Петър Добрев
Сага за древните българи (10) (Прародина и странствания)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 23 гласа)

Информация

Корекция
nqgolova (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Издателство „Кама“, 2005

История

  1. — Добавяне

1.2. Описание на Древна Балхара

След като вече бе изяснено защо всички древни историци са писали, че прародината на българите се е намирала при планината Имеон и след като посочените от тях детайли показаха в кой точно район на планината се е намирала тази тяхна прастара земя, време е да се заемем и с географските и стопанските особености на този далечен край и да проследим какъв е бил животът на обитателите на древната Балхара и на съседната с нея по-малка област, наричани дълги векове Балгар.

От древните историци най-информиран за Бактрия /Балхара/ е бил Ктесиас от Книдос — гръцки лекар и писател, който е живял в Персия при двора на Ахеменидите между 418 и 395 г. пр.Хр., т.е. по времето, когато Балхара е била вече област от Древна Персия. В своята обемиста история, която се е състояла от 23 тома, но се е запазила само в частичен вид чрез извадките на Диодор Сицилийски и Фотий, той описва войната на асирийския цар Нинос срещу бактрийския цар Оксиарт.

От описанието на похода личи, че по онова време столица на това царство е бил древният град Бактра /Балх/, който е бил здраво укрепен и бил превзет след дълга обсада. Останките на този град се намират на юг от Амударя в известния Балхски оазис. През 327 г. пр.Хр. тази земя е завладяна от Александър Македонски. Учените, които са го придружавали, са оставили първите по-подробни описания. Според тях, преди да достигне Балх, наричан от персите Зариаспа, Александър завладял първо древна Ариана /дн. Герат/, откъдето се насочил към планината Паропамиз (днешния Хиндукуш) и през нея — в Бактрия, от което личи, че тя се намирала на изток от Хиндукуш — една сурова и непристъпна планина, отличаваща се според тогавашните очевидци с високи върхове, дълбок сняг в долините, безлюдие и редки планински къщи. След като я прекосил, Александър превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители ВАРНУ. Това бил вторият по големина град и неговите руини до днес личат в областта Балх в Северен Афганистан, недалеч от град Хулм. Столицата Балх останала непревзета, но Александър, разтревожен от вестта, че срещу него се събират големи войски, побързал да обяви цялото царство за свое владение и се оженил за една тамошна принцеса — Роксана, най-вероятно, за да затвърди чрез този династиен брак своята все още призрачна власт. После той тръгнал на поход през пустинята, откъдето към него настъпвал бившият господар на Балхара — Бес, и за да повдигне духа на своите войници при един труден преход се отказал от своята вода в полза на един умиращ от жажда войник. Оттам, след разгрома на Бес, той достигнал до Мараканда — днешният Самарканд. От разказите за похода на Александър личи, че това е бил един особен край на Изтока с голямо природно разнообразие и резки климатични контрасти. Високите планини се редували с топли, гъстонаселени долини, а от вечно заснежените върхове се виждали знойни пустини. Най-прочут от тамошните градове бил древният Балх, наричан от гърците Бактра, откъдето дошло и тяхното име на цялото царство — Бактрия. За разлика от тях, персите го наричали Балх и Зариаспа, което значи на персийски Златоконният град, т.е. градът на Златните коне. Балх се намирал в благодатна земеделска област — така нареченият Балхски оазис, който е едно равно обширно поле, напоявано още в древността от безброй канали. Там процъфтявало открай време земеделието и градинарството, а на изток от полето — по ниските хълмове и предпланини на Хиндукуш, са се простирали обширни и богати на трева пасища, където някога се отглеждала една прочута порода коне — легендарните Балхски коне.

За облика на древния Балх говорят твърде картинно изразите, с които го наричали чуждите народи. В най-старата арменска книжнина той се споменава като „царственият Балх“ и „майката на всички градове“, защото от него в древността произлезли редица видни царски династии, включително династиите на Партянските царе и Арменските Аршакиди. Арабите, които се появили там през VIII век, твърдели, че от Балх произлезли египетските фараони, а от съседния град Серахс — техните везири. За големината на Балх се разказвали легенди в древния свят. Според арабския книжовник Ибн-Надим /IX в./ Балх е бил един от седемте най-големи градове на света и стените му в древни времена били толкова високи, че когато вятърът отвял едно знаме, издигнато върху тях, то отлетяло на няколко фарса-ха /десетки километри/. Арабите твърдели също, че от Бактрия, която те наричали Балхара, били пренесени в Египет някои ценни култури и особено едрите балхски пъпеши.

Китайците наричали този град с две имена БОТИ и БОЛО, първото, от които произлизало от гръцкото име Бактра, а второто — от собственото му име Балх. Те също рисуват древния Балх като огромен и дори уникален град. Според някои сведения, преведени неотдавна от китаиста И. Малявкин, обиколката на града била повече от 80 ли /над 24 км./, а според други по-скромни данни — 20 ли /6 км./, но дори и втората величина е внушителна, защото в древността най-големите градове рядко са надхвърляли 3–4 ли /1–1,5 км./.

Освен Балх в стари времена в тази страна съществували и множество други градове, от които най-известни били Варну, Мадр, Хулм /дн. Ташкурган/, Тармита, /дн. Термез/, Наутак, Рави /дн. Роб/, Каписа /Кабул/ и др. В полетата и ниските долини градовете на някои места се редували през 4–5 км един от друг, затова някои гръцки автори са нарекли завоюваните от Александър земи край Балх с красивото име „Страната на хилядата градове“. Ето какво отбелязва по този повод проф. Е. Пол от Принстън: „Измежду хилядата градове, с които е била прочута Древна Бактрия, засега най-добре е проучен древният Ай-Ханум. Градът бил построен на брега на река Амударя и имал стратегическото предназначение да защитава от неприятелски набези една обширна речна долина, широка 10 и дълга 35 километра. Още преди издигането на крепостта този богат и плодороден край е бил населен и обработван с помощта на широка мрежа от напоителни канали. В допълнение към този мощен земеделски ресурс, близостта на планините предлага добри възможности за отглеждане на големи стада от добитък, което е превърнало долината в превъзходен център на животновъдството, какъвто тя остава и до днес. Планините освен това са богати и на различни минерали, а в долините по горното течение на Кокча се добива ценният скъпоценен камък лазурит — едно от най-големите богатства на този край. Стените на крепостта са били дълги 1,5 км и са се издигали до десет метра височина. Те били направени от големи блокове пресована глина, а отвън са били обкръжени с дълбок ров.“ Древното име на този град за съжаление е изчезнало, а сегашното име Ай-Ханум е дадено на неговите руини от заселилите се след VII век узбекски номади, на чийто език то означава буквално „Лунният град“ или „Лунната госпожа“.

Друг голям град е бил древният Куляб, а общо само в една от областите на древна Балхара са открити десетки старинни градища, за които техните откриватели дават следните описания: „Градовете още в онази ранна епоха станали средоточие на стоковото стопанство… Повишила се и ролята на градовете в духовния и религиозен живот на държавата, за което спомогнало увеличаването на строителството на култови сгради и съоръжения. По такъв начин градовете се превърнали във важни възли на инфраструктурата на този район, особено по време на Кушанската империя — след I век пр.Хр. Само в една област на района — Сурхан-даря, са открити повече от 110 градове от кушанската епоха, при това 70% от тях възникнали през този именно период от древността. Такова било положението и в друга голяма област на държавата, съответстваща на днешния Южен Таджикистан.“

От тези и много други материали личи, че земите на някогашна Балхара са били един от районите с най-рано развила се градска мрежа в земите на Древния изток. Това показва, че изразът „Страната на хилядата градове“, с която са я наричали някога древните гърци, не е бил само красив образен епитет, а е възникнал под влиянието на интензивния градски живот в тази страна, който явно е поразявал очите дори на свикналите с този вид живот гръцки пътешественици. След като само в една долина от 50 км. /Сурхан даря/ по сведение на споменатите археолози се наброяват около 110 старинни крепости и градове, а почти толкова има и в Бишкентската долина край Кафирниган и редица други долини в Южен Таджикистан, не е трудно да се пресметне, че около I век сл. Хр. броят на постоянните селища извън главната столична област около град Балх е възлизал на не по-малко от няколко стотици, поради което изразът „Страната на хилядата градове“ никак не е неуместен.