Сидни Шелдън
Насън и наяве (10)

Десета глава

Бяха петима: шериф Даулинг, двама цивилни детективи и двама униформени полицаи. Стояха в дневната и наблюдаваха Ашли, която седеше и истерично плачеше.

— Вие сте единствената, която може да ни помогне, госпожице Патерсън — каза шериф Даулинг.

Тя вдигна поглед към мъжете и кимна. После няколко пъти дълбоко си пое дъх.

— Ще… ще опитам.

— Хайде да започнем отначало. Заместник-шериф Блейк е прекарал нощта тук, нали?

— Д-да. Аз го помолих. Аз… аз ужасно се страхувах.

— В апартамента ви има само една спалня.

— Точно така.

Тя посочи към дивана. Одеялото и възглавницата все още бяха там.

— Той… той спа тук.

— Кога отидохте да си легнете?

Ашли се замисли за миг.

— Трябва… трябва да е било към полунощ. Бях нервна. Пихме чай и си поговорихме. Почувствах се по-спокойна. Извадих му завивки и възглавница, после отидох в спалнята. — Мъчеше се да се овладее.

— Тогава ли го видяхте за последен път?

— Да.

— И заспахте?

— Не веднага. Накрая взех хапче за сън. Следващото нещо, което си спомням, бяха женски писъци от уличката. — Започна да трепери.

— Мислите ли, че някой е влязъл в апартамента и е убил заместник-шериф Блейк?

— Н-не зная — отчаяно отвърна. — Някой беше влизал тук. Даже беше написал заплаха на огледалото.

— Той ми разказа за това по телефона.

— Може да е чул нещо и… и да е излязъл навън, за да провери — предположи Ашли.

Шерифът поклати глава.

— Струва ми се, че не би излязъл навън гол.

Тя се разплака.

— Не зная! Не зная! Това е кошмар. — Скри лицето си в шепи.

— Бих искал да поогледам апартамента — каза шериф Даулинг. — Трябва ли ми заповед за обиск?

— Не, разбира се. М-моля.

Той кимна на детективите. Единият влезе в спалнята. Другият отиде в кухнята.

— За какво разговаряхте със заместник-шериф Блейк?

Ашли дълбоко си пое дъх.

— Аз… аз му разказах за… за нещата, които ми се случваха. Той беше много… — Вдигна очи към шерифа. — Защо някой би искал да го убие? Защо?

— Не зная, госпожице Патерсън. Ще открием.

Лейтенант Елтън, детективът, който бе влязъл в кухнята, се появи на прага.

— Може ли за момент, шериф?

— Извинете ме.

Той отиде в кухнята.

— Какво има?

— Намерих това в мивката — отвърна лейтенант Елтън. — Държеше окървавен месарски нож за ръба на острието. — Не е бил измит. Мисля, че ще успеем да свалим няколко отпечатъка.

Костоф, вторият детектив, се върна от спалнята и припряно влезе при тях. Носеше пръстен със смарагди и диаманти.

— Намерих го в кутията за бижута. Отговаря на описанието на пръстена, който Жан-Клод Парен подарил на Тони Прескот в Квебек.

Тримата мъже се спогледаха.

— Това е абсурд рече шерифът.

Той предпазливо взе ножа и пръстена и се върна в дневната. Протегна напред ножа и попита: — Госпожице Патерсън, този нож ваш ли е?

Тя го погледна.

— Аз… Да. Възможно е. Защо?

Шериф Даулинг й показа пръстена.

— Виждали ли сте някога този пръстен?

Поклати глава.

— Не.

— Намерихме го във вашата кутия за бижута.

Детективите я наблюдаваха. Жената бе напълно объркана.

— Аз… Някой трябва да го е поставил там… — прошепна.

— Кой би направил такова нещо?

Лицето й пребледня.

— Не зная.

В апартамента влезе детектив.

— Шерифе?

— Да, Бейкър? — Той му даде знак да отидат в ъгъла.

— Казвай.

— Открихме петна от кръв по килима в коридора и в асансьора. Изглежда, че трупът е бил увит в чаршаф, замъкнат в асансьора и изхвърлен на уличката.

— Мамка му! — Шериф Даулинг се обърна към Ашли:

— Госпожице Патерсън, вие сте арестувана. Ще ви съобщя правата. Имате право да мълчите. Ако се откажете от това право, всичко, което кажете, може да бъде използвано в съда. Имате право на адвокат. Ако не можете да си го позволите, съдът ще ви назначи служебен защитник.

 

 

Когато стигнаха в управлението, шериф Даулинг нареди:

— Вземете й отпечатъци и я регистрирайте.

Ашли стоически изтърпя процедурата. Накрая шерифът й каза:

— Имате право да се обадите по телефона.

Тя го погледна и мрачно отвърна:

— Няма на кого да телефонирам. — „Не мога да позвъня на баща си.“

Шериф Даулинг я проследи с поглед, докато я отвеждаха в килията.

— Проклет да съм, ако разбирам нещо. Виждали ли сте резултатите й от детектора на лъжата? Бих се заклел, че е невинна.

В стаята влезе детектив Костоф.

— Преди смъртта си Сам е правил секс. Проверихме трупа му и чаршафа с ултравиолетови лъчи — бил е увит в него. Имаме позитивен резултат за семенна течност и вагинални секрети. Ние…

— Чакай! — изпъшка шериф Даулинг. Отдавна отлагаше момента да съобщи на сестра си. Сега обаче трябваше да го направи. Той въздъхна. — Веднага се връщам.

 

 

Двайсет минути по-късно беше в дома на Сам.

— Какво неочаквано удоволствие — каза Сърийна. — Сам с теб ли е?

— Не, Сърийна. Трябва да те попитам нещо. — Предстоеше му труден разговор.

Тя любопитно го погледна.

— Да?

— През… през последните двайсет и четири часа правили ли сте секс със Сам?

Изражението й се промени.

— Какво? Ние… Не. Защо искаш да… Сам няма да се върне, нали?

— Тежко ми е да ти го кажа, но той…

— Напуснал ме е заради нея, нали? Знаех си, че ще се случи. Не го обвинявам. Аз бях ужасна съпруга. Аз…

— Сам е мъртъв, Сърийна.

— Винаги му крещях. Всъщност не исках. Спомням си…

Той я хвана за ръцете.

— Сам е мъртъв, Сърийна.

— Веднъж щяхме да ходим на плаж и…

Даулинг я разтърси.

— Чуй ме. Сам е мъртъв.

— … и да си направим пикник.

Той се вгледа в очите й и разбра, че го е чула.

— Та седим си на плажа, появява се онзи човек и казва: „Дайте ми парите си.“ Сам му отвръща: „Я да ти видя патлака.“

Шериф Даулинг я остави да говори. Тя бе в шоково състояние и в момента не можеше да приеме истината.

— … такъв си беше Сам. Разкажи ми за онази жена, с която е избягал. Хубава ли е? Сам постоянно ми казва, че съм хубава, ама аз знам, че не съм. Казва ми го, за да ми стане приятно, защото ме обича. Никога няма да ме напусне. Ще се върне. Ще видиш. Той ме обича. — И тя продължи да бъбри.

Шериф Даулинг отиде до телефона и набра номера на участъка.

— Доведете сестра. — После се върна при нея и я прегърна. — Всичко ще е наред.

— Разказах ли ти как веднъж ние със Сам…

Сестрата пристигна петнайсет минути по-късно.

— Погрижете се за нея — каза шерифът.

 

 

В кабинета на шериф Даулинг се провеждаше съвещание.

— Търсят ви на първа линия.

Той вдигна слушалката.

— Да?

— Шерифе, тук е специален агент Рамирес от вашингтонската централа на ФБР. Имаме информация за вас по случая със серийния убиец. Не разполагаме с отпечатъците на Ашли Патерсън, защото няма досие, а преди осемдесет и осма в щата Калифорния не се изискваха отпечатъци за издаване на шофьорска книжка.

— Продължавайте.

— Отначало помислихме, че трябва да е компютърна грешка, но проверихме и…

През следващите пет минути шерифът само слушаше невярващо. Накрая каза:

— Сигурни ли сте, че няма грешка? Не ми се струва… Всичките ли… Разбирам… Много ви благодаря.

Той затвори слушалката и дълго мълча. После вдигна поглед.

— Обадиха се от лабораторията на ФБР във Вашингтон. Проверили са отпечатъците по труповете на жертвите. Когато е бил убит, Жан-Клод Парен от Квебек е излизал с англичанка на име Тони Прескот.

— Да.

— Когато е бил убит, Ричард Мелтън от Сан Франциско е излизал с италианка на име Алет Питърс.

Те кимнаха.

— А снощи Сам Блейк е бил при Ашли Патерсън.

— Точно така.

Шериф Даулинг дълбоко си пое дъх.

— Ашли Патерсън…

— Да?

— Тони Прескот…

— Да?

— Алет Питърс…

— Да?

— Всички те са един и същи човек.