Нешка Робева, Маргарита Рангелова
Жажда за върхове (8)

* * *

Турнир на „звездите“ във Варна, турнир „София“ две седмици по-късно и 29 дни преди Световното първенство във Валядолид. Последни проверки пред чужди съдийки и своя публика.

Всъщност Турнирът на „звездите“ във Варна само носи гръмкото име международен. Две японки, две американки, дошли тук на лагера на гимнастичките и поради това случайно попаднали на турнира, и една Жужа Турак. Затова пък българският отбор — големи и малки, звезда до звезда. И така силно играят, че препълнената зала въобще не чувствува липсата на чужди състезателки. Цяло съзвездие малки, 12—14-годишни гимнастички напира да се изявява. Разкошни. Но вниманието все пак е насочено към трите големи.

Диляна! Безспорно Диляна печели варненската зала в тези дни. Мощна, ярка. Играе световната шампионка — настоящата и може би бъдещата, ако така играе. И ако Лили така играе. Защото във Варна безспорно й отстъпва. Онова мънинкото, което вече е към трите големи, почувствувало се титулярка в отбора, изглежда, се стресна и скова.

— Нищо — казва Нешка, — ще й мине на Бианка. Трябва й един такъв период да излезе пред публика и съдийки като една от трите в нашия отбор, да мине кризата, да се опомни. Да си стъпи на краката. Има характер това момиченце. Не се притеснявам за нея. Ще се съвземе. Ако Диляна издържи на това темпо и във Валядолид…

За Лили нищо не казва. С нея ще си поговорят утре в залата. Въпреки че в Двореца на спорта във Варна не могат да се нарадват на новата гимнастика на Игнатова и не са видели и една десета от това, което е видяла треньорката.

Тук е и съдийката Андреа Шмид (САЩ), арбитър на въже. Казва, че е дошла с голямо любопитство да види какво е направила Робева с този уред, който толкова дълго е отсъствувал от програмата на първенствата по художествена гимнастика и сега отново идва на мястото на обръча. Не е можела да си представи, че за такъв кратък срок в българската зала са се появили толкова нови, оригинални идеи, че може да се стигне до такива върхове на техниката. Изобщо що се отнася до българския отбор, въжето няма да се чувствува „ощетено“. Сега й е интересно да види как ще изглеждат другите отбори, как ще отговорят на предизвикателството на Робева. Разбира се, наблюдавала е внимателно и другите уреди и въпреки че отдавна не би трябвало да се изненадва, видяла съвсем нови неща. Наистина неизчерпаеми ли са възможностите на нашата треньорка?

Турнирът „София“ събра гимнастички от 12 страни. Диляна отново се хвърли, както само Диляна се хвърля, като че ей така — да става каквото ще. Много красиво, когато не греши: но избие ли някъде в една, след нея идват цял куп грешки. Така стана и сега. Лили с трите десетки и едно 9,9 остава да види как ще играе Бианка Панова, за да се разбере коя ще е победителката на турнира „София“ през тази година. Лили игра невероятно силно и в един момент въжето й „увисна“. За частица от секундата, но българските гимнастички са вече в такава фаза на съвършенството, че и най-мъничката грешчица кънти. Това е неудобството да си голяма гимнастичка. На колко други една такава грешка като сегашната на Лили няма дори да се забележи. А ето, че тук вече не може, влиза в дисонанс с всичко, шлифовано до блясък.

Играе Бианка Панова. Трябва й десетка, за да бъде първа. Ах, как играе Бианка! Кога набра толкова сила, толкова кураж това дете? Десет е малко. Крайно недостатъчно. И за да потвърдят това, съдийките, забравили къде седят, ръкопляскат. Всички до една. Преди на лентата ръкопляскаше една от гостенките и другите се направиха, че не забелязват нарушаването на протокола. Сега вече нямаше протокол. Така Бианка победи една световна шампионка и носителката на Световната купа. За пръв път застана над двете най-големи в момента гимнастички в света и прие това като нещо, което напълно й се полага. И то действително й се полага. Всички в тази зала знаеха, че това момиче е победителката. Нямаше спор, но ми стана малко страшно от увереността, с която тръгна напред едно петнайсетгодишно момиче, минало пред две именити гимнастички…

На другия ден трите получаваха само десетки и беше трудно наистина да се каже коя е по-силна. Не искаха да го кажат съдийките, не можеше да го каже публиката. Само Нешка знаеше съвсем точно, защото само тя може да види онези мънички разлики, които убягват на другите, но тя говореше само за това, че й остават 29 дни. Съвсем недостатъчно и страшно много…

Последна продукция в Пловдив. Играят силно, публиката ги приветствува, пожелават им победа във Валядолид. Оттук ги изпратиха преди година във Виена. И сега така силно да играят. От всички страни поздравления, пожелания. Нешка — жълта-зелена, слаба. Нищо чудно. Това са последните дни преди голямата битка. Оставаме за малко сами.

— Знаеш ли, Пепа каза, че си реже главата, ако ансамбълът ни стане пръв.

— И какво от това? Не бой се, няма да си отреже главата Пепа. Ще посрещне шампионките с хляб и сол и ще твърди, че точно това е видяла на кафето.

— Лесно ти е на тебе. Вече за втори път ми го казва.

— Не знаех, че и тебе могат да те впримчат в техните кафета и всички глупости. Я се съвземи…

— Кажи на Венчето да опече много чушки и да изпържи много домати…

— Кога?

— Когато се върнем от Валядолид…

Чак сега разбирам. Трябваше да се досетя — гладува. Сигурно заради Лили. За нея, разбира се, за кого друг. Няма я Илиана, за Лили ще е…

Нямам време да се скарам дори. Автобусът тръгва към София, аз към Хасково. След няколко дни ще се видим във Валядолид. И тя сигурно ще продължава да гладува, за да дава кураж на гимнастичката в килограмовата битка. Въпреки че Лили твърди, че това никак не й влияе и е най-добре Нешка да си се храни нормално и въобще не се интересува кой какво яде. Нешка е убедена, че на Лили няма да й е удобно да посяга към банани, шоколади, ако знае, че тя нищо, нищичко не хапва… По този въпрос имам съвсем различно мнение, но то няма никакво значение…