Лили Прайър
Страсти по госпожица Пондероза (24)

Осма глава

Подобно на доктора и сестрата, Белинда и Ромео Фонди също прекараха безсънна нощ. Белинда остана на прозореца, стискайки напразно мрежата за пеперуди в случай, че бебето й запърха в небето. Искаше да се удави в собствените си сълзи. Искаше да знае как би могла да понесе това.

Ромео я подканяше да си легне в леглото и поне да почине малко, но Белинда си обеща, че няма да почива, докато бебето й е някъде нависоко. Щеше да прекара живота си, загледана навън през прозорците. Подреди всичко в къщата така, че да може да работи, но да продължава да наблюдава. Разви навици на сляпа жена, за да може да върши всичко, без да гледа.

Очите й трябваха единствено за да се вглежда в небето за Серафино. Тя се превърна в експерт по предвиждане на времето. Страхуваше се от студените ветрове, които духаха от Алпите далеч на север. Мисълта за голото телце на бебето й, треперещо и с настръхнала кожа, я раздираше на парчета. А тук бяха и чекмеджетата, пълни с малки топли дрехи, които тя бе направила с толкова много любов, вплетена във всяка бримка. Фермерите в района и други, които имаха причини да наблюдават времето, изминаваха дълги разстояния, за да се консултират с нея, и новината се разпространи отвъд границите на околността, защото, за разлика от метеоролозите, тя никога не грешеше.

Белинда Фонди никога не прекъсваше своето бдение дори за да спи и след три години на Ромео Фонди, който беше търпелив мъж, му дойде до гуша. След отминаването на третата годишнина от последния полет на Серафино с обичайното струпване отвън на телевизионни, радиорепортери и журналисти от вестниците тази нощ той насила отдалечи жена си от прозореца и я отнесе в леглото.

След първоначалната схватка Белинда Фонди за пръв път от три години погледна съпруга си и се влюби отново до уши в него. За пръв път осъзна, че го е пренебрегвала.

Когато му дойде времето, Кончета Крочета, която междувременно бе простила на Белинда за ролята й в трагедията, я изроди с момиченце и двете заедно го огледаха внимателно, но не откриха никаква следа от брадавици, нито дори от бенки, петна, родилни петна или лунички. Но Белинда не искаше да поема никакви рискове и докато Феличе не навърши седемнайсет години, когато най-после се разбунтува с по-малките си братя Емилио и Просперо, те всички бяха принудени да носят хомоти, които ги държаха привързани ако не към майка им, то поне един за друг или за мебелите.