Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Castles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 295 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

Бард, София, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)

Глава 12

Любовта и влечението й към Колин бяха две съвършено различни неща. Колкото трудно беше да го убедиш в нещо, толкова лесно бе да го целунеш. Алесандра се отказа да му предлага да включи остатъка от нейното наследство в капитала на компанията и реши да се възползва от старомодни трикове и хитрости, с цел да помогне на съпруга си. Тя следваше примера на баща си и единственото, на което се надяваше, бе че Господ ще разбере всичко, дори ако самият Колин не го разбере. Съпругът й рано или късно щеше да се откаже от инатлъка и опърничавостта си, но тя не искаше някакви аутсайдери да закупят акциите на компанията, докато изчаква Колин да дойде на себе си.

Акциите бяха обявени публично в десет часа сутринта в сряда. Две минути след това транзакциите бяха осъществени и всичките двадесет акции — продадени. Цената им бе невероятно висока.

Колин бе зашеметен от сумата. Това дори го направи подозрителен. Настоя да узнае имената на новите акционери. Дрейсън само го уведоми, че всичките двадесет акции са били закупени от един-единствен човек, чието име, за съжаление нямаше право да разкрие.

— Тогава ми отговори само на един въпрос — настоя Колин — Името на съпругата ми фигурира ли на акциите като собственик?

Дрейсън на секундата поклати глава отрицателно.

— Не, сър Холбрук — принцеса Алесандра не е собственицата на акциите.

Колин бе доволен, защото усещаше, че брокерът му казва истината. И изведнъж го стресна някакво хрумване:

— А нейният съветник, както тя го определи, чичо Албърт. Да не би той да е собственикът?

— Не — бързо отвърна Дрейсън. — Сигурен съм, че щеше да се възползва от такъв случай, но всички акции бяха продадени за изключително кратко време. Нямаше време да разгледам човека, който ги закупи.

Колин се отказа да разпитва повече, Алесандра въздъхна с видимо облекчение, когато той престана да задава въпроси.

Чувстваше се страшно гузна, защото го бе надхитрила. Знаеше, че е грозно да заблуждава собствения си съпруг, но отдаде причината за този грях на неговия инат и неотстъпчивост. Алесандра си мислеше, че ще може да забрави заблудата, но установи, че колкото повече криеше истината от Колин, толкова по-зле се чувстваше. Тя си мърмореше непрекъснато под носа. Слава Богу, че Колин не бе някъде наблизо да я чуе. Работеше по дванадесет часа в корабната компания. Фленаган я дочу как мърмори, но помисли, че причината е в това, че бе затворена вкъщи от толкова време.

Всъщност месецът почти бе преминал. Тя узна, че балът на Катрин е минал с невероятен успех, а херцогинята и Джейд й разказаха всичко в детайли. Много съжалиха, че Алесандра няма да присъства, но трябваше да се съгласят с мотивите на Колин да я държи под ключ.

В деня след бала Катрин се отби да й разкаже сама за събитието. Призна, че вече е влюбена в един маркиз и двама графове. С нетърпение очакваше разрешението на баща си да получи съобщения или посещения от джентълмените.

Тъй като Колин работеше продължително, Алесандра прекара прекрасно времето си с Катрин и съвсем не й бе до бизнес въпроси. Но понякога това се налагаше. Агентът на собствениците на малката извънградска къща, която Колин и Алесандра обитаваха, бе осведомил Фленаган, че притежателите са решили да заминат в чужбина и възнамеряват да продадат къщата. Алесандра се беше привързала към тази къща и пожела да я закупи. Опита се да постави въпроса по време на вечеря.

Разбира се, отношението на Колин към нейното наследство не се бе променило. Каза й, че за него няма значение какво прави тя със собствените си пари.

И тогава Алесандра призна, че има намерение да купи къщата. Без да му даде време да отхвърли предложението, тя побърза да обясни:

— Вашите несъвършени английски закони не допускат възможността една омъжена жена да подпише сама договор. Не бих те безпокоила с този въпрос, но ще трябва да се подпишеш на документите при покупко-продажбата.

— Много лесно е да се разберат причините за този закон — съпрузите са тези, които отговарят пред закона за абсолютно всички сделки и рискове, предприемани от техните жени.

— Да, но тук става дума за…

— Въпросът е в това дали мога да те обезпеча или не. — Гласът му бе станал рязък. — Нима се съмняваш в моите възможности да те осигуря?

— Не, разбира се, че не.

Колин кимна доволен. Алесандра въздъхна. Той нямаше намерение да носи каквато и да е отговорност за това. Алесандра се замисли дали не би могла да използва инициалите си и да обяви, че чичо Албърт е купил къщата, но отхвърли тази идея. Колин бе длъжен да оцени обективно прищявката й в конкретния случай. Освен това, ако и този път го излъжеше, прегрешенията щяха да станат твърде много и Алесандра се усъмни дали Господ щеше да й прости толкова много грехове, при които мотивите й изцяло бяха егоистични. Използването на малка измама, за да спаси акциите и да подпомогне на Колин и неговия партньор, бе едно нещо, докато закупуването на къща, към която се е привързала — съвсем друго. Списъкът с нейни грехове бе нараснал стремително след женитбата й с Колин, но повечето от тези прегрешения Алесандра вярваше, че са в графата на незначителните. Една поредна безобразна лъжа, произнесена по начина, по който тя го правеше, навярно спадаше към сериозните грехове.

Тя не можеше да си позволи да го измами този път.

— Както желаеш, Колин. Искам само да знаеш, че аз лично смятам постъпката ти в този частен случай за неразумна.

— Ще го имам предвид — сухо отбеляза той.

Този път Колин дори не й позволи да се произнесе последна. Колкото и често да пренебрегваше нейните желания, Колин бе съвсем различен с други хора. Всъщност бе доста разумен в други случаи. След като измина месецът, през който Реймънд и Стефан охраняваха Алесандра, Колин им предложи работа в компанията си. Двамата мъже с радост се съгласиха, предвкусвайки удоволствието от работа на кораб и плаване по целия свят. Те бяха съвсем млади и все още необвързани. Колин ги повери в ръцете на своя приятел Джимбо, който трябваше да ги обучи както следва.

Колин бе все същият страстен любовник. Всяка нощ те се любеха при нея, а после той я прегръщаше, докато Алесандра заспи. След като се увереше, че е потънала в сънища, Колин се оттегляше в стаята си. Алесандра изобщо не смееше да задава въпроси за този ритуал, тъй като мъжът й ясно бе показал нежеланието си да разговарят за крака му. Той непрекъснато се преструваше, че няма никакви проблеми с крайника. Алесандра не можеше да разбере как той успява да го постигне и как изобщо гледа на всичко това. Нима човешките грешки и слабости, които не бяха чужди и нему, го караха да се чувства нищожен и слабохарактерен? А и след като я обичаше, нима не бе редно да споделя и радостите, и тревогите си с нея?

Но Колин ни най-малко не я обичаше, припомни си Алесандра. Това не я обезсърчи, тъй като имаше пълно доверие в съпруга си. Той все пак бе интелигентен мъж и с времето Алесандра се надяваше да смекчи отношението си по някои въпроси, както и да осъзнае каква прекрасна жена има. Ако за това не му стигнеха пет години, тя бе готова да чака още. Щеше да спази обещанието, поето към него — да не се меси в личните му планове.

Що се отнася до стелките, които бе поръчала за обувките на Колин, тя считаше, че постъпката й не може да се квалифицира като вмешателство. Достави й огромна радост, като видя, че Колин започна да носи новия чифт „Уелингтънс“ почти всеки ден. Обущарят бе добавил две допълнителни стелки от кожа. Първата, изглежда, бе станала по-дебела, или поне Алесандра си помисли така, понеже Колин събу обувките секунди, след като ги бе сложил и обу друг чифт. След като тя смени стелката, Колин изпробва веднъж обувките и вече не ги свали. Мислеше си, че ги е разработил и затова са му толкова удобни. Алесандра си мълчеше. Фленаган също. Икономът уведоми Алесандра, че е забелязал, че неговият господар вече не накуцва така видимо към края на деня. Тя се съгласи с него. Беше толкова щастлива, че веднага изпрати поръчка за още две кожени стелки, които бяха предвидени за ежедневните и за вечерните официални обувки на Колин.

За хората извън близкия му кръг Колин минаваше за нехаен и вироглав мъж. Усмивката му на необуздан и същевременно безгрижен млад мъж бе позната на много хора в Лондон. Щом се появеше някъде, мигом го заобикаляха приятели. Жените също не бяха безразлични към него, а някои от тях дори бяха склонни да забравят, че е вече женен мъж. Продължаваха да го ласкаят и ухажват. Макар и чаровен, Колин не си падаше по флиртуването. В моментите, когато се опасяваше да не смеси бизнеса с удоволствието, Колин хващаше Алесандра за ръката. Той бе не само интелигентен, а и природно надарен. Повечето сделки на компанията се осъществяваха именно по балове и събирания. Когато Алесандра осъзна тази истина, едва тогава разбра защо всяка вечер закъсняват толкова много.

Тя спеше твърде малко. В продължение на два месеца почти всяка вечер двамата с Колин бяха на прием. Беше на върха на изтощението и на няколко пъти й се повдигаше от умора.

Въпреки това с нетърпение очакваше тазвечерното парти, организирано от графа на Аленбърър, на което щеше да присъства и цялото семейство на Колин. Херцогинята и херцогът придружаваха дъщеря си Катрин, Кейн и съпругата му Джейд също щяха да дойдат.

Графът бе наел Харисън Хаус за бала. Величественото имение от камък и мрамор бе голямо почти колкото двореца на принца-регент.

Алесандра бе облечена в роклята с цвят на слонова кост. Деколтето й не бе съвсем открито, но Колин въпреки това измърмори нещо. Единственото й бижу бе красиво златно колие с един сапфир в средата, прилегнало към нежния й врат. Скъпоценният камък бе поне два карата, а изработката изглеждаше безупречна. Колин знаеше, че този накит струва цяло състояние и идеята на Алесандра да го носи тази вечер не му допадна твърде.

Когато се настаниха в каляската на път за бала, Алесандра отбеляза:

— Аз съм привързана по много особен начин към тази огърлица, но по намръщения ти израз виждам, че това не те вълнува много. Кажи ми защо?

— А ти защо си я харесваш?

Тя погали с пръсти колието и прошепна:

— Защото преди време принадлежеше на майка ми. Всеки път, когато я сложа, си спомням за нея. Подарък й беше от баща ми.

Колин мигновено омекна и рече:

— Тогава имаш право да си я носиш, когато пожелаеш.

— Но защо ти стана неприятно, когато я видя за пръв път? Сигурна съм, защото видях как се намръщи.

Той повдигна рамене.

— Стана ми тъжно, че не съм ти я купил аз.

Алесандра не знаеше какво да каже след това признание. Тя се протегна към врата си и направи опит да свали колието. Колин я спря.

— Моля те, остави го и не се засягай от глупавите ми забележки. Цветът на сапфира отива на очите ти.

От израза на лицето му тя заключи, че последното бе комплимент, а не критика. Отпусна ръце в скута си и се усмихна. След това смени темата.

— Не би ли следвало твоят партньор да пристигне в скоро време?

— Да.

— Той ще ми допадне ли?

— Вероятно.

— А жена му?

— Да.

Алесандра не се почуди на кратките отговори. По лицето на Колин личеше, че изпитва ужасна болка. Кракът му вероятно бе причината и едва когато Колин го протегна на възглавницата до нея, тя разбра, че е права.

Трябваше му да си наложи изключителен самоконтрол, за да не се пресегне към крака си.

— Защо трябва да ходим на партито тази вечер? Изглеждаш изтощен.

— Аз съм добре — отсече той с дрезгав глас, нетърпящ възражения. Алесандра реши да не спори с него.

Вместо това тя отново промени темата на разговора.

— Би следвало да подарим на Натан и Сара нещо по повод раждането на бебето.

Колин се беше облегнал назад със затворени очи. Алесандра не бе сигурна дали той чува какво му говори. Тя сведе поглед към скута си и започна да намества гънките по роклята си. След това тихо продължи:

— Тъй като предполагах, че подобно задължение е моя работа, а ти при това си толкова зает, реших да се погрижа. И понеже и двамата с Натан държите корабна компания, мисля, че е най-добре да се поръча макет на един от корабите. Как намираш тази идея? Когато си купят къща, Сара ще има възможност да го постави на камината.

— Сигурен съм, че ще й хареса — отвърна Колин. — Каквото и да направиш, все ще е добре.

— В твоята библиотека има няколко рисунки на корабите на компанията — обясни Алесандра. Мисля, че няма да имаш нищо против да взема една от тях — тази на „Смарагдът“, за да я дам на майстора, който ще изработи макета.

Каляската спря пред Харисън Хаус. Преди кочияшът да отвори вратата, Колин изглеждаше полузаспал, но в момента, в който вратата се отвори, той изведнъж се промени. Помогна на Алесандра да слезе, подаде й ръка и двамата се заизкачваха нагоре по стълбите. Колин забеляза брат му и снаха му да приближават към тях и се усмихна.

Не бе преодолял болката и усмивката му бе насилена, но Алесандра бе единственият човек, който бе наясно какво страдание преживява той в този момент. Докторът бе споменал, че Колин трябва да повдига крака си, когато го заболи много. Той нямаше да се вслуша, тя бе повече от сигурна. Дори щеше да танцува цяла нощ, за да си мислят всички, че е добре.

Нощният въздух бе влажен и хладен. Внезапно Алесандра се почувства като замаяна. Повдигна й се. Слава Богу, не бе яла много от леката вечеря, подготвена от готвачката. Беше повече от сигурна, че изтощението й е причината за всичко.

Джейд забеляза колко бледа е Алесандра и го съобщи пред Колин и Кейн. И двамата се обърнаха да погледнат лицето на Алесандра.

— Защо не си ми казала, че не се чувстваш добре? — попита Колин.

— Малко съм изтощена — отвърна бързо тя. — Престани да се мръщиш, Колин. Не съм свикнала да излизам всяка вечер, затова съм изморена. Това е истината. По-скоро бих предпочела да си стоя вкъщи.

— Нима не ти харесват приемите?

Съпругът й изглеждаше изненадан. Тя повдигна рамене.

— Правим това, което трябва.

— Обясни ми какво имаш предвид, скъпа. — Колин очевидно нямаше да я остави намира.

— Е, добре — каза тя, — действително не ми допадат особено тези приеми.

— А защо не си ми споменала досега?

Той изглеждаше толкова озадачен. Алесандра поклати глава и обясни:

— Защото всяко парти е някаква възможност за сключване или обсъждане на сделка за теб или Натан. Не мисля, че ти самият би излизал просто ей така всяка вечер. Затова казах, че правим това, което трябва. Може би след време евентуално щях да ти призная всичко това.

Алесандра бе невероятно проницателна жена. Бе усетила всички мотиви и начина, по който самият Колин се чувстваше на всички тези приеми, на които я мъкнеше заедно със себе си.

— След време, евентуално… — повтори той с усмивка. — И кога по-точно щеше да се оплачеш?

— Никога не бих си позволила да се оплаквам и мисля, че би следвало да се извиниш за това, че дори допусна, че мога да го сторя — отряза го тя. — Това време евентуално щеше да настъпи точно след пет години. Тогава щях да призная, че предпочитам да си стоя вкъщи.

Кейн се усмихна на Алесандра и каза:

— Можеш да поблагодариш на своя приятел Албърт за съвета относно инвестицията. Капиталът вече се е увеличил три пъти.

Тя кимна.

— Каква инвестиция? — полюбопитства Колин.

Кейн поясни:

— Бях заинтересован от възможностите за инвестиране последния път, когато идвах у вас и Алесандра ми спомена, че Албърт е препоръчал акциите на „Камптън Глас“. Те току-що станаха общодостъпни.

— Мислех, че инвестираш във фабриката за облекла на Кент — намеси се Джейд.

— Още обмислям този вариант — отвърна Кейн.

Алесандра подметна бързо:

— Не мисля, че ще е разумна инвестиция, Кейн. Надявам се да обмислиш добре вариантите.

Тя почувства как я погледна Колин, но не обърна очи към него.

— Албърт също бе заинтересован от фабриката за облекла. Даже знам, че неговият брокер Дрейсън наскоро бе там на оглед. Разказваше, че било трагедия. Стотици жени и деца са наети на работа там, а условията са плачевни. Албърт не би позволил собственикът на фабриката да забогатее или пък той самият да прави състояние от подобна авантюра. В последното си писмо той ми писа, че не би искал да забогатее на гърба на бедните и мизерстващи работници във фабриката.

Кейн мигновено се съгласи. Темата на разговора бе прекъсната при влизането им във фоайето на Харисън Хаус. Херцогът и херцогинята ги чакаха в една от близките ниши заедно с Катрин. Те им махнаха да се приближат и цялото семейство се отправи навътре. Бизнес въпросите останаха на заден план. Катрин прегърна Джейд, а след това се насочи към Алесандра. В следващия момент забеляза колието със сапфира и бе готова да припадне от завист. На врата си тя носеше единична огърлица от перли. Разсеяно докосна огърлицата си, докато отбелязваше, че на виолетовата й рокля далеч повече щеше да отива един такъв сапфир, подарен от баща й.

Алесандра се разсмя на не дотам тънкия намек на Катрин. И докато никой не ги забелязваше, тя свали колието си и бързо го подаде на Катрин.

— Това бе притежание на майка ми, затова те моля да го пазиш внимателно — прошепна тя, за да не ги чуе Колин. — Закопчалката е много здрава и докато го носиш на врата си, няма никаква опасност да го изгубиш.

Катрин се опита да протестира, но същевременно разкопча своята огърлица и я подаде на Алесандра. Джейд подържа поканата за танци на Катрин, докато тя закопчаваше колието, а след това я помоли да се обърне, за да се увери, че е добре закопчано.

— Внимавай с този накит! — предупреди я тя. В продължение на цял час Колин не бе забелязал размяната на бижутата.

Сър Ричардс влезе и бързо поздрави цялото семейство. Докато Кейн отговаряше на някакъв въпрос на баща си, Ричардс кимна на Колин с молба да се оттеглят за разговор на четири очи. Изражението му недвусмислено показваше, че въпросът не търпи отлагане. Моментът бе подходящ да се оттеглят, тъй като точно в този миг баща му покани Алесандра на танц. Докато те се придвижваха към центъра на балната зала, Колин се приближи към директора. Ричардс стоеше на входа към една от триъгълните ниши, наблюдавайки тълпата от хора.

За няколко минути те постояха един до друг, без да говорят. Колин забеляза Пери да пресича залата и незабавно се намръщи. Надяваше се Алесандра да не го забележи. Беше решила в момента, в който го види, да го засипе с въпроси относно сестра му. Нийл, естествено, щеше да започне да обижда, което пък, от своя страна, означаваше, че Колин ще трябва да му размаже физиономията.

Подобна възможност накара Колин да се усмихне.

В същия миг вниманието му бе приковано от сестра му. Морган танцуваше с нея. Колин сви ръце отзад и се загледа. Морган го забеляза и кимна. Колин върна поздрава.

Сър Ричардс също кимна на новата двойка. Усмихна се и когато заговори, гласът му изненада безкрайно Колин, защото бе изпълнен с гняв.

— Не трябваше да предоставям тази задача на Морган! Той оплеска всичко. Помниш ли Девинс?

Колин кимна. Девинс бе агент, който от време навреме, донасяше информация на правителството.

— Мъртъв е. От това, което успях да разбера, е попаднал в някаква кървава схватка. Морган спомена, че Девинс се паникьосал. Докато изчаквали връзката, внезапно се появила дъщерята на Девинс. Голямо нещастие. Убили са я в престрелката. По дяволите, Колин, всичко трябваше да върви като по мед и масло, но нетърпението и неопитността на Морган обърнаха една проста мисия в пълно фиаско. Не знам за добро или за зло, но този мъж не е надарен да върши подобна работа — добави Ричардс като назидателно поклащаше глава.

— Не го товари с други задачи. — Гласът на Колин трепереше от ярост. — Девинс не бе склонен да се паникьосва. Вярно, че беше избухлив, но винаги съм разчитал на неговите правилни преценки.

— Да, при обикновени обстоятелства бих се съгласил с теб. Но в същото време беше ревнив баща, готов да защити детето си с тялото си — добави Ричардс. — Мога да си представя как се е паникьосал, като е видял, че е в беда.

— Мисля си, че един баща трябва да постъпи точно по обратния начин — без да се паникьосва.

Ричардс кимна и съобщи:

— Уведомих Морган, че е отстранен. Това, разбира се, никак не му хареса. Съжаляваше за провала и призна, че е проиграл ситуацията. Обвини дори и теб за това, че не си отишъл с него да го въведеш в работата.

Колин явно нямаше намерение да се трогва от тази забележка. По изражението на Ричардс личеше, че той също не одобрява такова извинение.

— Прав си, Ричардс. Той няма необходимата интуиция.

— Жалко. Старае се да работи и има нужда от пари. Предполагам, че ще си намери добра партия за женитба. Доста е популярен сред жените.

Колин погледна отново към дансинга. Веднага откри Морган. Усмихваше се мило на Катрин, докато я въртеше във вихрен танц. Сестра му явно се наслаждаваше на всичко това.

И в този миг Колин забеляза колието на врата на Катрин. Тутакси обърна поглед да намери Алесандра в тълпата. Първо забеляза баща си и после — Алесандра. Носеше перлите на Катрин. Колин се намръщи, но причината за това, не бе констатацията, че двете жени са си разменили бижутата, а извънредно бледия цвят на лицето на Алесандра. Изглеждаше готова да припадне всеки момент.

Колин се извини на директора и се отправи към съпругата си. Потупа леко баща си по рамото и взе Алесандра в ръцете си. Тя се опита да се усмихне и се отпусна в него.

Щом валсът свърши, Колин мигновено поведе Алесандра към предната тераса.

— Ти наистина не си добре, скъпа.

Кейн и Джейд стояха на входа към терасата. Щом забеляза израза на лицето на Алесандра, Кейн се отдръпна, давайки й път. Лицето й бе позеленяло и Кейн мислено се помоли да не е заразно това, от което тя беше болна.

Алесандра не знаеше дали ще припадне или ще повръща. Тя се помоли да не й се случи нито едното, нито другото, преди да се е върнала вкъщи. Изглежда, свежият въздух й помогна и след минута-две главата й спря да се върти.

— Сигурно е от това въртене и танцуване — обясни тя.

Кейн въздъхна облекчено и й предложи помощта си. Колин помоли брат си да помогне на Алесандра и се отправи да пожелае всичко хубаво на гостите и да си вземе довиждане с всички. След това се върна да я вземе. Алесандра не бе взела наметало или пелерина и затова той я наметна със сакото си, докато се отправяха към каляската си.

Чувството на облекчение се оказа твърде краткотрайно. Клатушкането на каляската отново я накара да почувства спазми в стомаха. Тя стисна ръцете в скута си и пое на няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои.

Колин се протегна и я накара да се излегне в скута му. После притисна главата й към брадичката си и я задържа здраво.

Той я отнесе направо в спалнята й. Остави я седнала на леглото и се върна за чаша вода, която Алесандра бе поискала.

Алесандра се излегна върху завивките и затвори очи. След минута бе здраво заспала.

Колин я разсъблече. Фленаган тъпчеше притеснено отвън, но Колин не му позволи да помогне. След като съблече Алесандра, лекичко я тикна под завивките. Явно бе извънредно уморена, защото заспа като малко бебе и дори не се пробуди, когато той я повдигна, за да издърпа одеялата.

Реши да остане цялата нощ при нея. Ако й станеше по-зле, той трябваше да е близко до нея, за да й помогне. Господи, колко изтощен се почувства той изведнъж. Съблече дрехите си и легна до нея. Целуна я по челото, обгърна я с ръцете си и притвори очи. След по-малко от минута и той заспа.

Пробуди се малко преди зазоряване, когато Алесандра се обърна на другата страна. Тя все още спеше. Колин едва се бе разбудил, за да разбере какво върши. Любиха се, докато и двамата се преизпълниха от чувството на наслада и блаженство и след това той отново заспа, прилепен към нея.

* * *

На следващия ден Алесандра се чувстваше толкова добре, като че ли никога не бе се разболявала. В два следобед Катрин пристигна да върне лично колието. Носеше един куп новини.

Възрастта й бе най-прекрасната, в която едно момиче можеше да преживее толкова неща. Тя бе нетърпелива да разкаже на Алесандра за всички предложения за женитба, които вече бе получила. Катрин хвана Алесандра под ръка и я задърпа към салона.

— Къде е брат ми в този слънчев неделен следобед?

— Работи — отвърна Алесандра — и ще се върне за вечеря.

Катрин се настани в креслото близо до канапето. Фленаган стоеше на входа, опитвайки се да установи дали имат нужда от него.

— Едва успях да запомня имената на всичките си обожатели — преувеличи Катрин.

— Трябва да си направиш списък на господата, които те интересуват — посъветва я Алесандра. — И тогава няма да се объркваш.

Катрин се замисли; идеята за списъка й допадна. Алесандра помоли Фленаган да донесе лист хартия и писалка.

— Вече помолих татко да отклони предложенията на неколцина и той се отзова веднага на молбата ми. Той далеч не бърза да ме задоми.

— Може би трябва да направиш и списък на онези, на които ще откажеш — подхвърли Алесандра. — И срещу всеки от тях напиши и причините, поради които му отказваш, в случай, че ти се наложи да разглеждаш кандидатурите отново и за да не забравиш защо си отхвърлила нечие предложение.

— Да, това е прекрасна идея. Колко хубаво, че ми помагаш така.

Алесандра почувства удовлетворение от това, че може да й бъде полезна.

— Организираността е ключът, Катрин — поясни тя.

— Ключ към какво?

Алесандра понечи да отговори на въпроса, но после си помисли, че не е съвсем сигурна в отговора си.

— Ключ към добре подредения щастлив живот — реши тя.

Фленаган се появи с нещата, които го бяха пратили да донесе. Алесандра му благодари и се обърна към Катрин.

— Да започнем ли с тези, на които ще откажеш?

— Да — съгласи се Катрин — напиши името на Нийл Пери най-отгоре. Той ми предложи вчера, а аз въобще не го харесвам.

Алесандра сложи заглавие на списъка и постави името на Нийл на първо място. После продума:

— Направила си твърде добра преценка, като си отказала.

— Благодаря — отвърна Катрин.

— А каква причина да посоча срещу името му?

— Отблъскващ?

Алесандра се разсмя.

— Той наистина е такъв. Пълна противоположност на сестра си. Виктория е една мила лейди.

Катрин не познаваше Виктория и поради това не взе отношение. Продължи да изброява имената на мъжете, на които смяташе да откаже. Бързаше да приключи с този списък, за да се прехвърли на списъка от мъже, които й допадаха. Освен всичко искаше да съобщи още една новина на Алесандра.

— О’кей, сега нека да започнем с другия списък.

Катрин изброи четири имена. Последен бе Морган.

— Той още не ми е направил предложение, но ние се запознахме едва снощи на бала в Харисън Хаус. Той е толкова чаровен и приятен. Когато се усмихва, сърцето ми почти спира да бие. Съмнявам се да имам късмета да поиска ръката ми. Той е твърде популярен сред жените. Но спомена, че ще попита баща ми дали може да дойде на посещение.

— Познавам Морган и съм съгласна, че е очарователен — каза Алесандра. — А и Колин го харесва.

— Той би бил цял късмет — реши Катрин. — Само че… има още един, който бих искала да обсъдим.

— Как се казва, да впиша и него в списъка.

Катрин се изчерви цялата.

— Той е толкова романтичен, само че татко съвсем не мисли така. Обещаваш ли да не казваш на никого?

— Да кажа какво?

— Първо ми обещай, а после ще ти обясня. Сложи ръка на сърцето си. Така обещанието ти е все едно клетва.

— Сега ще ми обясниш ли най-носле?

— Все още не зная името на този мъж. Той присъстваше на бала снощи. И е чудесен, казвам ти.

— Как можеш да твърдиш, че е чудесен, когато не го познаваш? Или си се срещала с него? О, това е то. Просто не знаеш името му. Опиши ми го. Може би съм го виждала.

— Но аз не съм го виждала още.

— Катрин, ти ме слиса.

Катрин се разсмя.

— Засега можем да го наречем с едно име — за списъка.

Алесандра потопи писалката в мастилото. Катрин търпеливо я изчака и прошепна:

— Моят таен обожател.

След това тя въздъхна с облекчение. В същия този миг Алесандра възкликна и изпусна писалката в скута си. Мастилото изпоцапа розовата й рокля.

— О, небеса, какво направи — извика Катрин — роклята ти…

Алесандра поклати глава и отсече:

— Нищо ми няма на роклята! — В гласа й се четеше огромно безпокойство.

— Искам да чуя за този таен обожател:

Катрин се смръщи.

— Нищо лошо не съм сторила, Алесандра. Защо си толкова обезпокоена.

— Не съм разтревожена заради самата теб — каза й Алесандра.

— Но ти ми извика.

— Нямах намерение да то правя.

Тогава Алесандра съзря сълзите в очите на Катрин. Момичето бе доста чувствително и душата й бе жестоко накърнена в момента. Освен това Алесандра си помисли, че Катрин все още е по-скоро момиче, отколкото жена, и се отказа да й довери причините за безпокойството си. Първо трябваше да поговори с Колин. Той щеше сам да реши какво да направи с тайния обожател.

— Съжалявам, че те засегнах! Моля те, прости ми — и като си наложи да бъде мила, добави: — Заинтересована съм да чуя всичко за този таен обожател. Можеш ли да ми се довериш?

Катрин премигна, за да капнат сълзите й.

— Няма много за разправяне. Тази сутрин получих едно чудно подаръче с прикрепена картичка — без съобщение или текст, само с подпис.

— Какъв подпис?

— „От вашия таен обожател.“ Помислих си, че всичко е много романтично. Не мога да разбера защо реагираш толкова остро.

— Мили Боже! — прошепна Алесандра и се отпусна немощно в канапето. Обхвана я невероятен страх. Колин трябваше да я послуша този път, дори ако трябваше да го завърже, докато спи и да се справи сама.

— Алесандра, но ти трепериш — забеляза Катрин.

— Малко ми стана хладно.

— Мама каза на Джейд, че може и да си бременна.

— Какво съм?

Тя не мислеше да изкрещи така, но неочакваната забележка на Катрин я изуми.

— Мислят, че си бременна от Колин. Така ли е?

— Не, разбира се, че не. Не е възможно. Толкова бързо.

— Та вие сте женени вече от три месеца — напомни й Катрин. — Мама спомена на Джейд, че щом ти прилошава, това може би е симптом. Тя навярно ще се разочарова, ако не си бременна. Сигурна ли си, Алесандра?

— Да, сигурна съм.

Не казваше истината. В действителност не бе сигурна. Мили Боже, можеше да е бременна. Отдавна не беше имала менструален цикъл — от около три месеца насам. Да, така беше. Последният път й бе дошло две седмици преди сватбата и оттогава — нищо.

Нима бе възможно да й прилошава не поради изтощението?

Никога преди не бе спала толкова много, а сега едва издържаше цял ден, без да подремне на обяд. Разбира се, че излизаха всяка вечер и тя бе убедена, че това късно лягане бе причината за необходимостта от следобеден сън.

Ръката й се спусна инстинктивно към корема.

— Много бих искала да родя деца на Колин — каза тя, — но той има толкова сериозни планове, в които аз му обещах да не се меся.

— Какво общо имат тук плановете с бебетата?

Алесандра се опита да се съвземе. Чувстваше се ужасно замаяна. Не можеше да събере мислите си. Защо досега не се бе досетила за… възможността да… единствения верен отговор… О, да, тя беше бременна.

— Алесандра, моля те, обясни ми — настоя Катрин.

— Ставаше дума за пет години — изстреля Алесандра, — след изтичането на които, можеше да родя деца.

Катрин си помисли, че Алесандра се шегува с нея. Тя избухна в смях. Когато Катрин си тръгна, Алесандра едва сдържаше вълнението си. След това се изкачи бързо в стаята си, затвори вратата зад себе си и избухна в неутешим плач.

Бореше се с най-объркани чувства. Чудеше се дали е момче или момиче. Заченатото малко същество в нея й се стори цяло чудо и тя постепенно бе обхваната от радост и… чувство за вина.

Колин можеше изобщо да не се зарадва, като научи за бебето. Алесандра ни най-малко не се съмняваше в способностите му да бъде добър баща, но нямаше ли да се превърне това бебе в допълнителен товар? О, Боже, как й се искаше той да я обича. А също така и да не е толкова упорит по въпроса за нейното наследство.

Не искаше да изпитва чувство за вина, и как, за Бога, можеше да се съчетават по такъв начин усещанията на еуфория и страх едновременно?

Фленаган се появи с чаша горещ чай за Алесандра. Тъкмо когато се канеше да почука, той дочу плача на господарката си. Остана отвън, като се чудеше как да постъпи. Искаше да разбере какво й е, за да помогне, ако е в състояние. Алесандра обаче бе заключила вратата, което показваше, че не иска да я безпокоят.

Фленаган дочу входната врата да се отваря и тутакси се отправи към входа. Бе стигнал до площадката, когато Колин се появи. Не бе сам. След него се движеше Натан. Той бе толкова висок, че трябваше да се навежда, когато минаваше през вратите.

Фленаган добре знаеше, че не е редно веднага да уведоми господаря си за състоянието на Алесандра, и то особено в присъствието на друг човек. Той побърза надолу по стълбите, поклони се на Колин и поздрави Натан.

— Влизаме в салона. След малко ще дойдат Кейн и Джейд. Къде е Алесандра?

— Принцесата е горе в стаята си и отдъхва — съобщи Фленаган. Той се опитваше да се държи на положение, както подобаваше на един иконом. И преди бе срещал Натан, но все още изпитваше някакъв необясним страх от него.

— Нека си отпочине, преди да пристигнат Кейн и Джейд — каза той, след което се обърна към Натан — налага се да излизаме всяка вечер и това страшно я изтощи.

— На нея допада ли й излизането всяка вечер? — запита Натан.

Колин се усмихна и призна:

— Не.

Точно когато Колин и Натан влизаха в салона се почука а входната врата. Фленаган предположи, че гостите са Кейн и съпругата му. Побърза да отвори и тъкмо да се поклони, когато видя, че на прага стоеше обикновено момче — пратеник. В ръцете му имаше красива бяла кутия, обвита с червена пандела. Момчето подаде кутията и рече:

— Платиха ми, за да се уверя, че принцеса Алесандра лично е получила подаръка.

Фленаган кимна утвърдително и затвори вратата. Този път се отправи бодро нагоре по стълбите. Имаше по-приятна причина да я безпокои, а евентуално щеше да разбере причината и за нейното състояние.

В този миг на вратата отново се почука. Фленаган постави кутията на една от страничните маси и се върна да отвори. Бе изминала по-малко от минута и той предполагаше, че пратеникът се е върнал за нещо.

Бяха Кейн и съпругата му. Лейди Джейд се усмихна мило на Фленаган. Кейн рядко му обръщаше внимание. Той се смръщи на жена си.

— Добър ден — поздрави ги Фленаган, широко отваряйки вратата.

Джейд влезе бързо. Тя отвърна на поздрава на иконома. Кейн само кимна. Изглеждаше доста замислен.

— Още не сме завършили този разговор — каза той на съпругата си с твърд и недопускащ противоречия глас.

— Напротив, приключихме — отрече тя. — Проявяваш истинско безразсъдство, съпруже. Фленаган, къде са Колин и Натан?

— Чакат ви в салона, милейди.

— Да знаеш, ще стигна до истината, Джейд — измърмори Кейн. — Не ме интересува колко ще продължи това.

— Ревността ти е напълно необоснована, Кейн.

— Напълно съм прав, по дяволите!

Той почти изкрещя последните думи, влизайки в салона след съпругата си.

Колин и Натан се изправиха тутакси при влизането на Джейд. Натан прегърна сестра си и силно я притисна към себе си. Той изгледа Кейн, тъй като бе чул как й повиши глас при влизането им в салона. След това добави и укора си:

— Един съпруг не може да си позволява да повишава тон на жена си.

Кейн се изсмя. Колин се присъедини към него.

— Ти си се променил напълно! — отбеляза Кейн — Спомням си, че непрекъснато крещеше.

— Аз съм нов човек — отвърна Натан със тих сериозен тон. — Не ми трябва нищо друго.

Колин се намеси:

— Готов съм да се обзаложа, че сега у вас крещи вече Сара.

Натан се усмихна и отвърна:

— Малката ми съпруга наистина е избухлива.

Джейд се настани в стола до този на Натан.

Брат й също седна и погледна към Кейн.

— Вие двамата като че ли имате някакво разногласие?

— Не — отвърна Джейд.

— Да — отговорът на Кейн прозвуча почти едновременно с нейния.

— Не бих искала да говорим за това точно сега — обяви Джейд и се постара да смени темата на разговора.

— Умирам да видя бебето, Натан! На кого прилича — на теб или на Сара?

— Има моите очи и краката на Сара, слава Богу! — отвърна Натан.

— Къде са те сега? — попита Колин.

— Оставих Сара при майка й, за да покаже бебето на всички близки.

— При нейните родители ли сте отседнали, докато сте в Лондон? — попита Кейн.

— За Бога, не! — Натан буквално потръпна. — Те страшно ме изнервят и някой ден мога да убия някой от тях. Ще отседнем при вас.

Кейн кимна, усмихвайки се. О, този Натан така обичаше да нарежда, вместо да моли. Джейд плесна с ръце от радост. Очевидно новината, че брат й, снаха й и бебето ще им гостуват, беше я развеселила.

— Къде е съпругата ти, Колин? — запита Натан.

— Фленаган се качи да я повика. След минута ще слезе при нас.

След около десетина минути Алесандра се появи. Беше сменила изцапаната с мастило дреха с една прекрасна лилава рокля и седеше на масичката, умувайки над списъка със задачи за Колин. Разбира се, тя никога нямаше да му покаже този списък, защото нито една от поръчките в него не бе уточнена напълно. Както вече сама се бе досетила, съпругите можеха да постигнат повече, като само правят предложения на съпрузите си. Повечето мъже, включително и Колин, не обичаха да им се нарежда какво да вършат.

И все пак, за нея бе успокояващо да напише на листа поне своите очаквания. Написа името на Колин най-отгоре над цял списък от задължения.

На първо място той трябваше да изслуша разказа за тревожните съвпадения с името на този таен обожател, който бе обезпокоил Виктория. В скоби тя добави името на Катрин.

На второ място, Колин трябваше да предприеме нещо по въпроса с нейното наследство. В скоби тя добави прекалено опърничав.

Трето, Колин нямаше нужда от цели пет години, за да разбере, че я обича. Трябваше да бъде наясно със себе си и да й го признае.

Четвърто, трябваше да се опита да бъде щастлив от факта, че ще става баща. Нямаше защо да я обвинява, че му се меси в плановете или че ги обърква.

Алесандра прочете списъка и въздъхна шумно. Тя бе толкова развълнувана, че е бременна от Колин, и същевременно толкова изплашена от мисълта, че той няма да се зарадва, като разбере, че й се прииска едновременно да крещи и да плаче.

Въздъхна още веднъж и реши, че не й отива да бъде толкова дезорганизирана и податлива на емоциите.

Прибави един въпрос към списъка си: „Могат ли бременни жени да стават монахини?“

След това дописа и още едно изречение: „Игуменката ме обича.“

Това вече я поутеши. Тя поклати глава, далеч по-спокойна и вдигна листа с намерение да го скъса.

Прекъсна я Фленаган. След почукването си, той едва дочака разрешението й да влезе в стаята.

Успокои се, като видя, че тя вече не плаче. Очите й все още бяха подути, но икономът си спести излишните забележки.

— Принцесо, имаме…

Тя не му разреши да продължи:

— Извини ме, че те прекъсвам така, но моля те, кажи ми дали готвачката е успяла да разговаря с някого от слугите на виконта? Зная, че ти досаждам с този въпрос и моля за прошка, но имам много сериозни причини да узная отговора, Фленаган! Умолявам те да бъдеш търпелив.

— Тя все още не е срещнала никого от неговите хора на пазара — отвърна Фленаган. — Мога ли да предложа идея?

— Да, разбира се.

— Защо направо не я изпратим във вилата на виконта? Ако тя се отбие на задната врата, виконтът няма да забележи, че е ходила там, а и слугите няма да му кажат за това.

Алесандра бързо се съгласи.

— Това е една чудесна идея. Освен това не бива да се отлага повече. Моля те, изпрати я веднага. Може да използва нашата каляска.

— О, не, принцесо. Тя няма да се съгласи да се вози във вашата каляска. Освен това вилата на виконта е на една крачка оттук. Ще се поразходи.

— Щом смяташ така… А какво искаше да ми кажеш преди малко?

— Имаме гости. Партньорът на съпруга ви е тук. И освен него — Кейн и неговата съпруга.

Тя се изправи, но после отново приседна и го извика:

— Почакай малко. Направила съм нов списък със задачи за теб.

Фленаган се усмихна в очакване. Нейните списъци му допадаха, защото бе дълбоко убеден, че тя ги прави с цел да му помогне да се организира по-добре. Между отделните задачи, които тя считаше, че влизат в ежедневните задължения на Фленаган, тя добавяше и по някое извинение, освен това тя винаги бе много благодарна и умееше да похвали слугите си.

Фленаган я гледаше, докато ровеше купа със списъците на масичката. Накрая Алесандра намери листа с неговото име и му го подаде.

Фленаган го сложи в джоба на сакото си и я придружи надолу по стълбите. Тогава забеляза кутията на масата във фоайето и се сети, че трябваше да й го предаде.

— Тази кутия пристигна преди няколко минути — съобщи той. — Ще я отворите ли веднага или ще изчакате по-късно?

— По-късно — отвърна тя. — Сега съм нетърпелива да се запозная с партньора на Колин.

Колин тъкмо се канеше да повика сам съпругата си, когато тя влезе в салона. Мъжете мигновено се изправиха. Алесандра се приближи до Джейд, хвана ръката й и съобщи колко е щастлива да се види с нея.

— За Бога, Колин, добре си се справил! — прошепна Натан, точно когато тя насъбра смелост да се приближи до огромния мъж и да му се усмихне.

— Да се поклоня ли пред една принцеса? — опита Натан.

— Ако го сторите, ще имам възможност да и целуна в знак на признателност. Иначе ще ми е необходима стълба.

Натан се разсмя. След това се наведе, получи целувка по бузата и отново се изправи.

— А сега ще обясните ли какво имахте предвид под признателност? — запита той.

Господи, това бе един сладък дявол. С невероятно мек глас.

— Признателна съм ви за това, че успявате да изтърпите Колин. Сега вече разбирам как върви партньорството ви. Колин е опърничавият и упорит, а вие сте умиротворителят в компанията.

Колин отметна глава назад и се разсмя от сърце. Натан изглеждаше като в небрано лозе.

— Сбърка ги, Алесандра — намеси се Кейн. — Натан е невъзможният, а Колин е умиротворителят в компанията.

— Тя ме нарича Дракон — подметна Колин.

Алесандра се намръщи на съпруга си, задето издаде тази тайна, а после се отправи и седна на канапето до него.

— Кейн, престани да гледаш Джейд с такъв свиреп поглед!

— Той ми е ужасно сърдит — обясни тя. — И всичко това е доста странно, разбира се. Не съм насърчавала никого да ме ухажва.

— Никога не съм казвал подобно нещо — опроверга я Кейн.

Джейд се обърна към Колин.

— Той изхвърли цветята, можеш ли да си представиш?

Колин повдигна рамене. После простря ръка над раменете на Алесандра и изпъна краката си.

— Нямам и най-малката представа за какво ми говорите вие двамата.

— По-добре да си разрешите недоразуменията, преди да съм пренесъл Сара и Джоана при вас. Дъщеря ми има нужда от спокойствие — подметна Натан.

Кейн и Колин погледнаха към Натан с недоумение. Беше ги засегнал с думите си.

— Зарадвахте ли се, като разбрахте, че ще ставате баща? — запита Алесандра, опитвайки се да прозвучи равнодушна. Ръцете й пак бяха стиснати в скута.

Ако въпросът й бе неуместен, Натан нямаше да й отговори колко много се е зарадвал, като научил новината.

— А какво ще стане с петгодишния ви план?

— Какво да стане? — попита Натан, очевидно смутен от въпроса.

— Нима бебето няма да възпрепятства работата ви в компанията?

— Ни най-малко.

Тя не му повярва. Натан никога не би продал акции, ако не беше заради бебето. Колин беше й обяснил, че му трябват пари, за да купи къща за семейството си.

Въпреки това, тя нямаше намерение да засегне тази деликатна тема.

— Разбирам, предвидили сте евентуално развитие на нещата в личен план, независимо от компанията и плановете ви?

— Колин, за какво говори жена ти?

— Когато за пръв път видях Алесандра, бях споменал, че нямам намерение да се женя в близките пет години.

— Нито пък да имаш семейство — коригира га тя.

— Нито пък да имам семейство — повтори й той, за да й достави удоволствие.

Кейн и Джейд се спогледаха.

— Я, гледай колко организиран си бил — подметна Кейн.

Алесандра си помисли, че това е комплимент и се присъедини:

— Да, той е много организирана личност!

— Плановете винаги подлежат на изменения — подметна Джейд, гледайки към Алесандра. В очите й се четеше симпатия. Алесандра изведнъж почувства колко окаяна изглежда. Джейд си помисли, че знае причините.

— Едно дете винаги е благословия — изтърси тя.

— Да — съгласи се Натан. — Джейд е права, когато казва, че плановете винаги се променят. Например Колин и аз разчитахме на наследството на моята съпруга, завещано й от краля, за да можем да укрепим капитала на компанията, но принцът-регент реши да задържи парите и трябваше да измислим друг начин да намерим тези средства.

— Оттам възникна и петгодишният план — допълни Колин.

Алесандра изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в плач. Кейн имаше чувството, че би удушил собствения си брат. Ако Колин бе погледнал само за секунда лицето й, щеше да се досети, че нещо не бе съвсем в ред. Колин очевидно нямаше представа даже какво става, а Кейн не посмя да се намеси… поне засега.

Алесандра потъна в собствените си мисли. Тя усети, че случайната забележка на Натан я раздразни. Беше дал да се разбере, че нито той, нито Колин са изпитвали някакви угризения или скрупули от факта, че възнамеряват да се възползват от наследството на Сара. Защо тогава, за Бога, Колин толкова упорито й отказваше да използва част от нейното наследство.

Стреснаха я думите на Колин.

— Кейн, моля те, престани да се мръщиш на жена си!

— Той ме обвинява — съобщи Джейд.

— Не е вярно — не те обвинявам! — отрече той.

— В какво те обвинява? — запита Колин.

— Тази сутрин получих букет цветя без съобщение, само с подпис.

Натан и Колин едновременно се смръщиха.

— Ти си получила цветя от друг мъж! — повтори Натан, без да прикрива недоумението си.

— Да.

Тогава Натан се обърна към зет си и каза:

— Трябва да сториш нещо, Кейн. Тя ти е жена. Не можеш да позволиш друг мъж да й изпраща цветя. Защо, по дяволите, не си убил онзи кучи син?

Кейн бе благодарен от това, че Натан взе неговата страна.

— Разбира се, че ще го убия в мига, в който открия кой е той.

Колин поклати глава порицателно.

— Не можеш просто така да убиеш някого. Трябва да имаш основание за това, Кейн. Изпращането на цветя не е престъпление. Може да е някой нахакан, сляпо влюбен младеж.

— Много мил съвет, Колин, но Джейд не е твоя съпруга.

 

 

— Бих проявил разум, дори ако цветята бяха изпратени на Алесандра — увери го Колин.

Кейн поклати глава подозрително.

— Джейд, кажи ни името му.

Никой в този момент не обръщаше внимание на Алесандра и тя бе много щастлива поради този факт. В съзнанието й се втурнаха различни предположения. Тя се замисли, когато Колин подметна, че може да е някой нахакан, сляпо влюбен младеж.

— Е? Кой ти изпрати цветята? — настоя Колин.

— Той подписва всичките си картички с думите: „Твой таен обожател“ — каза Алесандра.

Всички се извърнаха към нея с озадачени лица.

— Така ли, Джейд?

— Откъде знаеш?

Натан се облегна назад в креслото си.

— Май не е само обожател, а?

Никой не продума нито дума в течение на една минута. Алесандра изведнъж се сети за пакета, който бе получила днес. Тя се опита да стане, за да го вземе. Спря я ръката на Колин, който я хвана здраво за рамото.

— Мисля, че този мъж е изпратил нещо и за мен. Фленаган е оставил пакета във фоайето.

— Господи, какво е сторил! Фленаган! — изкрещя Колин. Алесандра почувства болка в ушите от виковете му. Фленаган дотърча. В ръцете си носеше пакета, което го издаде, че бе следил разговора. Той почти подхвърли кутията в ръцете на Колин.

Алесандра се протегна да го вземе, но погледът на Колин я възпря. Тя се облегна назад в канапето и присви ръце. Колин се наведе към кутията. Мърморейки, отвърза лентата, разкъса капака и погледна вътре. Алесандра надникна над рамото му, за да види какво има в кутията. Тя забеляза някакво изключително пъстро ветрило, преди Колин да тресне капака на кутията обратно.

— Кучи син! — изрева той. Той повтори грубите думи още веднъж. Натан кимаше с глава всеки път, когато Колин изкрещяваше тази реплика. Очевидно чувстваше едно и също, както и Колин.

Колин разгледа картичката в ръцете си.

— Нима няма да проявиш хладнокръвие и трезв разум при това? — закачи го Кейн.

— По дяволите.

— Точно така — измърмори Кейн.

— Не ти ли приличат на шайка бандити, готови на саморазправа? — запита Джейд, гледайки към Алесандра. — Извън кожата си са излезли от ревност — добави тя.

Тя очакваше Алесандра да се съгласи с нея и се озадачи безкрайно, като видя Алесандра да поклаща глава отрицателно.

— Колин и Кейн не би трябвало да ревнуват, а сериозно да се обезпокоят.

— Откъде знаеше какво пише на тази картичка? Да не си получавала и други подаръци? — попита я Натан.

Колин се обърна към нея със смразяващ поглед. Още по-леден бе гласът му, когато й проговори:

— Трябваше да ме уведомиш, ако си получавала други подаръци и преди? Прав ли съм, Алесандра?

Слава Богу, можеше да го успокои. Яростта му до известна степен я поизплаши.

— Разбира се, че бих ти казала, но до днес не съм получавала други подаръци.

Колин кимна. Наведе се към нея, обгърна отново раменете й и я притисна до себе си. В момента постъпката му й вдъхна кураж и спокойствие и тя не забелязваше, че той я стиска толкова силно, че дъхът й спира.

— Ти знаеш нещо повече от това, което ни каза! — стрелна я Натан.

— Да — отвърна тя, — и освен това от дълго време се опитвам да накарам някой да ме изслуша. Дори помолих сър Ричардс да помогне.

Тогава се обърна към Колин и намръщено го запита:

— Сега готов ли си да ме изслушаш?

Макар и учуден от коментара на жена си, Колин се съобрази с острия тон на гласа й и запита:

— Какво си се опитвала да ми кажеш толкова време?

— Виктория получаваше писма и цветя от неизвестен почитател.

Колин се сепна при това напомняне. Алесандра се бе опитала да му обясни защо се безпокои за приятелката си. Едва сега съзнаваше, че е трябвало да я изслуша.

— Коя е Виктория? — запита Кейн.

Алесандра му обясни. Разказа как са се запознали с Виктория.

— След като се завърна в Англия, тя ми пишеше поне веднъж на месец. Аз с удоволствие й отговарях и отново с нетърпение чаках писмото. Животът й бе твърде вълнуващ. В последните си писма обаче тя спомена за някакъв обожател, които й изпращал подаръци. Намираше всичко това за много романтично. Получих последното й писмо в началото на септември.

— И какво пишеше в това писмо? — запита Кейн.

— Бе решила да се срещне с този мъж — отвърна Алесандра. — Аз, разбира се, бях ужасена и веднага й изпратих писмо. Помолих я да бъде предпазлива и я посъветвах да вземе и брат си, когато реши наистина да бе срещне с обожателя.

Алесандра се разтрепери. Колин инстинктивно я прегърна.

— Не зная дали Виктория е получила последното ми писмо. Може да е заминала на тази среща още преди това.

— Заминала накъде? — попита Джейд.

— Съобщиха, че Виктория е избягала за Гретна Грийн — отвърна Колин, — но Алесандра не вярва в това.

— Няма никакво съобщение за сватба — допълни тя.

— Какво мислите, че й се е случило?

Натан бе този, който зададе парещия въпрос.

Тя до този момент не бе посмяла да изрази гласно страховете си. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои и погледна към Натан.

— Мисля, че е мъртва.

* * *

Той бързо премина покрай библиотеката вбесен. Нищо от всичко това ме бе по негова вина. Нищо. Той беше спрял. Беше преодолял ненаситното желание, не бе се поддал на изкушението. Не беше негова вината. Не, онова копеле носеше цялата отговорност. Иначе той никога нямаше да убие отново… никога отново нямаше да се предаде на Лукавия.

Отмъщение. Той щеше да му даде да разбере. Трябваше да бъдат квит. Щеше да го унищожи. Първо — да му отнеме всичко, което той цени. Щеше да го накара да се мъчи и страда.

Той се усмихна, като си представи всичко това. Щеше да започне с жените.