Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Castles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 295 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

Бард, София, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)

Глава 6

Колин, сър Ричардс и Морган разговаряха няколко часа. Алесандра вечеря сама в стаята си. Тя стоеше долу, като се опитваше да не заспива, надявайки се Колин да слезе при нея. Искаше да му благодари за проявения интерес към нейното бъдеще и да му зададе няколко въпроса за граф Оукмаунт. Към полунощ се отказа да го чака повече и си легна. Петнадесет минути по-късно Валена почука на вратата.

— Умоляват ви утре сутринта да бъдете готова за излизане, принцесо. Трябва да тръгнете в десет часа.

Алесандра се пъхна обратно в леглото и се покри със завивките.

— Колин обясни ли къде отиваме?

Прислужницата кимна и отговори:

— Да, в дома на сър Ричардс. На Бауър Стрийт, номер 12.

Алесандра се усмихна.

— Дал ти е адреса?

— Да, принцесо. Той беше много изчерпателен в нарежданията, които ми даде. Каза да ви предам да не закъснявате. — Прислужницата се намръщи и продължи: — Имаше и още нещо… о, да, спомних си. Срещат ас херцога и херцогинята, определена за утре следобед, е отложена.

— Колин каза ли ти защо е отложена?

— Не, принцесо.

Валена се прозина и веднага помоли за извинение господарката си.

— Много съм уморена тая вечер — прошепна тя.

— Сигурно, Валена — отвърна Алесандра. — Вече е доста късно, а ти свърши много работа през деня. Лягай си. Приятни сънища — извика Алесандра, когато прислужницата излезе от стаята.

Малко по-късно Алесандра заспа. Беше толкова изтощена от последната тежка седмица, че спа непробудно през цялата нощ. Събуди се малко след осем на следната утрин и побърза да се приготви.

Облече бледорозова рокля. Колин я одобри, тъй като деколтето бе съвсем порядъчно.

Алесандра слезе в салона двадесет минути преди да тръгнат, Колин се появи няколко минути след десет. Веднага щом го зърна да слиза по стълбите, Алесандра се провикна:

— Закъсняваме, Колин. Побързай.

— Планът се променя, Алесандра — обясни Колин. Той й намигна, когато мина покрай нея на път за трапезарията.

Тя тръгна подире му.

— Защо се променя?

— Срещата е отложена.

— Срещата със сър Ричардс или срещата с родителите? Валена каза…

Колин дръпна един стол и с жест я покани да седне на масата в трапезарията.

— И двете срещи са отложени — отвърна той.

— Искате ли чаша горещ шоколад, принцесо? — попита Фленаган, който се бе появил на вратата.

— Благодаря, предпочитам чай. Колин, как разбра, че срещата е отменена? Аз те чаках във фоайето и през това време не дойде никакво съобщение.

Колин замълча. Седна, разтвори вестника и започна да чете. Фленаган застана до Колин и сложи пред него голяма купа с бисквити. Алесандра беше ядосана и объркана.

— Защо сър Ричардс иска среща? Доколкото си спомням и двамата говорихме с него снощи.

— Изяж си закуската, Алесандра.

— Няма да ми обясниш, така ли?

— Няма.

— Колин, не е много учтиво да бъдеш толкова груб сутрин.

Той смъкна вестника и се усмихна. Тя осъзна, че думите й прозвучаха глупаво.

— Имах предвид, че въобще е неучтиво да се държиш грубо.

Той отново скри лице зад вестника. Тя барабанеше с пръсти по масата. Опита се да привлече вниманието му.

— Дойде ли някакво…

— Алесандра, нима искаш да ме предизвикаш? — прекъсна я Колин.

— Не — отвърна тя — само се опитвам да разбера. Ще престанеш ли да се криеш зад вестника?

— Винаги ли си в такова ужасно настроение сутрин?

Алесандра се отказа от усилията си да води приличен разговор с него. Изяде половин бисквита, извини се и стана от масата. Реймънд я погледна съчувствено, когато тя мина покрай него.

Алесандра се качи горе и през останалата част от сутринта се отдаде на кореспонденцията си. Написа на игуменката дълго писмо, в което й разказа за пътуването до Англия, за настойника си и семейството му и посвети цели три страници на съжителстването си с Колин.

Тъкмо запечатваше плика, когато на вратата почука Стефан.

— Трябва да слезете долу, принцесо.

— Да не би някой да е дошъл, Стефан?

Телохранителят поклати отрицателно глава.

— Ще излизаме. Облечете пелерината. Днес вятърът е доста силен.

— Къде ще ходим?

— На среща, принцесо.

— О, Боже, стига вече — възкликна тя.

— Не ви разбрах, принцесо?

Алесандра захлупи мастилницата, пооправи роклята си и се изправи.

— Просто се оплаквах на себе си — призна тя. — С кого е срещата — с бащата на Колин или със сър Ричардс?

— Не знам — отговори Стефан. — Но Колин ви чака във фоайето и гори от нетърпение час по-скоро да излезете.

Алесандра обеща да слезе веднага. Стефан се поклони и напусна стаята. Тя бързо разреса косите си и се запъти към гардероба, за да вземе пелерината. На вратата се сети за списъка си. Ако отиваха при сър Уилямшиър, тя сигурно щеше да има нужда от бележника си, за да прегледат отново имената с херцога и херцогинята. Втурна се към бюрото си, взе списъка и го мушна в джоба на пелерината.

Колин я чакаше във фоайето. Тя се спря на площадката и преметна пелерината през ръката си.

— Колин, къде отиваме? При баща ти или при сър Ричардс?

Той не й отговори. Алесандра слезе бързо по стълбите и повтори въпроса си.

— Отиваме при сър Ричардс — обясни той.

— Защо иска да се срещнем? Нали снощи беше тук?

— Има си причини.

Валена, Стефан и Реймънд стояха до вратата на салона. Прислужницата побърза да отиде при господарката си, за да й помогне за пелерината.

Колин избута Валена и сам наметна пелерината върху раменете на Алесандра. Хвана я за ръката и я повлече навън. Алесандра трябваше да подтичва, за да върви в крак с Колин.

Реймънд и Стефан ги последваха. Телохранителите се качиха горе при кочияша. Колин и Алесандра седнаха в каретата един срещу друг. Той заключи вратите, облегна се на възглавничките и нежно й се усмихна.

— Защо се мръщиш?

— А ти защо се държиш така странно? — попита го на свой ред Алесандра. — Не обичам изненадите.

— Виждаш ли? Това беше странен отговор.

Колин протегна дългите си крака. Тя прибра краищата на роклята си, за да му освободи повече място.

— Знаеш ли за какво иска сър Ричардс? — попита тя.

— Не отиваме при сър Ричардс — обясни Колин.

— Но ти каза…

— Излъгах — прекъсна я той. Въздишката й предизвика усмивката му.

— Излъга? — не вярваше на ушите си тя.

— Да, точно така — потвърди Колин.

— Защо?

Искаше му се да се разсмее като видя колко е ядосана. Беше толкова привлекателна, когато е разгневена. А тя наистина беше разгневена. Бузите й бяха поруменели и той си помисли, че ако тя още малко изпъне рамене, гръбнакът й сигурно щеше да се счупи.

— Ще ти обясня по-късно — успокои я той. — Не се мръщи, зверчето ми. Денят е прекалено хубав, за да си разваляш настроението.

Най-после тя забеляза жизнерадостното му изражение.

— Защо си толкова весел?

Той сви рамене вместо отговор. Тя въздъхна. Реши, че този човек умишлено се опитваше да я смути.

— И къде по-точно отиваме, Колин?

— На среща със семейството ми, за да решим какво ще правим…

— С мен? — довърши тя обяснението му.

Той кимна. Алесандра сведе поглед към скута си, но не преди Колин да забележи изражението й. Тя беше съкрушена. Той знаеше, че чувствата й бяха наранени, но не разбираше с какво бе причинил тази реакция.

Тонът му беше груб, когато попита:

— Какво ти става?

— Нищо ми няма.

— Не ме лъжи!

— Ще ти обясня по-късно — припомни собствения му отговор тя.

Той се опита да прикрие раздразнението си и добави:

— Обясни ми защо всеки момент ще се разплачеш?

— По-късно.

Колин се наведе напред. Хвана я за брадичката и я накара да го погледне в очите.

— Не обръщай собствените ми думи срещу мен.

Тя отблъсна ръката му и заяви:

— Добре, настроението ми се развали, когато осъзнах защо си толкова весел.

— Не те разбирам, по дяволите.

Каретата спря пред къщата на сър Уилямшиър. Колин отключи вратата, но не свали поглед от нея.

— Е, и? — настоя той.

Тя намести пелерината върху раменете си и каза:

— Важното е, че аз разбирам — отвърна тя.

Реймънд отвори врата и подаде ръка на Алесандра. Тя излезе от каретата и се обърна към Колин:

— Ти си доволен, защото най-после ще се отървеш от мен.

Той отвори уста, за да й възрази. Тя вдигна ръка и с жест му заповяда да мълчи.

— Няма нужда да се тревожите, сър. Ще влизаме ли?

Опитваше се да бъде горда. Но Колин не й позволи и се разсмя. Тя му обърна гръб и тръгна бързо по стъпалата. Реймънд и Стефан застанаха от двете й страни.

— Все още изглеждаш разстроена, зверчето ми.

Икономът на сър Уилямшиър отвори вратата. Точно в този момент Алесандра се завъртя към Колин, за да му каже какво мисли за неучтивата му забележка.

— Ако още веднъж ме наречеш „зверче“, заклевам се, че ще направя нещо твърде непристойно. Казах ти, че не съм разстроена — добави тя с тон, който напълно опроверга думите й. — Смятах, че сме станали приятели, наистина… Приех те дори като братовчед…

— Не съм ти никакъв братовчед — сряза я той.

Братът на Колин, Кейн, пое ролята на иконом и застана на прага, очаквайки да му обърнат внимание. Гледаше принцеса Алесандра в гръб и веднага прецени, че беше дребна на ръст, но имаше вид на много смела жена. Колин я гледаше свирепо, но тя не изглеждаше уплашена. Явно не беше от страхливите.

— Всички смятат, че сме братовчеди — заяде се тя.

— Пет пари не давам какво мислят другите.

Тя пое дълбоко дъх.

— Този разговор е смешен. Ако не ти е приятно да те смятат за мой роднина, тогава добре.

— Не съм ти роднина.

— Не е нужно да крещиш.

— Но ти ще ме подлудиш.

— Добър ден — извика Кейн, за да го чуят. Алесандра толкова се стресна от гласа му, че хвана ръката на Колин. Бързо се съвзе и се отскубна от него. Обърна му гръб, като с усилие си наложи спокоен и невъзмутим вид. На вратата стоеше изключително красив мъж, който сигурно беше брата на Колин. Алесандра откри, че единствената прилика между двамата братя бе усмивката. Косата на Кейн беше малко по-светла, а очите му бяха сиви. Тя призна пред себе си, че зелените, почти лешникови очи на Колин бяха много по-привлекателни от тези на брат му.

Алесандра се опита да направи реверанс, но Колин не й позволи. Той я сграбчи за ръката и я побутна да влиза по-бързо.

Тя го ощипа, за да я пусне. Разрази се истинска битка, когато Колин се опитваше да поеме пелерината й. Тя на няколко пъти отблъсна ръката му, за да може спокойно да извади бележника от джоба на пелерината. Кейн стоеше зад брат си. Беше скръстил ръце на гърба и отчаяно се мъчеше да овладее смеха си. От доста време не бе виждал Колин толкова развълнуван. Най-накрая Алесандра извади бележника си и рече:

— Сега можеш да вземеш пелерината ми.

Колин завъртя очи и хвърли дрехата към Кейн, който я хвана във въздуха. В този момент Колин забеляза, че Алесандра стискаше бележника в ръце.

— Защо, за Бога, си донесла това нещо със себе си?

— Ще ми трябва — обясни тя. — Не виждам какво имаш против този списък, Колин. Враждебността ти е необяснима.

После се обърна към брат му и рече:

— Трябва да извините грубостта на брат си. Сигурно е от болестта.

Кейн се усмихна, а Колин поклати недоволно глава.

— Няма нужда да се извиняваш вместо мен. Кейн, това е жената, която ти сполучливо нарече „чума“. Алесандра, запознай се с брат ми.

Тя отново се опита да направи реверанс и Колин отново не й позволи, а я повлече към салона.

— Къде е жена ти, Кейн? — извика Колин през рамо.

— Горе е, с майка — отговори той.

Алесандра се помъчи да се освободи от ръка та на Колин.

— Защо просто не ме захвърлиш върху някой стол и да ме оставиш на мира? Очевидно нямаш търпение да се отървеш от мен.

— Кой стол предпочиташ? — попита той и най-накрая я пусна.

Тя пристъпи назад и се блъсна в Кейн. Обърна се да му се извини за непохватността си и попита за настойника си. Обясни, че иска час по-скоро да говори с него.

Изглеждаше сериозна и притеснена и Кейн не посмя да се усмихне. Принцеса Алесандра беше наистина хубава. Сините й очи искряха, а луничките по носа й му напомняха на жена му, Джейд. Кейн си призна, че Алесандра е много привлекателна.

— Дженкинс се качи да уведоми баща ми за Вашето пристигане, принцесо. Защо не се настаните удобно, докато го чакате?

Алесандра реши, че това бе добра идея. Очевидно Кейн бе наследил всичките добри маниери в семейството. Беше внимателен и учтив. Пълна противоположност на брат си.

Колин стоеше пред камината и наблюдаваше Алесандра. Тя не му обърна внимание. Оглеждаше интериора на къщата. Салонът бе с висок таван, размерите надвишаваха поне четири пъти ръста на Колин. Имаше три канапета, разположени в полукръг около масичка от слонова кост. Стаята беше приятна, пълна с ценни вещи, които сър Уилямшиър бе събирал от различни краища на света. Изучаваше с поглед стаята и неочаквано съзря един бляскав предмет върху полицата над камината. Алесандра ахна от удоволствие. Това беше копие на бащиния й замък, направено от злато. Беше с размерите на бутилка от бренди и върху него бе изобразен с невероятна точност всеки детайл от истинския замък. Радостта, изписана на лицето й учуди неимоверно много Колин.

— Алесандра? — обърна се той към нея, като се питаше какво ли е причинило обратът в настроението й.

Тя му се усмихна. Отиде бързо до полицата и с трепереща ръка докосна нежно едната златна кула.

— Това е копие на моя дом, Колин. Казва се Стоун Хевън. Живяла съм там с родителите си.

— Мислех, че баща ти се е отказал от кралството, когато се е оженил за майка ти — отбеляза Колин.

— Така е — рече тя, — но той купи Стоун Хевън преди да се ожени за нея. Генералът не може да си го присвои. Замъкът се намира в Австрия, а генералът няма никакви права там, дори и да се възкачи на престола. Замъкът е в безопасност.

— А сега кой го притежава? — попита Кейн.

Тя не му отговори. Той предположи, че не е чула въпроса му. Кейн беше толкова заинтригуван от замъка, колкото и самия Колин. Двамата братя застанаха от двете страни на Алесандра и не сваляха поглед от копието.

— Детайлите са впечатляващи — възхити се Кейн.

— Баща ми го е подарил на вашия баща — обясни тя. — Сър Уилямшиър ме измами — съвсем добронамерено, разбира се — и аз търсих това копие навсякъде из къщата на баща Ви в провинцията, но не можах да го открия. Помислих, че е изгубено. Сега ми доставя голямо удоволствие като го гледам на такова почетно място.

Колин тъкмо щеше да я попита как точно я е измамил баща му, когато се чу гласа на сър Уилямшиър:

— Разбира се, че ще стои на почетно място. Баща ти ми беше приятел, Алесандра.

Тя се обърна и поздрави настойника си с усмивка. Херцог Уилямшиър беше изискан мъж с прошарена коса и тъмносиви очи. Явно синовете му бяха наследили привлекателната външност на баща си, както и високия му ръст.

— Добър ден, татко — извика Колин.

Баща му отвърна на поздрава и влезе в салона. Спря се на средата на стаята и разпери ръце да прегърне Алесандра. Тя не се поколеба. Втурна се към него и се хвърли в прегръдките му. Той я притисна и я целуна по челото.

Колин и Кейн се спогледаха в недоумение. Бяха стъписани от начина, по който баща им изрази привързаността си към Алесандра. Старецът обикновено беше твърде резервиран, но сега се отнесе към Алесандра като към собствена любима дъщеря.

— Колин добре ли се държи с теб?

— Да, чичо Хенри.

— Чичо Хенри? — повториха в един глас Колин и Кейн.

Алесандра се освободи от прегръдките на настойника си и изгледа Колин свирепо.

— Чичо Хенри няма нищо против да се счита за мой роднина.

— Но той не ти е роднина — настойчиво възрази Колин.

Баща му се усмихна.

— Аз я помолих да ме нарича „чичо Хенри“ — обясни той. — Алесандра е част от нашето семейство, синко.

Той се обърна към повереницата си и рече:

— Седни да поговорим по въпроса за женитбата.

Тя побърза да изпълни молбата му. Видя бележника си на пода и отиде да го вземе. Колин я изчака да седне в средата на обшитото с брокат канапе и седна веднага до нея. Огромното му тяло я притисна в ъгъла на канапето. Алесандра се опита да избута мускулестото му бедро, за да измъкне краищата на роклята си, върху които бе седнал Колин.

— Има достатъчно свободни места — прошепна тя, за да не я чуе чичо Хенри. — Седни на друго място, братовчеде.

— Ако още веднъж ме наречеш „братовчед“, кълна се, че ще те удуша — заплаши я Колин. — И не се опитвай да се оплакваш.

— Притесняваш я, синко. Премести се.

Колин не помръдна. Баща му се намуси и седна до Кейн на по-голямото канапе, с лице към Алесандра.

— Вие двамата как я карахте? — попита сър Уилямшиър.

— Миналата седмица Колин беше болен — отвърна Алесандра. — Ще се местя ли при вас, чичо?

— Не — намеси се Колин.

Баща му го погледна намръщено и се обърна към Алесандра:

— Искаш ли да дойдеш тук при нас?

— Мисля, че Колин го иска — отговори тя. Беше много смутена. — Изглежда, че за него е истинско наказание да се грижи за мен. Днес е много раздразнителен. Предполагам, че причината е в неговото нетърпение.

Колин погледна към тавана и промърмори ядосано:

— Да се върнем към главната тема на разговора ни.

Баща му пренебрегна думите му и се обърна към Алесандра:

— Нетърпение?

— Да, чичо. — Скръсти ръце на скута си и продължи: — Той изгаря от нетърпение да се отърве от мен. Сега разбираш защо съм объркана, нали? Преди няколко минути той беше готов да ме захвърли на канапето и да си тръгне, а сега казва, че трябва да остана при него.

— Но това е доста противоречиво — подметна Кейн.

Колин се наведе напред, сложи лакти на коленете си и погледна баща си.

— Не мисля, че преместването на Алесандра е добра идея. Имаше инцидент пред операта — добави той.

Алесандра го смушка и той се обърна към нея.

— Няма нужда да разказваш за това — прошепна тя. — Само ще го разтревожиш.

— Той трябва да се поразтревожи — каза Колин. — Ако поеме отговорността да се грижи за теб, ще трябва да знае какво го очаква.

Колин не й позволи да спори с него, а се обърна към баща си. Обясни набързо какво се е случило, като прибави някои детайли, които бе научил от сър Ричардс и накрая изрази мнение, че заплахите няма да спрат, докато Алесандра не се омъжи.

— Или пък докато генерала не спечели или изгуби борбата си за трона — намеси се Кейн.

— Това може да продължи година — рече Колин.

— Може би — съгласи се брат му, обърна се към баща си и продължи:

— Мисля, че Колин е прав. Алесандра трябва да остане при него. Той е по-опитен в тия неща. Би било опасно за теб и за мама.

— Глупости — възрази баща му. — Знам как да пазя семейството си. Мога да се справя с всяка опасност, изпречила се на пътя ми. Трябва да обърнем внимание на клюките все пак. Сега, когато ние с майка ти сме добре, Алесандра може да се премести при нас. Не е прието неженени мъж и жена да живеят под един покрив.

— Това важеше и за миналата седмица — напомни Кейн на баща си.

— Причината беше болестта ни — отвърна сър Уилямшиър. — Хората сигурно ще проявят разбиране.

Колин не вярваше на ушите си. Не знаеше какво да мисли за наивността на баща си. Обърна се към брат си за съдействие, но срещна учудения му поглед.

— Чул ли си някакви клюки? — попита баща му, притеснен от неловката ситуация.

Кейн поклати отрицателно глава. Колин едва се сдържаше.

— Татко, клюките не са най-важното нещо в момента — каза той. — Не можеш да пренебрегнеш опасността, която засяга семейството ти заради някакви приказки. Разбира се, че хората говорят. Но ние с Алесандра не обръщаме внимание на това.

— Няма да ти позволя да възразиш на решението ми — упорито настоя баща му. — Обиждаш ме, ако смяташ, че не мога да се грижа за своята повереница. През всичките тия години съм се грижил за жена и шест деца без проблеми и сега нямам намерение да се отказвам.

— Но никой не е искал да отвлича мама или… — започна Кейн.

— Достатъчно — прекъсна го баща му. — Темата е приключена. — Смекчи тона си и продължи:

— Майка ти е права като казва, че Алесандра трябва скоро да се омъжи. Това ще сложи край на цялото абсурдно положение.

Колин погледна към Кейн и рече:

— Тя е донесла някакъв проклет списък.

— Аз й го дадох, синко.

— Какъв списък? — недоумяваше Кейн.

— Нужно ли е да му казваш? — прошепна Алесандра. Бузите й горяха от смущение. — Той е женен.

— Знам — ухили се Колин.

Кейн се направи, че не е чул протеста на Алесандра.

— Какъв списък? — попита пак той.

— С мъже — отговори Колин. — Тя и татко са направили списък на подходящите кандидати за женитба.

Кейн не реагира на това обяснение. Разбра, че Алесандра се чувства неловко от темата на разговор. Реши да я успокои.

— Звучи разумно — каза той.

— Разумно? Това е варварско — възрази Колин.

Кейн не успя да потисне усмивката си.

— Никак не е забавно — изръмжа Колин.

— Разбира се, че не е — съгласи се Кейн.

— Положението е много сериозно, сър — намеси се Алесандра.

Кейн се поизправи на стола и попита:

— Значи целта на тази среща е да изберем съпруг от този списък? Правилно ли съм разбрал?

— Да — отвърна Алесандра. — Исках да разпитам кандидатите миналата седмица, но Колин се разболя и аз трябваше да го лекувам докато оздравее.

— Ти? — учуди се Кейн и се усмихна.

— Денонощно трябваше да се грижа за него — продължи тя. — Той имаше нужда от мен.

— Не е вярно — ядосано я сряза Колин.

Тя пренебрегна нарочно грубия му тон. Облегна се на канапето и рече:

— Ти си един неблагодарник.

Колин не обърна внимание на обидата й.

— Тъкмо се сетих — кимна той към Кейн — исках да ти благодаря за помощта. За първи път от година насам счетоводните ми книги са в безупречно състояние.

— Какви книги?

— Счетоводните книги на компанията — обясни Колин. — Много съм ти признателен за помощта.

Кейн поклати отрицателно глава. Алесандра смушка Колин, за да привлече вниманието му.

— Нека да се върнем към нашия разговор. Бих искала да уредим тоя въпрос колкото се може по-скоро.

— Не съм се занимавал с твоите книги — каза Кейн на брат си.

— Тогава кой?

В стаята настъпи мълчание. Алесандра съсредоточено оправяше гънките на роклята си. Колин бавно извърна глава към нея.

— Да не си наела Дрейсън или някой друг да свърши тази работа?

— Разбира се, че не съм. Книгите са лично твои и не бих ги показала на външен човек. Освен това, докато беше болен в къщата не се допускаха чужди хора.

— Тогава кой, по дяволите?

— Аз.

Той поклати недоумяващо глава. Тя кимна.

— Не се подигравай с мен, Алесандра. Нямам настроение за шеги.

— Не ти се подигравам. Наистина аз свърших работата.

— Кой ти помогна?

Тя се засегна от въпроса му.

— Никой не ми е помогнал. Имаш разрешението ми да се допиташ до игуменката, ако не ми вярваш. Направих втори екземпляр от счетоводните книги на манастира, за да може майка Фелисити да вземе заем от банката… О, Боже, въобще не трябваше да споменавам за това. Игуменката казва, че това е грях, но аз не й вярвам. И кражба не е. Само подмених някои числа така, че тя да получи заема.

Колин беше стъписал. Тя разбра, че според него признанието й е безсрамно. Реши да не се обяснява повече и пое дълбоко въздух.

— Що се отнася до твоите книги — продължи тя, — да прехвърлиш няколко числа и да изравниш сумите не изисква кой знае какъв опит. Не беше трудно, а просто досадно.

— А процентите? — попита Колин, като все още на знаеше дали да й повярва.

Тя сви рамене.

— Всеки средно интелигентен човек би могъл да сметне процентите.

— Но ти си жена… — не се предаваше Колин.

Имаше намерение да я попита откъде знае да води счетоводни книги, но тя не му позволи да се доизкаже.

— Знаех си, че ще се стигне до това — извика тя. — Само защото съм жена, ти предполагаш, че не мога да разбирам от нищо друго освен от мода. Така ли е? Е, добре, сър, пригответе се за изненада. Аз пет пари не давам за никакви моди.

Колин никога не я беше виждал тъй разярена. От сините й очи хвърчаха искри. Мислеше си, че би трябвало да я върже, за да я усмири. Но преди това щеше да я целуне.

Кейн се притече на помощ на Алесандра.

— А игуменката получи ли заема?

— Да — отговори Алесандра. — Тя не знаеше, че банкерът проверява втория екземпляр от счетоводните книги, защото обета, който е дала щеше да я принуди да се изповяда. Монахините спазват много строги правила. Майка Фелисити откри истината, когато вече беше прекалено късно. Тя похарчи парите за нов параклис. Така че, това бе едно добро дело.

Колин изръмжа.

— Съмнявам се, че игуменката съжалява за твоето напускане — сухо каза той.

— Няма ли да се върнем към основната тема на нашия разговор? — подметна Кейн. — Мога ли да погледна списъка ти?

Той стана и се приближи към Алесандра.

— Да, разбира се — отвърна тя.

Кейн взе бележника и се върна на мястото си.

— Списъкът не е пълен — поясни Алесандра. — Написани са десет имена, но ако имате някой друг предвид, моля впишете го.

— Мисля да започнем без Гуенет — каза настойника й. — Кейн, ако обичаш, прочети първото име, за да обсъдим кандидата.

Кейн разтвори листа, прегледа набързо съдържанието и погледна към брат си.

— Хайде, синко, почвай — настоя баща му.

— Първи в списъка е Колин — каза Кейн, без да сваля очи от брат си.

— Да, но аз съм го зачеркнала — обясни Алесандра. — Не виждате ли, че съм задраскала името му? Моля ви, продължете нататък.

— Чакай малко — възпротиви се Кейн. — Искам да знам защо Алесандра е зачеркнала Колин. Ти ли включи името му в списъка, Алесандра, или баща ми?

— Аз го направих — отвърна баща му. — Тя дори не познаваше още Колин, когато започнах ме да пишем евентуалните кандидати. Мислех, че ще излезе нещо, но сега виждам, че съм сгрешил. Те не са подходящи един за друг.

Кейн беше на противното мнение. Искрите, които хвърчаха между Алесандра и Колин всеки момент можеха да се запалят, а двамата отчаяно се бореха с изкушението да признаят пред себе си истинската причина за собственото си смущение.

— И как стигна до заключението, че не си подхождат? — попита Кейн баща си.

— Погледни ги двамата, синко. Ясно е за всеки. Алесандра се чувства страшно неловко, а Колин откакто е тук все се мръщи. Очевидно не се разбират добре. А това, как да ти кажа, е важно условие за един здрав и разумен брак.

— Може ли да продължим, Кейн — намеси се Колин.

— Колин, трябва ли да бъдеш толкова раздразнителен? — попита Алесандра.

Той замълча. Тя се обърна към Кейн.

— Той беше болен — напомни тя на брат му, използвайки това като извинение за киселото настроение на Колин.

— Ако Колин се съгласи да се ожени за теб, Алесандра, ти би ли приела? — заинтересува се Кейн.

— Той вече ми отказа — обясни Алесандра. — А и той не е приемлив кандидат.

— Защо? — продължаваше Кейн.

— Няма ли да престанеш? — ядоса се Колин.

Кейн не обърна внимание на протеста на брат си. Алесандра също пренебрегна думите на Колин. Свъсила вежди тя се чудеше как да отговори на въпроса. Не искаше да обърка Кейн, но и не искаше да обяснява надълго и нашироко.

— Не е приемлив кандидат, защото не би се възползвал от наследството ми.

— Права си, не бих го сторил.

— Ето, сега разбрахте, нали?

Кейн нищо не разбираше. Но изражението по лицето на брат му го предупреждаваше да не любопитства повече. Колин сякаш всеки момент щеше да хване някой за гърлото, а Кейн нямаше желание да става жертва.

— Няма ли по-добър начин да се справим с тая ситуация — продължи Кейн. — На Алесандра трябва да й се даде възможност да…

— Няма време — прекъсна го баща му.

— Благодаря ти за загрижеността, Кейн — обади се Алесандра.

— Продължавай нататък, синко. Прочети второто име.

Кейн се предаде. Второто име също бе задраскано. Кейн прочете третото име:

— Хортън, граф Уитън.

— Виждал съм го веднъж. Изглежда ми порядъчен човек — каза сър Уилямшиър.

Кейн кимна одобрително, но Колин поклати глава.

— Какво имаш против него, Колин? — попита го брат му.

— Той е пияница. Не става.

— Пияница? — учуди се баща му. — Не знаех, че Хортън е пияница. Задраскай го, Кейн — добави той намръщено. — Не мога да позволя Алесандра да се омъжи за пияница.

— Благодаря ти, чичо Хенри.

Колин чувстваше, че всеки момент ще експлодира. Направи всичко възможно да овладее яда си. Всъщност, той не можеше да разбере защо е толкова разгневен. Беше решил да не се жени за Алесандра, но мисълта, че някой друг може да я докосне никак не му се нравеше. Облегна се на възглавничките и прегърна Алесандра през раменете, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Тя инстинктивно се притисна в него. Усещаше я как трепери, за нея този разговор беше също тъй мъчителен, както и за него. Кейн беше прав. Трябваше да има някакъв по-добър начин. Кейн привлече вниманието му, когато прочете следващото име.

— Кингсфорд, граф Локууд.

— Гуенет предложи Кингсфорд — каза баща му. — Беше очарована от изисканите му маниери.

Колин поклати глава.

— Може и да има изискани маниери, но освен това е известен с вкуса си към садистичните удоволствия.

— Боже мой — възкликна баща му, — садистични удоволствия ли каза? Задраскай го, Кейн.

— Да, татко — съгласи се Кейн и премина към следващото име: — Уилямс, маркиз Корингам.

— Аз го предложих — обясни баща му. Гласът му трепереше от въодушевление. — Той е добър човек. Познавам семейството му от години. Хари произхожда от добър род.

Кейн с усилие запази сериозното изражение на лицето си. Колин вече бързаше да изрази несъгласието си.

— Хари е женкар — заяви той.

— Не знаех тази подробност — промърмори баща му. — С Гуенет трябва да излизаме по-често. Щях да разбера всички тези неща, ако се срещахме повече с хора. Добре тогава, зачеркни и неговото име, няма да оженим Алесандра за развратник.

Кейн бе вперил поглед в Колин, докато произнасяше следващото име в списъка:

— Джонсън, граф Уендсхил.

Не беше казал още титлата, а Колин вече поклащаше отрицателно глава.

И така, той все намираше по някой недостатък за всеки кандидат.

Когато Кейн стигна до последното име в списъка, херцог Уилямшиър седеше безжизнено в ъгъла на канапето, с напълно съкрушен вид.

Кейн искрено се забавляваше и едва сдържаше смеха си. Току-що той бе прочел името на последния кандидат — Морган Аткинс, граф Оукмаунт. Колин се затрудняваше да посочи „подходящ“ порок, а Кейн изгаряше от нетърпение да чуе какво ще каже брат му.

— Аз се запознах с Морган — обади се Алесандра. — Той дойде в къщата на Колин по работа. Изглежда много приятен човек.

Гласът й звучеше неубедително, едва прикриваше разочарованието си. Мразеше това, което става тук. Почувства, че не ще може да овладее бъдещето и съдбата си. И което беше още по-ужасно — сякаш просеше милостиня.

— Не мога да кажа нищо за Морган — каза Кейн. — Не го познавам.

— Аз съм се срещал с него — обади се баща му. — Харесва ми. Може би трябва да го поканим на… Колин, сега пък какво има, за Бога?

— Да, братко — подметна Кейн, — какво имаш против Морган?

Колин въздъхна. Не можеше да каже нищо против Морган. Вместо да му помогне, Кейн се смееше.

— Не е смешно — сряза го Колин.

— Напротив — възрази Кейн. — Хайде, сега да видим. Дотук отхвърлихме девет кандидати заради пиянство, ревност, разврат, перверзност, лакомия, алчност и така нататък, и аз наистина искам да чуя мотивите ти против Морган. Мисля, че вече спомена седемте смъртни гряха, Колин.

— Какво предлагаш, Кейн? — ядоса се Колин.

— Ти не одобряваш никой от тях.

— Така е, по дяволите. Загрижен съм за щастието на Алесандра. Тя е принцеса. Заслужава нещо по-добро.

Тези думи разкриха на Кейн всичко, което искаше да знае. Сега му беше ясно защо Колин е в лошо настроение. За Кейн бе очевидно, че брат му искаше Алесандра, но си мислеше, че не я заслужава. О, да, това беше то. Колин беше по-малкия син и не наследяваше нито титла, нито имот. Неговата идея фикс да направи от компанията си цяла империя беше част от стремежа му да има нещо свое и да го постигне сам. Кейн се гордееше, че брат му е независим човек, но дявол да го вземе, тази независимост можеше да го принуди да изпусне Алесандра.

Освен ако не го подтикне към женитба, разбира се.

— И какво за Морган? — попита отново баща му.

— Нищо — сопна се Колин.

Баща му се усмихна, когато Колин добави:

— Освен ако Алесандра не иска кривокраки деца.

— О, Боже… — Сър Уилямшиър се облегна на възглавничките сразен.

— Морган кривокрак ли е? — обърна се Кейн към Алесандра. Беше горд, че зададе въпроса си без да се усмихне.

— Трябва да призная, че не съм забелязала, но щом Колин казва, значи е така. Трябва ли да имам деца?

— Да — отвърна Колин.

— Тогава Морган не е подходящ. Не искам кривокраки деца. — Тя вдигна поглед към Колин. — Това болезнено състояние ли е? — попита шепнешком.

— Да — излъга я Колин.

Дискусията продължи още един час. Кейн и баща му предлагаха кандидати, а Колин ги отхвърляше. Кейн се забавляваше. Той придърпа подложката за крака, изтегна се и се намести удобно. Колин ставаше все по-нервен. Беше си махнал ръката от раменете на Алесандра и с лакти на коленете си чакаше новото предложение на баща си. Колкото повече продължаваше разговора, толкова повече Алесандра се разстройваше. Прикриваше състоянието си зад маската на спокойствие, но беше стиснала юмруци в скута си. Точно когато си мислеше, че не би могла да понесе да чуе името на поредния възможен съпруг, Колин се облегна назад и сложи ръка върху нейните ръце. Въпреки че не желаеше утехата му, тя се притисна към него.

— Алесандра, какво искаш да направиш? — попита Кейн.

Тя беше прекалено объркана, за да му каже истината, да му признае, че повече от всичко тя искаше да се омъжи за човек, когото обича. Мечтаеше за щастливия брак на родителите си, но това бе невъзможно.

— Мислех си, че мога да стана монахиня, но игуменката не ми разреши.

Очите й бяха пълни със сълзи и заради това никой не се засмя.

— А защо не ти разреши? — продължи Кейн.

— Не съм католичка — обясни Алесандра — а това е важно условие.

Този път Кейн не можа да се сдържи и се усмихна.

— Едва ли щеше да бъдеш щастлива, ако бе станала монахиня — предрече той.

Тя и сега не бе особено щастлива, но смяташе, че би било невъзпитано, ако го каже.

— Алесандра, защо не отидеш да потърсиш Гуенет? — предложи настойника й. — А и не познаваш хубавата съпруга на Кейн, нали? Иди да се представиш на Джейд.

Всички видяха облекчението, което се изписа на лицето й. Сякаш камък падна от сърцето на Алесандра. Тя се изправи преди да осъзнае, че не бе пуснала още ръката на Колин. Бързо се отскубна и излезе от стаята.

Тримата мъже станаха на крака, за да я изпратят и после отново седнаха на местата си. Колин придърпа подложката за крака, намести се удобно и се облегна назад.

— Това е тежко изпитание за нея — промърмори той.

— Да — съгласи се баща му. — Жалко, че няма достатъчно време, за да се приспособи към обстоятелствата.

Кейн реши да смени темата.

— Любопитен съм, татко, да узная как си се запознал с бащата на Алесандра?

— Срещнахме се на годишния прием в Ашфорд — обясни баща му. — С Натаниел веднага се сприятелихме. Той беше изключителен човек — добави сър Уилямшиър.

— И ти реши да поемеш отговорността да се грижиш за дъщеря му — намеси се Колин.

Изражението на баща му веднага се промени. Той изглеждаше ужасно тъжен.

— Не, не е точно така — възрази той. — Има нещо, което никой от вас не знае и мисля, че сега е моментът да призная греха си. Рано или късно вие и без това щяхте да го разберете.

Сериозният тон на бащата подсказа на синовете, че той се готви да им каже нещо много важно. Те приковаха вниманието си в него и го чакаха да събере мислите си. Мина доста време преди сър Уилямшиър да наруши мълчанието:

— След като майка ти почина, Кейн, аз имах твърде много неприятности. Не бях срещнал още Гуенет. Бях започнал да пия и то доста.

— Ти? Но ти въобще не пиеш — учуди се Колин.

— Сега — да, но преди време нещата не стояха така — обясни баща му. — Започнах да играя хазарт и натрупах много дългове. Въобразявах си, че ще мога да спечеля достатъчно пари, за да изплатя загубите си.

Колин и Кейн бяха прекалено стъписани, за да кажат нещо. Гледаха баща си така, сякаш пред тях стоеше съвсем непознат човек.

— Трудно ми е да призная всичко това — продължи той. — Никой баща не обича да разкрива греховете си пред собствените си синове.

— Това е минало — обади се Колин. — Забрави го.

Баща му поклати глава.

— Не е толкова лесно. Бих искал да ме разберете. Бях почти разорен и нямаше да се оправя, ако не беше бащата на Алесандра. Всичко, което бях наследил и изработил беше в ръцете на кредиторите. Да, това можеше напълно и необратимо да ме съсипе.

— Какво се случи по-нататък? — попита нетърпеливо Кейн.

— Натаниел ме спаси. Спомням си, че бях в Уайт, а в следващия миг незнайно как се озовах вкъщи. Казаха ми, че съм чупил маси, защото съм бил прекалено пиян. Когато отворих очи, Натаниел се бе надвесил над мен и беше ужасно вбесен. Махмурлукът така ме тормозеше, че исках да ме оставят на мира. Но той не си тръгна, дори ме заплаши.

— С какво? — попита Кейн. Беше толкова изненадан от признанията на баща си, че стоеше на крайчеца на стола, целият изтръпнал в очакване.

— Каза ми, че ти си долу — продължи баща му. — Ти беше толкова малък и впечатлителен, а Натаниел ме заплаши, че ще те доведе при мен, за да видиш в какво състояние съм изпаднал. Излишно е да казвам, че заплахата му веднага ме отрезви. По-скоро бих умрял, отколкото да ти позволя да ме видиш в такова унизително положение.

В стаята настъпи тишина. Кейн нямаше никакви спомени от пиянските дни на баща си.

— На колко години бях тогава? — попита той.

— Почти на пет.

— На тази възраст едва ли бих запомнил нещо, ако те бях видял пиян — отбеляза Кейн.

— Натаниел знаеше колко много те обичам — продължи баща му. — О, той беше много умен човек. Това беше най-тежкият момент в живота ми, но и тогава настъпи обратът.

— Кой изплати дълговете ти? — попита Колин.

Баща му се усмихна. Не се учудваше, че тъкмо Колин зададе този въпрос. Той беше най-практичният човек в семейството, но и най-дисциплинираният.

— Натаниел ги изплати. Само за един ден аз се оказах без дългове. Той бе купил полиците и се опита да ми ги даде, но аз отказах. Нито пък му позволих да ги скъса. Исках да ги задържи, докато сам успея да ги платя. Настоявах да вземе и лихва.

— И ти откупи ли ги? — попита Кейн.

— Не. Натаниел замина с жена си за Стоун Хевън. Остави ми това хубаво нещо за спомен — и баща му посочи към копието на замъка, което стоеше на полицата над камината. — Представете си, не само, че изплати дълговете, но ми даде и подарък. Разбира се, поддържахме кореспонденция и следващия път, когато дойдоха с жена си, доведоха и Алесандра. Опитах се да му върна поне половината от това, което му дължах, но той не прие. Изпаднах в ужасно неловко положение. Той постъпи много благородно с мен и аз не го попитах къде са полиците. Натаниел почина на следващата зима и Бог ми е свидетел, че все още скърбя за него. Той беше най-добрият ми приятел.

Двамата синове кимнаха одобрително. Да, Натаниел наистина е бил безценен приятел.

— В кого са полиците сега? — попита Кейн.

— Това е дилемата, синко. Не знам.

— Попита ли Алесандра? — заинтересува се Колин.

— Не — отвърна баща му. — Съмнявам се тя да знае нещо. Като неин настойник аз имам достъп до някои от авоарите й. Дрейсън, нейният посредник, е поел грижата за капитала на Алесандра, но не знам дали и той знае нещо за тия полици.

— Ще можеш ли да изплатиш полиците и лихвите, ако все пак се намерят — попита Кейн.

— Не всички — отвърна баща му. — Но сега съм в добро финансово положение. Ако полиците излязат наяве, мога да тегля заем и да ги изплатя. Нямате основание да се притеснявате. Натаниел беше съобразителен човек. Убеден съм, че ги е сложил на сигурно място. Просто съм любопитен да узная къде са.

— Аз също — съгласи се Кейн.

— Целта на признанието ми има две страни — продължи баща им. — Първо искам и двамата да разберете що за човек беше бащата на Алесандра и да осъзнаете колко много му дължа. Второ, искам да разберете какво изпитвам към дъщеря му. Тя е съвсем сама на тоя свят и е мой дълг да я предпазвам от бедите.

— Това е и наш дълг — подметна Кейн.

Колин кимна одобрително. Тримата мъже потънаха в мълчание, всеки обсебен от собствените си мисли. Колин се опитваше да преоцени наново всичко. Той нямаше какво да предложи на Алесандра. Трябваше да направи компанията си могъща и просто сега не беше моментът да се жени. Тя щеше да отнема голяма част от времето му. Но от друга страна, този дълг трябваше да се плати и освен това честта и на тримата ги задължаваше да се грижат за принцеса Алесандра. Баща му беше твърде възрастен, за да поеме отговорността за нейната безопасност. Той нямаше и опита да се справя с негодници. А що се отнася до Кейн, то той се занимаваше със собствения си имот, а и трябваше да се грижи за семейството си.

Остана само единият от синовете.

Колин вдигна поглед и забеляза, че двамата мъже не свалят очи от него. Въздъхна дълбоко. Беше им ясно, разбира се, и го чакаха да стигне сам до решението си.

— Май ще трябва да се оженя за нея, а?