Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pride and Prejudice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 459 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ira999 (2008)

Издание:

Джейн Остин. Гордост и предразсъдъци

Издателство „Отечество“, София, 1989

История

  1. — Добавяне на анотация (пратена от sibela)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

След вечерята веднага щом дамите се оттеглиха и оставиха господата сами, Елизабет отиде при сестра си и като се увери, че е облечена топло, слезе с нея в салона; приятелките й я посрещнаха с радостни възклицания; Елизабет не ги бе виждала тъй прелестни, както в този кратък час, преди кавалерите да се върнат при тях. Темите за разговор бяха неизчерпаеми. С най-големи подробности се впускаха да описват как са се забавлявали, весело разказваха анекдоти и неуморно одумваха познатите си.

Но влязоха ли господата, Джейн загуби първенството. Очите на мис Бингли се заковаха в мистър Дарси и тя намери какво да му каже, преди още да е направил и две крачки в салона. Той се запъти към мис Бенит и учтиво й честити оздравяването; мистър Хърст, и той се поклони любезно и заяви, че много се радвал; но от всички най-многословно и най-сърдечно я приветствува мистър Бингли. Сияеше от радост и внимание. Цял половин час си игра да пали огъня, за да не се простудяла след като едва била станала от леглото; по негово настояване тя се премести от другата страна на камината, за да била по-далеч от вратата. Накрая и той седна наблизо и през цялото време разговаряше единствено с нея. А Елизабет, отделила се с ръкоделието си в отсрещния ъгъл, ги наблюдаваше с голямо задоволство.

Като изпиха чая, мистър Хърст подкани мис Бингли да поиска масичката за карти, но напразно. Тя бе чула от самия мистър Дарси, че не му се играе, а това, че и никой от околните не настоя, сякаш я оправдаваше. И мистър Хърст, като нямаше какво друго да прави, изпъна се на един от диваните и заспа. Дарси се зачете; също и мис Бингли, а мисис Хърст, увлечена да раздрънква гривните и пръстените си, от време на време се намесваше в разговора на брат й с мис Бенит.

Мис Бингли уж четеше, но много повече се интересуваше докъде е стигнал с четенето мистър Дарси; и все го питаше до коя страница е дошъл. Ала не успя да го разговори; той отвръщаше едносрично и отново се зачиташе. Накрая, изтощена от напразните усилия да се увлече в четивото — избрала го бе само защото бе вторият том от книгата на Дарси, — тя се прозина шумно и каза:

— Колко приятни са такива вечери! Няма развлечение като четенето! От всички неща книгата най-трудно омръзва! Когато си създам собствен дом, ще събера там най-хубавите книги.

Всички мълчаха. Тя пак се прозина, остави книгата и се огледа за нещо по-интересно; щом чу, че брат й споменава на мис Бенит за бала, бързо се извърна към него:

— Слушай, Чарлс, ти наистина ли смяташ да даваш бал в Недърфийлд? Мисля, че първо би трябвало да се допиташ до нас; според мен за всички ни това ще бъде не удоволствие, а изтезание!

— Ако се тревожиш за Дарси, той може и да си легне — засмя се брат й, — а колкото до бала, това е решено; и веднага щом Никълс приготви достатъчно храна, изпращам поканите.

— Не бих имала нищо против баловете, ако бяха поне мъничко по-различни — отвърна му тя, — но тукашните са толкова досадни! Колко по-смислено ще е, ако вместо да танцуват, хората разговарят!

— Може да е по-смислено, мила ми Каролайн, но тогава няма да е бал.

Мис Бингли замълча; а после стана и тръгна из салона. Фигурата й беше стройна, походката — напета; обаче Дарси, към когото бе насочено всичко това, продължаваше да чете задълбочено. Разочарована, тя измисли друго; и каза на Елизабет:

— Хайде, мис Елайза Бенит, разходете се и вие. Ще се раздвижите след това седене.

Елизабет се изненада, но прие. Любезната покана на мис Бингли улучи и същинската си цел; мистър Дарси вдигна поглед. И той като Елизабет се удиви от тази неочаквана любезност и без да иска, затвори книгата. Веднага бе поканен да се присъедини, но той отказа и обясни, че съзирал две причини за тяхната разходка; а всяка от причините можела да загуби смисъл, ако тръгнел и той.

„Какво ли иска да каже?“ Мис Бингли изгаряше от любопитство и запита Елизабет дали го е разбрала.

— Не, не — отвърна Елизабет, — едно обаче знам: желае да ни се надсмее, затова най-добре ще му отмъстим, ако не питаме.

Ала мис Бингли, понеже не искаше да дразни Дарси, продължи да настоява.

— Готов съм да обясня — отвърна той веднага. — Избрали сте да прекарате вечерта по този начин или защото сте много близки и имате да споделяте някакви тайни, или пък защото осъзнавате, че движението изтъква стройните ви фигури; ако е първото, ще ви попреча; ако е второто, по-добре ще се наслаждавам оттук, край камината.

— О! Срамота! — викна мис Бингли. — Не съм чувала по-безобразни думи. Кажете, как да го накажем?

— Стига да искате — усмихна се Елизабет. — Нищо по-лесно от това да се дразним и да се наказваме един друг. Подиграйте го, присмейте му се. Толкова сте близки, че сигурно знаете как.

— Истината е, че не зная. Колкото и да го познавам, още не съм го опознала. Как се раздразва един тъй спокоен и сдържан човек? А, не, не — няма да ни се удаде. А колкото до присмех, то пък не е възможно, защото няма към кого да го насочим. С това само ще удовлетворим нашия мистър Дарси!

— Мистър Дарси не бил обект за присмех!? — възкликна Елизабет. — Какво рядко достойнство; добре, че не познавам и други като него; иначе ще е голяма беда. Защото аз пък обичам да се присмивам.

— Мис Бингли ме надценява — каза Дарси. — И най-мъдрият и съвършен човек, в същност — най-мъдрите му и добронамерени постъпки могат да станат обект на присмех за оня, чиято единствена цел в живота е да се присмива над другите.

— Прав сте, има такива хора, но аз не съм от тях — отвърна Елизабет. — За нищо на света не се присмивам на мъдростта и добротата. Ала признавам — всяка глупост и безсмислица, всяка прищявка и непостоянство ме забавляват и не пропущам случай да им се надсмея. Но вие според мен не притежавате ни един такъв недостатък.

— Кой би могъл да се предпази от подобно нещо? Но аз цял живот полагам усилия да се отърва от онези слабости, които излагат умния човек на присмех.

— Като например суетата и гордостта.

— Да, суетата е голяма слабост. Но гордостта? Умният всякога успява да смири своята гордост.

Елизабет се извърна да скрие усмивката си.

— Е, след като изследвахте мистър Дарси, какво установихте? — запита мис Бингли.

— Вече съм убедена, че мистър Дарси не притежава ни един недостатък. А и сам той открито го признава.

— О, не — възмути се Дарси, — не съм казал такова нещо. Пълен съм с недостатъци, но те не са, надявам се, от областта на интелекта. За нрава си не гарантирам. Не е достатъчно податлив, поне в общоприетия, смисъл. Не забравям много лесно безразсъдствата и пороците на хората, нито бързо прощавам нанесената ми обида. Трудно ми е да се разнежа при всяко изкушение. Характерът си бих определил като обидчив. Освен това загубя ли веднъж доброто мнение за някого, загубвам го завинаги.

— А, това вече е голям недостатък! — възкликна Елизабет. — Непреклонната обидчивост е лошо качество. Но иначе добре сте го избрали. Трудно е да се присмиваш на това. Оставям ви на мира!

— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвършенство, което и най-високото образование не би могло да заличи.

— Значи, вашата склонност е да мразите всички околни.

— А пък вашата — усмихна й се той — е умишлено да разбирате хората криво.

— Хайде да послушаме малко музика — прекъсна ги мис Бингли, отегчена от този разговор, в който не участвуваше. — Луиза, не се сърдиш, че ще разбудя мистър Хърст, нали?

Сестра й склони, вдигнаха капака на пианото, а Дарси, като поразмисли, реши, че тъй е най-добре. Започваше да осъзнава, че е опасно да се сближава толкова с Елизабет.