Тимъти Зан
Сделка за кобри (23)

23.

— Моят син знаеше още от началото, че си различна — каза Круин Самън, втренчил немигащ поглед в Джин, докато премяташе в ръка блокче храна за критична ситуация от отворения й на масата пакет. — Виждам, че е сбъркал само в мащаба.

Джин се насили да посрещне погледа на по-възрастния Самън. Вече нямаше смисъл да продължава да се прави на покорна квазаманска жена. Единственият й шанс беше да ги убеди, че е равна на тях, човек, с когото може да се сключи сделка.

Да ги убеди да сключат такава сделка, разбира се, беше нещо съвсем различно.

— Съжалявам, но беше необходимо да ви излъжа — каза тя. — Трябва да разберете, че тогава бях безпомощна и се страхувах за живота си.

— Един демон-боец безпомощен? — изсмя се Круин. — В историята за вашите нападения на Квазама не се споменават такива случаи.

— Обясних нашата версия на всичко онова…

— Да, вашата версия — пресече я грубо Круин. — Вие чувате от тези… чувате от тези…

— Трофти — подсказа тихо Доло от мястото си зад възглавниците на баща си.

— Благодаря. Вие чувате от тези чудовища, трофтите, които ни посетиха и говореха за мир, ще подчертая аз… вие чувате от тях, че ние сме опасни, и без дори да помислите за възможността, че те може да грешат, се готвите да ни обявите война. И недей да твърдиш, че това е грешка на други… Ако моят син не е познал името ти, аз го познах.

— Името й? — намръщи се Доло.

Джин облиза устни.

— Името на моя баща е Джъстин Моро — каза спокойно тя. — Името на брат му е Джошуа.

Доло пребледня и прошепна:

— Демонът-боец и неговата сянка.

Значи историите за баща й и чичо й като призраци не бяха забравени. Тя се намръщи.

— Трябва да разберете, Круин Самън, че според нас мохите бяха заплаха не само за нашите хора, но и за вашите. Когато взехме решение, обсъждахме въпроса и за вашето благосъстояние.

— Добрината ви очевидно е останала невъзнаградена — изръмжа саркастично Круин. — Може би шахни ще оценят по достойнство вашите действия.

— Алтернативата беше обща война — тихо каза Джин. — И не се присмивайте… имаше такива, които смятаха, че това е наложително. Мнозина сред нас бяха ужасени от онова, което една планета под контрол на мохите би могла да направи, когато хората й преодолеят ограниченията на своя свят и овладеят междузвездните полети. Не пише ли в хрониките ви, че вашите хора заплашват някой ден да овладеят Космоса и да ни унищожат?

— Това ли е оправданието за вашия опустошителен изпреварващ удар? — попита Круин. — Заплаха, отправена при самоотбрана?

— Нищо не оправдавам — каза Джин. — Само се опитвам да обясня, че не сме действали, подтиквани от омраза или враждебност към вас.

— Ние може би бихме предпочели по-разгорещена реакция пред такова хладнокръвно действие — отвърна Круин. — Да изпратите хищни животни да се бият с нас вместо сами да си свършите работата…

— Но нима не разбирате? — отвърна Джин. — Това беше единственият начин да прогоним мохите от вас, без да причиняваме трайни вреди върху вашата сигурност и благосъстояние.

— Без да причинявате трайни вреди? — прекъсна я Доло. — За какво мислиш е тази допълнителна мрежа над стената?

Круин го прекъсна с махване с ръка.

— Обясни.

Джин пое дълбоко дъх.

— Достатъчно е повечето рогати леопарди да са съпроводени от мохи и техни атаки на хора ще престанат.

— Защо? — изръмжа Круин. — От добри спомени на мохите за нас?

— Не — поклати глава Джин. — Защото вие можете да убивате рогатите леопарди.

Круин се намръщи.

— Това няма смисъл. Ние не можем да избием достатъчно от тях, за да променим положението.

— Не е необходимо — каза замислен Доло. — Ако Джасмин Моро е права, за мохите ще е достатъчна самата възможност да ги избием.

Круин повдигна въпросително вежди.

— Обясни, Доло Самън.

Доло погледна Джин.

— Мохите са достатъчно интелигентни и разбират силата на нашите оръжия, прав ли съм? — Джин кимна. — В такъв случай мохите имат голям интерес стълкновенията между нас и техните рогати леопарди да са колкото се може по-малко.

— А какво ще кажеш за инцидента в гората тази сутрин? — присмя се Круин. — Леопардът е имал мохо и въпреки това те е нападнал.

Доло поклати глава.

— Мислих и върху това, татко. Той не ме нападна, докато аз не стрелях.

— Предположение — поклати глава Круин и се намръщи.

— Спомнете си историята на вашия свят — напомни му Джин. — Вашите хора си ни разказвали, че крисджо някога също били относително безопасни за квазаманските хора. Едва след като мохите започнали да ги напускат и да идват при вас, те станали така опасни.

Круин премести поглед към чуждоземните неща, подредени върху масата.

— Ти каза, че шахни са знаели за влиянието на мохите върху нас. Защо тогава са рискували своята вътрешна хармония и са очистили градовете от своите мохи?

Джин поклати глава.

— Не зная. Може би мохите са напуснали градовете по-бързо след възникването на алтернативата да тръгнат с рогатите леопарди.

— Или може би градовете са разбрали, че главният конфликт ще бъде не с техните собствени жители, а с онези от селата — промърмори Доло.

— Може би. — Круин погледна строго Джин. — Но независимо от причината или мотивацията онова, което е важно, е, че хората от Авентини са се намесили в нашето общество. И с това са ни създали трудности и са ни докарали смърт.

Джин го погледна право в очите. Не искаше да я третират като подсъдима.

— Онова, което има значение — тихо го поправи тя, — е, че вие бяхте роби. Нима предпочитате да ви бяхме оставили да сте роби, вместо свободни хора?

— Винаги е възможно действията на някого да се облекат в благородни мотиви — каза Круин и на лицето му се появи горчива усмивка. — Кажи ми, Джасмин Моро: ако вие бяхте на наше място и ние ви бяхме направили онова, което вие направихте на нас, бихте ли ни благодарили?

Джин прехапа устна. Много лесно беше да излъже… и също толкова безсмислено.

— На историческия етап, на който се намирате… не. Мога само да се надявам бъдещите поколения да разберат, че стореното от нас наистина е било необходимо да се направи. И да приемат, че мотивите ни са били благородни, дори ако не могат искрено да ни благодарят.

Круин въздъхна и се загледа в нещата на масата. Джин погледна Доло, после се обърна към прозореца. Следобедните сенки бяха започнали да се удължават. Скоро щеше да стане време за вечеря.

Идеална възможност да я дрогират или отровят, ако решат, че е прекалено опасна, за да сключат сделка с нея…

— Какво искаш от нас? — попита строго Круин и прекъсна мислите й.

Джин го погледна. Въпросът беше неизбежен и тя много беше мислила каква част от истината да им разкаже. Всеки път, когато мислеше над този проблем, стигаше до едно и също заключение: трябваше да каже истината. Независимо колко й вярваха сега — тя не се заблуждаваше, че е много — това доверие щеше напълно да се изпари, ако я хванеха в друга лъжа. А без тяхното доверие нямаше никакъв шанс да изпълни задачата си. И дори да остане жива.

— Преди всичко — каза тя — искам да ви кажа, че през последните тридесет години ние ви следим посредством шпионски спътници, които кръжат по орбита около вашия свят.

Тя се приготви да последва взрив на възмущение, но Круин само кимна.

— Това не е тайна. Всички в Квазама са ги виждали — неясни точици, движещи се по нощното небе. Говори се, че любима тема на шахни, когато се срещнат, била как можем да ги унищожим.

— Не мога да ги виня — призна Джин. — Е, във всеки случай, изглежда, някой е намерил начин.

Круин вдигна вежди.

— Интересно. И ти си дошла тук да му попречиш?

Джин поклати глава.

— Всъщност не. Нашата група дойде само да събере информация за това. Не е толкова просто, колкото изглежда: нашите спътници не са разрушени, просто временно излизат от строя… и ние не можем да разберем защо.

Тя описа колкото се може по ясно празнотите в направените от спътниците записи.

— Накрая открихме, че това става по определена схема. Повечето от тези липсващи записи са за покрития комплекс североизточно от Азрас.

— Имаш предвид Мангъс? — попита Доло.

— Така ли се нарича? — Джин се намръщи. Думата й напомняше на нещо познато… — Мангъс нечие име ли е?

Доло поклати глава.

— Това е старинен корен на думата мангуста. Не зная защо го наричат така.

Устата на Джин пресъхна. Мангуста! Животно от легендарната стара Земя… прочута с това, че убива кобри. „Е, аз мога да ви кажа — помисли си мрачно тя — защо са го нарекли така.“

— Имате ли представа какво точно правят там?

Круин я погледна сурово. Но изненадващо не попита за онова, което видя в очите й.

— Изследвания и производство на електронна апаратура — каза той. — Съвсем очевидно, ако се съди по количествата чисти метали, които купуват от нас.

— Купуваните количества изглеждат ли необикновено големи за този вид производство? — попита Джин.

— Какви количества могат да се считат за необикновено големи? — попита Круин. — Преди да направя някакво сравнение, трябва да зная обема на тяхната продукция.

— Е, какво точно произвеждат? Имате ли някакви образци тук?

Круин поклати глава.

— Техните стоки отиват главно в градовете.

„Или поне те казват така на селата“ — помисли си Джин.

— А някакъв начин да се провери какъв е действителният обем на производството им?

Круин и Доло се спогледаха.

— Може би можем да получим приблизителни цифри за Азрас — каза Круин. — За другите градове… едва ли. Може би ще помогне, ако знаем какво точно търсиш.

Джин пое дълбоко дъх.

— Групата за анализи на Авентини, изглежда, смята, че Мангъс е площадка за ракетни изпитания.

Лицето на Круин внезапно стана сурово.

— Изпитания на ракети? Какъв вид ракети?

Джин разпери ръце.

— Това е едно от нещата, които трябва да разбера. Но аз се сещам само за две приложения на ракети — като транспортни средства за космически пътувания… и като оръжия.

Един дълъг момент Круин мълчаливо я гледаше.

— И ако е първото, ще докладваш, че ние отново представляваме заплаха за вас? — каза строго той. — И демоните-бойци отново ще дойдат тук и като предупреждение ще разрушат Мангъс? Докато ако градовете само планират шантаж или открита война срещу селата, вие ще се усмихвате и ще ни оставите да се избиваме?

Джин издържа погледа му, без да мигне.

— Ако искахме да ви унищожим, можехме да го направим по сто различни начина. Това не е заплаха, това е просто реалност. Вие сте дошли от човешкия Доминион… и сигурно си спомняте за ужасните оръжия, които може да създаде един технологически развит свят.

— Така е — призна намръщено Круин. — Това е била една от причините, поради която нашите предци са го напуснали.

— Добре тогава. Ние няма да се опитаме да ви унищожим… независимо дали вярвате, или не, това е самата истина. Истина е също, че ние нямаме никакъв интерес да водим с вас ненужна война. Преди всичко ние нямаме за губене нито време, нито пари, нито животи. Ако Квазама разработва ракети за космически полети… е, ние ще трябва да приемем тази реалност. Ако обаче, това е задължително условие, можем да сме достатъчно сигурни, че цялата планета няма да са надигне масово и да ни нападне.

— Кои ще са онези глупаци на Квазама, които да предприемат подобно самоубийствено нападение? — засмя се Доло. — И кои ще са толкова глупави, за да ги последват?

Джин поклати глава.

— Не зная. Това е едно от другите неща, които трябва да открия.

— А ако Мангъс строи ракети за вътрешна междуособна война? — каза Круин. — След като вашите хора възстановят способността ни да се унищожаваме, ще ни обърнат ли гръб?

Джин стисна зъби. Отново нямаше смисъл да лъже.

— Възможно е. Аз се надявам да не стане така, но това се решава от нашите лидери. Имайте предвид обаче, че тъй като моите другари са мъртви, аз съм тази, която изпълнява задачата. Ако в моя доклад пише, че вие не представлявате заплаха за нас и че ние ще имаме по-голяма полза да установим политически и търговски отношения с вашата култура, отколкото да оставим тази култура да се самоунищожи… — Тя вдигна рамене. — Кой може да каже какво ще направят те? А с моя чичо в Директорията поне има вероятност гласът ми да бъде чут.

— Онзи, който едва не се прости с живота си на Квазама? — остро попита Круин.

Тя поклати глава.

— Не, друг мой чичо. Коруин Моро, губернаторът на Авентини.

Круин се намръщи.

— Твоето семейство има такъв статут и власт във вашия свят?

По гърба на Джин преминаха тръпки. Баща й под домашен арест; политическата власт на чичо й Коруин несигурно балансирана върху нейните рамене…

— Поне за момента — въздъхна тя. — Има сили, които се опитват да го променят.

— И решението зависи от доклада, който ти ще занесеш? — попита Круин.

— По-скоро от това как ще изпълня задачата си. — Джин поклати глава. — Но това няма значение. Аз ви казах защо съм тук и доколкото можах, отговорих на всичките ви въпроси. Трябва да зная… сега… дали ще ми позволите да изпълня задачата си.

Круин стисна устни.

— Сигурен съм, че разбираш колко опасно е за семейството ни запазването в тайна на твоята самоличност. Ако по някакъв начин те разкрият, последствията за нас ще са катастрофални. Какво ни предлагаш срещу този риск?

— Вие какво искате? — попита Джин, като се постара гласът й да прозвучи спокойно. „Постигнах го — помисли си тя, без да е достатъчно сигурна, за да го повярва. — Той всъщност ми предлага сделка.“

Само дано поискаше нещо, което тя да може да изпълни.

— Както разбираш — каза Круин, — вашият план да разцепите нашето общество на враждуващи фракции успя изключително добре. Каквото и да се окаже, че е Мангъс, вие също знаете, че съществува конфликт като цяло между градовете и селата. Освен от въпроса с мохите напрежението се подхранва и от факта, че тежката индустрия е съсредоточена в градовете, докато контролът на ресурсите е главно в ръцете на хората от селата.

Джин кимна. Ситуацията беше класическа, вероятно повтаряна стотици пъти още от първите дни на човешката история. Ех, да знаеше как старите култури на Земята са се справяли с нея!

— Надявам се, не искате да се опитам да оправя тази ситуация…

— Позволи ми да съм малко по-интелигентен — пресече я хладно Круин. — Това е наш свят… наша политика, наша култура, наш народ… и всеки съвет, който един чуждоземец като теб може да ни даде, ще бъде без полза.

Джин преглътна.

— Извинете ме. Моля, продължете.

Круин я погледна строго.

— Ние вече се подготвяме да дадем отпор на опитите ви да господствате над нас… селските лидери в тази част на Квазама периодически се събират да обсъждат положението и да съгласуват действията си. Но има някои, които разглеждат вълненията като благоприятна възможност за заграбване на власт… а ако в близко бъдеще има вълнения, аз искам семейство Самън да ги посрещне без такава опасност зад гърба си.

Джин се намръщи.

— Вълненията като тези, създавани от семейство Ийтра отвъд Вътрешния зелен пояс?

— Виждам, че Доло ти е разказал за тях — изръмжа Круин. — Тогава значи разбираш, че ние трябва да се справим с тяхната фикс-идея да ни съсипят. Моментът сега изглежда подходящ.

— Да не искате да убия един-двама от тях? — тихо попита Джин. — Защото трябва направо да ви кажа, че не мога да го направя.

— Ти си боец, нали? — намеси се Доло.

— Убиването във война е съвсем различно — възрази тя.

— Не те моля да убиеш никого — поклати глава Круин. — Моля те просто да намериш начин да намалиш влиянието на Ийтра в това село. Това е сделката, която ти предлагам, Джасмин Моро: унищожаване на властта на Ийтра срещу убежище в нашето семейство.

Джин облиза устни. Трябваше да е възможно, разбира се, макар че в момента тя нямаше ни най-малка представа как ще успее да изпълни такава трудна задача. „Но какво ще стане тогава? — зачуди се тя. — Какво означава в тази култура загубата на такъв вид власт?… Загуба на домове може би, дори изгонване на семейството от селото? Може би това до води до смърт на цялото семейство или самоубийство, или убийство?“

Моралните последствия бяха достатъчно лоши… но възможните политически последствия бяха още по-лоши. Това щеше да е явен прецедент за намеса на един свят на кобра във вътрешните работи на Квазама с всички последици в перспектива за двете страни. Директорията може би щеше да приветства идеята за полезно сътрудничество с квазаманците, но от квазаманска страна поведението на Круин в сделката намирисваше на предателство. Можеше ли тя да си позволи да се замеси в такова нещо?

А имаше ли избор?

— Аз правя контрапредложение — каза най-после тя. — Няма директно да унищожа властта на семейство Ийтра, но ще повиша вашия престиж и репутация и те няма да посмеят да ви се противопоставят.

Круин я гледаше, преценяваше я.

— И как смяташ да го направиш? — попита той.

— Не зная — призна Джин. — Но ще намеря начин.

Цяла минута в стаята беше тихо. После Круин пое дълбоко дъх и кимна.

— Сделката е сключена. Ти, Джасмин Моро, си под закрилата на моето семейство. Нашият дом е и твой дом; ние ще те защитаваме с цената на живота си.

Джин преглътна.

— Благодаря, Круин Самън. Няма да предам вашето гостоприемство нито ще наруша нашата сделка.

Круин кимна и стана. Доло го последва.

— Утре представители от Мангъс пристигат в Милика да получат доставка от нашите метали. Можеш да започнеш разузнаването си.

— И ще го направя — отвърна Джин.

— А сега… — Круин се наведе над бюрото си и натисна един звънец — е време за вечеря. Хайде да отидем при другите.

Джин запази маската на спокойствие. Дрога или отрова в храната…

— Да — каза тя. — Да отидем.