Петър Добрев
Сага за древните българи (19) (Прародина и странствания)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
nqgolova (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателство „Кама“, 2005

История

  1. — Добавяне

4.3. Как е възникнал сегашният български народ

Когато българите на Аспарух дошли на Балканския полуостров, те заварили в Дунавската равнина свои стари сънародници, заселени още през VI и VII век, а заедно с тях и седем славянски племена, които преди това служели като византийски федерати. Тези племена имали свои закони, различни от българските, но когато Аспарух създал своята държава, българите повсеместно въвели своя строг закон на честта, който станал общ и за българите, и за славяните. Навсякъде, където в балканските земи обитавали двата народа — българи и славяни, животът вървял по строгия български ред и понеже той позволявал на всеки, без разлика дали е българин и славянин, да се издига чрез своята доблест и труд, славяните го приели като свой и обединени от общия ред твърде скоро двата народа — българи и славяни — започнали да наричат себе си с едно и също име — българи.

От тези два някогашни народа, които заживели по един начин и с един закон, е възникнал днешният български народ. И това личи най-добре от нашия сегашен език. Когато два народа се обединят един с друг и създадат общ език, обикновено става така, че за всяко нещо в техния език се появяват по две и повече различни думи. Точно така е и в съвременния български език — в него за всяко по-важно понятие има и до днес по две различни думи — древнобългарска и славянска.

Всички славяни казват на красотата красота, но ние, българите, имаме и думата хубост, която не е славянска, а е донесена от най-старата земя Балхара при планината Имеон. Всички славяни казват на любовта любов, но ние имаме и думата обич, която също е донесена от древната българска земя.

А най-важните думи, които имаме — като майка, баща, чичо, леля, кака, бате, момче, момиче, момък, мома — идват всички от стария български език. Славяните нямат точно такива думи, но в най-старата българска земя при планината Имеон те се срещат и до днес, защото те не са славянски, а стари български думи.

Много са старите български думи в нашия език, но за да разберем кои са точно те, трябва да отидем в далечната българска прародина — легендарната Балхара. Там хората и до днес казват на къщата — къшт и къжда, а на кучето — кучи и дори цветята пред техните къщи се наричат КОКА и КОКИЧА, защото на техния език кока значи цвете, а кокиче — малко цветенце.

Древните българи са донесли в нашия език множество красиви думи, които лесно може да открием, ако отидем в тяхната най-стара земя — Балхара, откъдето са тръгнали повечето от техните думи по света.

Но и славяните, които са се заселили в нашите земи, са били твърде интересен народ. Те са говорили на специфичен говор, подобен най-вече на днешния полски език, в който на думата „дъб“ се казва „домб“, на думата „зъб“ — зомб, а на ръката — ренка. Приликата на езика, на който са говорили българските славяни, с полския език показва, че те са били по-близки до групата на източните славяни, наречени анти, отколкото до сърбите и хърватите. Ето защо в това, че българите и славяните са създали един общ народ, няма нищо необяснимо. Старите побратими на българите — антите — са заели тук заедно с тях тези земи, защото двата народа са били тясно свързани един с друг още от IV–V век, когато са живеели в Старата Велика България.

Когато Кирил и Методий създали писменост за славяните, те написали своите църковни книги на езика, на който говорели славяните в българските земи. Така езикът на българските славяни се превърнал в общ език на цялото славянство, а българските духовници от времето на цар Симеон станали просветители на всички славянски народи. И до днес в нашия български език са запазени множество особени думи, които се срещат само в старите църковни книги и не са познати на другите славянски народи.

Ето защо почти всичко в нашия днешен език е древно и интересно — древни са старите български думи и имена, които са дошли тук чак от далечната Балхара и от кавказките долини, но древни и забележителни са и нашите славянски думи, защото в никой друг език не може да се открият толкова много старинни и звучни славянски понятия като в нашия. Когато един народ се е образувал от два стари народа, той става по-богат, защото в неговия език се събират думите и на двата стари народа.

Затова нашият български език днес е един от най-богатите езици на света. В него са запазени множество думи от езика на древните българи и хиляди славянски думи, които са се съединили с тях в неразривна сплав.

В науката дълго време се забелязваха само славянските думи в нашия език, които наистина са твърде много. Мислеше се също, че древните българи са били изостанал тюркски народ, който с нищо не е повлиял при нашето формиране. Но напоследък, когато беше открита древната българска земя Балхара, стана ясно, че древните българи не са били тюркски народ и че от тях сме наследили множество особени източни думи, с които и днес наричаме своите най-близки хора, къщите, в които живеем, цветята в нашите градини, нашите стари български облекла и музикални инструменти.

Дори самото наше име българи е една чудна и необикновена дума. Защото само нашият народ и още два други — потомците на бактрийците край Балх и келтите на Британските острови — могат да изговорят думата българи. Затова турците и татарите го обръщат на булгар, французите — на бюлгар и дори нашите стари побратими — славяните не могат да го произнесат, а го преобръщат на балгари, булхари и бугари.

Чрез това име, което никой освен нас не може да изрече, историята иска да ни каже, че ние — българите — сме народ с особен корен и трябва винаги да помним това. Зад нашия гръб стоят четири велики държави и безброй славни победи на нашите български деди и ако ние възкресим нашия златен български закон, който е карал крадеца и лъжеца да треперят, а юнака да лети, ще пожънем още много победи.