Петър Добрев
Сага за древните българи (18) (Прародина и странствания)

4.2. Укрепването на българската държава на Балканския полуостров

Когато българите прогонили византийците и заживели спокойно в своето ново голямо царство, първата тяхна грижа била да го защитят от всички страни, както правили в своите предишни държави.

Още с идването си отсам Дунава те започнали да строят и възстановяват крепости и да издигат големи насипи и диги, за да не могат византийците внезапно да ги нападат по суша и море. В един стар летопис пише, че Аспарух издигнал голяма стена между Дунава и Черно море и построил крепостите Дръстър и Плиска. По-късно, когато Тервел, синът на Аспарух, заселил областта Загоре, българите достроили и крепостта Берое и я преименували на Боруй, което на техния език значело „цитаделата, крепостта“. Почти всяка нова българска крепост получавала име от езика на Аспаруховите и Куберови българи: Анхиало било преименувано на Тутхон, Лихнида — на Охрид, а реката Аксиос — на Вардар, което значело Голяма, Широка река. И понеже някога в своята най-стара земя Балхара българите имали шест прочути града, които се наричали Варну, Мадар, Шуман, Канд, Хумар и Балх, същите имена се появили и в новата българска държава, дори някои от тях са запазени в България и до днес, а заедно с тях дошли и древните имена на планини и върхове — Чука и Балкан, които и до днес се срещат в древната Балхара.

Мощна била със своите многобройни крепости българската държава и затова в онези далечни времена българите имали сили не само да пазят себе си, но и да помагат на съседните народи. Когато византийците свалили от престола своя император Юстиниан и го наказали с отрязване на носа, българският кан Тервел вдигнал цялата своя войска от българи и славяни и го върнал отново на царския трон. За тази своя голяма помощ Тервел получил като награда почетната титла кесар и областта Загоре на юг от Стара планина. А когато арабите превзели в 718 г. Солун и застрашили Цариград, Тервел ги обсадил в крепостта и избил над 20 хиляди от тях.

Но макар българите да спасили византийците от тази най-голяма някогашна беда, щом Византия се съживила, обърнала бързо оръжието си срещу България. Затова с право бащата на Борис — Пресиан — по-късно писал: „Българите направиха много добрини на християните, но християните ги забравиха. Но Бог вижда, Бог всичко вижда.“

Трима византийски императори се опитали да съборят българското царство, но и тримата претърпели срамен провал, вероятно, защото Бог пази от гибел честните и самоотвержени народи.

Първият бил Юстиниан, който скоро забравил как Тервел го спасил от позор, и в 708 г. тръгнал да съсипе България. Всичко свършило с това, че Тервел го обсадил и той от страх и яд прерязал жилите на своя кон и избягал тайно в Цариград, а войниците си оставил на произвола на съдбата.

Вторият бил Константин Копроним, който първо се опитал да завладее България по суша, но в 760 г. бил разбит в проходите на Балкана. След това два пъти се опитвал да я превземе по море, но първия път българите избили моряците му, а втория път буря унищожила огромната му флота. После същият Константин вече се опитал да победи с баяния и магии, но кан Кардам избил цялата му войска заедно с пророка-магьосник Панкратий.

Третият император, който тръгнал срещу българите, бил Никифор, но в България той изгубил не само своята армия, но и главата си.

Трудно било да се воюва с българите, защото срещу тях не помагали нито оръжията, нито хитростите. През 763 г. щастието за миг като че ли се усмихнало на византийците, защото българите след една загубена битки убили виновния кан Телец, а на престола се промъкнал византийският шпионин Сабин. Но болярите бързо усетили бедата и го прогонили с думите: „Чрез теб България ще загине!“, а името му после изличили от списъка на своите царе, затова в най-стария летопис след Телец стои празно място.

В 791 г. Константин Копроним подкупил няколко царедворци да свалят българския кан Телериг, но и тук ударил на камък. Хитрият Телериг се престорил, че иска да бяга от трона и писал на Константин: „Съобщи ми кои са твоите хора, за да мога да тръгна заедно с тях.“. Зарадвал се императорът и веднага съобщил на Телериг имената на своите шпиони. А той това и чакал — изловил ги и до един ги избил. „Тогава — пишат византийските летописци — императорът изскуба много от белите си коси от гняв и мъка“ — толкова голям бил срамът му, че българинът го е надхитрил.

В онези далечни времена чуждите народи мечтаели за България. „В Преславец искам да царувам — казал руският княз Светослав на майка си Олга — там има всякакви земни блага.“ Добре се живеело в българската държава и това признавали дори най-големи врагове — византийците, макар никак да не обичали българите. Затова един техен военачалник писал: „Те — българите — бяха някога най-справедливият от всички народи и затова градовете и племената се присъединяваха към тях доброволно“. Всеки в България — бил той българин, славянин или дори грък — знаел, че с доблест и чест може да стане командир, велможа или дори пръв болярин в царството. Затова в старите български надписи откриваме боляри с най-различен произход: българи като Исбул, Мостич, Чепа, Корш и Тук, славяни като Славун и Драгомир и дори византийци като Кордилас и Грегорас. Но оня, който ставал в тази държава богат и големец, трябвало да помни, че голямото богатството е дар от Бога и затова трябва да помага на държавата да устои.

Докато българите се водели по своя стар закон, трудно било някой да ги победи, защото нито оръжията, нито подкупите и хитростите помагали срещу тях. Но когато държавата им се разширила, защото към нея се присъединили доста много съседни племена, у някои хора започнал да се проявява стремеж да се обогатяват с хитрост и лукавство и да се издигат не по доблест, а по произход.

По онова време рухнала от своите пороци и от чуждите врагове една голяма държава — Аварският каганат. Тогава царувар Крум — победителят на Никифор. И понеже канът знаел, че това, което станало с аварите, може да се случи и с България, решил да изнесе на своите боляри малък урок. Извел пред тях пленени от него авари и ги запитал: „От какво мислите, че погина вашият предводител и целият ви народ?“ Те отговорили: „Понеже взаимните клевети се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Освен това и от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел.“

Така предават разговора на Крум византийските летописци, а ето какво направил той след това: „Като чул думите им, обърнал се към всички българи и им заповядал да спазват следните закони: Ако някой обвини някого, да не бъде слушан преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой се осмели да направи това, имотите му да бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и да се изкоренят всички лозя. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да си създаде имот и да не изпадне пак в нужда.“

Тези разпоредби Крум направил, за да може всеки българин да живее не от измама и клевета, нито от кражба или просия, а единствено от своя труд. А също, за да не могат по-слабите хора да разсипват своя живот и имот чрез пиянство, както направили някога аварите. Чрез всичко това Крум укрепил българското царство и показал на българите по какъв начин трябва да ръководят себе си, за да бъда винаги силни и богати.

Някои казват, че великият Крум сам измислил тези закони и преди него българите не са ги познавали. Но това не е вярно, защото и днес в планината Имеон се срещат закони, които твърде много приличат на Крумовите. Така например на 15 август 1999 г. в древния град Балх (днес в Афгатистан) трима крадци, откраднали от държавата три милиона долара, са наказани със счупване на краката. Макар там вече да живеят други хора, а не древните българи, в онези места още се тачи стария български ред и дори нещо повече — когато там искат да похвалят някой човек, казват „Красив като българин“ или „Работлив като българин“, или „Стегнат като българин“, защото за онези хора българите са олицетворение на ред и красота. И в някогашната Волжка България е имало същите строги закони като тези, които е обявил Крум. Там крадците и измамниците, и дори просто нехайните войници, се наказвали със смърт, защото волжките българи не можели да търпят дори и обикновеното човешко нехайство.

Навсякъде, където са живели някога българите, е имало едни и същи строги, но справедливи закони. Ето защо Крум не е измислил своите прочути закони, а просто ги е припомнил на българския народ, защото виждал, че се появяват изкушения да се хитрува, клевети и пиянства, а с хитрости, интриги и безгрижие силна държава не се гради.

За чуждите народи българските закони изглеждали прекалено строги. Но за българите те са били винаги най-добрите закони на света и ако някой не ги е спазвал, те му казвали с упрек: „Ти българин ли си? Как може да лъжеш или клеветиш.“ До миналия век в Македония — най-старото българско гнездо на Балканите, когато хората е трябвало да обяснят какво значи българин, казвали: „Българин е който не лъже, не краде, не сменя вярата си за печена кокошка.“

Византийците заради тези строги закони и нрави смятали българите за груб и варварски народ. За тях била дива и груба и старата българска вяра в слънцето, макар че именно на нея се опирал българският закон. Когато веднъж един византиец започнал да се присмива на българската вяра и никак не искал да се съгласи, че Слънцето е бог, Омуртаг строго му казал: „Не унижавай нашите богове. Те победиха цялата ваша империя.“ Защото Омуртаг — синът на великия Крум — съзнавал, че всичко, което са постигнали българите, се дължи на техните традиции: древната им чест и слънчевата им вяра. Циментът, чрез който българите изградили своето силно царство в тези земи, били техните закони. Чрез тях те успели да споят в едно цяло различните народи, които заварили тук и да направят от тях здрава и силна сплав — българската държава.