Петър Добрев
Сага за древните българи (7) (Прародина и странствания)

Глава VI
Тайните на най-старите български вождове и царе

Дългият исторически път, изминат от българите, е осеян с твърде много интересни следи. Но от всички тях най-удивителни са несъмнено следите, оставени от първите български вождове и царе — хората, с които започва началото на българския род. В историята са оцелели няколко имена на ранни български вождове и царе — ЗИЕЗИ /споменат в Хронографа от 354 г./, ВУНД или ВАНАНД /вожд на българите, преселени в Армения преди III в./, вождът ЕРАН /споменат от Егише през 439 г./, предводителите БУЗАН и МУНДО /около 505 г./, кутригурските и утигурски вождове Синион, Хиниалон, Сандилх и Заберган /около 550 г./, вождовете на италианските българи Алциок /632 г./, Алцек /след 668 г./, Одолган и др.

Запазени са, макар и без точна датировка, и имената на трима български царе, живели някога в най-старата българска земя край Имеон — Кардама, Ила и Саса-Бинду. А също и имената на основателите и най-старите владетели на първата българска държава в Европа — Авитохол, Ирник, Гостун, Курт /Кубрат/ и Исперих /Аспарух/.

Една обща и постоянно повтаряща се особеност на посочените ранни български имена е, че те се срещат изключително сред иранските народи и особено в района на Памир и Хиндукуш. Сред тамошните източноирански народи и в Персия се откриват следните имена: Зизаис /срв. бълг. Зиези/, Вананд /бактр. Победоносен/, Ейрник, Бузан /с вариации Май-Бузан и Митра-Бузан/, Хин и Хинду /срв. бълг. Хиниалон/, Забер и Забердаст /срв. Заберган/, Кардам, Гостам, а също две близки вариации на имената на Кубрат /Курт/ и Аспарух /респ. Гурд и Гобрай и Аспар и Испер/. Характерно е също, че повечето от споменатите имена имат своята дълга история на иранска почва. Така например имената Вананд и Кардам се срещат в Бактрия още през I–II век. Името Бузан е познато дори от времето на Александър Македонски /IV в. пр.Хр./, когато срещу него е воювал пълководецът Митра-Бузан. А имената Гурд и Гобрай и Аспар /респ. Испер/ са познати още от асировавилонската епоха т.е. от V–VI в. пр.Хр.

Всеки, който се запознае с добре известния на световната наука речник на древните ирански имена, съставен от Ф. ЮСТИ (1895 г.), ще открие без затруднение близки подобия на почти всички ранни български имена. При това твърде често на иранска почва се откриват всички разнообразни варианти, под които е известно дадено древнобългарско име в историческите летописи — например трите варианта на името на Аспарух — Исперих, Аспарух и Еспор, двата варианта на името на Кубрат — Курт и Кубрат, трите варианта, под които се среща името на ранния български княз Вананд — Венд, Вунд и Вананд и т.н.

Тези особености показват, че по своя произход древните българи са били доста тясно свързани с иранския кръг народи и по-специално с източноиранските народи, обитавали някога подножията на планината Имеон, където единствено се появяват в ранната история имена като Вананд и Кардам.

Заслужава внимание и още нещо. Преди да се появят сред българите, имена като Кубрат, Аспарух и др. се срещат най-вече сред старите ирански и индоирански народи, при това най-често като имена на велможи и дори царе. Сред древните перси този тип имена се явява най-вече сред хората от висшето съсловие. А сред един малък източноирански народ, известен с името дейлемци, при царете се срещат следните имена — Аспар, Кубра — баща на Аспар, Забер /срв. бълг. Заберган/, Виндад /срв. бълг. Венд/ и др.

Налице е твърде тясна връзка между имената на ранните български аристократи и старите ирански и индоирански аристократи — толкова тясна, че почти всяко ранно българско име повтаря името на някой древен цар или царедворец от иранския кръг.

Досега тази особеност не е забелязана, затова ще се спрем специално на нея. Името Аспарух има като свои подобия следните ранни индоирански имена: аланския княз Аспар, живял през шести век, дейлемските князе с име Аспар, сарматския княз Аспург, мидийския княз Гаспар, персийския велможа Испер и др. Имената на Аспаруховите братя — Бат-Баян, Котраг — повтарят тези на персийския велможа Батай и скитския цар Котракс. Името на прочутия български владетел Крум има като далечен предшественик източноиранското име Грум-бат, което през четвърти век е носил царят на хионитите. Името на Крумовия син Омуртаг напомня името на сарматския княз Амердаг, името на Кардам напомня за древния господар на Балх — Кардама, името Зиези напомня това на сарматския княз ЗИЗАИС, живял през трети век, а името Вананд се явява едновременно в две древни ирански държави — Кушанската империя, където любимият епитет на царете е ВАНАНДО /победоносен/ и Партянското царство, където същият епитет се явява под формата ВОНОН и са известни двама ранни царе, наричани ВОНОН /по гръцки Вононес/.

Ако прибавим и имената на владетелите Бузан, Ирник, Гостун, Севар, Винех, Сабин, Расате и велможите Мостич, Не-гун /Негавон/ Сондоке, Мармаис, Корсис, Есхач, Докс, Дръстър, Кракра, Ивац, които всички имат аналогии сред дворцовите среди на народите от иранския кръг, откроява се една твърде силно изразена връзка между българските аристократични имена и аристократичните имена на иранските народи.

Сходството на най-старите български имена с древни ирански и индоирански образци, при това най-вече от аристократичен произход, е едно нагледно доказателство, че българите са възникнали като народ в непосредствена близост до древните перси, партяни и бактрийци и са били тясно свързани с този кръг от източни народи в течение на твърде дълъг период от време.

Съвършено очевидно е, че за да имат българите толкова много стари персийски имена в езика си и за да се наричат българските канове и велможи с имена на стари персийски аристократи, причината е, че най-старата българска държава се е намирала в непосредствена близост до Древна Персия. А следователно летописците, които са посочили, че българите в стари времена са живели при планината Имеон /днешният Памир и Хинду-куш/, са съобщили една неоспорима историческа истина.

Някои от старите индоирански имена, характерни за българите в една ранна епоха са проникнали и в кавказките земи. За това говорят редица факти, които частично бяха вече разгледани по-горе. Двама от древните иберийски царе, царували в I в., са се наричали Аспарук и Кардцам или Картам. А и до днес старинните имена — Зиези, Дуло, Аспарух, Кубрат, Гостун, Телец, Кормисош, Кардам, Крум, Омуртаг, Борис — се срещат в различни варианти сред кавказките народи, а някои от тях се явяват дори и в две и повече разновидности — например Кардан и Карда-кан; Аспар, Аспарук и Аспироз; Зезе, Зизико, Зиз-кан и Зезерих; Гостан, Густа и Гошт-хан; Тохту и Текту-бан; Крум, Крумук и Крунцо /Крумчо/; Телу, Телем-кани и Тили-камкана /т.е. Тили-кавкан/; Дула, Дули и Дулат; Кубра, Купра и Кубрат и др.

Повечето от тези имена обаче, макар и да са проникнали в Кавказ, са от древен източен произход и имат близки подобия в древните индоирански езици. А това показва още веднъж, че българската следа в света започва не от Кавказ, а далеч на Изток — в земите, населени с древните индоирански народи и племена.