Тимъти Зан
Сделка за кобри (24)

24.

Настойчиво бръмчене на телефона до леглото разбуди Коруин. „Сигурно пак някаква неприятност — беше първата му мисъл, след като с усилие фокусира поглед върху часовника. Все пак не беше посред нощ — беше само малко след шест, почти време за ставане. — Може би е Тена с промяна на някоя ранна среща или нещо от този род“ — реши той и вдигна слушалката.

— Ало?

Но лицето, което се появи на екрана на видеотелефона, не беше на Тена. Беше на генерал-губернатора Чандлър. Толкова мрачно не го бе виждал досега.

— Най-добре веднага отивай на космодрума — каза той без никакви предисловия. — „Южен кръст“ пристига след петнадесет минути и ти сигурно ще искаш да научиш онова, което имат да ни съобщят.

— „Южен кръст“? — намръщи се Коруин и в стомаха му започна да се събира буца. — Какво се е объркало?

— Всичко — изръмжа Чандлър. — Тръгвай.

Коруин скръцна със зъби.

— Да, сър.

Екранът на видеотелефона изгасна.

— По дяволите! — промърмори Коруин, стана и започна да се облича. Имаше само една възможна причина за преждевременното завръщане на „Южен кръст“ — квазаманската акция е претърпяла неуспех.

Какво бе станало? Катастрофа? Бедствено положение, изискващо бързи действия… а дългогодишният опит показваше, че комитетите и комисиите не са от най-бързите.

„Повечето работи са свършени — спомни си Коруин старата поговорка — от комитети от по един човек.“

Той стисна зъби, вдигна телефона и набра един номер.

 

 

След двадесет минути Коруин пристигна на космодрума и видя, че Чандлър е ангажирал една от конферентните зали. Двама други членове на Директорията — Телек и Прийсли — бяха пристигнали преди него… и един поглед към лицата им му показа, че положението е по-лошо, отколкото бе предполагал.

Беше прав.

Докладът на капитан Коджа беше кратък отчасти защото нямаше много за казване, отчасти защото увеличената телефотоснимка на дисплея на стената зад него разказваше всичко.

— Решихме да не чакаме да видим дали кобрата е намерила капсулата за оцеляване — заключи капитанът, — защото допуснахме, че ще можем да помогнем повече като се върнем и лично докладваме за положението. — Той погледна Чандлър. — Това всъщност е всичко, което имам да съобщя, сър. Имате ли някакви въпроси?

Чандлър попита нещо и той му отговори, но Коруин не чу нищо от отговора. Между него и залата сякаш беше паднала ужасна мъгла. Между него и останалата част от Вселената. Пред очите му, пред компютърната увеличена снимка на гибелта на совалката като призрак се въртеше последният образ на Джин, застанала на входа на „Южен кръст“ — и как му маха… „Аз я изпратих там. — Тази мисъл се въртеше в ума му като хладен ураган. — Аз ги притиснах да я приемат за кобра. И след това я изпратих на Квазама… и всичко това само за да попреча на политическите си врагове…“

В името на политиката.

Някой го питаше нещо. Той се обърна към гласа. Чандлър го гледаше.

— Да?

— Попитах дали имаш някакви коментари или предложения — повтори равнодушно генерал-губернаторът.

За момент Коруин се втренчи в него. Чандлър отвърна на погледа му спокойно, без да мига. Държавнически поглед, какъвто Коруин беше виждал толкова често в него… и винаги бе мразил. С този поглед Чандлър искаше да покаже, че стои над политиката или отхвърля цялата отговорност за нещо, в което е участвал. „Значи така ще е и сега — помисли си Коруин. — Няма да приеме по-голяма отговорност, отколкото е абсолютно задължен. Е, сега ще разберем.“

Но преди това трябваше да зададе един въпрос. Той погледна Коджа, облиза устни и попита:

— Капитане, има ли… Има ли някакви сведения… коя от кобрите може да е оцеляла?

— Съжалявам, губернаторе, но няма — отвърна Коджа съчувстващо. — Сто пъти прегледахме данните. Няма начин да се установи.

Коруин кимна. Чувстваше как другите го гледат.

— И все пак може би Джин е останала жива, нали?

Коджа вдигна рамене.

— Може да е тя, да. Може да са всички кобри, доколкото можем да кажем.

„Без напразни надежди“ — предупреди се Коруин. Но напомнянето не беше сериозно и той го знаеше. Без надеждата умът му можеше да се обърне навътре, далеч от вълната на вина, застрашаваща да го залее. Но с надеждата… същата вълна може да бъде обърната навън. Обърната навън да търси отмъщение за случилото се с племенницата му. Жива или мъртва, той й дължеше това.

— За момента — каза той и погледна Чандлър — можем да прескочим взаимните обвинения защо „Южен кръст“ не е носил никаква техника за такова бедствие. Сега наш първи приоритет е да съберем спасителен екип и колкото се може по-бързо да го изпратим на Квазама. Какво сте предприели в тази насока?

— Вече говорих с координатора Монг Ка — каза Чандлър. — Директорите на Академията ще ни изготвят списък.

— Който що бъде готов кога? — попита Коруин.

Прийсли се размърда на стола си и попита:

— Искаш да го имаш бързо или искаш да бъде добър?

— Искаме го и бързо, и добър — отговори Телек преди Коруин да успее да отвори уста.

— Вижте, губернаторе… — започна Прийсли.

— Мистър Чандлър — прекъсна го Телек, — предполагам, че съм включена в този военен съвет заради моя непосредствен опит в отношенията с квазаманците. Тогава любезно ви моля да обърнете внимание на този ми опит, когато ви казвам, че Моро е прав. Ако искате вашата кобра да се върне жива, трябва да държим сметка буквално за минутите. Квазаманците са и бързи, и умни и след като направят своя ход, не оставят големи възможности за маневриране.

— Разбирам — каза Чандлър, видимо наложил си да бъде търпелив. — Но както посочва губернатор Прийсли, за да се свърши добре задачата, се изисква известно време.

— Това зависи колко далеч в сложните бюрократични канали настоявате да тласнем целия процес — каза Коруин.

— Каналите съществуват с определена цел — озъби се Прийсли. — Академията има компютри и списъци, които трябва да прегледаме, за да намерим най-добрите за тази задача хора. Освен ако не предпочиташ сам да събереш някаква паплач от кобри.

— Няма да се наложи да го правя — отвърна спокойно Коруин. — Вече е направено.

Всички обърнаха очи към него.

— Какво означава това? — попита предпазливо Чандлър.

— Това означава, че преди да напусна дома си извиках Джъстин и му казах, че нещо се е объркало.

— Какво си направил? — изръмжа Прийсли. — Моро…

— Млъкни! — сряза го Чандлър. — И?…

— И му казах да организира спасителен екип — отвърна спокойно Коруин. — За около час трябва да подготви списък.

В стаята настъпи продължителна, напрегната тишина.

— Много си превишил правата си — каза най-после Чандлър. — За това мога да те сваля от поста.

— Известно ми е — кимна Коруин. — Има и още нещо: Джъстин ще ръководи екипа.

— Джъстин Моро е под домашен арест — напомни Прийсли. — Позволявам си да ти припомня, в случай че си го забравил, че той е обвинен в нападение над невъоръжен човек.

— В такъв случай това обвинение трябва веднага да се снеме.

— Как не! — озъби се Прийсли. — Да не би да очакваш, че ще променим мнението си?

— Джъстин е бил на Квазама — отвърна Коруин и погледна Чандлър. — Той е видял Квазама отблизо и в бойна, и в мирна обстановка. Няма друг в световете на кобрите с такъв опит.

— Има четиридесет и осем кобри, които са участвали във втората акция на Квазама — каза Чандлър. Лицето му беше непроницаема маска, но зад нея Коруин почувства гняв… и може би нарастващо примирение. — Някой от тях може да ръководи акцията.

— Само че никой от тях няма опита на Джъстин в отношенията с квазаманското общество — изтъкна Телек и поклати глава. — Коруин е прав, мистър Чандлър. Най-добрият избор за ръководител на групата може да бъде само някой от нашата първа шпионска акция. И има само една друга достатъчно млада личност, която може да бъде обсъждана.

— Добре, тогава да вземем него — съгласи се Прийсли.

Телек го изгледа ледено.

— Веднага щом кажеш. Става дума за Джошуа Моро.

Отново настъпи тишина.

— Не трябва да те пусна да се измъкнеш без наказание за това, което си направил — каза много тихо Чандлър на Коруин. — Мога да пренебрегна неправомерните препоръки на брат ти и вместо тях да приема тези на директорите на Академията. И мистър Прийсли е прав — можем да изберем друг за ръководител на мисията.

— И тогава ще можете да чуете какво ще кажат хората на Авентини — също толкова тихо му отвърна Коруин, — когато научат, че техните лидери са си губили времето да се карат за такива дреболии. И след това избират не най-добрия.

— Това е шантаж! — озъби се Прийсли.

Коруин го погледна право в очите и каза:

— Това е политика. — После се изправи и се обърна към Чандлър. — Ако сме свършили, сър, аз отивам в кабинета си… Джъстин ще ми се обади, когато е готов. Сигурен съм, че той ще иска лично да организира екипа, когато членовете му пристигнат в Капитолия. Да смятам ли, че до обяд ще подпишете заповедта за неговото освобождаване?

Чандлър скръцна със зъби.

— Може да се уреди. Предполагам, че искаш пълно оправдаване.

— Пълно оправдаване или официално оттегляне на обвиненията. Каквото решите, че по-добре ще свърши работа.

Той тръгна към вратата, но Чандлър го спря.

— Ти разбираш, естествено — каза строго генерал-губернаторът, — че оттук нататък поемаш цялата отговорност за спасителната акция. Ако тя се провали… по някаква причина… вината за неуспеха ще понесеш лично ти.

— Разбирам — отвърна през стиснати зъби Коруин. — Разбирам също, че ако акцията успее, мистър Прийсли и неговите приятели ще направят всичко възможно да получа колкото се може по-малко доверие.

— Ти разбираш много добре политиката — промърмори Телек. — Почти те съжалявам.

Коруин я погледна.

— За нещастие разбирам и от семейна лоялност. И зная кое от двете е по-важно.

И кимна на Чандлър и излезе.

 

 

Коруин много пъти беше виждал организационните умения на Джъстин, но въпреки това се изненада от бързината, с която брат му събра спасителния екип в Капитолия. До осем вечерта, само петнадесет часа след като „Южен кръст“ беше влязъл в авентинската система, „Капка роса“ беше натоварен и готов да отлети.

— Сигурен ли си, че си взел всичко необходимо? — попита Коруин. Двамата с Джъстин стояха до „Капка роса“ и наблюдаваха как последният багаж изчезва в товарния люк.

— Ще проверим на място — отвърна Джъстин с ледено спокойствие.

Коруин го погледна. За човек, който току-що бе изгубил дъщеря — мъртва или пленена, — Джъстин беше прекалено спокоен и това много изнервяше Коруин. Каквото и да чувстваше брат му, не беше здравословно да го държи в себе си. По някакъв начин трябваше да излее мъката си… а ако Джъстин пестеше гнева си, за да го излее върху Квазама, това наистина щеше да е кърваво отмъщение.

— Искаш да кажеш нещо ли? — попита Джъстин, без да откъсва очи от товарния люк.

Просто се чудя за твоите хора — импровизира Коруин. — Прекалено бързо ги подбра… сигурен ли си, че си събрал най-добрите?

— Ти видя биографиите им — отговори Джъстин. — Четирима ветерани от последната квазаманска акция, осем млади, но опитни кобри с впечатляващи успехи в лова на рогати леопарди.

— Но без никаква военна подготовка — посочи Коруин.

— За това имаме цели шест дни.

— Да, но…

— Още не съм ти благодарил, задето накара Чандлър да снеме от мен онези измислени обвинения — прекъсна го Джъстин.

— Няма проблем — вдигна рамене Коруин. — Всъщност те просто нямаха избор.

— Оценявам и постъпката ти да си туриш главата в торбата заради мен. Ако трябваше да седя и да чакам две седмици… щеше да ми е доста трудно. По този начин поне ще правя нещо.

— Да, но… Виж, ако Джин е… ако не е успяла, искам да кажа… отмъщението няма да помогне.

— Зависи какво й се е случило, нали? Ако е загинала при катастрофата… е, за това ще държа отчасти отговорни трофтите. Те твърдяха, че тяхната совалка е невидима за квазаманските детектори. Но ако е пленена… — Лицето му стана сурово. — Даването на един урок на квазаманците няма да я върне, не. Но може да предотврати смъртта на нечие друго дете от техни ръце.

— Не забравяй, че имаш още две дъщери — тихо му напомни Коруин. — Погрижи се да се върнеш.

Джъстин тържествено кимна и се подсмихна.

— Не се безпокой, Коруин. Квазаманците дори няма да разберат какво ги е ударило. — Товарният люк на „Капка роса“ се затвори с приглушен звук. — Е, това е… време е за тръгване. Ти дръж фронта тук.

Джъстин прегърна Коруин набързо, почти хладно и миг по-късно се качи по рампата към главния люк на „Капка роса.“

„Те дори няма да разберат какво ги е ударило“ — мина като ехо през ума на Коруин… Той потрепери от лъжата на тези думи. Джъстин щеше да се постарае квазаманците да разберат какво ги е ударило. Какво и защо ги е ударило.

Дали не беше изпратил брат си да умре на Квазама? Както беше направил с племенницата си.