Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (4)

IV

Следващият ден беше неделя. Бяха свикнали да остават в леглото до пладне, след това да обядват късно и да ходят на разходка, ако времето биваше хубаво. Но тази сутрин двамата бяха станали и седяха пред камината малко след девет часа.

— Хайде да не губим време — каза Глори веднага след като наля кафето. — Помислих над тази история и вече знам, мога да ти помогна. Няма да ставам досадна и отново да те моля да не го правиш. Ако наистина си решен да действаш, то от мене се иска да направя всичко възможно, за да бъде постигнат успех.

— Ще карам докрай — каза Хари и сви вежди. — Съжалявам, ако те разстройвам, Глори, но…

— Добре — прекъсна го тя. — Хайде да поумуваме за всичко това. Кражбата на диамантите няма никакъв смисъл, ако не си сигурен, че ще се измъкнеш с тях, нали? Искам да кажа, че най-важната част от твоя план е първо да се подсигуриш да не те хване полицията.

Хари нетърпеливо се размърда.

— Не си блъскай с това главата, скъпа. Ще имам грижата. Най-важната част от сценария е влизането във връзка с Дилейни.

— Грешиш — отвърна Глори с пребледняло и добило твърдо изражение лице. — Ако откраднеш диамантите и Бен ти плати, ти все още ще имаш нужда от свободата си, за да харчиш парите, да пътуваш, да си намериш съдружник, нали?

— Да, разбира се.

— Затова най-важната част от твоя план трябва да бъде осигуряването ти срещу залавяне от страна на полицията.

Хари сви рамене.

— Е, добре. Предполагам, че е така, щом разглеждаш нещата по този начин.

— На самолета ще има ли някой, който би те познал? Той се намръщи.

— Възможно е. Сигурен съм, че ще бъда разпознат от някой от персонала на летището, ако не ме разкрият в самолета. Ето защо предвиждам да съм се прехвърлил в Мексико, преди да са тръгнали по петите ми.

— Но от Мексико можеш да бъдеш върнат обратно.

— Ако ме открият. Ще измисля някаква дегизировка веднага щом се добера до там. Само, че това е нещо, което ще уточнявам по-късно. По-важното е…

— Не — рязко възрази Глори. — Нищо не е по-важно от измъкването. Не можеш ли да осъзнаеш опасността, на която се излагаш? Ще те познаят. Полицията ще знае кого да търси и това ще улесни задачата й. Колко дълго смяташ, че ще останеш на свобода, щом веднъж полицаите разберат кой си? Те могат да получат твоя снимка от досиетата на Въздушнотранспортната корпорация. Всички вестници в страната ще я публикуват. Рано или късно някой ще те познае и ще те издаде. Застрахователните компании ще обявят парична награда за тебе. Само да узнаят кой си, и ти си загубен, Хари!

— За бога! — ядосано каза той. — Това е риск, който ще трябва да поема. Ако започнем да се боим от такова развитие на нещата, няма да стигнем до никъде.

— Ако разберат кой си, ще те преследват като дивеч до края на живота ти. Никога няма да имаш и един миг спокойствие.

— Ами тогава какво? Не мога да им попреча да узнаят кой съм, след като аз ще управлявам „хвърчилото“, нали?! Просто така стоят нещата.

— Оо, не! Не е така. Ти ще промениш външността си преди да извършиш похищението. От утре Хари Грифин ще изчезне. На негово място ще се появи Хари Грийн, който ще открадне диамантите. След това ще изчезне Хари Грийн, а Хари Грифин ще се появи отново. Полицията ще издирва Хари Грийн, а не тебе.

Хари я зяпаше недоумяващо.

— Не загрявам. Хайде да преминем материала по-бавничко.

— Достатъчно е опростен. Преди да направиш удара, ти ще се маскираш така, че никой да не е в състояние да те познае. Ще бъдеш един непознат без никакво минало и никакви приятели, които да го разкрият. Когато аферата приключи, ти ще си махнеш дегизировката и никой няма да знае, че си направил удар.

Той приглади с пръсти косата си.

— Това е добра идея, Глори — каза замислено, — но няма да свърши работа. Успехът й е заложен в предрешаването ми така, че никой да не ме познае. Това не може да стане. Повечето от момчетата на летището ме познават много добре. Те със сигурност ще разберат, че съм аз. Не бих могъл да се маскирам достатъчно добре, за да го избегна. Това са въздушни кули, Глори.

— Ох, не! Не са! — рече Глори. — Аз ще направя грима ти Познавах някога един мъж, който беше един от най-добрите гримьори в Холивуд. От него научих доста трикове. Бих могла да променя външния ти вид така, че никой да не те познае.

— Честно? — наведе се той напред с напрежение в погледа. — Не се занасяш, нали?

— Не бих се шегувала с подобни неща. Но тук не става въпрос да бъдат променени само цветът на косата ти и твоята външност. Ще се наложи да бъдат изменени дрехите ти, походката ти, интонацията на гласа ти, даже твоята индивидуалност. Много зависи от тебе. Колко време имаме?

— Двайсет дни.

Глори кимна.

— Би трябвало да успеем за толкова време. Има много работа. Утре трябва да отидеш на летището и отново да се срещнеш с приятелите си. Ще им кажеш, че отиваш в Ню Йорк да си търсиш работа.

Хари пламна.

— Тази идея да върви по дяволите! Не желая пак да се виждам с момчетата. Защо да им разправям, че отивам в Ню Йорк?

— Така трябва! — отвърна Глори с раздразнение. — След като диамантите бъдат откраднати, полицията ще започне разследване. Тутакси ще разберат, че е работа на вътрешен човек. Рано или късно ще се натъкнат на името ти. Ще научат, че ти си щял да пилотираш самолета и че си знаел, че диамантите ще бъдат на борда. Ще бъдеш един от заподозрените. Шефът ти няма да се изкаже добре за теб. Ето защо трябва да си напуснал града много преди обира. Трябва да отидеш в Ню Йорк и да се регистрираш в някой хотел. Необходимо е да бъдеш в състояние да докажеш, че си бил в Ню Йорк, макар че по-късно ще изчезнеш от полезрението. Дори е нужно да си намериш някаква работа, свързана с пътуване. С детайлите ще се занимаем по-късно. Искам да добиеш обща представа за онова, което ти предстои да свършиш.

— За бога, Глори! — каза Хари. — Схващам смисъла на всичко това, но пътуването до Ню Йорк ще струва пари. Не може да се осъществи.

— Точно сега парите нямат никакво значение — отвърна Глори. — Само ме слушай. Трябва да бъдеш сигурен, че си направил впечатление на персонала на хотела, така че ако полицията направи проверка, персоналът да те помни. После трябва да си намериш някаква служба, заради която да пътуваш. Няма да е трудно, ако потърсиш назначение някъде, където единствените пари са от комисионата. Трябва да се хванеш задължително. Дотогава аз вече ще съм в Ню Йорк. Там ще се присъединиш към мене, като внимаваш никой да не забележи, че пристигаш. Тогава ще преобразя външността ти и ще станеш Хари Грийн. Преди да напуснеш Ню Йорк, ще напишеш три или четири писма до някои от твоите приятели. Ще вземем адреси на хотели от Канзас Сити, Питсбърг, Детройт и Минеаполис и ти ще надпишеш всяко писмо с по един от избраните адреси. Ще съобщиш на приятелите си, че пътуваш и се развличаш. Аз ще занеса тези писма до съответния град и ще ги пусна по пощата. Ще ни се наложи да доказваме, че си пътувал, и единствените доказателства, които ще можем да предложим, ще бъдат клеймата върху писмата.

— Ама чакай малко… — започна Хари.

— Остави ме да довърша — каза тя. — Така алибито ти ще бъде осигурено. Тогава ще се върнеш тук и ще се срещнеш с Бен. Вземи си стая в някой евтин хотел и излез на показ. Колкото повече хора те видят и те запомнят, толкова по-добре. Когато имаш случай, хвали се, че си бивш летец и че си търсиш работа във въздуха. Дръж се грубо — това е най-добрият начин да бъдеш запомнен. Влез в някое фотоателие и се снимай. Набий се в очите на фатографа. Откажи да платиш снимките. Направи сцена, така че той да те запомни и когато прочете описанието ти във вестниците, да даде на полицията копие от твоята снимка. Разбираш ли накъде бия? Ако полицията и обществеността търсят Хари Грийн, то те няма да търсят тебе.

Хари я зяпаше глупаво.

— Бре, не е за вярване! Ти ме смайваш, Глори! Та това е страхотно! Никога не бих се сетил! Сега няма начин да не се измъкна.

— Не говори така, моля те. Толкова е лесно да направиш грешка. Така поне ще имаш някакъв шанс.

— Разбира се, че ще успея. Сигурен съм. Идеята е страхотна. Но има нещо, с което не съм съгласен. Искам да се видя с Дилейни преди да отида в Ню Йорк. Ако той се откаже от играта, ще трябва да помисля за друг вариант и няма да има нужда да ходя до Ню Йорк.

— Трябва да се срещнеш с него като Хари Грийн — каза Глори с приглушен и напрегнат глас. — Въобще не бива да му позволяваш да разбере кой си. Аз познавам Бен. Може да ти изиграе двойна игра. Ако полицията помисли, че той се занимава с диамантите, и окаже натиск върху него, той ще те издаде. Не ти го познаваш, а аз! Вземеш ли си веднъж парите, Хари Грийн трябва да изчезне, така че нито Бен, нито полицията да могат някога да те издирят. Това е важно. Трябва да постъпиш така, както ти казвам.

Хари вдигна рамене.

— Какво пък!? Разумно е. Значи ще се запозная с Дилейни, когато се върна от Ню Йорк, но как ще стигна до там? Пеша ли? — ухили й се той. — Нека си говорим без заобикалки, бебчо. Твоето и моето пътуване до Ню Йорк, твоите пътувания до другите градове и моите хотелски сметки, докато започна работа, ще струват поне една хилядарка. Не бихме се справили с по-малко от един бон. Но той пък откъде ще се вземе?

Тя стана и отиде в спалнята. След няколко минути се върна с малка кожена кутийка за бижута, която постави върху масата. Отвори кутийката и извади малка диамантена брошка и златна гривна, украсена със сапфири. Хвърли ги в скута на Хари.

— Би трябвало да изкараме няколко хиляди от това — рече тя. — Пазех ги за черни дни.

Хари внимателно разгледа двете бижута, след което изпитателно се взря в Глори.

— Хубави са. Не искаш ли да ги запазиш? Май ще е жалко да бъдат продадени?!

— Не, не ги искам — произнесе сковано тя. — Какъв е смисълът да се пазят такива вещи? И кога ли въобще ще имам възможност да ги нося?

Той стана от стола си и се приближи до нея.

— Мъчно ти е да се разделиш с тях, нали? — попита и я прегърна. — Е, мангизите ни трябват сега, но ще ти купя нещо още по-хубаво, когато му дойде времето. Обещавам ти! Недей да мислиш, че не оценявам онова, което правиш за мене. То ме изпълва с любов и благодарност. Глори се облегна на него, мъчейки се да не заплаче.

— Помисли си само как ще се чувстваме в Лондон, Париж и Рим — продължи той, милвайки нейната копринено мека тъмна коса. — Представи си — ние двамата с всичките тези пари! После, когато се уморим да пътешестваме, ще се върнем тук. Аз ще стана съдружник в някоя фирма за аеротаксита и ще заживеем щастливо.

— Да — каза тя, притискайки се до него. — Бихме могли дори да се оженим.

Думите се отрониха преди да успее да ги спре. Тя изтръпна, ядосана на самата себе си и ужасена.

— Защо не?! — рече Хари. В този момент той изпитваше признателност към нея. Да се ожени не му се струваше чак толкова лоша идея. — Би ли искала това, Глори? Би ли искала да се омъжиш за мене?

Тя се изви назад, така че да може да го вижда.

— Разбира се. С радост бих се венчала за тебе — отвърна, мислейки си, че това бе първият път, когато някой мъж й предлагаше да се омъжи за него.

— О’кей, тогава ще се оженим — каза Хари, като й се усмихна, — но няма да прибързваме. Първо ще свършим с тази работа и после ще предприемем фаталния скок. Какво ще кажеш?

— А защо не още утре. Хари? — попита тя, правейки опит думите й да прозвучат небрежно. — Бихме могли поне, да подадем заявлението за сключване на брак…

— Няма смисъл да се бърза — каза той и я целуна. — Когато се заженя, не искам да имам никакви грижи на главата си. Ще ми се да имаме пред себе си само дълъг, дълъг меден месец. Ще изчакаме, докато тази афера отшуми.

Глори кимна, чувствайки се разбита.

— Добре — каза тя. — Ще изчакаме.