Нешка Робева, Маргарита Рангелова
Жажда за върхове (10)

* * *

— И какво е това интервю, дето си го поместила?

— Какво му е на интервюто?

— Фалшиво е.

Много ми е неприятно. На мене интервюто си ми харесва…

— Не ставай мнителна. Не можеш да си представиш колко искрена, колко развълнувана беше Диляна.

— Аз ли не мога да си представя! Мога! Зашеметяващо искрена. Понякога ме трогва ужасно с тази нейна чистосърдечност на петгодишно дете, но сега не съм трогната. Никак. И как не се сети да я попиташ защо преди състезанието сама не е предложила тази смяна, щом толкова не й трябва титлата?

— Не се сетих.

— И аз нямаше да се сетя, но ме предизвиква точно към такъв въпрос. Като прочета или чуя понякога такова интервю, по три дни не мога да се съвзема.

Всъщност ето тази част от интервюто, която ядосва Нешка (сега вече и аз се чувствувам не както трябва):

„Много исках да стане и Лили шампионка. Много й се полагаше. Защо Нешка не смени жребия? Разбрах, че съветската треньорка е избрала най-доброто за Белоглазова. Нешка имаше това право да избира подреждането ни. Защо не го направи, защо винаги се оставя на жребия, такъв какъвто е. Говорили ли сте с нея за това?

— Разбира се, не може да не се говори за това. А с кого да смени жребия на Лили. С твоя?

— Защо не, аз вече съм била шампионка.

— Казваш го сега, защото вече си станала шампионка. Ако не беше станала, нямаше да й простиш. Нито ти, нито майка ти.

— А ако не знаехме?

— Я да не ми се превзема! Това най не мога да го търпя. Какво означава: «Нешка да смени жребия.» Какво означава сега да го казва, когато вече е станала шампионка! Че да беше дошла с това предложение преди състезанието. Много мразя да се правят на благороднички. Много мразя да позират:

«Аз вече бях шампионка, Лили заслужава, защо Нешка не смени жребия. Ето съветската треньорка го направила заради Белоглазова, избрала е най-изгодната позиция за примата. Е, и какво? Нешка е мислела, че примата е Лили, трябвало е да смени жребия, пък то се оказа, че примата съм аз, а на мене даже не ми беше нужна тази титла. Имах си я вече.» И какво още? С кого ще ми препоръча да сменя жребия на Лили? С нея явно не може. Ако го е искала наистина, да го е предложила. Остава Бианка. Дебютантката. Да я изправя до трите съветски гимнастички. Не по волята на жребия, а по моя воля. И да не издържи. И сигурно няма да издържи, като се загнезди в съзнанието й това, че я жертвувам.

Не, жребия можеше да смени само Мария Гигова. Тя носи вестта от конгреса до нас. Може да им размести местата, но никога на никого да не каже. Да стовари всичко на собствената си съвест. Аз не бих могла, следователно не мога да го допусна и за нея.

Впрочем не само от Диляна чувам, че имам право да сменям жребия. Нямам никакво право! Какво право е това, когато не можеш да се възползуваш от него? «А ако не знаехме?» — пита Диляна. Да, но аз ще зная. И няма земна сила, която да ме постави на изпитанието да се презирам. Мога да жертвувам само себе си. Тук и това не можех…“