Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Castles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 295 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

Бард, София, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)

Глава 10

Алесандра бе страшно ядосана на Колин. Късно същата вечер те за пръв път се скараха. Тя все още не спеше — беше решила да поработи над списъка със задачи за следващия ден. Беше в собствената си спалня, тъй като Фленаган беше предал изричната молба на Колин тя да си легне в собствената си стая тази нощ. Отчаяно се опитваше да преодолее гнева си към Колин, който се бе проявил като абсолютно безсърдечен и безчувствен. Той естествено не можеше да преодолее ред неща. И тъй като бракът им не се основаваше на взаимна любов, а и Колин искаше да спят отделно, тя нямаше да отстъпи. Чувстваше се безкрайно уязвима и изплашена — не можеше да схване защо тези емоции вземаха връх над нея.

Опита се да вникне във всичко, което й се случи. Стигна до извода, че се чувства толкова несигурна, тъй като Колин я бе поставил в доста неизгодна позиция. И тогава внезапно я осени една мисъл. За какво всъщност се пазареше тя? Нейният съпруг бе отхвърлил всичко, което Алесандра искаше да даде.

Господи, колко нещастна се почувства тя! В една от дневните си лекции игуменката й беше споменала, че мъжете и жените често желаят неща, които не могат да имат. Завистта и премина в ревност и в момента, в който пипалата на това непознато досега грешно чувство я обхванаха, тя усети изключително самосъжаление. Ревността беше способна да я изчерпа, да изпепели всички чувства на радост, щастие или каквото и да било друго.

— Но аз не съм ревнива! — прошепна си тя. Пред себе си обаче призна, че завижда и леко въздъхна. Завиждаше на щастливия брак между брата на Колин и Джейд. Господи, дали всичко това означаваше, че ще се превърне в една нацупена ревнива сръдла, която да изживее остатъка от живота си по най-жалкия начин?

Бракът, помисли си Алесандра, всъщност бе една много сложна сделка.

Колин нямаше време да се замисли над всичко. Потъна в кабинета си веднага след вечеря, за да работи. Явно, това, че се бе оженил нямаше да промени навиците му. Беше се посветил на построяването на една империя, и никой, дори и една нежелана невеста, не можеше да се бърка в плановете му. Колин нямаше намерение да седне и търпеливо да й разясни всичко.

Алесандра далеч не бе притеснена от неговата позиция.

Напротив, допадаше й това, че се вживява в плановете и целите си. Освен това тя в нищо не се съмняваше — Колин можеше да постигне всяка поставена цел. Беше силен, прекалено умен и невероятно дисциплиниран.

Алесандра нямаше никакво намерение да му пречи, нито да му налага някакви ограничения. Последното нещо, което Колин желаеше, бе една залепена за него съпруга. И все пак, тази нощ, когато тя приключи с работата си, истински желаеше той да дойде при нея. Щеше да е приказно да заспи отново в прегръдката му, да чувства тялото му близко до своето през нощта. Харесваше й как я докосва, как я целува…

Алесандра изохка на глас. Никога нямаше да може да се съсредоточи над собствените си задачи, ако не спреше да мечтае за съпруга си непрекъснато. Тя с усилие се отърси от мислите си и се опита да се върне към работата.

Бе почти полунощ, когато Колин влезе в стаята й. Бе обут само в черни панталони, които бе разкопчал, и, които се свлякоха още преди да стигне до леглото.

Не изглеждаше да се притеснява от голотата си. Алесандра вместо това, трябваше да направи опит да демонстрира равнодушие.

— Приключи ли? — запита го тя, насочила срамежливо поглед към леглото си. Лицето й почервеня, а гласът й бе вече полуприглушен.

Колин се усмихна и потвърди:

— Да, вече съм напълно готов.

— Готов за какво?

Колин се опита да не се разсмее.

— Алесандра, няма защо да се смущаваш.

— Ни най-малко не съм смутена.

В този миг тя бе способна да го гледа право в очите, произнасяйки тази досадна лъжа. Колин определи това като голям напредък. Той отметна чаршафите и легна в леглото. Алесандра бързо отмести записките си настрани.

Колин се облегна и дълбоко и шумно въздъхна. Очевидно нарочно й даваше време да се отпусне. Ако Алесандра се зачервеше още малко, можеше направо да се възпламени. Ръцете й видимо трепереха като се протегна за записките си. Той не разбираше защо тя бе толкова нервна, но реши да поизчака и след това да я разпита. Излишните въпроси в момента само щяха да усложнят положението.

— Студено ли ти е?

— Не.

— Ръцете ти треперят.

— Може би ми е малко студено. Косата ми бе леко влажна след банята, а аз не си направих труда да я изсуша.

Колин се протегна и я прегърна. Усети напрежение в жилите й и започна да я масажира. Тя затвори очи и изпусна лека въздишка на удоволствие.

— Какво работиш? — попита я той.

— Това е списъка със задълженията на всички — един за Фленаган, един за готвачката, отделно за Реймънд и Стефан, както и няколко за мен самата. О, и главния списък! Току-що ги завърших.

В следващия миг тя сгреши като го погледна. Мигом загуби мисълта си. Не можеше дори да си спомни дали бе завършила обяснението за бележките си.

За всичко бе виновен той — с това невероятно излъчване, с тези красиви очи и толкова очарователна усмивка със снежно бели зъби… Алесандра действително забеляза всичко това, но същевременно изгуби нишката на мисълта си. Ако затвореше очи, това нямаше да помогне, тъй като все още щеше да усеща топлината на тялото му, да отпива от аромата на чистота и мъжественост, които той излъчваше.

— Какво е главен списък?

— Моля?

Той се усмихна и повтори: главен списък?

Колин знаеше, че е смутена. Макар и усмивката му да не го издаваше, той се забавляваше от нейното объркване. Междувременно тя успя да си възвърне отчасти самоконтрола.

— Това е списък на всички онези списъци, които изброих.

— Направила си списък на списъците си?

— Да, разбира се.

Колин избухна в смях така, че чак леглото се разтърси.

Алесандра се възмути от реакцията му и отсече:

— Колин, списъците са ключ към истинската организираност.

В гласа й се четеше властност. И тъй като тя реагира твърде спонтанно и искрено, той успя да прекрати смеха си.

— Разбирам. А къде си научила този съществен факт?

— Игуменката ме научи на всичко, което трябваше да зная за начина на организация.

— А беше ли тъй обстоятелствена, както и по отношение на интимните въпроси…

Алесандра не му разреши да завърши.

— Далеч по-обстоятелствена беше! За другото… просто не й бе лесно да разговаря с мен. Тя, все пак е монахиня и е дала обет за целомъдрие още преди години. Предполагам, че сега си обясняваш нейната сдържаност, нали? Тя не е имала някакъв богат опит.

— Не, не си и представям да е имала голям опит — съгласи се Колин.

Той се изтегна в леглото. Алесандра се изтегли настрана, за да му освободи повече място, докато той най-сетне се намести удобно. Протегна се и се прозя, като почти бе заел цялото място.

В същото време взе списъците на Алесандра и ги постави до себе си от другата страна на леглото, духна двете свещи и й обърна гръб. Алесандра отпусна ръце в скута си и си наложи със сила на волята да остане спокойна, без да нервничи.

— Без организация, щеше да се възцари анархия.

Бе доста глупаво да казва подобно нещо, но не можа да измисли нещо по-добро. Умираше от желание да го попита какво търси в леглото й. Нима имаше намерение да спи с нея всяка нощ? Не, помисли си Алесандра. Това нямаше никакъв смисъл. Неговото легло бе много по-голямо и доста по-удобно.

Алесандра реши да засегне темата за това дали ще спят заедно. Вече бе напълно спокойна. Пък и в крайна сметка, той й беше съпруг и напълно нормално изглеждаше да обсъдят нещо толкова интимно.

В нощта се дочу тътнеж от гръм. Тя така се стресна, че едва не падна от леглото. Колин успя да я хване преди да се изхлузи и я притисна до себе си.

— Стряскаш ли се от гърмежи?

— Не — отговори тя. — Колин, чудех се…

— Съблечи нощницата си, скъпа — нареди й той в същия миг.

Командата му я сепна.

— Защо? — попита го тя.

— Искам да те докосна.

— О!

Тя не помръдна.

— Алесандра? Какво ти е?

— Объркваш ме — прошепна тя. — Мислех си, че ти би искал да…, а после Фленаган ми каза, че… е, аз не го сторих.

Алесандра си даде сметка, че говори абсолютни безсмислици. Тя спря обясненията си и се сети, че той й нареди да съблече нощницата си. Искаше й се Колин да не я гледа така. Искаше й се да е още по-тъмно в спалнята. Огънят в камината осветяваше достатъчно цялата стая и самото легло. Знаеше, че не бива да се смущава от нищо. Колин й бе съпруг и вече беше видял всеки сантиметър от тялото й. Алесандра мразеше тази своя стеснителност и й се искаше да бъде непринудена като него.

И все пак, как можеше да не се притеснява след като бяха женени едва от два дни. Тя реши да му признае колко нелепо се чувства, за да насъбере малко време да преодолее срама и притеснението си.

Колин я стресна, докосвайки с ръката си бедрата й. Той понечи да повдигне нощницата й нагоре. Алесандра насила се възпря да отблъсне ръцете му от себе си.

— Какво правиш? — попита го тя, останала почти без дъх, и осъзнавайки колко глупав е въпроса й. Тя твърде добре знаеше какво вършеше Колин.

— Само ти помагам — отвърна той.

— Нима не забелязваш колко съм изнервена?

— Да, забелязах. — Гласът му издаваше насмешка, но едновременно и тази невероятна топлина. След като цял ден бе жадувал да я докосне и на моменти едва се концентрираше над задачите си, като се улавяше, че мисли за нея, сега най-после щеше да осъществи насъбралото се в него огромно желание да я има.

— Все още се притесняваш малко от мен, нали? — попита я той.

Тя погледна нагоре. Малко да се притеснява? Тя си мислеше, че всеки момент ще експлодира от напрежение и смущение.

Колин прехвърли нощницата през главата й и я пусна отстрани на леглото. Алесандра спонтанно понечи да се покрие със завивките. Само че Колин нямаше намерение да й разреши да се скрие от погледа му и нежно я отви.

Беше толкова добре сложена. Гърдите й — закръглени, сочни и красиво оформени. Розовите зърна бяха вече втвърдени, готови, благодарение на самия него — си помисли той самодоволно. Той не предполагаше, че кожата й е настръхнала поради хлада в стаята. Тялото й вече реагираше на близостта с неговото, а той дори още не я бе докоснал.

Колин й се наслаждаваше. Тя бе извърнала очи към завивките.

— Не съм свикнала да спя без нощница.

— Няма да спим, скъпа моя.

Тя усети, че се усмихва.

— Зная.

Бе решила, че неловкото й положение е продължило достатъчно дълго, но цялата й решителност беше отлетяла някъде далеч. Обърна се към Колин. Погледът му — толкова топъл и загрижен, й помогна да стане по-смела.

Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.

Бе чудесно да го усеща толкова близко до себе си. Космите по неговите гърди я галеха приятно. Тя въздъхна лекичко от удоволствието и отново се притисна към него. Колин на свой ред също изпусна въздишка. Той я прегърна силно и я притисна така че тя усети възбудата му. Бе заровила лице в гърдите му. Той повдигна брадичката й и леко и доближи главата си до нейната.

Първо целуна челото й, после върха на нослето, а след това страстно захапа долната й устна, за да я целуне чувствено. Устните му покриха нейните. Чувството на наслада бе удивително, Колин изпита сладко опиянение и силно желание да я обладае. Езикът му бавно проникна в устата й и я накара да потръпне. Алесандра издаде тих звук, когато той се отдръпна, но само секунда след това той отново я целуна още по-страстно. Любовната им игра продължи, а целувките им бяха дълги и още повече засилваха чувството на притегляне между двамата. Откъслечните звуци, които тя издаваше под въздействие на възбудата си още повече засилваха неговата собствена възбуда. Нито една жена не бе откликвала на любовта му по такъв начин. Нейната чувственост го опияняваше. Господи, до преди миналата нощ той не знаеше, че един мъж и една жена могат да изпитат такова блаженство заедно. Тя нямаше никакви задръжки и непринудената й реакция го предразполагаше да отвърне със същото, преодолявайки собствените си бариери.

Колин я обърна по гръб, целуна я отново и се съсредоточи над нежната извивка на врата й. Тя усети диханието му в ухото си.

— Караш ме да изгарям от страст — прошепна той с леко дрезгав от възбудата глас. — Едва не полудявам от желание да те любя.

Стори й се, че дори е малко сърдит от това, че тя го изважда от равновесие, но въпреки това прие неговото признание като комплимент.

— Това е заради начина, по който ме докосваш, Колин — прошепна му тя. — Не мога да не…

Думите й заглъхнаха в тих стон, тъй като Колин току-що бе захапал зърното на едната й гръд и го всмукна. Той прокара ръката си между коленете й започна да я гали. Пръстите му бавно проникваха нагоре към мястото, където възбудата й щеше да достигне кулминацията си. Тя тихо извика от сладка болка и наслада. Протегна ръка надолу докато достигна неговата. Искаше да го отблъсне, тъй като все още се чувстваше твърде беззащитна и крехка, но в края на краищата не го стори. Не можеше да не се сгуши още по-силно в раменете му. С меката част на палеца си той описваше кръгове по бедрата й, между коленете й. Той зарови пръсти още по-дълбоко в топлите гънки на кожата между краката й. Алесандра изохка:

— Колин, не бива да… Не мога… Не прави това! — извика тя, когато пръстите му отново проникнаха навътре. — Боли ме. О, Господи, Колин, не спирай.

Тя се притисна здраво към него, докато му изговаряше тези противоречиви молби. Знаеше, че говори безсмислици, но както изглеждаше, не и достигаха думи да изрази какви чувства предизвика у нея поведението на Колин. Колин възпря по нататъшните й опити да говори с една продължителна целувка — изгаряща, всепоглъщаща, като че ли никога нямаше да свърши. Когато той се отдръпна за пореден път, Алесандра вече бе напълно обзета от желание, забравила за болката и всичко останало.

Тя почти не разсъждаваше.

Колин се вгледа в красивата си съпруга и почти прималя от излъчването на страст и възбуда в очите й. Устните й, целите изпохапани от целувки, жадуваха за още. Той се поддаде и отново я целуна.

— Помниш ли — казах ти, че съществуват много други начини да правим любов? — попита я той с променен от възбудата глас.

Алесандра направи опит да се концентрира над онова, което Колин я питаше, но установи, че това е почти невъзможно. Той я бе омагьосал. Допирът до кожата му я накара да почувства невероятен прилив на топлина, тя се притисна още по-близко към него. Усети излъчването на мъжественост и сексуалност и това я възбуди повече от едно негово докосване. С пръстите на краката си нежно докосна мускулестите му прасци, а гърдите и се опряха в ситните косъмчета по неговите гърди. Ръцете й галеха изпъкналите мускули на раменете му. Кожата му приличаше на закалена стомана и абсолютната сила, която се излъчваше от него, буквално я опияни. Толкова силен мъж и същевременно толкова нежен към нея.

Колин не дочака отговора на въпроса си. Необходимостта да я опознае превзе всяка негова мисъл. Целуна я по корема, близна пъпчето й, а след това, преди Алесандра да бе разбрала намеренията му, разтвори коленете й с ръце и зарови главата си между тях, докато усети влагата във вагината й.

— Моля те, недей! — изшептя тя, изпадайки в паника от онова, което той вършеше. Беше толкова възбуждащо и… великолепно. Тя постепенно изгуби самоконтрол и всеки следващ еротичен натиск на езика му в най-интимното място на тялото й я изведе извън действителността. До всяка нейна клетка достигна невероятно чувство на удоволствие. Помисли си, че може да умре от тази сладка агония. Дръзките действия на Колин я доведоха до екстаз. Опита се да му прошепне да спре, въпреки че в същото време го стискаше силно, явно желаейки всичко това да продължи още и още.

Реакцията й изпълни Колин с диво желание. Той искаше да я удовлетвори първо, а след това да я научи как да му достави удоволствие, но невероятно искреният начин, по който тя откликна на действията му, замъгли съзнанието му. Стоновете, които издаваха насладата, изпитвана от Алесандра, го накараха силно да пожелае да я люби. Едва осъзнаваше какво прави. Желанието го превзе изцяло. Движенията му се ускориха и станаха по-силни и груби — Колин коленичи над нежните й бедра, придърпа ръцете й зад врата си и я облада. По челото му изби пот, дишането му се учести, почувства пълно сливане с нея и сви челюстите си в момента, в който членът му изцяло проникна в тялото й. Колин я усещаше като част от себе си. Влагата по неговата и нейната кожа го накара да почувства как го побиват тръпки от удоволствието. Той замря, а по лицето му пролича невероятното блаженство, което изпитваше в момента.

— Боли ли те, скъпа?

Дори да бе искала да му отговори, Алесандра не успя, тъй като той обхвана устните й в нежна целувка. Безпокойството в гласа му прониза чувството на сладка омара и сладострастие, тя понечи да му отговори „да“, защото наистина я болеше, но не успя, а и нямаше смисъл да го стори. Удовлетворението й бе всепоглъщащо и много по-всеобхватно в този миг. Тя трепереше от необходимостта да се освободи. Колин обаче не бързаше да се помръдне. Алесандра обви бедрата му с краката си и се притисна към него. Думите не бяха необходими в момента, за да разбере Колин, че тя го желаеше още и още.

Колин зарови лицето си в извивката на врата й и започна енергично да движи члена си. Натискът, който упражняваше не бе отмерен, но силен и отривист — трудно му бе да контролира каквото и да е в този момент. Страстната реакция на Алесандра го изгаряше, предизвикваше го още повече, и той изпита невероятно силно желание да се потопи целия в нея.

Искаше му се сладката агония и екстаз никога да не спрат. Отново и отново потъваше в тялото й. И колкото повече самата тя го обгръщаше, толкова по-силно бе чувството на наслада, докато накрая той дочу приглушено името си и усети, че моментът на кулминацията в любовта им е дошъл. Алесандра почти бе достигнала оргазъм, когато той усети максимално напрежение и в следващия миг успя да изхвърли члена си силно в тялото й. Усети облекчение, което граничеше с усещането, че може да не издържи от силата на чувствата. Помисли си, че умира и се пренася в рая. Отпусна се върху нея, издиша силна струя въздух и изстена. Такова удовлетворение не бе изпитвал досега. Опита да се усмихне, но не успя. Беше абсолютно обезсилен.

Алесандра се върна към действителността бавно и постепенно. Чувстваше се защитена в топлата прегръдка на съпруга си. Ужасът и паниката, обзели я преди секунди, сега отстъпваха постепенно и почти изчезнаха, докато Колин си поемаше въздух.

— Господи, страхотна си! — произнесе той и се отпусна по гръб. Той очевидно не бе свикнал да говори изискано и с комплименти, помисли си Алесандра с усмивка. Но това нямаше никакво значение. Беше страшно доволна от себе си, тъй като го бе удовлетворила. Може би беше редно също да го похвали от своя страна. Тя се обърна настрани към него, постави ръка на гърдите му, точно там, където се усещаше как бие сърцето му, и прошепна:

— И ти си страхотен. Най-добрият мъж, който съм виждала. Колин широко отвори очи.

— Та аз съм първият мъж, с който си спала, е помниш ли?

— Помня, разбира се.

— Нито един мъж няма да те докосне повече, Алесандра! Ти си моя.

Алесандра не се смути от собственическото чувство, което той демонстрира. Всъщност, тя дори намираше за приятно и грижовно неговото отношение към нея, защото се усещаше чувството му за отговорност. Тя изцяло му принадлежеше и самата мисъл, че може да стори онова, което току-що правиха с него, с някой друг мъж, я отблъскваше. Имаше само един мъж и това бе Колин. И този мъж й принадлежеше изцяло.

Тя се облегна на рамото му и промълви:

— Не бих искала никой друг, освен теб.

Колин изпита удоволствие от пламенното й признание и се приведе да я целуне по челото, за да й даде да разбере какво чувства в този момент. Изминаха няколко минути в мълчание. Алесандра си мислеше за всичко, което току-що й се бе случило и се опита да свърже всичко в някаква логическа връзка, която да обясни поведението й.

Оказа се съвършено невъзможно, тъй като реакцията на действията на съпруга й нямаха нищо общо със здравата логика.

— Колин?

— Да?

— Когато ме докосваш, губя самоконтрол. Чувствам се така, като че ли тялото и мозъка ми са две отделни неща. Това не е ли шокиращо?

И без да дочака отговора му, Алесандра добави:

— Всичко това ме плаши, лишава ме от всякакви способности да разсъждавам, но същевременно е… прекрасно.

Колин се усмихна в тъмнината. Съпругата му изглеждаше тотално объркана — дори обезпокоена.

— Предполага се, че трябва да се чувстваш добре, скъпа — прошепна той.

— Игуменката не ми спомена за това.

— О, не си и представям как би могла да го стори — добави той.

— Опитвам се да открия смисъла в този чудат ритуал в съвместния ни живот и общуване — призна тя.

— Но защо?

— За да разбера… — тя се извърна към него, за да го погледне. Колин бе притворил очи и изглеждаше невероятно спокоен. Помисли си, че той всеки момент ще заспи. Реши да се откаже от обяснения точно сега. Притисна се по-близо до него и също затвори очи. Въпреки това, съзнанието й все още бе превъзбудено — въпроси я връхлитаха един след друг.

— Колин?

Той измърка в отговор.

— Спал ли си с други жени?

Той не й отговори веднага. Тя го побутна лекичко. Колин въздъхна и призна:

— Да.

— С много ли?

Той почти я избута от рамото си.

— Зависи кой ги брои.

Алесандра очевидно не хареса отговора му. Можеха да са други две, а можеха да са още двадесет? От самата мисъл, че Колин е имал подобни взаимоотношения с друга жена, стомахът й се присви. Реакцията й нямаше никакви основания. Миналото му нямаше защо да я занимава. И въпреки това…

— Похот или любов е било чувството, което те е водило към такива връзки?

— Алесандра, защо ми задаваш всички тия въпроси?

Колин бе раздразнен. От това пък самата тя също се подразни. Почувства се уязвима, но безчувственият й съпруг не можеш да схване това в този момент.

Гневът й се стопи точно толкова бързо, както и се появи. Как би могъл Колин да я разбере, щом самата тя не можеше да разбере себе си? Нито беше справедливо, нито пък логично от нейна страна да постъпва така!

— Просто полюбопитствах — обичал ли си някоя от тези жени?

— Не.

— Тогава е било само похот?

— Да — съгласи се той с въздишка.

— А с мен — беше ли също похот?

„Или е любов“, искаше тя да допълни, но изпита страх от възможността да добави тази дума към въпроса си и то страх, продиктуван от евентуалния отговор на Колин. О, Боже, тя просто не можеше да си събере мислите и да намери някаква здрава логика във всичко! Знаеше, че Колин не я обича. Защо тогава й трябваше да го чуе от него самия?

Какво, за Бога, ставаше със самата нея?

Колин реши да сложи край на самоинквизицията й. Задаваше му въпроси, над които самият той не беше готов да мисли. По дяволите, наистина бе похот това, което го накара да легне с нея вчера. От момента, в който я беше видял за пръв път, едничка мисъл го преследваше — да легне с нея.

Но да постави Алесандра в една и съща категория с всички останали жени, които бяха минали през леглото му, му се струваше недопустимо. Сексът с нея беше нещо съвършено различно, което му достави огромно удоволствие. Нито една жена не бе предизвикала подобни чувства у него, нито една друга не го бе накарала да изгуби самоконтрол.

Не, имаше нещо повече от похот в този случай. Колин призна този факт пред себе си. Той се интересува от Алесандра. Тя му принадлежеше вече и бе напълно нормално да полага грижи за нея като за своя съпруга.

Но любовта? Колин действително не знаеше дали я обича или не. Наистина се чувстваше неопитен в преценките си за същността на любовта. Вътрешната му нагласа на подобен коварен въпрос бе, че не е способен да се влюби силно. Спомни си агонията на своя добър приятел и партньор Натан, когато бе се влюбил в съпругата си. Колин пребледня леко, като си представи възможността и той да е преживял подобно нещо, защото знаеше, че е също толкова слаб при подобни емоционални изпитания, колкото и Натан. Не беше допускал, че такъв упорит и безскрупулен гигант като Натан ще се предаде при подобни обстоятелства. Самият Колин също бе усетил уязвимостта си.

Колин се отърси от сериозните мисли и се протегна към жена си. Тя се опита да се отдалечи в края на леглото, далеч от него. Колин обаче нямаше намерение да й позволи да му избяга. Прегърна я и нежно я обърна по гръб, после я покри цялата с тялото си. Съсредоточи теглото си в раменете и се загледа в очите й. Намръщи се като съзря сълзи в очите й.

— Отново ли те нараних, скъпа? Когато се любим не съм на себе си и може би…

Гласът му пресипна от вълнение. Тя се протегна и го погали.

— Аз също не съм в ред — призна тя. — Караш ме да забравя всичко — и притеснението и неопитността си.

— Тогава защо си объркана?

— Не съм. Просто се опитвам да подредя нещата в мозъка си.

— Да класифицираш понятия като любов и похот?

Тя кимна. Колин се усмихна и призна:

— Скъпа, желая те страстно от толкова време — от онзи момент, в който те видях за пръв път. А мисля, че и ти не си била безразлична през цялото това време.

Колин си мислеше, че признанието му ще я зарадва.

— Похотта е грях — прошепна тя. — Признавам, че те намирам за крайно привлекателен, но със сигурност не те желая в леглото си.

— И защо, по дяволите?

Алесандра не допускаше, че думите й са живо предизвикателство. Бе засегнала „егото“ му, според личната й преценка и току-що безвъзвратно му бе нанесла жестока обида.

— Не знаех какво ще ми се случи като легна с теб. Никой не ми бе обяснил колко прекрасно е да се любиш. Сега разбираш ли ме?

Той се усмихна. Имаше глупаво изражение.

— Знаеш ли, Колин, току-що съчиних нещо — продължи тя, — досега не знаех защо съм толкова уязвима, но сега вече знам причината и съм спокойна.

— Обясни ми я.

— Това е защото тази интимност е съвършено непозната и нова за мен като изживяване, а аз не предполагах в какво точно се състои това общуване. Още повече, не предполагах, че е толкова всепоглъщащо и великолепно, а още повече, че ще се поддам на емоциите. — Тя спря и се усмихна на Колин. — Ако бях опитна колкото си ти, надали щях да съм толкова уязвима.

— Не е никакъв грях, ако една съпруга се чувства уязвима — обяви той. — Но в твоя случай това няма никакво значение.

— Защо да няма никакво значение?

— Защото навярно разбираш, че ще се грижа за теб, а това би следвало да ти помогне да преодолееш усещането за уязвимост.

— Твърде арогантно звучи това, съпруже.

Колин сви рамене и призна:

— Аз съм арогантен мъж.

— А нима всички мъже, когато се оженят, се чувстват уязвими?

— Не.

— Но, Колин…

Той не й разреши да довърши мисълта си. Целуна я нежно и това сложи край на целия разговор. Бе решил само да отвлече вниманието на Алесандра от досадната тема на спора. Тя, обаче, пожела Колин да я целуне още веднъж, прегръщайки го около врата с еднозначен израз на лицето си. Колин внезапно бе обхванат от прилив на страст.

Те отново се любиха. Той се опита да бъде нежен и не толкова нетърпелив, но Алесандра изненада благородните му намерения с такъв изблик на страст и желание, така че Колин установи, че с всеки следващ акт любовта им беше още по-красива и всеобхватна. Насладата от секса като че ли се увеличаваше при всеки нов акт. Собственият му оргазъм едва не го уби и когато почувства сълзите й да се стичат по рамото му, разбра, че този път наистина й бе причинил болка.

Колин запали свещите и се обърна. Обгърна Алесандра и с топли и нежни думи се опита да я утеши. Тя му даде да разбере, че в никакъв случай не я бе наранил, но не можа да обясни защо все пак плаче.

Колин не започна нов разговор. Честите прозевки на Алесандра недвусмислено показваха, че беше максимално изчерпана и изморена. Странно защо той не чувстваше никаква сънливост в този момент. Страхът, че може да е наранил Алесандра го притесни безкрайно и поради това му бяха необходими поне няколко минути да се отпусне отново. Докато се извръщаше да изгаси свещите, вниманието му бе привлечено от списъците на Алесандра. На горния лист бяха написани две имена. На първо място стоеше лейди Виктория, следвана от лейди Роберта. Алесандра бе поставила въпросителни знаци след всяко име.

Естествено бе любопитството му да се възбуди. Алесандра тъкмо заспиваше, когато Колин я побутна с лакът.

— Какво означава това тук?

Тя не отвори очи. Колин й прочете двете имена и я помоли да обясни.

— Не може ли да обсъдим това утре сутринта?

И тъкмо когато Колин мислеше да се съгласи, тя измърмори:

— Може би има някаква връзка между двете жени. И двете са изчезнали по странен начин. Бих искала да поговоря със съпруга на лейди Роберта и след това ще ти обясня всичко. Лека нощ, Колин.

— Няма да разговаряш с виконта!

Сърдитият му тон я накара да се разбуди.

— Няма да говоря с него?

— Не, няма! Той си има достатъчно грижи сега. Няма нужда да го тормозиш точно сега с въпросите си.

— Колин, аз…

Той не й разреши да довърши.

— Забранявам ти, Алесандра! Обещай ми, че няма да го безпокоиш!

Алесандра бе учудена от своеволието, което Колин демонстрираше, а освен всичко бе и разгневен. Все пак тя съвсем не беше дете, което трябва да пита за всичко родителите си, дори тогава когато трябва да защитава свои интереси или да разисква подробности, които я безпокоят. Отгоре на всичко, Колин отдавна трябваше да е разбрал, че има насреща жена, която има свои собствени възгледи и разбирания, която е умна и умее да използва тези си качества когато потрябва.

— Обещай ми, Алесандра! — повтори той.

— Не!

Колин не вярваше на ушите си.

— Не?!

Тъй като лицето й все още бе заровено в гърдите му, той не успя да види изражението й и Алесандра се възползва от това като направи подходяща за случая гримаса. Господи, колко груб изглеждаше сега Колин. Ръката му я притисна по друг начин. Навярно една добра съпруга в такъв случай би предпочела да угоди на мъжа си, предположи Алесандра.

Тя си помисли, че не е родена да бъде идеалната съпруга и нито един мъж — дори и самият Колин — не можеше да дирижира нейните действия.

Да иска разрешението му! Тя се оттегли от прегръдката му и приседна. Косата и бе паднала, покривайки половината й лице. Тя я отметна през рамото си и го погледна право в очите.

— Женитбата е нещо ново за теб, Колин, и ще трябва да искаш обещанието ми едва когато ти кажа, че…

— Моля те да ме поправиш, ако сгреша — прекъсна я той, — но нима не сме женени съвсем отскоро и то доста отскоро?

— Да…

— В такъв случай, женитбата е нещо съвършено ново и за теб, толкова колкото и за мен.

Тя кимна.

— Всичко това няма значение, Алесандра, защото клетвата е една и съща и никога не се е променяла. Съпругите се подчиняват на своите мъже.

— Нашата женитба не е като всички останали — отряза го тя. — Спомни си, че ние с теб стигнахме до определено споразумение, преди да дадем клетва пред Бога. Очевидно си забравил за това и по тези причини аз нямам основание да се подчиня на оскърбителната ти команда. Ще си позволя да ти припомня, че и двамата се споразумяхме да не изпадаме в колебания и съмнения.

— Не, това не е вярно.

— Това бе негласно споразумение между нас двамата. Казах ти, че не искам съпруг, който да се колебае, а ти призна същото за себе си.

— Какво общо има всичко това с нашия разговор, по дяволите?

— В случая имам предвид не толкова колебание, колкото опит за намеса. На няколко пъти ти ми даде ясно да разбера, че не желаеш моята намеса или помощ в какъв да е род бизнес и твои сделки. В случая бих искала да се възползвам да те помоля да не се месиш в моите дела по същия начин!

Алесандра чувстваше, че не може да намери сили да го погледне в очите. Недоверчивият и скептичен поглед на Колин окончателно я изнерви. Тя сведе очи към брадичката му и каза:

— Моят баща никога не би си позволил да забрани нещо на мама. Бракът им се основаваше на взаимно доверие и уважение. След време ми се иска да вярвам, че ще успеем да постигнем същия вид съглашателство.

— Приключи ли? — попита я той.

Алесандра изпита облекчение като видя, че Колин не й се сърди. Дори допусна, че той ще размисли за всичко, което му каза на един дъх. Той я бе изслушал твърде внимателно и същевременно не беше позволил арогантната й природа да се изяви.

— Да, благодаря за вниманието, с което ме изслуша.

— Погледни ме! — нареди й той.

Тя незабавно повдигна очи към него. В продължение на минута-две Колин си замълча. Погледът му я накара да се разтревожи. Изразът на лицето му нито за миг не издаваше какво именно си мислеше в този момент Колин. Невероятната му способност да прикрива мислите и чувствата си изключително много я поразяваше. Дори отчасти му завиждаше за това умение. Искаше й се да притежава същото умение за самоконтрол.

— Какво искаше да ми кажеш? — попита тя, усещайки, че едва изтърпява това мълчание.

Той кимна, а Алесандра се усмихна.

— Няма да разговаряш с виконта за неговата съпруга!

Бяха точно там, където бяха достигнали преди малко в спора си. Очевидно, Колин не бе чул и дума от това, което му бе казала. Алесандра отново изпита желание да го срита. Е, разбира се, не го стори, защото бе благовъзпитана млада дама, а и това далеч нямаше да му помогне да разбера колко разгневена бе в този момент.

Боже, този човек можеше да накара и самата игуменка да изругае от досада и раздразнение.

Колин направи усилие да не се усмихне. Твърде важен бе въпросът, за да го обръщат на смях, а само Господ му бе свидетел колко трудно можеше да се удържи да не се разсмее на незаменимо нейно изражение. Алесандра изглеждаше така сякаш искаше да го убие всеки момент.

— Обещай ми, Алесандра!

— Е, добре — извика тя. — Ти победи. Няма да безпокоя виконта.

— Не става дума кой ще спечели и кой ще изгуби в този спор — подчерта Колин — Самият виконт действително си има достатъчно собствени грижи. Не ми се иска точно ти да ги увеличиш.

— Ти въобще не се доверяваш на преценките ми, Колин!

— Да, така е.

Този отговор я нарани много повече от онази своеволна команда. Алесандра се опита да се отдели от него, но той бързо я прихвана и повдигна брадичката й.

— Нима ти самата се доверяваш на моите преценки?

Колин очакваше да чуе точно същия отговор, който самият той й бе дал на същия въпрос само преди минута.

Тя не го познаваше добре, за да му гласува пълно доверие в такъв един момент.

С времето, може би след като се опознаеха и свикнеха един с друг, тя щеше да започне да му се доверява.

— Да, разбира се, че вярвам на преценките ти.

Колин не можа да сдържи изненадата и задоволството си. Прегърна я, силно я притисна към себе си и я целуна страстно.

— Радвам се да чуя, че така инстинктивно си готова да ми вярваш.

Алесандра се отдръпна намръщена.

— Не е инстинктивно — каза тя, — ти вече си доказал пред мен, че тогава, когато е необходимо можеш да направиш извънредно трезва и правилна преценка.

— И кога съм ти доказал това?

— Когато се ожени за мен. Сега разбирам, че тогава си знаел нещо, което аз не съм знаела.

— Какво е било това нещо?

— Че никоя друга няма да те иска.

Алесандра нарочно каза тези думи с цел да предизвика Колин, тъй като все още бе доста раздразнена от поведението му. Той, обаче, ни най-малко не се засегна. Намекът за арогантността му мина незабелязан. Колин избухна в смях и Алесандра заключи, че той или не бе разбрал, че тя току-що го бе обидила, или въобще не му пукаше от това.

— Извини ме, Алесандра.

— О, да, извинен си. Аз просто се предавам.

Тя намести възглавницата си и се отпусна отново под завивките.

— Бракът е много по-сложен, отколкото предполагах — прошепна тя. Дали винаги аз ще съм тази, която ще отстъпва?

Господи, колко отчаяна звучеше.

— Не, няма да ти се налага вечно да отстъпваш.

Алесандра изсумтя в знак на несъгласие с него.

— Бракът е сделка от типа „даваш и вземаш“ — добави Колин.

— При което съпругата винаги дава, а съпругът винаги взема, нали? — уточни Алесандра.

Колин не отговори. Той се обърна и я придърпа към себе си. Раменете й се опряха в гърдите му, а бедрата й се притиснаха о слабините му.

Задните й части бяха толкова нежни и крехки, че Колин се преизпълни с удоволствие от досега с нейната кожа. Той прокара ръка по едната й страна, подпря брадичката си в косата й и затвори очи.

Изминаха няколко минути пълно мълчание. Той си помисли, че Алесандра вече спи и тъкмо когато се отдръпваше лекичко, тя прошепна:

— Не ми харесва думата „подчинявам се“, Колин.

— Така и предполагам — отвърна той сухо.

— Една принцеса всъщност не би трябвало да се подчинява на когото и да е.

Думите й прозвучаха неуверено.

— Но ти си моята принцеса — припомни й Колин. — И поради това ще трябва да правиш това, което аз считам, че е най-доброто. И двамата ще трябва да спазваме традициите известно време. Нито един от нас няма какъвто и да е опит в съпружеския живот. Не искам да ме мислиш за някакво чудовище, но е факт, че ти самата обеща да се подчиняваш. Много добре си спомням как го произнесе по време на клетвата във вярност.

— Бих искала да си малко по-благоразумен и умерен.

— Аз винаги съм си бил такъв.

— Колин?

— Да?

— Заспивай.

Той реши да прекрати разговорите и й остави правото на последна дума. Дълго чака докато се увери, че е заспала и се оттегли към собствената си спалня.

Алесандра го усети. Тя едва не извика след него, за да го запита защо няма да спи при нея през остатъка от нощта, но гордостта й я възпря. Очите й се напълниха със сълзи. Чувстваше се така, сякаш току-що съпругът й я беше отхвърлил. Подобна реакция от нейна страна нямаше много смисъл, особено след насладата, която двамата бяха изпитали от секса само преди известно време, но Алесандра бе твърде уморена, за да размисли трезво.

Сънят й бе неспокоен и разпокъсан. Само час след като бе заспала, някакъв стържещ звук откъм спалнята на Колин я пробуди. Тя незабавно скочи да разбере какво става. Не искаше да се натрапва.

Тя дочу възклицание в момента, в който отвори вратата към спалнята на Колин й надникна вътре. Колин стоеше пред камината. Беше издърпал шината нагоре и, докато Алесандра го наблюдаваше, подпря контузения си крак си на една възглавница и започна да го масажира с двете си ръце.

По изражението на Колин личеше, че не е усетил кога Алесандра е влязла и го гледа. И макар че сега се виждаше само част от лицето му, тя разбра, че Колин изпитва нечовешка болка.

Тя с огромно усилие се въздържа да не се втурне в стаята при него, за да му предложи помощта си — колкото и нищожна да бе тя. Можеше да засегне честолюбието и гордостта му, особено ако той разбереше, че го е гледала през цялото това време.

Мачкането на мускулите очевидно не намаляваше болката. Колин се изправи и започна да стъпва бавно назад-напред пред камината. Опитваше се да разработи сухожилието или по-точно това, което бе останало от прасеца на левия му крак. Насилието над крайника го прониза със спазъм през цялото тяло. Изглеждаше като че ли светкавица премина през всеки нерв на тялото му, от което той едва не се преви на две. Колин не се предаде на мъчението. Здраво стиснал челюсти, той си пое дълбоко въздух и продължи да се движи. От опит знаеше, че ще може да преодолее схващането само с движение. Понякога това означаваше, че трябва да се разхожда само около час. През други нощи, обаче, се налагаше да ходи по-продължително.

Колин се приближи към вратата на спалнята на Алесандра. Посегна към дръжката, но спря. Искаше му се да я погледне, но като знаеше колко леко спи, реши да не я събужда. Научи това през нощите, когато беше болен и тя спеше при него.

Алесандра имаше нужда от почивка. Колин се обърна и продължи да се разхожда. Изведнъж в паметта му изплуваха детайли от разговора им относно неговите нареждания и нейната отстъпчивост. Спомни си начина, по който прозвучаха думите й, когато му каза, че не й харесва думата „подчинявам се“. За Бога, той не я винеше в нищо. Дори сметна, че е отчасти варварско една жена да бъде принудена да се подчинява на съпруга си през целия си живот. Такива радикални възгледи можеха да го отведат в Нюгейтския затвор, ако някой консерватор узнаеше за упадъчните му мисли. Колин призна пред себе си, че някъде там една частица от него — една малка частица — намираше идеята за жена, която да се подчинява на всяка негова заповед, твърде привлекателна, но той знаеше, че това не може да му се харесва дълго време. За такъв род подчинение си имаше слуги. А може би съществуваха жени, готови да се подчиняват безпрекословно. Но Алесандра не беше от тях. И, слава Богу, помисли си Колин. Тя бе решителна жена със собствено мнение и явно нямаше да се промени с годините. Вземаше присърце абсолютно всичко.

Единственият недостатък на принцесата бе нейната безукорност.

* * *

Алесандра безшумно се върна в леглото и се скри под завивките. Мъчителният израз на лицето на Колин не излизаше от главата й. Беше й мъчно, затова че той страда така. До тази вечер не знаеше колко нечовешки са болките, които Колин опитва и сега, когато разбра, се закле да намери начин да му помогне.

Изведнъж реши, че трябва веднага да се заеме с нещо. Запали свещта и направи списък на всички онези неща, които трябваше да свърши. Първо щеше да изчете цялата литература по въпроса. Следваше посещение при лекар — сър Уинтърс. Въпросите й към него бяха невероятно много, а освен това щеше да поиска и съвет. Алесандра не можа да се досети за още нещо, което да добави в списъка си. Усети умората да я наляга и реши, че след като добре се наспи, ще е в състояние да помисли за план за действие.

Тя постави листата върху масичката и духна свещите.

По страните й се стичаха сълзи. Все още не можеше да се успокои, но все пак се опита да затири очи и да заспи отново.

Тъкмо когато се унасяше изведнъж разбра, че Колин не й позволяваше да спи в неговото легло тъкмо заради крака си. Не искаше тя да стане свидетел на агонията му. Да, точно това бе причината. Трябваше да си обясни всичко с неговата гордост, но освен това той просто бе благовъзпитан и разумен. Ако трябваше да се разхожда всяка вечер, щеше да се налага да я събужда. Това, разбира се, бе напълно логично. Алесандра шумно въздъхна с облекчение.

Въпреки това, Колин не я беше отблъснал.