Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (12)

Глава 11

Колин разбуди Алесандра рано на другата сутрин.

— Скъпа, събуди се. Искам да поговорим, преди да тръгна.

Алесандра с труд се изправи.

— Къде отиваш?

— На работа — отвърна той.

Алесандра се опита да потъне пак в завивките. Колин се наведе към леглото и я сграбчи за раменете. От спуснатите й къдрави коси той не успя да види дали очите й са отворени. Той я пусна с едната ръка и отметна косите от лицето и. Това едновременно го раздразни и развесели.

— Събуди ли се най-после?

— Да, мисля.

— Моля те да си стоиш вкъщи докато се върна. Вече съм дал разпорежданията си на Стефан и Реймънд.

— Защо трябва да стоя затворена вкъщи?

— Нима си забравила вече за едномесечната полица?

Алесандра се прозя. Действително бе забравила.

— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да стоя под ключ в продължение на цял месец?

— Ще трябва да потърпиш, мила.

— Колин, колко е часът?

— Току-що изгря слънцето.

— Мили Боже!

— Чу ли какво ти наредих? — попита той.

Тя не му отвърна. Стана от леглото, наметна си халата и влезе в неговата спалня. Колин я последва.

— Какво правиш?

— Лягам си в твоето легло.

— Защо?

— Защото тук ми е мястото.

Тя побърза да се мушне под завивките и само след минута вече спеше. Колин я поотви, наведе се и я целуна по веждите.

Фленаган го чакаше в хола. Колин се приближи и даде инструкциите си на иконома. За следващите тридесет дни, къщата щеше да се превърне в малка крепост. Никой друг, освен най-близките роднини, нямаше да бъде допускан вътре.

— Да се предотврати влизането на непознати и нежелани гости и е по-лесно, отколкото да за държа вашата принцеса вътре в къщата, милорд.

Това предсказание на Фленаган не бе далеч от истината. Битката започна по-късно същата сутрин. Икономът откри новата си господарка да седи на пода в спалнята на Колин. Беше обградена от купчини обувки на съпруга си.

— Какво правите, принцесо?

— Колин има нужда от нови обувки — обяви тя.

— Но той в момента има поне пет чифта, които никога не е носил. Пристрастен е към старите си обувки марка „Хезиан“, дори когато днес са на мода „Уелингтънс“.

Алесандра се бе загледала в подметките на обувките.

— Фленаган, забелязваш ли, че подметката на лявата обувка е съвсем леко износена?

Икономът се наведе и погледна към обувката, която Алесандра повдигна към него.

— Изглежда чисто нова — отбеляза той, — но доколкото знам, той е носил тия обувки…

— Да, действително са обувани — прекъсна го тя, повдигайки дясната обувка. — Ето, тази например е доста износена, нали?

— Какво имате предвид, принцесо?

— Фленаган, нека всичко това си остане между нас двамата. Не бих искала Колин да узнае за нашия разговор. Той изпитва неудобство заради крака си.

— Няма да спомена никому нито дума.

Тя кимна доволна.

— Оказва се, че контузеният крак на Колин е малко по-къс от десния. Бих искала някой майстор да направи известни поправки по тези обувки.

— Да не би да имате предвид да се направи едната подметка малко по-дебела? Колин ще забележи, принцесо.

Тя поклати глава.

— Мисля си за някакъв по-специален вид подметка или стелка от мека кожа, която да увеличи разстоянието. Кой изработва обувките на Колин?

— Този чифт е направен от Хоуби — отговори Фленаган — Всички господа, които са в крак с модата, си поръчват обувките при него.

— В такъв случай, не можем да се обърнем към него. Не искам някой да разбере за този експеримент. Трябва да открием някой друг.

— Има един Къртис — спомни си Фленаган след кратко размишление, — той изработваше обувките на бащата на Колин. Вече се е пенсионирал, но живее в Лондон и може би ще ви помогне.

— Веднага отивам да го видя. Ще взема само един чифт от обувките на Колин. Ако имам късмет, той няма да забележи, че са изчезнали.

Фленаган енергично заклати глава.

— Не можете да напускате къщата. Аз сам бих изпълнил поръчката — изстреля бързо той, като забеляза, че Алесандра бе готова да започне да спори. — Ако ми напишете какво точно искате от Къртис.

— Да, добре — съгласи се тя, — ще направя един списък с варианти. Чудесна идея! Ще можеш ли да идеш този следобед?

Икономът се съгласи незабавно. Алесандра му подаде чифта и след това се изправи.

— Ако всичко е наред, ще накараме Къртис да направи един чифт „Уелингтънс“ за Колин. Фленаган, имам още една молба към теб.

— Да, принцесо?

— Би ли отнесъл едно съобщение до сър Уинтърс? Бих искала да ми се обади днес следобед.

— Да, разбира се. Мога ли да си позволя да ви запитам защо искате да се видите с лекаря?

— Този следобед няма да се чувствам твърде добре.

Фленаган заекна:

— Вие сте? Но откъде знаете…

Тя въздъхна и продължи:

— Ако ти обясня всичко и те помоля за дискретност, ще трябва да лъжеш господаря си. Не можем да позволим това да се случи, нали?

— Не, разбира се, че не.

— Ето, сам виждаш, Фленаган, че е по-добре да не знаеш.

— Колин има нещо общо с това, нали?

Алесандра се усмихна и отклони въпроса:

— Да, може би.

Тя остави Фленаган да подрежда останалите чифтове обувки и се оттегли в стаята си, за да подготви съобщението за обущаря. Обувките, които щеше да му изпрати, бяха направени от мека черна кожа. В писмото тя добави, че се надява Къртис да съумее да разтегли обувките достатъчно, така че да може да сложи допълнителната стелка без проблеми.

После тя изпрати съобщение и до сър Уинтърс с молба да я посети в четири часа.

Лекарят бе абсолютно точен. Стефан го придружи до салона. Малко се намръщи като чу настояването на Алесандра да ги остави сами, но в отговор получи само усмивка от нейна страна.

— Вашият съпруг изрично ни нареди да не допускаме никого другиго освен преките ви роднини — прошепна той.

— Сър Уинтърс е като член на семейството ни — отряза го тя. — А аз никак не се чувствам добре, Стефан. Имам нужда от помощта му.

Телохранителят се сконфузи и побърза да се оттегли. Алесандра на свой ред се почувства леко гузна от безсрамната си лъжа. Чувството й за вина обаче изчезна доста бързо — в момента, в който се сети, че всичко това бе заради здравето на Колин.

Тя притвори френската врата след Стефан. Сър Уинтърс стоеше в очакване. В едната си ръка носеше кафява кожена чанта. Алесандра го покани да седнат на канапето.

— Ако сте неразположена, нима не следва да сте в леглото си, принцесо? — попита лекарят.

Тя се усмихна и обясни:

— Не съм толкова болна. Само гърлото леко ме дразни и това е всичко.

— В такъв случай — един горещ чай и ще се оправите. А също и глътка бренди, може би.

Белокосият мъж бе толкова сърдечен и загрижен, че тя не можеше да си позволи да продължи да го лъже.

— Извиках ви съвсем по други причини — призна тя. — Бих искала да поговорим за Колин.

Алесандра седна в креслото срещу сър Уинтърс и отпусна ръце в скута си.

— Признавам, че използвах друг предлог, за да ви поканя днес. — Държеше се така, сякаш току-що си е признала тежък грях. — При това гърлото изобщо не ме боли. И ако ме боли понякога, то е само в случаите, когато ми се иска да кресна на упорития си съпруг, а зная, че не мога да го сторя.

Сър Уинтърс се усмихна.

— Колин не може да бъде толкова упорит, че да ви кара да правите това?

— Напротив — прошепна Алесандра.

— Тогава е болен, така ли? — запита докторът, любопитен да узнае истинската причина за повикването.

— Причината е в крака му — прошепна принцесата. — Той не би повдигнал въпрос за контузията си. Изпитва страшно неудобство, но аз зная, че същевременно болките му са огромни. Чудя се дали е възможно да се направи нещо, така че да се облекчат тези страдания?

Докторът се облегна назад върху възглавничките. Безпокойството, изписано по лицето на Алесандра, ясно показваше, че наистина е загрижена. Той запита:

— Не ви е разказвал за злощастието, нали?

— Не.

— Една акула е отхапала част от крака му. Докато го лекувах, по едно време си мислех, че ще се наложи ампутация. Но неговият приятел, Натан не даваше и дума да се издума по този въпрос. Тогава вашият съпруг не бе в състояние да вземе някакво решение или изобщо да има мнение по въпроса. Слава Богу, той прекара най-трудния период в полусъзнание.

Разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Фленаган се появи със сребърен поднос в ръцете. Докато той сервираше горещия чай, те не продумаха нито дума и чак когато напусна салона, продължиха.

Сър Уинтърс постави чантата си настрани и се наведе над бисквитиерата, за да избере нещичко от огромния асортимент сладкиши. Той лапна бързо една бисквита и отпи глътка чай.

— Колин би се почувствал ужасно, ако разбере, че разговарям с вас по този въпрос — призна Алесандра, и добави: — Виновна съм, защото знаех как ще реагира като разбере защо съм ви повикала.

— Глупости — прекъсна я лекарят. — Та Вие го правите за негово добро. Не бих му разкрил истината за нашия разговор. Но сега — по въпроса. Как възнамерявате да му помогнете? Бих предложил единствено успокоително или бренди, когато болките му станат непоносими, но зная, че Колин няма да се съгласи с това.

— Нима гордостта му е причината? — запита тя.

Уинтърс поклати глава.

— Зависимостта. Разбирате ли, към успокоителното човек може да се пристрасти, а някои хора считат, че и с алкохола е така. Във всеки случай, Колин няма да избере нито едното, нито другото.

— Разбирам.

— Веднъж предложих да се направи вид подпора от стомана, която да обхваща крака му от коляното до глезена. Но съпругът ви отхвърли подобно предложение.

— Той е горд мъж.

Уинтърс поклати глава в знак на съгласие.

— Той се оказа далеч по-умен мъж и от мен самия — отбеляза докторът. — Не вярвах, че някога ще може да се движи без нечия помощ. Излезе, че не съм бил прав. Всичко, което е останало от мускула му, той е съумял да го подчини на единственото желание да се движи самостоятелно. В момента почти не се забелязва лекото му накуцване.

— Вечер, когато е изтощен, тогава накуцва видимо.

— В такива случаи кракът му трябва да се обвива в горещи хавлиени кърпи. Това няма да го направи по-издръжлив, но поне ще намали болката и неприятното усещане. Лек, отпускащ масаж също помага за облекчаване на болката.

Алесандра недоумяваше как би могла да следва тези инструкции. Но това си беше само неин проблем, а не на сър Уинтърс. Затова тя реши да размисли по него едва след като изпрати лекаря.

— Нещо друго?

— Ще трябва да си прави почивка, когато усети, че болката нараства, а не да чака тя да стане непоносима.

Алесандра кимна в знак на съгласие.

Толкова обезсърчена се чувстваше, че едва запази израза на лицето си спокоен, така че да не позволи на лекаря да усети разочарованието и безнадеждността, които я бяха обхванали. Всички направени от доктора предложения бяха повърхностни и елементарни в случая.

— Давате ми инструкции, които пряко касаят симптомите, сър Уинтърс, но аз се надявах да имате идея за това как да се превъзмогне самата причина за тези нечовешки болки?

— Надявате се на някакво чудо — отвърна й лекарят. — Нищо не може да се направи, за да се възвърне предишното състояние на крака, принцесо! — добави той с мил тон.

— Да — прошепна тя. — Надявам се действително, че може да стане някакво чудо. И все пак, засега онова, което ми предложихте, също е от полза. Ако се сетите за още нещо, бихте ли ми написали предписанията си? Ще се възползвам от всеки съвет, който можете да ми дадете.

Сър Уинтърс взе последната бисквита, останала на подноса. Мислите му бяха изцяло заети със състоянието на Колин и той неволно бе изял всички бисквити до една, без да се усети. Алесандра му наля още чай.

— Нима всички съпрузи са така опърничави и упорити? — попита го тя.

Сър Уинтърс се усмихна.

— Изглежда, е обща черта на повечето женени мъже.

Разказа й историите на няколко известни, издигнати в обществото, мъже, които упорито отказвали да признаят необходимостта си от лекарска намеса. Любимата история на лекаря бе за маркиза на Ейкърман. Въпросният джентълмен участвал в дуел. След като го простреляли в рамото, той не позволил на никого да погледне раната. Единствен Уинтърс бил повикан от брата на пострадалия, за да помогне.

— Намерихме го в клуба „Уайтс“, където се бе настанил пред една от игралните маси. Бяха необходими трима от неговите приятели, за да го отведем оттам и когато най-сетне го убедих да свали горната си дреха, отдолу всичко бе плувнало в кръв.

— Спасихте ли го?

Уинтърс кимна и добави:

— Твърде опърничав беше, за да си позволи да умре по такъв начин. През цялото време се отнасяше към раната си като към най-нищожна драскотина, докато накрая изгуби съзнание и се наложи да посъветвам съпругата му да го привърже към леглото, докато се възстанови.

Алесандра си представи тази картина и се усмихна.

— Колин е до такава степен опърничав и упорит — каза тя и въздъхна. — Ще ви помоля още веднъж да запазите в тайна този наш разговор. Той действително е много чувствителен на тази тема.

Сър Уинтърс постави обратно на подноса чашата си, вдигна чантата си и се изправи.

— Не се тревожете, принцесо! Няма да спомена нито дума за тази визита. Ще се учудите искрено, ако ви призная колко съпруги ме търсят за съвет относно здравето на мъжете си.

В същия момент, в който докторът се пресегна да отвори вратата на салона, тя се отвори и Колин се появи, като отстъпи път на лекаря. Поздравиха се с леко кимване, след което Колин се обърна към съпругата си.

— Фленаган ми каза, че не си добре.

И без да дочака отговора й, той се обърна към лекаря:

— Какво й е, докторе?

Алесандра не искаше да кара сър Уинтърс да лъже вместо нея.

— Нещо ми дразнеше в гърлото, но сега се чувствам доста по-добре. Сър Уинтърс сметна, че един горещ чай ще ми помогне.

— Да, така е — добави лекарят.

Нещо не беше съвсем наред, но Колин не можеше да усети какво е то. Алесандра не можеше да го погледне в очите. Достатъчно добре я познаваше, за да усети, че тя го лъже в момента. Освен това не изглеждаше болна. Бузите й порозовяха и това издаде притеснението й. Колин реши да изчака докато останат насаме двамата и тогава да разбере какъв беше проблемът.

Алесандра придружи двамата мъже до вратата, където лекарят им пожела всичко хубаво и си взе довиждане. В един миг тя се обърна през рамо и съзря Фленаган, който я погледна с разбиращ и мил поглед, който я насърчи.

Вече се чувстваше ужасно задето бе излъгала съпруга си и този поглед на Фленаган още повече засили чувството за вина.

Но мотивите й бяха толкова чисти и хуманни, помисли си тя. После лекичко въздъхна. Със същото извинение за мотивите си бе послужила и когато бе приготвила втория комплект книги за игуменката.

Грехът си е грях, бе заявила игуменката, когато разкри дребната измама. Няма значение колко голям е един грях, той си е грях. По авторитетните думи на игуменката, Господ вижда всички прегрешения на мъже и жени на тази земя. Често светата майка я заплашваше, че подозира, че греховете на Алесандра са толкова много и списъкът толкова дълъг, че да стигне до дъното на океана.

Алесандра обаче не вярваше, че е грешила толкова много. Предполагаше, че списъкът с прегрешенията й е дълъг, колкото е дълга сянката й. Чудеше се дали Бог е разграничил в списъка си дребните грешки от съществените грехове.

Тя рязко се сепна и прекъсна размишленията си при думите на сър Уинтърс:

— Колин, чух за загубата на „Диамант“-а и, честно казано, страшно съжалявам! Сериозна загуба.

— Изгубил си диамант? — почуди се Алесандра.

— Това е името на един кораб, Алесандра. Потънал е с целия си товар. Но как си разбрал за това, Уинтърс? Аз самият научих едва вчера.

— Един приятел имаше някакви бизнес сделки в „Лойд“ днес. Някой от агентите там е споменал за случилото се. Застрахована ли бе стоката?

— Да.

— Вярно ли е, че това е вторият плавателен съд, който вие с Натан губите през тази година?

Колин кимна утвърдително.

— Защо не си ми казал? — запита Алесандра, опитвайки се да прикрие обидата си от това, че Колин бе премълчал за случилото се.

— Не исках да те тревожа.

Това обяснение не я задоволи. Да, вярно бе, че вероятно не е искал да я обезпокои, но също толкова вярно бе, че не иска да споделя грижите си с нея. Дълго време Колин бе пазил плановете и намеренията си в пълна тайна и сега трудно можеше да се реши да ги разкрие някому, дори и на собствената си съпруга.

Алесандра реши да прояви търпение. Колин трябваше първо да свикне с мисълта, че тя е вече част от живота му, и тогава сам да реши кога да й се довери.

Докато Колин и докторът продължаваха да си говорят, Алесандра се извини и се оттегли нагоре по стълбите. Влезе в стаята си и започна да пише списък на съветите, които Уинтърс й бе изредил, за облекчаване болката на Колин, но не успяваше да се съсредоточи.

Защо, по дяволите, Колин бе премълчал за този кораб! Ако той е разтревожен, тя също има право да сподели неговите чувства. Нали съпрузите би следвало да споделят заедно всички проблеми и безпокойства в съвместния си живот?

Фленаган се появи да я покани на вечеря. Слизайки по стълбите, Алесандра го запита:

— Чувал ли си за виконта на Талбот и неговите проблеми?

— О, да — отвърна Фленаган. — Всички говорят за това, че лейди Роберта е напуснала мъжа си.

— Колин ми забрани да говоря с виконта и аз ще трябва да се съобразя с това нареждане. Съпругът ми счита, че ще обезпокоя виконта с въпросите си.

— А защо желаете да разговаряте с него?

— Струва ми се, че има някаква връзка между изчезването на неговата съпруга и това на моята приятелка лейди Виктория. Тя също внезапно изчезна, Фленаган. Чудех се дали ще можеш да поговориш със слугите на виконта вместо мен. Бих искала да зная дали лейди Роберта е получавала някакви малки подаръци от незнаен почитател.

— Какви например?

Тя повдигна рамене.

— Цветя или шоколади, например — предположи тя. Нима прислужниците не биха забелязали подобни подаръци?

Фленаган кимна.

— Да, разбира се, че ще са забелязали. Те обсъждат тези неща помежду си. Но едва ли ще ми се доверят. Мисля, че готвачката ще може да понаучи нещичко утре, когато отиде на пазар. Да я помоля ли за това?

— Да, моля те.

— Какво си шепнете вие двамата там? — запита ги Колин, застанал на входа към трапезарията. После се усмихна, като видя как Алесандра се стресна и едва не подскочи от въпроса му и отбеляза:

— Нещо си доста нервна тази вечер.

Алесандра не успя да отговори на последните му думи. Тя последва Фленаган в трапезарията.

Колин й помогна да се настани на масата, след което и той седна до нея.

— Нима ще трябва да стоя заключена вкъщи цял месец? — попита тя.

— Да — отвърна кратко Колин, пропускайки да забележи реакцията на съпругата си, тъй като се беше заел с преглеждането на цял куп писма.

Той не можеше да се отдели за малко от работата си, дори за да хапне нормално ястието си. Алесандра се зачуди дали той няма проблеми с храносмилането и за малко да му зададе въпроса, но реши да насочи разговора към по-важни проблеми.

— А какво ще кажеш за първия бал на Катрин. Той е само след седмица и аз не искам за нищо на света да го изпускам.

— Аз ще ти го разкажа подробно.

— Ти смяташ да отидеш без мен? — гласът издаде чувството на обида.

Колин се усмихна и рече:

— Да. Ще трябва да присъствам на бала. А ти ще трябва да бъдеш разумна относно този въпрос.

Видът му подсказваше, че по никакъв начин няма да отстъпи от решението си. Алесандра забарабани с пръсти по масата от вълнение.

— Твърде невъзпитано е да четеш писмата си докато си на масата за вечеря.

Колин бе толкова зает с писмото на партньора си, че изобщо не чу порицанието на жена си. След като приключи с дългото послание на приятеля си, постави писмото на масата.

— Жената на Натан е родила момиченце. Нарекли са я Джоана. Писмото е поне от три месеца. Натан пише, че щом Сара се почувства по-добре, ще ги доведе с детето в Лондон на кратко посещение. Джимбо ще дежури в офисите, докато Натан отсъства.

— Кой е Джимбо? — запита Алесандра, усмихвайки се на смешното и странно име.

— Един много добър наш приятел. Капитан е на нашия кораб, наречен „Изумрудът“. Корабът е в сериозен ремонт в момента и Джимбо има достатъчно свободно време.

— Това са добри новини, Колин.

— Да, разбира се.

— Защо тогава си намръщен?

Колин не бе усетил, че е намръщен, докато Алесандра не го запита. Той се облегна назад в стола си и й посвети цялото си внимание.

— Натан иска да предложи десет или двадесет акции от основния капитал на дружеството за продан, а аз не одобрявам подобна идея и освен всичко съм сигурен, че и самият Натан не е много уверен в предложението си. Разбирам го, въпреки това. Той е вече със сериозно семейство, което трябва да се осигури. Досега живееха под наем със Сара, но сега, когато бебето се появи, той иска нещо по-сигурно.

— Защо сте толкова настроени срещу евентуални акционери?

— Искаме ние да държим контрола.

Тя се учуди безкрайно.

— Дори да се продадат десет или двадесет акции, вие с Натан все още държите контролния пакет и ще продължите да диктувате условията.

Колин не се трогна от логиката на жена си и продължи да се мръщи. Алесандра се опита да предложи нещо друго.

— А какво ще стане, ако продадете акциите на някой от членовете на семействата си?

— Не.

— Защо, за Бога?

Той въздъхна и отговори:

— Ще бъде все едно заем.

— Не, няма да бъде така — оспори тя. — Кейн и баща ти биха могли да натрупат печалби по този начин. Според мен е една добра инвестиция.

— Защо повика Уинтърс?

Колин нарочно се опита да промени темата. Алесандра обаче не бе готова да се съгласи.

— Натан подписал ли е съгласие за продажбата на тези акции? — попита тя.

— Да.

— А ти кога ще дадеш своя отговор?

— Аз вече съм решил. Ще помоля Дрейсън да осъществи тази сделка. Сега, стига вече сме обсъждали този въпрос. Отговори ми защо си повикала Уинтърс?

— Нали вече ти обясних — гърлото ми…

— Разбрах, нещо те дразнело в гърлото.

Алесандра сгъваше и разгъваше носната си кърпа.

— Всъщност беше просто някакво малко раздразнение.

— Да, разбирам. А сега, искам да ми кажеш истината!

Алесандра изпусна кърпичката в скута си и най-после го погледна в очите.

— Не мислиш ли, че е твърде невъзпитано, от твоя страна, да ме обвиняваш в лъжа?

— А ти излъга ли ме?

— Да.

— Защо?

— Защото ако ти призная истината, ще ми се разсърдиш.

— Обещай ми в бъдеще никога повече да не ме лъжеш.

— Ти също ме излъга!

— Кога?

— Като ми каза, че не работиш повече за сър Ричардс. Видях постъпленията в счетоводната ти книга, Колин, и освен това го чух да ти поставя нова задача. Да, ти ме излъга. Ако сам обещаеш, че няма да ме лъжеш повече, аз също ще обещая.

— Алесандра, двете неща изобщо не си приличат.

— Не, ни най-малко.

Алесандра внезапно почувства гняв и раздразнение. Тя тръсна кърпичката си на масата тъкмо в момента, когато Фленаган се появи през въртящата се врата, носейки цял поднос храна.

— Аз не предприемам рискове, Колин. Ти си този, който го прави. Същевременно пет пари не даваш за мен, нали?

И преди да дочака отговора, Алесандра продължи:

— Нарочно се впускаш в опасности. Аз не бих го направила никога. И сега, когато сме женени, мисля не само за себе си, а за общото ни благо. Ако нещо се случи с теб, това ще ме унищожи. Докато ако нещо се случи с мен, мисля, че едва ли ще го преживееш особено тежко. Погребението ми би те принудило да отложиш работата си с няколко часа. Моля да ме извините, сър, преди да съм казала още нещо, за което бих съжалила впоследствие!

Алесандра не изчака да получи разрешението му да напусне масата. Пренебрегна нареждането на Колин да седне обратно и побягна нагоре към спалнята си. Искаше й се да затръшне вратата след себе си в израз на гнева и раздразнението си, но превъзмогна това си желание, защото счете, че не е достойно да се държи така.

Слава Богу, Колин не я последва. Трябваше да остане сама, за да овладее яростта си. Малко я озадачи това, че така бързо се беше вбесила от поведението на Колин. В крайна сметка, тя не беше длъжна да го пази като ангел-хранител! Щом бе решил да работи за Ричардс, тя не бе в състояние, а и не биваше да се опитва да го възпре.

Но той просто не биваше да предприема такива рискове. Ако наистина държеше на нея, не биваше умишлено да я наранява по подобен начин.

Алесандра се опита да уталожи гневния си изблик. В продължение на десетина минути тя пристъпваше от крак на крак пред камината, като мърмореше през цялото време.

— Игуменката никога не би се подложила на опасност. Тя добре знаеше до каква степен завися от нея и не можеше да предприеме какъв да е риск. Тя истински ме обичаше, по дяволите…

Макар и да не беше католичка, Алесандра се прекръсти след богохулните думи, които изрече накрая на тирадата си.

— Съмнявам се, че Ричардс би помолил някога игуменката да му свърши каквато и да е работа, Алесандра. — Това беше гласът на Колин, застанал на вратата. Тя не беше го чула да влиза, заета от гневното си мърморене пред камината. Когато се обърна към него, той вече се облягаше на рамката на вратата. Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Колин се усмихваше и нежността, която тя усети в погледа му, почти я обезоръжи.

— Не е толкова забавно — измърмори Алесандра.

— Не ми допада твоето поведение — прекъсна я той. — Защо не си ми казала, че си разтревожена от сделката ми с Ричардс?

— Не знаех, че може да се подразня толкова от този факт.

Колин повдигна едната си вежда от удивление.

— Да му откажа ли?

Тя понечи да кимне веднага, а после промени решението си и каза:

— Искам самият ти да пожелаеш да се оттеглиш. Има известна разлика, ако аз те помоля за това. Дай Боже, някой ден да разбереш всичко това.

— Хайде, помогни ми да го разбера сега.

Алесандра се обърна към камината, преди да проговори отново:

— Никога не бих се впуснала в какъвто и да е риск, докато живеех в манастира. Още повече след един случай, който преживях веднъж — избухна пожар и аз бях заклещена вътре, без да мога да се спася. Успях да се измъкна едва, когато покривът се срути. Игуменката бе обезумяла от страх. По страните й се стичаха сълзи от преживения ужас. Бе толкова щастлива, че съм се спасила и едновременно бе готова да ме убие, задето бях извадила една от свещите от свещника, за да прочета писмото от Виктория, вместо да си кажа вечерната молитва. Почувствах се ужасно засрамена от всичко, което предизвиках. Пожарът бе станал случайно, но аз си дадох дума никога друг път да не постъпвам така глупаво.

— Как можеш да си мислиш, че си действала глупаво, когато пожарът е избухнал като всеки друг пожар — едно истинско бедствие?

— Аз умишлено се задържах вътре, опитвайки се да спася картините и малките статуи, които монахините пазеха толкова старателно.

— Това е било наистина глупаво.

— Да, така беше.

— Игуменката те е обичала като своя дъщеря, нали?

Алесандра кимна.

— А ти също я обичаше, нали?

— Да, разбира се.

Измина една минута мълчание.

— Заедно с обичта върви и чувството за отговорност, — прошепна Алесандра — Докато не видях какво изпита тогава игуменката заради мен, не знаех тази истина.

— Обичаш ли ме, Алесандра?

Колин я срази с неочаквания си въпрос. Тя се обърна към него и точно в този момент той се отдели от вратата и започна да се приближава към нея. Алесандра заотстъпва назад.

— Не бих искала да те обичам.

Паниката в гласа й не го възпря.

— Обичаш ли ме? — повтори той въпроса си. Слава Богу, че в камината не гореше огън. Алесандра се бе доближила до толкова близко до нея, че роклята й досега щеше да е пламнала.

От какво се опитваше да избяга — от него самия или от досадния въпрос. Това и Колин не можеше да разбере. Той обаче бе решил твърдо да получи отговор на въпроса си. Искаше и по-скоро изпитваше необходимост да чуе истината.

— Отговори ми, Алесандра!

Тя внезапно спря. Хвана ръцете си и изчака той да се изправи непосредствено срещу нея. Бе вдигнала високо глава, така че да го погледне право в очите.

— Да.

— Да, какво?

— Да, обичам те!

Доволна усмивка се изписа на лицето му. Не изглеждаше ни най-малко изненадан и това съвсем обърка Алесандра.

— Ти вече си знаел, че те обичам, така ли?

Той бавно поклати глава.

— Как така си знаел това?

Колин се опита да я прегърне. Тя бързо се отдръпна и заяви:

— О, не. Искаш да ме целунеш, нали? И след това да изгубя и ума, и дума! Първо ще ми отговориш, Колин!

Това обаче не помогна. Колин я придърпа в прегръдката си, повдигна брадичката й и я целуна продължително и страстно. Езиците им се сляха в нежно потръпване. Алесандра изпусна лека въздишка, когато той най-после повдигна глава. Тя се отпусна към гърдите му и затвори очи. Ръцете му обхванаха кръста й. Плътно притисна бедрата й и подпря брадичката си в косите й.

Беше невероятно удоволствие да я държи в прегръдката си. Краят на всеки работен ден вече беше нещо, което той очакваше с нетърпение, защото знаеше, че тя е вкъщи и го очаква.

Изведнъж му хрумна, че не е чак толкова лошо да си женен мъж. Но не за коя да е, помисли си той. За Алесандра. Бе свикнал да ненавижда нощта, защото тогава идваше болката в крака — нетърпимата болка. Нежното малко същество в прегръдките, което бе станало негова съпруга, му помагаше да забрави за страданията си. Тя можеше да го разгневи, да го очарова, да го подразни, а заетостта му не позволяваше да забележи всичко това или да има време да отреагира.

При това тя го обичаше.

— Ще ти отговоря — прошепна той с особено пресипнал глас, който Алесандра обожаваше.

— А за какво те питах?

Колин се разсмя.

— Ти май наистина си изгубваш мисълта като те докосна, така ли е?

— Няма нужда да злорадстваш! Ти никога не би изпаднал в подобно състояние, нали? И как би могъл, когато сигурно си мислиш за стотици неща, докато ме целуваш!

— Да, така е.

— О! — Алесандра прозвуча тъй унила и обезсърчена.

— И всяка една от тези мисли е заета с това, което искам да ти направя с устните си, с ръцете си, с…

Алесандра покри устата му с ръка, като че ли искаше да го възпре преди да е произнесъл нещо не твърде деликатно за нейните уши. Реакцията й отново го разсмя. Той отмести ръката й и каза:

— Чудеше се откъде мога да знам, че ме обичаш?

— Да, така е, любопитна съм да узная.

— Разбрах го в първата ни брачна нощ. Начинът, по който ти реагира на всичко, означаваше недвусмислено, че си влюбена в мен.

Алесандра се усъмни:

— За мен самата не бе очевидно или недвусмислено.

— Разбира се, че беше точно така. Липсваха ти всякакви задръжки. Бе толкова искрена. Не би се държала така, ако не ме обичаше.

— Колин?

— Да?

— Наистина трябва да обуздаеш арогантността си! Вече е извън всякакви граници.

— На теб това ти допада.

Алесандра не отвърна на това предизвикателство.

— Колин, обещавам ти да не се меся в твоите планове и намерения.

— Никога не съм допускал, че ще трябва да го правиш — отвърна й той развеселен от пламенното й обещание.

— Предполагам, че не си променил намерението си за първите пет години от брака. Все още смяташ те да изминат преди да… — тя не продължи.

— Преди какво?

„Преди да се влюбиш в жена си, глупчо, помисли си Алесандра, а също и за да се сетиш за деца.“ След пет години Колин навярно щеше да реши да имат деца — едно или две. Тя се замисли дали няма да е вече на възраст, която да й попречи да роди деца.

В момента обаче тя също не мислеше за дете. Това щеше да натовари Колин прекомерно. Защо пък? Ето как се промени Натан след като им се роди дете? Вече можеше да стори неща, които преди са му изглеждали недопустими. Да продадеш акция, разбира се, бе последната възможност и именно раждането на дъщеря му го бе накарало да размисли.

— Преди какво, Алесандра? — Колин я върна към действителността, макар и леко озадачен от тъжния тон, с който го бе запитала.

— Преди да постигнеш целите си — изтърси тя.

— Да. Все още ми трябват пет години — призна той и се отправи към леглото. Поседна и се наведе, за да свали обувките си.

— Никога не съм предполагал, че моята работа за Ричардс ще те обезпокои. Трябвало е да ми кажеш — върна се той на предишната тема.

След това събу обувките и чорапите си и преди да посегне към ризата си, продължи:

— Права си, като казваш, че сме отговорни един за друг. Не съм имал време да разбера чувствата ти. Съжалявам за това.

Алесандра го гледаше, докато измъква ризата от панталона си и я съблича през главата си. Не можеше да свали очи от Колин. Следеше всяка негова дума с надеждата да чуе нещо, което би било признание за онова, което изпитва към нея.

Не й стигаше дързост да го попита дали я обича. А той го стори без никакъв проблем. При това знаеше отговора предварително.

А тя не знаеше неговия.

Блъскаше си главата над собствените си чудати мисли. Мъжете явно не мислеха за такива неща като любов, или поне Алесандра предполагаше, че е така. Ако на Колин не му се бе наложило да се съобрази с чувствата й относно работата за Ричардс, едва ли някога би се замислил дали я обича? Мозъкът му бе изцяло подчинен на плановете да превърне компанията в империя и нямаше място за никакви други планове или мисли.

Алесандра се отърси от мислите си и изправи раменете си. Пред себе си призна, че начинът, по който Колин й посвещаваше част от времето си бе прекрасен. Трябваше да се въоръжи с търпение. Колин щеше да свикне с нея след около пет години.

— Дадох дума на Ричардс, че ще му осигуря няколко документа — продума Колин, след което метна ризата си на стола и се изправи:

— Що се отнася до някаква нова задача, действително ми предложи такова нещо, но аз счетох за необходимо да го преотстъпя на Морган. Всъщност истината е, че бях решил да откажа поръчката при всички случаи, защото тя щеше да ме принуди да напусна Лондон поне за две седмици, ако не и за три. За офиса не ме бе страх, но не исках да те оставя сама вкъщи.

Алесандра си помисли, че това е най-сладкото нещо, което Колин някога й бе казвал. Тя реши да го накара да произнесе думите.

— А защо не искаше да ме оставиш сама? Стефан и Реймънд щяха да се грижат за мен.

— Нося отговорност за теб, Алесандра.

— Но аз не искам да ти бъда някаква тежест — измърмори тя. — Достатъчно грижи си имаш. Няма нужда и аз да съм сред тях.

Колин не отговори нищо. Разкопча панталоните си и ги събу.

Алесандра усети как губи нишката на мислите си. Не можеше да свали поглед от Колин. Господи, той беше великолепен. Така си бе представяла тя военачалниците от едно време. Колин бе с невероятни мускули, с добре очертани и гладки линии.

Тя го проследи с поглед докато заключваше вратата. Колин мина покрай нея и се настани в леглото. Отметна завивките, опъна гърба си и я повика с пръст.

Тя не се поколеба. Приближи се до него и се изправи съвсем близко пред лицето му. Ръцете й бяха скромно свити отпред. Изглеждаше спокойна и сдържана, но Колин успя да усети вътрешното й състояние. Пулсът й бе ускорен — той го знаеше, защото се наведе да я целуне по врата.

Алесандра започна да се разсъблича. Колин нежно отблъсна ръцете й от корсажа.

— Нека аз — прошепна той.

Ръцете й послушно се отпуснаха. Колин сваляше дрехите й много по-бързо, отколкото тя самата. Е, не беше толкова внимателен и вместо да ги сгъне, побърза да ги метне върху ризата си. Той изгаряше от нетърпение да се докосне до кожата й. Забеляза, че ръцете му треперят, докато развързва дантелената връзка на шемизетата й. Усмихна се, осъзнавайки колко недисциплиниран изглежда отстрани.

Бе изненадан от това колко бързо се възбуди. Дишането му бе учестено, сърцето му се разтуптя бързо и то преди още да я бе докоснал или поне още не я бе докоснал така, както му се искаше. В очакване на любовната игра той прималя.

Алесандра успя да се съсредоточи донякъде. Бе твърдо решена да изкопчи признанието, че щеше да му липсва, ако приемеше предложението на Ричардс.

Когато и последната й дреха бе свалена, тя се обърна с лице към Колин и прошепна името му.

— Колин?

— Да?

— Ако бе напуснал Лондон щях ли да ти липсвам?

Той повдигна брадичката й, така че да може да я погледне в очите. Усмивката му бе преизпълнена с нежност.

— Да — потвърди той.

Тя толкова се зарадва на отговора му, че дори лекичко въздъхна. Колин се наведе и я целуна.

— Не се ли чудиш дали ти също ще ми липсваш?

— Не.

— Защо пък не?

Колин разтвори ръцете й и ги постави на раменете си зад врата. След това леко започна да хапе долната част на ухото й.

— Защото вече зная, че ще ти липсвам. Нали ме обичаш? — отвърна й той.

Подобно обяснение не търпеше никаква критика. Колин определено нямаше никакъв проблем със самооценките. Тя си помисли дали да не му го каже, но в този миг той я обсипа с целувки.

Колин я целуваше навсякъде по шията. Пулсът й се ускори неимоверно, тя затрепери в ръцете му. „Добро начало“, помисли си той.

Той бавно я извеждаше извън всякакъв контрол само с начина, по който я докосваше. Тя знаеше какво става. Отблъсна го внезапно от себе си и макар че Колин я пусна от прегръдката си, лицето му изразяваше недоумение.

— Какво ти е, скъпа? Защо ме отблъскваш? Зная, че ме желаеш и можеш да бъдеш сигурна, че аз също те желая страстно.

Бе решила да си разменят ролите с Колин. Тя седна в леглото, придвижи се към средата, застана на колене и го погледна. Усети как се изчервява, но реши в никакъв случай да не се поддава на смущението си. Колин бе неин съпруг и неин любовник. Ето защо трябваше да може да прави с него всичко, което й се поиска.

Тя го повика с пръст. Колин бе слисан от нейната смелост, но се разсмя. Той легна на леглото и се протегна към нея. Алесандра го спря с ръце, притисна раменете му и без думи даде да се разбере, че иска от него да легне по гръб.

— Радва ли те дързостта ми?

— Да, доставя ми истинско удоволствие.

Не толкова това, което й каза, а начинът по който го каза, окуражи Алесандра и тя продължи играта. Прокара пръсти по гърдите му.

— Когато ме докосваш, губя целия си самоконтрол — прошепна тя. — Но тази вечер…

Тя не продължи. Пръстите й бавно се въртяха около пъпа на Колим. Усмихна се на начина, но който той рязко си пое дъх, когато ръката й се смъкна по-надолу.

— Е? — попита той с глас, в който недвусмислено прозираше възбудата му.

— Тази вечер ти ще изгубиш контрол над себе си преди мен. Приемаш ли това предизвикателство, съпруже?

Вместо отговор Колин сви ръце зад главата си и притвори очи.

— Аз ще победя, Алесандра. Много по-опитен съм.

Тя се разсмя над честолюбивата му забележка. Странно, но признанието, че го обича, я бе освободило до голяма стенен от ограниченията и задръжките. Тя осъзна, че е в състояние да своеволничи, колкото и да й се струваше недостойно това. Поне не си нравеше илюзията, че е възможно да спази благоприличие при положение, че е чисто гола.

— Благодаря, че ми каза, че те обичам, Колин.

— Няма защо, мила.

Колин бе напрегнат до крайна степен. Той запита с дрезгав от вълнение глас:

— Дотук ли бе насъбрания кураж?

— Току-що предстои моята атака — опроверга го тя.

Думите й го накараха да се усмихне. Алесандра бе твърде любопитна да опознае тялото му. Искаше да опита от уханието и излъчването му точно така, както той самият го бе направил с нея. От мисълта за това какво й се искаше да направи, страните й се изчервиха още по-силно, но тъй като Колин бе притворил очи, тя не се и опита да скрие смущението си.

— Колин, разрешено ли е всичко… или има нещо, което не би трябвало да правя?

— Нищо не е забранено — отвърна той. — Телата ни принадлежат едно на друго.

— О, колко хубаво е това. Тя приседна на петите си, преди да реши откъде да започне. Насочи се към врата му, но после установи, че цялото му тяло й харесва.

— Скъпа, ако не започнеш скоро, мисля, че ще заспя.

Алесандра реши да не губи време и се насочи към най-интересната за нея част от тялото на Колин.

Колин навярно трябваше да държи очите си отворени. Когато усети устните й да докосват върха на половия му член, едва не падна от леглото. Дрезгав стон на задоволство се изтръгна от гърдите му.

Усети как губи пълен самоконтрол. Едва се сдържа от преждевременна еякулация. По челото му избиха ситни капчици пот. С нежния си език Алесандра докосваше чувствителната зона, докато той стигна до неописуема степен на възбуда.

Колин не бе в състояние да издържи дълго. Той неочаквано издаде нисък гърлен звук и придърпа Алесандра нагоре. С коляното си й помогна да се разкрачи и да го възседне, обгърна врата й с една ръка и я наведе към себе си, докато устните им се сляха. В същия момент усети влагата на нейната възбуда, ръцете му се спуснаха към ханша й и той рязко осъществи насрещното движение. Телата им се сляха в едно цяло. Колин не усещаше нищо друго около себе си. В момента, в който усети как тя инстинктивно се притисна към него, изгуби способност да контролира тялото и реакциите си. Оргазмът настъпи бързо, съпроводен от изстенването на Колин.

Интимните ласки, които си позволи, и неочаквано непринудената реакция на съпруга й, увеличи до голяма степен удоволствието на Алесандра. Макар че достигна кулминацията си преди нея, Колин продължаваше насрещните движения. Екстазът, който го бе обзел, трудно можеше да се преодолее. Тя простена тихо името му, когато изведнъж в цялото й тяло нахлу вълна от извънредното всепоглъщащо чувство. Главата й клюмна в плен на изпитаното блаженство. Колин усети пулсацията на мускулите на влагалището и матката. Ръката му се приплъзна към мястото, където телата им се сливаха и тази ласка я накара да достигне върха на оргазма си. Алесандра се притисна силно към него, премаляла от трескавата възбуда и достигнатата наслада.

Спазматичните свивания на мускулите продължиха със същата интензивност, но тя не се разтревожи, тъй като Колин нежно я обгърна и я притисна към гърдите си. Задържа я така, докато половата възбуда постепенно затихна.

Красотата на акта бе неописуема и трудно възприемлива за Алесандра. Толкова силно и прекрасно бе всичко, което току-що се бе случило, че тя не можа да сдържи сълзите на щастие, които бавно потекоха по страните й.

Колин не бе по-малко развълнуван. Той я погали по гърба, шепнейки най-нежни думи, докато тя не възстанови отчасти самоконтрола си.

— Всеки следващ път е още по-хубаво — призна тя.

— Нима това е тъй ужасно? — попита Колин.

— Чувствам се така, като че ли след седмица ще загина. — Нима не усещаш как бие сърцето ми в момента. Не съм съвсем сигурна, че ще издържа на такова сърцебиене.

— Ако умреш, поне ще бъдеш щастлива преди това — заяви Колин — Хареса ти да бъдеш отгоре, нали?

Тя бавно поклати глава и попита:

— И спечелих с предизвикателството си към теб, нали?

Смехът му изпълни цялата стая.

— Да — призна си Колин.

Алесандра остана доволна. Тя притвори очи и се отпусна върху Колин.

— Забравихме да вечеряме — прошепна тя.

— По-късно ще хапнем — отвърна той, — след като ти върна хода.

Алесандра не го разбра:

— Какъв ход?

Вместо отговор Колин я обърна по гръб и я покри с тялото си. Концентрира тежестта си върху раменете си и се усмихна. Миг преди да я целуне, той прошепна:

— Победният ход.