Джеймс Хадли Чейс
Няма да ти се размине (16)

III

Борг мина тромаво през помещението и стовари огромното си туловище в креслото срещу бюрото на Бен Дилейни. Килна черната си широкопола шапка назад върху тила и избърса челото си, като извади мръсна носна кърпа, докато се задъхваше астматично, повдигайки своя голям гръден кош, сякаш се мъчеше да вкара повече въздух в дробовете си.

— Слушай, Борг, — каза Бен, като отпусна ръце върху попивателната и се наведе напред, — забрави какво ти казах по телефона онази вечер. Не бях на себе си. Добре де, станах за смях. Загубих петдесет бона. Всеки, който има пари, го прекарват рано или късно. Хич не ме е грижа кой е този човек. Реших да отпиша парите за собствена поука. Сега дори и да получа диамантите, те ще бъдат прекалено „горещи“, за да бъдат продадени. О’Харидън се е заел здравата с тази история. Ще трябва да мътя камъчетата пет или шест години и едва тогава да си покажа главата от черупката. Убийството на пазача предреши нещата и, което е още по-лошо, един от пътниците в самолета е бил сенатор и той скъсва О’Харидън от тормоз.

Борг заби дълъг мръсен нокът в дясното си ухо и започна да сондира спираловидно, замъглил от удоволствието малките си жестоки очички. По всичко личеше, че не слушаше с голям интерес.

— Така че зачерквам загубите и ги забравям — каза Бен. — Искам да се върнеш тука, Борг. Ти си създателят на структурата. Знам, че бях груб по телефона, но бях бесен. Е, забрави за това! Момчетата вече не са същите, като те няма тебе да ги пришпорваш. От начина, по който само се правят, че работят, бих могъл да загубя много повече от петдесет бона, докато пилея време в опити да открия онзи нехранимайко Грийн. Той сам ще си сложи въжето на шията. Остави го само да се опита да пусне тези камъни на пазара и ще видиш колко бързо ще го спипат.

Борг извади пръста от ухото си и внимателно заразглежда бучката ушна кал, която беше откъртил. Избърса пръста си в кирливия шлифер и изпусна поредната дълга, тежка въздишка, но не каза нищо.

Бен неспокойно се размърда. Беше разтревожен. Без Борг на кормилото организацията търпеше големи загуби. Момчетата не работеха и приходите бяха намалели. Бяха се разразили няколко сбивания, а някакъв дребен гангстер се беше опитал да обере един от неговите нощни клубове. И всичко това, защото Борг не беше там на стража на интересите му. Бен усещаше, че остарява. Той не искаше да се затормозява с управлението на своята организация. Всичко, което сега искаше, бяха парите и достатъчно време, за да ги похарчи. Съзнаваше, че все бе отлагал да се обърне към Борг, но сега бе по-готов от всякога да му се извини.

— И така, Борг, просто поеми командването и забрави Грийн. Чака те много работа. Тя продължава да се трупа. Митски има нужда някой да му „поприказва“. Снощи извадил нож на малкия Джо. Не можем да допуснем да се случват подобни неща. Нали ще видиш какво можеш да направиш по този въпрос?

Борг бръкна под шлифера си, извади смачкан пакет цигари и затъкна една в устата си. Запали я с излъскана от употреба месингова запалка, която лумна като възпоменателна клада и му създаде проблем с гасенето.

— Без мене! — каза, вторачен в Бен. — Време е да получа малка отпуска. Вече две години работя за вас. През цялото това време никога не съм разполагал и с десет минути лично за себе си. Имам достатъчно мангизи и не ми се работи. Излизам за малко от играта.

Лицето на Бен се изопна.

— Не можеш да постъпиш така с мене! Не можем да спрем изнудванията, ти го знаеш. Добре, в такъв случай ще получаваш малко повече пари. Ще увелича дяла ти с двадесет и пет процента от общата сума. Какво ще кажеш?

Борг поклати глава.

— Казах ви, че сухото ми е предостатъчно. Това, от което сега се нуждая, са малко силни усещания и издирването на Грийн ще ми ги осигури. — Неговото мазно лице се разкриви в нещо, което би трябвало да представлява усмивка, но смисълът й предизвика студени тръпки по гърба на Бен. — Преди да станете бизнесмен, мистър Дилейни, аз вършех работата, която обичам. Вие ми казвахте да взема мярката на някой тип и аз му я вземах. Знаете ли каква е моята представа за истинско забавление? Ще ви кажа. Обичам да седя в автомобил през някоя мрачна дъждовна нощ, очаквайки набелязаният тип да излезе от къщи. Това ми харесва. Обичам чакането с патлак в ръка, знаейки, че няма как да не улуча. Обичам да чувам трясъка на револвера и да виждам как човекът си е получил своето, и бързото бягство след това. Това е, което ми харесва, но такива неща вече не се случват. Всички ние действаме като повечето финансисти. Мислим само как бързо и сигурно да натрупаме пари. До гуша ми е дошло от това. Грийн ви изигра, но на вас не ви пука. Имате прекалено много пари. Преди две години не бихте ми наредили да го намеря, а щяхте да го откриете сам. О’кей, щом искате така, така да бъде, но аз не съм съгласен.

— Онова време мина — рече Бен. — Би трябвало да си го разбрал. Преди две години можеше да спечелиш с насилие, но сега не можеш. Трябва да си луд, за да мислиш, че…

— Да, навярно съм побъркан — каза Борг, — но това ми доставя голямо удоволствие. Ще търся Хари Грийн. Хич не ме е грижа колко време ще ми отнеме, но ще го открия. Ще тръгна на лов за него просто заради тръпката. Той не ми дължи нищо. Не аз съм преметнатият, но той е един хитър никаквец, който трябва да бъде спрян. Вие можете да си останете при мадамите, парите, мекото легло и голямата къща. Това не е моята представа за приятно прекарване на времето. На мене ми дай някой тип, когото да преследвам. Някой, който е умен, колкото съм и аз, някой, който ще се обърне когато го сгащя натясно, така че да ми се наложи да дръпна спусъка по-бързо от него. Така виждам аз прекарването на една почивка, така и ще я прекарам.

Бен знаеше от опит, че няма никакъв смисъл да спори с Борг.

— Добре, не мога да те спра — каза той. — Ще се върнеш ли тук, след като си начешеш крастата?

— Разбира се — отвърна Борг. — Щом го намеря и го пречукам, ще се върна на драго сърце, но първо трябва да го открия. — Неговите дебели устни оголиха зъбите му. — Трябва да го убия!

— След като ченгетата не могат да го намерят, защо смяташ, че ти ще успееш?

Борг вдигна черните си вежди.

— Вие казахте едно умно нещо, мистър Дилейни, когато ми наредихте да се поогледам за онази Глори Дейн — каза Борг. — Струва ми се, че където е тя, там ще бъде и Хари Грийн. Те трябва да похарчат петдесет бона от вашите пари. Възможно е да не се отърват от диамантите, но петдесет хилядарки са достатъчно едри пари, за да се чуе шумоленето им, когато някоя двойка като Грийн и Глори Дейн започнат да ги размахват наляво-надясно. Аз имам добри уши. Ще ги намеря.