Нешка Робева, Маргарита Рангелова
Жажда за върхове (11)

* * *

Спомням си първенството в Ставангер, когато съобщиха, че от следващото състезание треньорите ще имат право да разместват стартовите номера в отбора, както си искат. „И какво от това — казваше Нешка тогава. — Никога не бих могла да го направя, защото никога няма да мога да предпочета една пред другите. На кого мога да дам този номер 3 — най-неприятният в това състезание, от който Анелия направи шампионски номер с най-голяма стойност? На кого бих дала този номер 58 на Илиана Раева, който се оказа номер жертвен телец? На коя да кажа вдигай базата на другите и остани на трето място на пет стотни зад победителките? Как ще я погледна после в очите! Не, не искам, не мога да имам такава власт да определям жребия. Нека всяка си върви със съдбата. Аз съдба не мога да бъда. Достатъчно се измъчвам и сега, когато виждам и ощетените, и облагодетелствуваните от жребия и им разменям мислено местата, и се питам какво би станало, ако е така, а не иначе…“

Спомням си Нешка, когато получи този жребий за Валядолид. Не беше на себе си. „И защо все на Лили ще й се случва това. Не, кажи ми, може ли да се издържа на най-тежкия жребий в толкова много големи състезания? Амстердам, Мюнхен, Страсбург, Виена и сега! Та не беше ли точно Лили тази, която през цялото първенство в Страсбург игра без грешка? Не беше ли точно тя, която игра без грешка и във Виена, за да се види четвърта накрая. Не, кажи ми защо няма справедливост? Какво мога да й кажа на Лили сега? Че няма значение жребият? Мога ли да говоря такива глупости! Как да успокоя тази предстартова треска, в която се явява и чувството за обреченост. Как да не ме е яд, когато Лили стигна този връх, който очаквам от десет години, и да я видя отново жертва на една сляпа случайност.“

Ядосваше се Нешка, но никога не спомена за някаква възможност да й смени жребия. Затова сега така много я огорчи въпроса на Диляна.

Нешка е особено чувствителна към всяка фалшива нотка в интервютата на своите момичета. Измъчва се, че им се ще да позират, измъчва се, че сега „цял свят“ ще види, че някоя в някой момент е неискрена, измъчва се от подбудите, които ги карат да стигат до неискреност. Защо? Какво не им достига? Какъв комплекс ги гони да се представят за друго, когато такива, каквито са си, са чудесни.

Защо й е на Диляна да разиграва този театър? Не е ли достатъчно да каже, че Лили е трябвало да застане до нея, което е най-точното и единствено заслуженото в това състезание, вместо да казва „Аз вече бях шампионка.“ Защо, когато на всички е ясно колко е щастлива от това, че е за втори път шампионка?

Подскочи някога, когато Лили казваше: „Ами ние всички вярвахме в победата на Мюнхенското световно първенство.“ Забрави ли колко беше изплашена? Как така ще говори почти небрежно — „ние вярвахме“…

Огорчи се много, когато Ани казваше, че Нешка има още десетина като нея в залата. Наистина не можеше с дни да се успокои…

Сега се ядосваше на Диляна. И нещо, което за мене беше особено неприятно — имах дял в това.

Не можех нищо да направя. Написано, вече отпечатано в 120 хиляди екземпляра. Всъщност на нея й стига и един.

Нешка обича да казва, че при всяка нова композиция слуша залата, която ще й каже колко е успяла. Аз чакам писмата. Обикновено след всяка страница за художествената гимнастика в „Старт“ се получават по няколко писма, които ми обясняват колко съм успяла и неуспяла и аз. Писма идват и сега. Но нито дума за интервюто с Диляна в тези две страници, в които има още нещо за атмосферата в залата, победата на ансамбъла, участието на Лили, на Бианка. Пишат за написаното за Лили и Бианка. Отначало се успокоявам, после трябва все пак да си призная, че няма нищо успокоително в това мълчание. То също е оценка и трябва да си призная — съвсем красноречива.

— И понеже сме започнали този разговор какво мога и какво не мога да понасям, какво обичам и какво не обичам, нека сега й отговоря и на твоята „кралица Илиана“ — казва Нешка. — Вече от доста места чувам, че ме обвинява, че съм така погълната от тези, които идват, че забравям за тях, които са били в тази зала, за тях, които са ми носили толкова радост с победите си. Нищо не забравям, но е вярно, че съм погълната изцяло от необходимостта на тяхно място, на мястото на Илиана, Анелия, Диляна да дойдат достойни продължители на българската слава. Кой по-добре от тях, вчерашните ми възпитанички, знае какво означава това да съм погълната от залата! И затова искам да го чуят веднъж и да го знаят завинаги. Много ме интересуват и те. И много бих искала да бъда винаги горда с тях. И нека й го кажа на Илиана така, както тя на мене в зала „Септември“: В моето сърце всяка от тях ще си има завинаги своето кътче, което никоя никога няма да може да заеме! Всяка ми е носила и грижи, и много радост. Аз наистина съм била най-щастливата треньорка, с най-много шампионки и на всяка съм била благодарна. Никога не сме си говорили излишни неща. Разбирали сме се без много приказки.

Сега съм в най-трудното време, когато трябва да се извежда нагоре едно ново поколение. Затова безкрайно много ценя това, че когато отново, и то вече сериозно, се озовах пред въпроса — а сега накъде, кои ще са тези две, които само за година ще трябва да застанат до Бианка. Лили Игнатова отново каза, че ако не се върне Диляна, мога да разчитам на нея. Лили, която дойде, за да бъде българският отбор силен във Валядолид, сега идва да ми каже, че е готова да тръгне към деветото си голямо състезание, ако е нужна. Това за мене сега има най-голяма стойност — готовността да се помогне на отбора.

Не съм забравила Валентина Ганева. За първи път за нея чух аплодисменти на залата като треньорка. Не съм забравила първия си ансамбъл.

Как мога да забравя Илиана Раева и радостта, която ми е носила и в Мадрид, и в Лондон, и в Амстердам, и в Мюнхен, и в Ставангер, и в Белград. Илиана, която прокара победния път на това ново поколение, стигнало до най-високи върхове, за които не можехме и да мечтаем. Как да забравя онази Илиана, която имаше необикновената дарба да покорява публиката, която носеше толкова своя неповторима красота в залата! Илиана — смела, страстна, респектираща гимнастичка, боец от висока класа. Благодарна ще съм й цял живот!

Има за какво да съм благодарна и на Анелия Раленкова. Най-напред и преди всичко за това, че даде пример на поколения гимнастички в българската зала как се става голяма гимнастичка. За това, че стигна дотам, докъдето още никоя не е стигала — до върхове на спортното майсторство, непознати на нито една гимнастичка в света. Нека го кажем — безспорно най-голямата! Благодарна съм й и за шампионските титли в Мюнхен, Ставангер, Виена и за вицешампионските в Белград и Страсбург. За това, че донесе най-много медали в съкровищницата на българската художествена гимнастика. И за това, че смени най-много композиции и всички игра великолепно, и от всяка правеше нов връх. И за това, че накара хора от спортни зали по всички краища на света да произнасят с уважение и респект името на нашата родина.

Благодарна съм и на Диляна Георгиева. Зашеметяващо бързата гимнастичка. Най-динамичната, най-темпераментната. Гимнастичка, която отчайваше съперничките си с едно невероятно темпо. Благодарна съм й за световните титли в Страсбург и Валядолид, за третото място във Виена.

От всичко най-съм благодарна на Лили Игнатова, която дойде да тренира за деветото си голямо състезание и едновременно с това да подготвя едно момиче, на което сега всички възлагаме големи надежди — Величка Бонева. Една трудна за работа гимнастичка, каквато е самата Лили, но по-талантлива от всичко, което е имало в тази зала. Бях се зарекла с такъв характер да не се занимавам и ето че Лили идва да помогне да се запази оше един голям талант в нашата зала. Лили Игнатова — европейска вицешампионка от Амстердам, световна вицешампионка от Мюнхен, със златен медал на лента от Ставангер (на такова нещо отдавна при нас казваме „само“, а някога много си мечтаехме за едно такова „само“), носителка на Световната купа в Белград, световна вицешампионка в Страсбург и с два златни медала, четвърта във Виена и с два златни медала, световна вицешампионка във Валядолид… Простото изброяване на участията й вече е една богата спортна биография. Най-богатата. И точно тя, която има най-много основания да каже: „Уморена съм!“ идва да каже: „Ако трябвам, тук съм!“

Когато гледа Бнанка на турнира „София“, Раева казва, че не е вярно, че Бианка е като нея. По-голяма е. Самата Илиана не е можела така високо, така леко, изящно да скача, пируетите на момичето сега са фантастични, по-голяма гимнастичка е Бианка.

Не, Илиана, по-голяма от тебе още не е, но ще стане. И от тебе, и от всички вас. Да е жива и здрава, трябва да стане. А по-големи от нея — тези, които идват.

Не мога да не бъда погълната от залата. Такава ми е работата. Трябва да ви подготвя заместнички, които да застанат до това момиче Бианка, може би отново до Лиля. И тези, които ще дойдат, трябва да са най-големите гимнастички, каквито светът още не е виждал. Прощавайте, това е единствената ми „измяна“ към вас, вчерашните мои момичета, голямата моя гордост. Искам тези, които ще дойдат-след вас, да са повече от вас. Зная, че сега всички казват, че е невъзможно. Вие най-добре знаете, че е възможно. И бих била щастлива, ако всяка от вас дойде като Лили да попита: „Има ли нужда от мен?“ Има. Трябват ми треньорки. Големи. Ще ги търся между вас…