Тимъти Зан
Сделка за кобри (26)

26.

Цяла секунда умът й сякаш беше в лед. Съществуването на капсулата беше достатъчно лошо, но попадането й в ръцете на квазаманците бе още по-лошо. В мига, в който Ийтра разберяха какво са намерили и съобщяха на властите…

А тя разполагаше с може би не повече от три минути да намери начин да предотврати това. Джин стисна зъби, зарови пръсти под края на панела за достъп и го отвори.

Съдържанието не я изненада: пакети с храна за аварийна ситуация, леки одеяла, санитарни пакети, раница и съд за вода… всички неща, от които се нуждае един корабокрушенец на враждебна територия, за да оцелее. И всички ясно надписани на англик.

Което означаваше, че ако по някакъв начин успееше да заличи надписа от външната страна на капсулата, нямаше да спечели нищо. Освен ако не можеше напълно да унищожи съдържанието й…

По бузата й се стече струйка пот. Тя зарови из пакетите, проучваше съдържанието им и отчаяно се мъчеше да измисли нещо. Лазерите й не бяха конструирани за запалване на такъв вид огън, но ако бяха изпратили някакво гориво за готвене…

Блуждаещите й пръсти напипаха нещо, което прошумоля — сгънато парче хартия. Тя се намръщи, извади го и го отвори. Беше съобщение. Кратко.

Не можем да слезем при теб. Ако можеш да издържиш, ще се върнем и ще ти помогнем колкото се може по-бързо. Ще слушаме да ни се обадиш по изгрев, по пладне, по залез и в полунощ местно време. Ако ни изпратиш сигнал, ще слезем и ще те намерим.

Кураж!

Капитан Риверо Коджа

Джин прехапа устна. „Ще слезем и ще те намерим.“ — Представи си как цяло отделение кобри стреля безразборно в Милика, докато се опитват да я намерят… Изруга тихо и зарови в пакетите с подновена енергия — търсеше предавателя, за който Коджа намекваше, че е в пратката. Но той или беше някъде надълбоко…

Или работниците на Ийтра, които бяха намерили капсулата и я бяха отворили, вече го бяха извадили.

По дяволите. Той трябваше да е там, само на няколко метра от нея, в кабината на камиона… За миг тя си представи как взривява кабината с бронебойния си лазер, как стреля със звуковото оръжие да зашемети хората вътре и да вземе предавателя…

И после се скрива в гъстата гора. А Самънови отиват на съд за предателство.

Разгневена, Джин отхвърли тази мисъл. Предавателя го нямаше, край. Тя пъхна бележката на Коджа в джоба си, върна капака за достъп на мястото му и отиде до задната страна на каросерията. Камионът направи остър десен завой и тя се хвана за вратата, за да не падне. Бяха завили…

Което означаваше, че камионът е напуснал пътя-спица и всеки момент щеше да стигне до къщата на семейство Ийтра. Джин облиза устни и надзърна през пролуката между вратите. Дали имаше нещо, което да използва за отвличане вниманието на хората наоколо? Имаше много пешеходци и след като скочеше от камиона, тя можеше лесно да се смеси с тълпата. Но нищо не можеше да направи, за да прикрие самото скачане. Джин стисна зъби, приготви се и когато камионът рязко намали, скочи. Тича няколко крачки, спря, после се обърна и бързо тръгна в обратна посока, оставяйки зад гърба си къщата на Ийтра.

Не последваха никакви викове. Чу как камионът спря за малко и след това отново тръгна, последван от бръмченето на затваряща се врата.

 

 

Круин Самън остави смачканото листче на бюрото си и я погледна.

— Така — каза той. — Като че ли настъпва краят на твоята анонимност.

— Така изглежда — кимна Джин.

— Не разбирам защо — възрази Доло от обичайното си място малко зад баща си. — Ийтра не могат да ти създадат неприятности, докато не представят на шахни някакво доказателство. Защо просто не проникнеш в дома на Ийтра тази нощ и не разрушиш или откраднеш капсулата?

Джин поклати глава.

— Няма да стане. Преди всичко има голяма вероятност дотогава съдържанието на капсулата да е разпръснато из цялата къща и няма никаква гаранция, че ще мога да събера всичко. И което е по-важно, самият факт, че съм влязла и излязла в една охранявана къща, без да бъда хваната, ще е достатъчно доказателство, че не съм обикновен чуждоземец, а демон-боец. А ние не искаме да създадем такава паника, нали?

— Значи Ийтра ще информират шахни, че при нас тайно е кацнал чуждоземец. — Круин не сваляше очи от лицето на Джин. — И за своята бдителност и патриотизъм Ийтра ще спечелят още престиж. Така ли ще ни помогнеш да ги поставим на мястото им?

— Разбирам, че имате свои собствени приоритети, Круин Самън — каза Джин студено, — но според мен е по-добре да забравите, че Самънови могат да пострадат, и вместо това да се съсредоточите върху проблемите, които може да създаде всичко това на Милика.

— Проблемите, които всичко това може да създаде на теб, искаш да кажеш — отвърна Круин. — Ние от Милика нямаме вина, Джасмин Моро, ако сме измамени от хитър чуждоземец и сме му предложили гостоприемството си.

— Значи ли това, че анулирате нашата сделка? — попита Джин.

Той поклати глава.

— Не, ако не е наложително. Ако обаче стане ясно, че залавянето ти е сигурно, няма да допусна семейството ми да бъде съсипано. — Той се поколеба. — И ако шахни научат за теб… най-малкото ще те предупредя да напуснеш къщата ми.

За да няма престрелки в къщата на семейство Самън! Това беше всичко, което можеше да очаква при създалите се обстоятелства… и вероятно повече, отколкото би могла да получи другаде.

— Мисля, че сте доста честен с мен — каза тя.

— Във всеки случай повече, отколкото ти с нас — каза Круин Самън.

Стомахът на Джин се сви.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид истинското ти име — отвърна спокойно той. — И връзката на това име с Мангъс.

Джин почувства неочакван хлад в стаята и погледна към Доло. Той отвърна спокойно на погледа й; лицето му, също като това на Круин, бе непроницаемо.

— Никога не съм ви лъгала — отвърна тя, без да сваля очи от Доло. — И двамата.

— Премълчаването на истината не е ли лъжа? — тихо попита Доло. — Ти разбираш значението на думата мангуста, но не ни го каза.

— Ако нарочно съм искала да го скрия, защо изобщо ви казах, че ни наричат кобри? — възрази тя. — Истината е, че не го смятах за толкова важно.

— Не е важно ли? — изсъска Круин. — Мангуста едва ли е име на място, което иска просто да господства над квазаманските села. И ако Мангъс е истински опит за съпротива срещу нашите общи врагове, как може семейство Самън да ти помогне да го унищожиш?

— Аз не искам да го унищожа…

— Пак полуистини — отвърна Круин. — Може би ти лично не искаш, но след теб сигурно ще дойдат други, които ще го сторят.

Джин пое дълбоко дъх. „Спокойно, момиче! Съсредоточи се и мисли трезво.“

— Вече ви казах, че не зная какво ще направят моите хора с моя доклад… и подчертавам, че мирните отношения с Квазама са предпоставка за връщането ви в Космоса. Но ако шахни имат намерение да ни нападнат, наистина ли мислите, че ще го направят без поддръжката на цяла Квазама? Или казано другояче, няма ли да искат и градовете, и селата да дадат всичките си ресурси и човешки сили?… — Джин за миг погледна Доло. — Независимо дали вие искате, или не?

Круин мълчеше и я гледаше. Тя си наложи да издържи погледа му.

— Отново се опитваш да докажеш, че Мангъс представлява директна заплаха за нас — каза той. — И отново без никакво доказателство.

— Такова доказателство може да се намери само в Мангъс — отговори Джин и почувства, че топката в стомаха й започва да се отпуска. Каквото и да бе мрачното й предчувствие, беше ясно, че Круин е достатъчно умен, за да разбере, че в описания от нея сценарий има много истина, за да го пренебрегне напълно. — Единственият начин да сме сигурни е да влезем там и да се уверим лично.

— Да влезем там? — На устните на Круин се появи язвителна усмивка. — Колко бързо се преобразяваш от чуждоземец в квазаманец, Джасмин Моро. И не ти ли минава през ума, че след като влезеш в Мангъс, ще поставиш вашите приоритети пред нашите?

Джин стисна юмруци.

— Обиждате ме, Круин Самън — озъби се тя. — Аз не си играя с живота на хората… нито на моя народ, нито на вашия. Аз искам да зная дали Мангъс застрашава някого… Авентини или Квазама… Това е моят единствен приоритет.

За момент Круин само я гледаше, после тихо каза:

— Мислех, че си боец, Джасмин Моро. Сега виждам, че съм сбъркал.

Тя примигна.

— Не разбирам.

— Бойците — все така тихо продължи той — не се интересуват от хората, които им е заповядано да убият.

Джин потръпна от възмущение. Не беше искала да убеждава Круин толкова разпалено… и определено не бе искала да каже, че благосъстоянието на Милика наистина е нейна грижа. Напомни си строго, че е тук само с една цел: да научи дали световете на кобрите са застрашени. Ако една група квазаманци се готвеше да избие друга, това не я засягаше.

Само че я засягаше.

И за първи път беше принудена да признае този факт пред себе си. Тя беше живяла с тези хора; беше живяла с тях, беше яла тяхната храна, беше приела тяхната помощ и гостоприемство… и нямаше начин просто да им обърне гръб и да си тръгне. Круин беше прав — тя не беше боец.

Което значеше, че не е кобра.

Джин гневно примигна, за да не видят сълзите й. Всъщност това нямаше значение — тя вече така беше оплескала работата, че никакъв друг провал не би имал съществено значение.

— Няма значение какво съм или не съм — озъби се тя. — Сега единственото важно нещо е дали ще ми помогнете да вляза в Мангъс, или ще трябва да се справя сама.

— Аз вече ти обещах помощта си — каза студено Круин. — С този си въпрос ти ме обиждаш.

— Е, днес, изглежда, е ден на обиди — каза уморено Джин. Преживяванията от борбата избледняваха и оставяха след себе си само умора.

— Доло говореше за работни групи, набирани в Азрас. Можете ли да помолите вашия приятел кмета да ме включи в една от тях?

Круин погледна сина си.

— Може би е възможно — каза той. — Ще ми трябва обаче една седмица да го уредя.

— Не можем да загубим толкова много време — каза Джин. — Трябва да вляза и да изляза от Мангъс през следващите шест дни.

— Защо? — намръщи се Круин.

Джин кимна към писмото на Коджа върху бюрото.

— Защото тази бележка променя всичко. Сега няма да има половин година дебат дали да изпратят тук друга група. Коджа веднага се е върнал на Авентини и щом съберат спасителен екип, ще тръгнат насам.

Круин стисна устни.

— И кога ще пристигнат?

— Не зная точно. Може би след седмица.

— След седмица? — възкликна Доло.

— Лошо — съгласи се Круин. — Но можеше да е и по-лошо. С новата доставка на метал за Мангъс оттам скоро ще поискат допълнителни работници.

— Колко скоро? — попита Джин.

— В рамките на шестдневния ти срок, предполагам — отвърна Круин. — Още следобед ще пратя съобщение до кмета Капарис и ще го попитам дали в една от групите може да бъде включен член на моето семейство.

— Моля те, попитай го дали може да включи двама души — тихо каза Доло.

Круин повдигна вежди.

— Благородно желание, синко, но необмислено. Поради каква причина… освен любопитство… трябва да ти позволя да придружиш Джасмин Моро в това пътуване?

— По причина, че тя все още познава Квазама съвсем слабо — отвърна Доло. — И по хиляди начини може да се издаде, че е чуждоземка. И което е още по-лошо, след като е вътре може да не научи или дори да не забележи нещо жизненоважно.

Круин погледна Джин.

— Имаш ли нещо против?

— Ще се справя самичка — отвърна хладно тя. — Благодаря ти за предложението, Доло, но нямам нужда от ескорт.

— Неговите аргументи не са ли валидни? — настоя Круин.

— Не непременно — призна Джин. — Но рисковете са по-големи от ползата. Тук вашето семейство е добре известно и вероятно почти толкова в Азрас. Дори и със средствата за дегизиране, с които съм снабдена, има голяма вероятност Доло да бъде познат от някого в работната група, от Радиг Нардин например. И тогава и аз ще бъда разкрита. — Тя се поколеба — не, по-добре бе да не го казва.

Круин видя колебанието й и я подкани:

— И?…

Джин стисна зъби.

— И ако възникне проблем… аз имам много по-голям шанс да се измъкна самичка, отколкото ако Доло е с мен.

В следващия момент съжали, че не си е държала устата затворена, защото Доло я изгледа сърдито и викна:

— Не се нуждая от защитата на една жена! И ще дойда с теб в Мангъс.

Със свито сърце Джин разбра, че повече няма място за спор. Логиката й беше неоспорима, но поставена срещу емоциите на засегнатото мъжко честолюбие, тя нямаше изход.

— В такъв случай — въздъхна тя, — за мен ще бъде чест да ми правиш компания и да ме защитаваш.

Едва много по-късно й дойде наум, че може би тя беше допуснала същото нерационално мислене… че може би самото забравяне на нещо толкова основно за Квазама като мъжкото самолюбие показваше, че наистина знае твърде малко за Квазама, за да се справи в Мангъс сама.

Потискаща мисъл.