюгейтския затвор — уведоми я Кейн, — а освен всичко той би говорил с който и да е, стига само да може да му помогне да се измъкне от затвора.

— Въпреки това, няма да идеш, Алесандра. Ако напишеш въпросите си на лист, бих могъл да ги задам на Нийл.

— Аз вече имам цял списък — изпревари го тя.

— Тогава иди и ми го донеси.

— Колин, идвам с теб — заяви Кейн.

Алесандра разбра, че е безполезно да се спори повече с Колин. Погледа му й подсказа, че този път няма да отстъпи. Тя се качи горе да вземе листа с въпроси, добави още два-три въпроса и побърза да го занесе на съпруга си.

— Да вземем моята каляска — предложи Кейн.

Колин се съгласи, пое листа от ръцете на Алесандра, постави го в джоба си, целуна я нежно и нареди:

— Стой вкъщи! Няма да се забавя много.

— О, забравих да ти кажа, че Натан ще дойде след около час да вземе Алесандра.

— Защо? — понита Колин.

— Джейд иска да ги запознае със Сара. А освен това мама и Катрин също са вкъщи.

— Натан ще дойде за Алесандра?

— Да.

Алесандра се обърна и побърза нагоре по стълбите. Имаше намерение да се преоблече, за да изглежда чудесно, когато се запознае със Сара.

— Да взема ли нашия подарък със себе си? — запита тя Колин.

Той тъкмо излизаше, но успя да й викне, че идеята е чудесна. От интонацията му личеше, че това съвсем не го занимава в момента.

Мегън й помогна да се преоблече. Сестрата на Фленаган бе притеснена и малко непохватна още, но невероятно ентусиазирана да помогне и да бъде полезна.

Скоро се появи Натан, за да я вземе. Алесандра пое подаръка, който Фленаган бе опаковал наново и го подаде на Натан, без да му обяснява какво е това. По пътя към къщата на Кейн те размениха едва няколко думи, тъй като Натан изглеждаше твърде ангажиран със собствените си мисли.

Най-накрая Алесандра го запита какво му е.

— Преглеждах счетоводните книги и се чудех откъде са дошли всичките постъпления. Колин е този, който се справя отлично с цифрите, а аз, колкото и да се старая да попълвам редовно главната счетоводна книга, все не успявам.

— Аз записвах фактурите, докато Колин боледуваше. Навярно съм направила някъде някоя грешка. Нима мислиш, че балансът не е точен?

Натан си призна:

— Колин спомена, че се справяш добре с документите.

После протегна дългите си крака. Алесандра леко отмести полите си така, че да му освободи повече място.

— Не успях да открия фактурите за някои от депозитите.

Алесандра най-после разбра откъде идва безпокойството на Натан. Парите, които Колин бе прехвърлил в сметката на компанията, бяха от заплащането на услугите, извършени от него за Министерството на отбраната.

— За четири от постъпленията няма протоколи — отбеляза тя.

— Да, точно за четири от тях — съгласи се Натан. — Знаеш ли откъде са се взели парите? Това няма смисъл. Приходите от корабите са отчетени и аз съм сигурна, че той няма лични доходи.

— Питал ли си го за това?

Натан поклати глава и призна, че е открил недоразумението същата сутрин.

— Вие всичко ли споделяте помежду си с Колин? Имам предвид дали някой от вас има тайни от другия?

— Ние сме партньори и съдружници, Алесандра. И ако не си вярваме взаимно, то какво ни остава тогава?

Той я прониза с погледа си.

— Ти знаеш откъде идват парите, нали?

Алесандра бавно кимна.

— Може би е по-добре Колин да ти обясни, макар че и аз бих могла.

— От теб ли са тези пари?

— Не.

— Тогава откъде?

Натан нямаше намерение да се предаде, а да разбере истината. И тъй като той не беше само партньор, а и най-добър приятел на Колин, тя реши, че може да му се довери.

— Първо ми обещай, че няма да кажеш нито на Кейн, нито на който и да било друг от семейството.

Натан кимна в знак на съгласие. Колкото и да бе огромно любопитството му, той произнесе:

— Обещавам.

— Колин работеше допълнително с цел да увеличи средствата.

Натан се приведе към нея и запита:

— За кого работеше?

— За сър Ричардс.

Натан изрева най-неочаквано и тъй като досега бе проявявал незначителен интерес към цялата работа, реакцията му беше шокираща. Алесандра леко подскочи от изненада. Тя се сепна когато Натан измърмори някаква ругатня.

В същия миг той се съвзе и се извини за неприличните думи. От погледа му кръвта й се смрази.

— Мисля, че ще е най-добре да се разясните с Колин — заекна Алесандра, — при това, той вече не работи за Ричардс.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Натан въздъхна продължително, след което й каза:

— Благодаря ти, че ме осведоми.

— Колин също сам би ти казал.

Безпокойството в гласа й бе осезаемо. Натан реши, че тя му е признала всичко и като се усмихна й каза:

— Да, разбира се, че щеше да ми каже. Всъщност възнамерявам довечера да го запитам за липсващите фактури.

Той нарочно смени темата на разговора, за да не разтревожи Алесандра излишно. След няколко минути те пристигнаха пред дома на Кейн.

Вратата им отвори чичото на Фленаган, Стърнс. Бе възрастен човечец с извънредно строго и сериозно изражение на лицето, със стегнати и отмерени движения и жестове. Въпреки сдържаността му, в очите му проблесна топлина, когато поздрави Алесандра. Очевидно Фленаган се беше хвалил, защото Стърнс не пропусна да отбележи, че знае за присъединяването на двете си племенници към домакинството на Колин и Алесандра.

Вратите към салона бяха широко отворени. В този миг Алесандра бе забелязана от малката дъщеричка на Кейн, която се втурна към фоайето да я посрещне. Четиригодишната палавница се хвана здраво за ръката на Стърнс, за да не се просне на пода докато най-старателно направи реверанс. В мига, в който тя приключи с тази досадна формалност, пусна ръката на иконома и се хвърли с всичка сила към вуйчо си Натан. С радостен вик тя оповести възбудата си, когато Натан я повдигна високо и я подхвърли като шапка във въздуха.

— Да се благодарим, че имаме високи тавани — измърмори Стърнс.

Натан дочу коментара му и се разсмя. Той прегърна племенницата си и последва Алесандра към салона.

Джейд и Катрин седяха една до друга на канапето. Отсреща в едно кресло се бе разположила херцогинята. И трите жени се изправиха едновременно и заобиколиха Алесандра.

— Току-що научихме чудесната новина — обяви херцогинята.

Алесандра се засмя.

— Съобщи ми я Катрин — поясни херцогинята.

— А аз научих от Джейд — поправи я Катрин.

— Да, но аз никога… заекна Джейд.

— Аз ви чух как обсъждахте с мама този въпрос — издаде ги Катрин.

— Къде е Сара? — запита Натан.

— Храни Джоана — обясни Джейд, — и след малко ще слезе при нас.

Натан се отправи нагоре към стаята на жена си. Опита се да пусне Оливия долу на пода, но детето се вкопчи здраво в крачола му и заяви, че иска да се качи заедно с него.

Алесандра бързо постави подаръка на пода и се присъедини към роднините си. Тя приседна до херцогинята, която в този момент бършеше очите си с ленена кърпа.

— Не мога да си намеря място от радост — призна тя, — още едно внуче! Това е божия благословия!

Алесандра светна от радост при тези думи. В следващите няколко минути те заговориха за децата и радостта, която носят. Катрин най-бързо се отегчи от този разговор. Алесандра забеляза досадата, изписана на лицето й и реши да смени темата на разговора.

— Сърдиш ли ми се задето казах на Колин за цветята, които си получила? — попита тя.

— Отначало се разсърдих — призна Катрин, — но после татко ми обясни всичко и, честно казано, доста се изплаших. Сега, след като Нийл Пери е вече зад решетките, се чувствам по-спокойно и татко ще ми разреши отново да присъствам на всички тържества. Сезонът е вече към края си, и ми се струва, че ще умра от скука, ако трябва да се върна отново в провинцията.

— Няма да ти се наложи чак да умираш от скука — вметна майка й.

— О, да, днес отивам на езда с Морган Аткинс — съобщи Катрин.

Херцогинята се озадачи.

— Катрин, а аз мислех, че си отклонила поканата на Аткинс, тъй като ще прекараш следобеда със семейството си.

— Ще се върна съвсем скоро, защото ще яздим малко, но ако не отида, всички ще забележат. А пък и със семейството си мога да бъда когато пожелая.

— Морган ли ще дойде да те вземе? — попита Джейд.

Катрин кимна утвърдително.

— Той е божествен. А и татко го харесва много.

Нещо подсказваше на Алесандра, че Катрин не бива да излиза на тази езда с Морган Аткинс. Тя знаеше, че Морган е приятел на Колин и по всяка вероятност щеше да закриля Катрин, но Алесандра почувства интуитивно, че за Катрин ще е по-добре все пак, ако остане вкъщи. Нещо я караше да мисли, че Нийл Пери не е извършил двете убийства. Същевременно изпитваше неудобство да разтревожи роднините си. Така й се искаше Колин да бе тук. Той щеше да постъпи точно както трябва.

Колин при всички положения нямаше да разреши на сестра си да отиде на езда. Алесандра можеше да се обзаложи, че той би постъпил точно така в този момент. В същото време, тя знаеше, че Колин винаги е бил свръхпредпазлив.

— Катрин, струва ми се, че ще е по-добре, ако останеш тук с нас — каза Алесандра твърде припряно.

— Защо?

Защо ли наистина? Алесандра не бе обмислила отговора на този въпрос. Тя се обърна безмълвно към Джейд, в очите й се четеше молба за съдействие.

Съпругата на Кейн бе достатъчно проницателна. Тя мигом усети безпокойството в очите на Алесандра. Тутакси взе нейната позиция.

— Да, по-добре е да останеш при нас. Стърнс ще изпрати съобщение на Морган Аткинс, в което можеш да обясниш, че поради събиране на всички членове на семейството, ти се налага да останеш вкъщи и няма да излезеш на езда.

— Но аз искам да изляза! Вече съм се уговорила — отсече Катрин. — Мамо, нима това е справедливо? Мишел Мари ще язди с графа на Хамптън. Нейните сестри не й се месят и не я поучават какво да прави.

— Катрин, никой не ти казва какво да правиш — намеси се Алесандра, — ние просто не искаме да излезеш навън точно сега.

— А защо не?

От раздразнението гласът на Катрин бе станал писклив.

Слава Богу, в този момент на стълбите се появих Натан и Сара, като вниманието на всички се насочи към тях, и Алесандра се избави от задължението да дава поредното обяснение и доводи на Катрин.

Съпругата на Натан бе красива жена. Имаше тъмнокафява коса, безукорна кожа и очи с цвета на ясно синьо небе. Усмивката й бе очарователна, изпълнена с топлина.

Докато Натан ги представяше една на друга, Алесандра се чудеше дали да направи реверанс или да протегне ръка за поздрав, но в този момент Сара сама разреши въпроса. Тя просто пристъпи напред и прегърна Алесандра открито и сърдечно.

Не беше възможно да се почувстваш неловко, когато си със Сара. Тя се отнасяше Алесандра като с добра приятелка, с която отдавна не са се виждали.

— Къде е Джоана?

— Оливия ще я донесе — обясни Сара.

— С помощта на Стърнс, разбира се — поясни Натан, след което уведоми жена си, че възнамерява да се качи горе и да довърши работата си със счетоводните книги.

Джейд привика Сара при себе си, намествайки едновременно възглавниците на канапето. Алесандра не се присъедини към тях, а се спусна след Натан, докато той се изкачваше по стълбите.

— Можем ли да поговорим на четири очи? — попита го тя.

— Разбира се, да се оттеглим в кабинета — съгласи се Натан.

Алесандра го последва. След като влязоха в кабинета, Натан учтиво й предложи да се настани в едно от креслата, но тя отказа.

Из цялата стая се въргаляха географски карти и счетоводни книги. Очевидно Натан бе превърнал кабинета на Кейн в подобие на моряшка каюта от втора класа. Алесандра не се въздържа да намекне за безпорядъка, царящ в стаята.

В отговор Натан обясни, че библиотеката на Кейн е долу и той му е предоставил само кабинета си като избягва да влиза там, а Натан няма право да влиза в библиотеката.

— Зет ми е фанатик на тема порядък — добави той с усмивка. Изобщо не може да понася хаоса. Сядай, Алесандра, и казвай какво има!

Алесандра отново отклони поканата да седне и обясни, че разговорът ще им отнеме само минута-две.

— Катрин иска да иде на езда с Морган Аткинс. Той би трябвало да дойде да я вземе. Не мисля, че е редно да я пуснем, но не мога да съчиня достатъчно добър довод или причина за това. Тя е решила на всяка цена да излезе.

— А защо мислиш, че не е редно да излезе?

Алесандра не искаше да обяснява надълго и широко мотивите си, тъй като това нямаше никакъв смисъл точно сега, а и не й се искаше да загуби времето на Натан.

— Просто някакво неприятно предчувствие. Освен всичко, съм абсолютно сигурна, че Колин не би допуснал Катрин да излезе. Никой от нас не е още напълно убеден, че Нийл Пери е действителният извършител на престъпленията и затова се налага да бъдем предпазливи. Ще можеш ли да се заемеш с този въпрос? Не ми се вярва Катрин да се осмели да ти противоречи.

Натан се отправи към вратата.

— Значи Колин няма доверие на този Аткинс?

— О, не, нямах предвид това — каза тя. — Морган е приятел на Колин.

Като снижи глас, Алесандра добави:

— Морган зае мястото на Колин в отдела на сър Ричардс.

— И въпреки това, си убедена, че Колин не би разрешил на сестра си да излезе с него. Добре, в такъв случай, аз ще се заема с това.

— Какъв довод си измислил — попита го Алесандра, бързайки след огромния на ръст мъж.

— Никакъв — отвърна той и се усмихна по типичния за него начин, — няма нужда да изтъквам доводи. Просто ще й кажа, че остава с нас и никъде няма да излиза.

— А ако се опита да спори?

Натан се засмя и обясни:

— Не е въпросът в това какво ще кажа, а в това как ще й го кажа. Повярвай ми, Алесандра! Само две жени в този свят не бих могъл да сплаша или да принудя да сторят нещо. И това са сестра ми и жена ми.

— Мисля, че тези жени са три на брой, Натан — Джейд, Сара и аз.

Тя се усмихна при вида на Натан, който не успя да прикрие изненадата си, но се въздържа и не се разсмя.

Във фоайето ги чакаше херцогинята, за да си вземе довиждане с двамата, тъй като имаше някаква уговорка за празнична вечеря. Тя целуна Алесандра по бузата и накара Натан да се наведе, за да целуне и него.

Алесандра предполагаше, че Катрин е все още в салона и се отправи натам преди Натан, за да не изглежда така, че са се наговорили предварително. Катрин сигурно вече й се сърдеше за това, че бе нарушила клетвата да мълчи и затова Алесандра не искаше да я дразни повече.

На канапето седеше Сара. До нея се бе настанила Оливия с бебето в ръцете.

Сара тъкмо й казваше:

— Надявам се, че като порасне Джоана ще стане красива като теб!

— Надали! — отряза я четиригодишната Оливия. — Та тя няма достатъчно коса, за да стане красива като мен.

При тези думи Джейд се ококори от изненада и неудобство. Сара се усмихна и отбеляза:

— Тя е още съвсем малка, но скоро ще порасне.

— Къде е Катрин? — запита Алесандра докато прекосяваше салона. — Натан иска да си поговори с нея.

— Току-що излезе — осведоми я Джейд.

Алесандра остана с впечатлението, че Катрин е тръгнала заедно с майка си. Тя седна до Оливия, за да се полюбува на бебето.

— Разсърди ли се много, когато нарушихме плановете й? Сега навярно ще си го изкара на майка си. О, Сара, дъщеричката ти е толкова очарователна, толкова крехка и малка.

— Ще порасне — обяви Оливия, — всички бебета порастват. Така казва мама.

— Алесандра, Катрин не тръгна с майка си. Тя излезе с Морган. Опитахме се да я спрем, но тъй като не изтъкнахме нито една основателна причина, майка й накрая отстъпи. Катрин може да наводни цялата къща със сълзите си, а херцогинята съвсем не обича подобни гледки.

Бебето изведнъж се разтревожи. Сара го взе в ръцете си и се изправи.

— Време е за сън — отбеляза тя, — след малко се връщам. Стърнс ще я поеме в първия възможен момент. Този човек върши чудеса с децата, нали Джейд?

— И особено много чудесии върши с четиригодишни палавници — допълни Джейд и погледна критично към дъщеря си. — Време е за сън, скъпо дете.

Оливия не искаше да тръгва, но майка й настоя. Джейд я хвана за ръката и я придърпа след себе си.

— Аз не съм бебе, мамо.

— Зная, че не си, Оливия — отвърна Джейд. — Затова спиш само веднъж на ден, а Джоана — по два пъти.

Алесандра приседна на канапето и загледа как Джейд дърпаше опърничавата си дъщеря през стаята. На вратата към салона се появи Натан.

— Да тръгвам ли да издирвам Катрин? — попита я Натан.

Тя му кимна с глава и призна:

— Вероятно само напразно се тревожа, ей сега ще се върнат.

В същото време се появиха Колин и Кейн, който се задържа във фоайето да разговаря с Натан. Колин тутакси влезе в салона и се отправи към жена си.

— Е? — полюбопитства Алесандра, когато усети дъха му съвсем близо до врата си. Тя бе крайно любопитна да разбере какво става.

— Навярно е виновен — провлачи глас Колин.

В този момент в салона влязоха Кейн и Натан. Алесандра сръга съпруга си, за да престане да я хапе по долната част на ухото. Колин въздъхна, показвайки недоволството си, преди да се изправи. После се усмихна, когато съзря изчервяването й.

— Той е имал мотиви и възможности — отбеляза Колин.

Кейн дочу коментара му и уточни:

— Струва ми се, че се опитваме да усложним допълнително нещата. И да си призная… в момента това ни устройва.

Колин поклати глава, извади списъка си и каза:

— Е, добре, скъпа, успокои ли се? Ето отговорите на твоите въпроси. На първо място Нийл отрича да е ходил заедно със сестра си на среща с мъжа, криещ се под наименованието „неизвестен почитател“. На второ място, отрича да знае каквото и да било за застрахователната политика. И на трето място, разгорещено отрича да е бил въвлечен в нещо общо със Роберта.

— Очаквах подобни отговори — обяви Алесандра.

— Той съвсем не се държи като брат на Виктория — намеси се Кейн. После седна и се прозя шумно.

— А какво отговори Нийл на другия ми въпрос?

— Кой по-точно? — попита Колин.

— Поисках му информация за имената на ухажорите, които Виктория е отблъснала. Когато ме посети той спомена три имена, които могат да ни бъдат полезни. О, Колин, наистина ли забрави да го попиташ?

— Не, не съм забравил. Имаше един Бърк, който сега е женен и отпада, както и един Мацелтън.

— Той ще се жени скоро — вметна Кейн.

— Е? — попита Алесандра, като видя, че Колин си замълча. — Кой е третият мъж?

— Морган Аткинс — изрече Кейн. Колин кимна утвърдително. При това Алесандра се обърна рязко към Натан, който се бе смръщил.

— Колин, нима Морган не ти е приятел?!

— По дяволите, не, разбира се — отвърна Колин. — Той дори навярно би ме удушил, тъй като ме счита за виновен за една ситуация, при която сам е оплел конците.

Натан се приведе напред и запита:

— Дали ти е достатъчно сърдит, за да преследва жена ти?

Колин рязко заклати глава, а после изведнъж спря и промълви:

— Може би… донякъде, но… как мислиш, Натан?

Натан се обърна към Алесандра. Двамата изговориха едновременно:

— Катрин!