Сидни Шелдън
Насън и наяве (17)

Седемнадесета глава

— Джеси…

— Дейвид, зная, че не би трябвало да се намесвам, но мисля, че се налага да искаш прекратяване на процеса.

— Какво се е случило?

— През последните няколко дни влизал ли си в Интернет?

— Не. Бях зает.

— Е, във всеки чатрум само за това говорят.

— Естествено — отвърна той. — Но какво…

— Всички са единодушни, Дейвид. Според тях Ашли е виновна и трябва да бъде екзекутирана. И го казват по най-цветисти начини. Няма да повярваш колко са злобни.

Внезапно осъзнал, Дейвид възкликна:

— О, Господи! Ако някой от съдебните заседатели влезе в Интернет…

— Има голяма вероятност да е така и това ще им повлияе. Аз бих поискал прекратяване на процеса или поне изолиране на съдебните заседатели.

— Благодаря, Джеси. Ще го направя. — Затвори телефона.

Когато се върна при Сандра в ресторанта, тя го попита:

— Нещо лошо ли?

— Много.

 

 

Преди откриването на съдебното заседание на следващата сутрин Дейвид помоли за среща със съдия Уилямс. Въведоха го в кабинета й заедно с Мики Бренън.

— Искали сте да ме видите?

— Да, ваша милост. Снощи научих, че този процес е тема номер едно в Интернет. Във всички чатруми се обсъжда само това и вече са осъдили подсъдимата. И тъй като съм сигурен, че някои от съдебните заседатели имат компютри с достъп до мрежата или разговарят с приятели, които имат такъв достъп, това би могло сериозно да навреди на защитата. Ето защо моля за прекратяване на процеса.

Тя се замисли за миг.

— Молбата се отхвърля.

Той се опита да се овладее.

— Тогава моля за незабавно изолиране на съдебните заседатели, така че…

— Господин Сингър, цялата преса ежедневно присъства в тази съдебна зала. Процесът е тема номер едно по телевизията, радиото и във вестниците из целия свят. Предупредих ви, че ще се превърне в истински цирк, но вие не ме послушахте. — Тя се наведе напред. — Е, сега циркът е ваш. Ако сте искали съдебните заседатели да бъдат изолирани, трябваше да отправите молбата преди процеса. И навярно пак нямаше да я приема. Има ли нещо друго?

— Не, ваша милост — със свито сърце отвърна Дейвид.

— Тогава да влизаме в залата.

 

 

Мики Бренън разпитваше шериф Даулинг.

— Заместник-шериф Блейк ви е позвънил, за да ви съобщи, че ще прекара нощта в апартамента на подсъдимата, за да я пази, така ли? Казала му е, че някой заплашва живота й?

— Точно така.

— Кога отново се чухте със заместник-шериф Блейк?

— Повече… повече не сме се чували. На сутринта ми телефонираха, че… трупът му е бил открит на улицата зад блока на госпожица Патерсън.

— И вие, разбира се, незабавно сте отишли там?

— Разбира се.

— И какво открихте?

Той преглътна.

— Трупът на Сам беше увит в окървавен чаршаф. Беше намушкан и кастриран като другите две жертви.

— Като другите две жертви. Значи всички убийства са били извършени по подобен начин?

— Да, господине.

— Като че ли са били извършени от един и същи човек ли?

Дейвид се изправи.

— Възразявам!

— Приема се.

— Оттеглям въпроса. Какво направихте след това, шерифе?

— Ами дотогава Ашли Патерсън не беше заподозряна. Но след като се случи това, ние я арестувахме и й взехме отпечатъци.

— И после?

— Пратихме ги във ФБР и получихме положителен резултат.

— Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво имате предвид под „положителен резултат“?

Шерифът се обърна към журито:

— Отпечатъците от пръстите й са съвпадали с онези от предишните убийства.

— Благодаря ви, шерифе. — Бренън се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.

Той се изправи и се приближи до Даулинг.

— Шерифе, в тази зала чухме свидетелски показания, според които в кухнята на госпожица Патерсън е бил открит окървавен нож.

— Точно така.

— Как беше скрит? Беше ли увит в нещо? Беше ли пъхнат някъде, където да не бъде открит?

— Не. Лежеше си на открито.

— Лежал е на открито. Оставен там от някой, който не е имал какво да крие. Някой, който е бил невинен, защото…

— Възразявам!

— Приема се.

— Нямам повече въпроси.

— Свидетелят е свободен.

— Ако съдът позволи… — каза Бренън и даде знак на някого в дъното на залата. Появи се мъж в работно облекло, който носеше огледалото от аптечката в банята на Ашли Патерсън. Върху него с червено червило бе написано: „ТИ ЩЕ УМРЕШ“.

Дейвид се изправи.

— Какво е това?

Съдия Уилямс се обърна към прокурора:

— Господин Бренън?

— Това е примамката, която подсъдимата е използвала, за да прилъже заместник-шериф Блейк в апартамента си и да може да го убие. Бих искал да бъде вписано като веществено доказателство „Д“. Взето е от аптечката на подсъдимата.

— Възразявам, ваша милост. Това няма значение за делото.

— Аз ще докажа, че има.

— Ще видим. Междувременно можете да продължите.

Бренън постави огледалото точно пред съдебните заседатели.

— Това огледало е взето от банята на подсъдимата. — Той погледна към тях. — Както виждате, на него е написано „Ти ще умреш“. Това е бил претекстът на подсъдимата, за да повика заместник-шериф Блейк в апартамента си и да го накара да остане през нощта. — Обърна се към съдийката. — Бих искал да призова следващия си свидетел госпожица Лора Нивън.

Към свидетелското място се приближи жена на средна възраст с бастун и положи клетва.

— Къде работите, госпожице Нивън?

— Консултант съм в полицията на окръг Сан Хосе.

— И с какво се занимавате?

— Графолог съм.

— Откога работите там, госпожице Нивън?

— От двайсет и две години.

Бренън кимна към огледалото.

— Виждали ли сте това огледало и преди?

— Да.

— И сте го проучвали?

— Да.

И сте получили образец от почерка на подсъдимата?

— Да.

— И имахте възможност да го проучите?

— Да.

— И сте сравнили двата почерка?

— Да.

— И какво е заключението ви?

— Написани са от един и същи човек.

От залата се разнесе ахване.

— Значи твърдите, че Ашли Патерсън сама е написала тази заплаха?

— Точно така.

Мики Бренън погледна към Дейвид.

— Свидетелят е ваш.

Той се поколеба и хвърли поглед към Ашли. Очите й бяха сведени надолу към масата и клатеше глава.

— Нямам въпроси.

Съдия Уилямс го наблюдаваше.

— Нямате въпроси ли, господин Сингър?

Той се изправи.

— Не. Всички тези показания са безсмислени. — Обърна се към съдебните заседатели: — Обвинението ще трябва да докаже, че Ашли Патерсън е познавала подсъдимите и е имала мотив да…

— Вече ви предупредих — гневно го прекъсна тя. — Не сте вие този, който може да дава на съдебните заседатели юридически консултации. Ако…

— Някой трябва да го направи — избухна той. — Вие го оставяте безнаказано да…

— Достатъчно, господин Сингър. Приближете се.

Дейвид отиде при нея.

— Наказвам ви за обида на съда и ви осъждам на една нощ тук в нашия чудесен затвор веднага след края на процеса.

— Почакайте, ваша милост. Не можете…

— Осъдих вина една нощ — мрачно заяви тя. — Две ли искате да опитате?

Дейвид яростно я гледаше и дълбоко си поемаше дъх.

— Заради клиентката си ще… ще запазя чувствата си за себе си.

— Разумно решение — рязко отвърна тя. — Заседанието се отлага. — Обърна се към пристава: — Когато процесът свърши, искам господин Сингър да бъде задържан.

— Да, ваша милост.

Ашли се обърна към Сандра:

— О, Господи! Какво става?

Тя й стисна ръката.

— Не се тревожи. Трябва да вярваш на Дейвид.

 

 

Сандра телефонира на Джеси Куилър.

— Чух — каза той. — Съобщиха го по новините, Сандра. Не обвинявам Дейвид, че си е изпуснал нервите я го дразнеше още от самото начало. Какво е направил толкова, че така я е вбесил?

— Не зная, Джеси. Беше ужасно. Трябваше да видиш лицата на съдебните заседатели. Те мразят Ашли. Нямат търпение да я осъдят. Е, ще дойде ред и на защитата. Дейвид ще ги накара да си променят решението.

— Съдия Уилямс ме мрази, Сандра, мрази и Ашли. Ако не направя нещо, Ашли ще умре. Не мога да го допусна.

— Какво ще правим? — попита тя.

Дейвид дълбоко си пое дъх.

— Ще се откажем от случая.

И двамата знаеха какво означава това. Медиите щяха широко да отразят провала му.

— Изобщо не трябваше да поемам защитата й — горчиво каза той. — Доктор Патерсън ми повери живота на дъщеря си и аз… — Не успя да довърши.

Сандра го прегърна и силно го притисна към себе си.

— Не се тревожи, скъпи. Всичко ще се оправи.

„Аз провалих всички — помисли си той. — Ашли, Сандра… Ще ме изритат от фирмата, ще остана без работа, а бебето скоро ще се роди.“

 

 

На сутринта Дейвид помоли за среща със съдия Уилямс. Присъстваше Мики Бренън.

— Искали сте да ме видите, господин Сингър? — каза съдия Уилямс.

— Да, ваша милост. Искам да се откажа от случая.

— На какво основание? — попита тя.

— Смятам, че не съм подходящ адвокат за този процес — предпазливо отвърна Дейвид. — Мисля, че вредя на клиентката си. Бих искал да бъда заменен.

Съдия Уилямс тихо каза:

— Господин Сингър, ако си мислите, че ще ви оставя да се оттеглите и после пак да започвам целия този процес, и да хвърля на вятъра още повече време и пари, лъжете се. Отговорът ми е „не“. Разбирате ли ме?

Дейвид за миг затвори очи, като се мъчеше да запази спокойствие. После я погледна и отвърна:

— Да, ваша милост. Разбирам ви.

Бе попаднал в капан.