Агата Кристи
Среща със смъртта (30)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

— Хайде, остава ни още малко! — каза Еркюл Поаро. — Д-р Жерар призова на помощ психологията. И така, нека сега разгледаме психологическата страна на случая. Представихме фактите, установихме хронологическата последователност на събитията, чухме показанията. Остава психологията. И най-важните психологически данни засягат покойната — именно психологията на самата мисис Бойнтън е най-важното нещо в този случай.

Нека от моя списък на установени факти разгледаме точки три и четири. „Мисис Бойнтън определено изпитвала удоволствие, като не позволявала близките й да се радват на компанията на други хора. През въпросния следобед мисис Бойнтън поощрила близките си да се отдалечат и да я оставят сама.“

Тези два факта, те решително си противоречат! Защо именно този следобед мисис Бойнтън внезапно преобърнала на сто и осемдесет градуса обичайната си линия на поведение? Дали защото сърцето й ненадейно се е стоплило — зародило се е доброжелателство? От всичко, което чух, това ми се струва абсолютно невероятно! И все пак, трябва да е съществувала причина. Каква е била тя?

Нека разгледаме по-отблизо характера на мисис Бойнтън. Много различни неща се казаха за нея. Била стар тиранин, психически садист, въплъщение на злото, и накрая луда. Кое от тези мнения е правилното?

Самият аз смятам, че най-много се е доближила до истината Сара Кинг, когато в Ерусалим в изблик на вдъхновение видяла старата дама като извънредно трогателна. Но не само трогателна, а и безплодна!

Нека се опитаме да се въплътим в психическото състояние на мисис Бойнтън. Едно създание, родено с безгранично честолюбие, с жажда да властва и да налага върху околните своята личност. Тя нито е рафинирала тази прекомерна жажда за власт, нито се е стремяла да я овладее — не, дами и господа — тя я подхранвала! Но накрая — слушайте добре — накрая какво е произлязло от всичко това? Тя не е станала всемогъща! Не е предизвиквала страх и омраза в голям мащаб! Била е дребен тиранин в едно изолирано семейство! И според думите на д-р Жерар, както при всяка друга възрастна дама нейното хоби й омръзнало, тя поискала да разшири дейността си и да се позабавлява, като рискува властта си! Но това поставило въпроса в съвсем различна светлина! Излизайки в чужбина, старата за пръв път осъзнала своята безкрайна незначителност!

А сега направо минаваме на точка номер десет — думите, казани в Ерусалим на Сара Кинг. Виждате ли, Сара Кинг е напипала истината. Тя изцяло и безкомпромисно разкрила колко жалко и безплодно е съществуванието на мисис Бойнтън! А сега всички вие слушайте много внимателно точно какви са били думите и към мис Кинг. Мис Кинг каза, че мисис Бойнтън говорела „толкова неприязнено, без дори и да ме погледне“.

А ето действителните й думи: „Аз никога нищо не забравям — нито едно действие, нито едно лице, нито едно име.“

Тези думи направили голямо впечатление на мис Кинг. Тяхната изключителна напрегнатост и силният, дрезгав глас, с който били произнесени! Толкова странни й се сторили те, че според мен тя изобщо не успяла да осъзнае извънредно голямото им значение!

Разбира ли някой от вас това значение? — той изчака една минута. — Изглежда, че не… Но, приятели мои, нима ви се изплъзва фактът, че тези думи изобщо не са логичен отговор на това, което току-що е казала мис Кинг? „Аз никога нищо не забравям — нито едно действие, нито едно лице, нито едно име.“ Това е безсмислено! Ако тя беше казала „Никога не забравям нахалството“ или нещо от този род, но не, тя казала лице…

А! — извика Поаро, като пляскаше с ръце. — Но то се набива в очите! Тези думи, привидно казани на мис Кинг, изобщо не са били предназначени за нея! Те били отправени към някой друг, който е стоял зад мис Кинг.

Той направи пауза, като наблюдаваше израженията им.

— Да, набива се в очите! Казвам ви, в живота на мисис Бойнтън това е бил един психологически момент! Тя била разобличена пред самата нея от една интелигентна млада жена! Изпълнена с ярост и завладяна от смут, в този момент тя разпознала някого — едно лице от миналото — една жертва, която й падала право в ръцете!

Значи, връщаме се на външния човек! Сега вече става ясен смисълът на ненадейната приветливост на мисис Бойнтън през следобеда на нейната смърт. Тя е искала да се отърве от семейството си, защото — използвам един груб израз — е хвърлила въдицата на друга риба! Искала теренът да остане чист за разговор с нова жертва.

А сега, нека от тази гледна точка се върнем на събитията през въпросния следобед! Семейство Бойнтън заминават на разходка. Мисис Бойнтън седи пред пещерата си. Да разгледаме много внимателно показанията на лейди Уестхолм и мис Пиърс. Мис Пиърс е ненадеждна свидетелка, тя е ненабюдателна и много податлива на внушения. От друга страна, лейди Уестхолм е абсолютно точна във фактите, които съобщава и наблюдателна до най-малките подробности. Показанията на двете дами се покриват по отношение на един факт! Някакъв арабин от прислугата се приближава до мисис Бойнтън, по някакъв начин я разгневява и забързано се оттегля. Лейди Уестхолм определено заяви, че прислужникът най-напред влязъл в шатрата, заемана от Джиневра Бойнтън, но сигурно си спомняте, че шатрата на д-р Жерар е била непосредствено до тази на Джиневра. Възможно е арабинът да е влязъл в шатрата на д-р Жерар…

Полковник Карбъри се обади:

— Да не искате да кажете, че някой от моите бедуини е убил една старица, като я инжектирал? Невероятно!

— Почакайте, полковник Карбъри, още не съм свършил. Нека приемем, че арабинът може да е излязъл не от шатрата на Джиневра Бойнтън, а от тази на д-р Жерар. Какво следва? И двете дами твърдят, че не са могли да видят достатъчно ясно лицето му, за да го индентифицират и че не са чули какво е казал. Това е разбираемо. Разстоянието между голямата шатра и терасата е било около двеста ярда. Лейди Уестхолм във всяко друго отношение даде ясно описание на човека, като подробно обрисува дрипавите му панталони и небрежно навитите му кожени гетри.

Поаро се наведе напред.

— И това, приятели мои, наистина беше много странно. Защото, ако тя не е могла да види лицето му или да чуе думите му, не е можела да забележи и състоянието на панталоните и гетрите му. Не от двеста ярда!

Това беше грешка, разбирате ли! Тя ми подсказа една любопитна идея. Защо толкова да набляга на дрипавите панталони и небрежно навитите гетри? Дали защото панталоните не са били окъсани, а гетрите не са съществували? И лейди Уестхолм, и мис Пиърс видели човека — но от местата си те не са можели да се виждат една друга. За това говори фактът, че лейди Уестхолм отишла да види дали мис Пиърс е будна и я намерила да седи пред входа на шатрата си.

— Боже мой — произнесе полковник Карбъри и внезапно се изправи на стола си. — Да не искате да кажете…?

— Искам да кажа, че след като проверили точно какво прави мис Пиърс (единствената свидетелка, която имало вероятност да не спи), лейди Уестхолм се върнала в своята шатра, обула си панталоните за езда и ботуши и облякла сивокафяв жакет, от карираната си кърпа и гранче прежда си направила арабско покривало За глава и така облечена смело се качила в шатрата на д-р Жерар, разгледала чантичката му, избрала подходящо лекарство, взела спринцовката, напълнила я и решително се отправила към жертвата си.

Мисис Бойнтън по всяка вероятност е дремела. Лейди Уестхолм действала бързо. Тя я хванала за ръката и инжектирала течността. Мисис Бойнтън едва чуто извикала, помъчила се да се изправи, после се отпуснала на стола. „Арабинът“ бързо се отдалечил, демонстрирайки всички признаци на засрамен и сконфузен. Мисис Бойнтън размахала бастуна си, помъчила се да стане, а след това паднала обратно на стола.

След пет минути лейди Уестхолм отново отива при мис Пиърс и коментира сцената, която току-що била наблюдавала, като втълпила на другата собствената си версия. После двете тръгват на разходка, спират за малко под терасата и лейди Уестхолм извиква нещо към старата дама. Не получава отговор. Мисис Бойнтън е мъртва, но лейди Уестхолм отбелязва пред мис Пиърс: „Колко грубо от нейна страна само да ни изсумти така!“ Мис Пиърс възприема това внушение, често е чувала как мисис Бойнтън реагира на някоя забележка с изсумтяване и в случай на нужда тя съвсем искрено ще се закълне, че наистина го е чула. Лейди Уестхолм достатъчно често е заседавала в различни комисии с жени от типа на мис Пиърс, за да знае до каква степен могат да им повлияят нейната известност и властен характер. Единствената точка, в която се объркал планът й, е била връщането на спринцовката. Толкова бързото прибиране в лагера на д-р Жерар смутило проектите й. Тя се надявала, че той може да не е забелязъл отсъствието на спринцовката или да си е помислил, че не е догледал и я върнала на мястото й през нощта.

Той спря.

Сара запита:

— Но защо? Защо лейди Уестхолм ще иска да убие старата мисис Бойнтън?

— Вие нали ми казахте, че в Ерусалим, когато сте заговорили мисис Бойнтън, лейди Уестхолм е била съвсем близо до вас? Именно към нея са били отправени думите на мисис Бойнтън: „Аз никога нищо не забравям — нито едно действие, нито едно лице, нито едно име.“ Съпоставете това с факта, че мисис Бойнтън е била надзирателка в затвор и ще можете да добиете много ясна представа за истината. Лорд Уестхолм се запознал със своята съпруга на връщане от Америка. Преди женитбата си лейди Уестхолм е излежавала присъда за криминално престъпление.

Разбирате ли ужасната дилема, пред която се намирала? Нейната кариера, амбиции, положение в обществото — всичко е поставено на карта! За какво престъпление е излежавала присъда ние още не знаем (макар че скоро ще научим), но то трябва да е било такова, което, ако се направи обществено достояние, окончателно ще унищожи нейната политическа кариера. И не забравяйте, мисис Бойнтън не е била обикновена шантажистка. Не са й били нужни пари. Необходимо й било удоволствието да потормози жертвата си, а след това е наслада да разкрие истината по най-ефектен начин! Не, докато мисис Бойнтън съществувала, лейди Уестхолм била в опасност. Тя се подчинила на указанията на мисис Бойнтън да се срещне с нея в Петра (през цялото време мислех колко странно е за една жена с такова съзнание за собствената си важност като лейди Уестхолм да предпочете да пътува като обикновена туристка), но в ума си тя несъмнено е прехвърляла различни начини и средства за убийство. Съзряла шанса си и безстрашно се възползвала от него. Само два пропуска направи. Единият беше, че каза прекалено много — описанието на скъсаните панталони, което най-напред привлече вниманието ми към нея, а другият, когато сгрешила шатрата на д-р Жерар и най-напред надникнала в тази, където дремела Джиневра. Оттам и разказът на момичето — полувъображаем, полуистински — за преоблечения шейх. Подчинявайки се на инстинкта си да изопачава и драматизира истината, тя го обърна наопаки, но за мен това указание беше достатъчно знаменателно. Той направи пауза.

— Скоро ще знаем всичко. Днес, без лейди Уестхолм да разбере, взех отпечатъци от пръстите й. Ако се изпратят в затвора, където някога е била надзирателка мисис Бойнтън, там ще ги сравнят с картотеката и скоро ще разберем истината.

Той спря.

В моментната тишина се чу рязък звук.

— Какво е това? — попита д-р Жерар.

— Заприлича ми на изстрел — каза полковник Карбъри и бързо скочи на крака. — В съседната стая. Между другото, на кого е тази стая?

Поаро промълви:

— Имам една малка идея — стаята е на лейди Уестхолм…