Теодор Драйзер
Финансист (43)

ГЛАВА XLIII

Тъй като адвокатът имаше право пръв да се обърне към съдебните заседатели със заключителната си защитна реч, Стеджър се поклони учтиво на своя колега, пристъпи напред, опря ръце на парапета и започна да говори спокойно, сдържано, но убедително:

— Господа съдебни заседатели, моят довереник мистър Франк Алджърнън Каупъруд, известен банкер и финансист от нашия град, чиято кантора се намира на Трета улица, е обвинен от щата Пенсилвания, представен от прокурора на съответната съдебна област, че с измама е присвоил от хазната на град Филаделфия сумата от шейсет хиляди долара под формата на чек, издаден му по негово искане на 9 октомври 1871 година от Албърт Стайърс, личен секретар и главен счетоводител на тогавашния градски ковчежник. Но какви са фактите, господа? Вие изслушахте многобройните свидетели и се запознахте в общи линии със случая. Нека се спрем най-напред на показанията на Джордж У. Стенър. Той разказа, че през 1866 година е бил твърде затруднен с облигациите от градския заем, които по онова време се продавали на много нисък курс, и се нуждаел от човек, банкер или борсов посредник, който да го посъветва как да вдигне курса на облигациите до номинала и не само да го посъветва, но и прилагайки знанията и умението си, да го извърши. Мистър Стенър нямал тогава никакъв опит в областта на финансите. Мистър Каупъруд бил енергичен млад човек, спечелил си вече име на много вещ борсов посредник. Той доказал на мистър Стенър как не само на теория, но и на практика може да се повиши курсът. Двамата стигнали до споразумение, подробности за което вече чухте от самия мистър Стенър, мистър Стенър предоставил на мистър Каупъруд да реализира голямо количество облигации от градския заем и той чрез умели покупки и продажби — не е нужно сега да пояснявам точно какви са били методите му, но те са напълно почтени и законни за средите, в които е действал — успял да повдигне курса до номинала и го поддържал години наред, както разбрахте от показанията. Коя е ябълката на раздора в случая, господа, кое е това изключително обстоятелство, довело мистър Стенър в съдебната зала, за да обвини той своя дългогодишен агент и посредник в злоупотреба и присвояване, и да заяви под клетва, че Каупъруд е обсебил без никакво намерение да ги върне шейсет хиляди долара от парите, принадлежащи на градската хазна? Кое всъщност е това обстоятелство? Дали мистър Каупъруд в тъмна доба, тайно, без знанието на мистър Стенър и помощниците му, се е вмъкнал с престъпни намерения в канцеларията на ковчежника и е откраднал шейсет хиляди долара от градските пари? Съвсем не! Той е обвинен, както чухте от самия прокурор, че в деня, преди да обяви неплатежоспособността си, отишъл при ковчежника посред бял ден, между четири и пет часа следобед, разговарял насаме с мистър Стенър в кабинета му половин или три четвърти час, излязъл, обяснил на мистър Албърт Стайърс, че е закупил за амортизационния фонд сертификати от градския заем на стойност шейсет хиляди долара, които не са му били изплатени, помолил сумата да бъде вписана в счетоводните книги на града, а на него да му бъде издаден чек, взел чека и си отишъл. Да виждате нещо особено нередно в това, господа? Нещо необичайно? Не бе ли удостоверено днес тук от свидетелите, че мистър Каупъруд е бил посредник на града тъкмо за сделки като гореописаната? Каза ли някой от свидетелите, че той не е купил сертификати от градския заем, както сам твърди? Защо тогава мистър Стенър обвинява мистър Каупъруд, че чрез измама се е сдобил и своеволно се е разпореждал с чек за шейсет хиляди долара, издаден му срещу сертификати, които е имал право да купи и чиято покупка никой не оспори? Ето тук, именно тук е причината, господа съдебни заседатели, слушайте ме внимателно! Моят довереник поискал чека, взел го и го вложил в банката на свое име, но понеже пропуснал, както твърди обвинението, да внесе своевременно в амортизационния фонд сертификатите за шейсет хиляди долара, срещу които получил чека и понеже бил принуден от финансовата криза да прекрати на следващия ден плащанията си, обвинението и разтревожените водачи на Републиканската партия в града го обявяват за измамник, за крадец или какъвто още искате го наречете, а всъщност го превръщат в изкупителна жертва, която трябва да отклони вниманието на хората от вината на Джордж У. Стенър и от безотговорността на същите тези водачи на Републиканската партия.

И тук мистър Стеджър охарактеризира смело и предизвикателно политическото положение, създало се след чикагския пожар и последвалата го паника, и обрисува Каупъруд като несправедливо оклеветен борсов посредник, който преди пожара е бил ценен и почитан от политическите водачи на Филаделфия, а след това, когато възникнала опасност от политическо поражение, се е оказал най-подходящата изкупителна жертва.

Тази част от речта на Стеджър трая половин час. После той изтъкна, че всъщност Стенър е бил истинското прикритие на политическите водачи, подставеното лице, използвано от тях за финансови спекулации, с които те не са искали да свързват имената си, и продължи:

— И сега, в светлината на всички тези факти, вие сами можете да видите колко абсурдно е това обвинение! Колко несъстоятелно е! Франк А. Каупъруд е бил в продължение на години посредник на града по финансовите въпроси. В работата си той е следвал определени правила и уговорки, съгласувани с мистър Стенър, но очевидно одобрени и от лица, стоящи по-високо от ковчежника — правила и уговорки, съществували в практиката на градските администрации далече преди мистър Стенър да се появи на сцената. Според една от тези уговорки мистър Каупъруд е имал право да отчита сделките не веднага след сключването им, а на първо число на следващия месец. Следователно той не е бил длъжен да предава на градския ковчежник каквито и да било суми или чекове, както и да внася сертификати в амортизационния фонд преди първо число на следващия месец, защото — сега слушайте внимателно, господа, това е особено важно, — защото сделките с градския заем и всички останали сделки, които е извършвал от името на градския ковчежник, са били толкова многобройни, така ненадейни и често непредвидими, че за да ги сключва, му е била необходима една наистина гъвкава система за отчитане — в противен случай изобщо не би могъл да върши работата си. Просто не би могъл да бъде полезен нито на мистър Стенър, нито на когото и да било. Пък и той, и градският ковчежник биха затънали в едно безкрайно счетоводство. Мистър Стенър още в началото на показанията си призна, че е имало такава уговорка. А Албърт Стайърс го потвърди. Е, какво следва от това? Ще ви кажа. Кон съдебен заседател би допуснал и кой здравомислещ делови човек би повярвал, че при наличието на такава уговорка мистър Каупъруд ще се втурне лично с всички тези чекове и сертификати към разните банки, към амортизационния фонд или към канцеларията на градския ковчежник или ще вземе да разпорежда на главния си счетоводител: „Стапли, ето ви този чек за шейсет хиляди долара. Погрижете се още днес да бъдат внесени в амортизационния фонд сертификатите от градския заем, които покриват чека.“ Що за глупост! Естествено мистър Каупъруд си е имал своя система. Когато настъпвал определеният срок, всички чекове и сертификати били отправяни там, където трябва. Мистър Каупъруд връчвал съответния чек на своя счетоводител и преставал да се интересува за него. Можете ли да си представите, че един банкер с такава огромна дейност като неговата би постъпвал другояче?

Мистър Стеджър спря, за да си поеме дъх и да даде възможност да му бъдат поставени въпроси, а после, доволен, че до този момент е изложил убедително фактите, продължи:

— Разбира се, някой би могъл да възрази, че мистър Каупъруд е знаел за предстоящия си фалит, но неговият отговор е, че не е знаел нищо подобно. Той лично потвърди тук, че едва в последния момент е разбрал, че това ще се случи. Защо тогава така упорито му се отрича законното право на този чек? Аз мисля, че знам. Мисля, че бих могъл да го кажа и на вас, ако ме изслушате.

Стеджър реши да смени тактиката си и да се опита да въздейства на съдебните заседатели, осветлявайки случая от друга гледна точка:

— Просто, защото мистър Джордж У. Стенър, изплашен както от скорошния пожар и последвалата го паника, така и от предупреждението на мистър Каупъруд да не се безпокои от нарастващото напрежение на борсата, си втълпил, че мистър Каупъруд ще фалира, и тъй като му бил заел значителна сума само при два и половина процента лихва, решил да не дава повече на мистър Каупъруд никакви пари, дори и онези, които му се полагали за извършените посреднически услуги и нямали нищо общо с дадения му по-рано заем при ниска лихва. Не е ли това едно нелепо стечение на обстоятелствата? Помислете само! Джордж У. Стенър се изплашва от пожара и паниката, които в началото нямат никаква връзка с платежоспособността на мистър Каупъруд, и решава да не изплаща на Франк А. Каупъруд дори и парите, на които той има право, защото самият мистър Стенър незаконно използва градските средства, за да увеличава личните си печалби (с помощта на мистър Каупъруд като посредник), и се бои, че ще бъде разкрит и навярно наказан. Питам ви, господа, на здрав разум ли се основава това решение? Помислете! Бил ли е мистър Каупъруд все още посредник на града, когато е закупил, както тук се потвърди, сертификати от градския заем? Бил е, разбира се. А щом е бил, имал ли е право да си получи парите? Ще се намери ли в тази зала човек, който да стане и да оспори това негово право? Защо тогава се поставя под съмнение неговата честност? Защо изобщо се повдига въпросът за неговата честност? Ще ви кажа. Причината е една-единствена, друга няма — желанието на местната политическа върхушка да намери изкупителна жертва за вината на Републиканската партия.

Можете да си помислите, че отивам твърде далеч в стремежа си да открия причината за необяснимото решение да бъде даден под съд посредникът на града мистър Каупъруд само защото е поискал и получил онова, което законно му е принадлежало. Аз обаче не мисля така. Представете си положението на Републиканската партия по онова време. Представете си колко неблагоприятно за изхода на предстоящите избори би се отразило разкриването на една толкова голяма злоупотреба с градските пари. А трябвало да се избират и нов ковчежник, и нов областен прокурор. Не бива да се забравя също, че Републиканската партия открай време е разрешавала на ковчежниците да се възползват от градските пари, като ги дават в заеми при ниска лихва и по този начин обогатяват себе си и своите приятели. При техните малки заплати те трябва да търсят начини да допълнят доходите си, за да могат да живеят сносно. Отговорен ли е мистър Джордж Стенър за практиката да се дават назаем пари от градската хазна? Не. А мистър Каупъруд? Съвсем не. Тази практика е била широко разпространена далеч преди мистър Каупъруд и мистър Стенър да се появят на сцената. Тогава защо сега около нея се вдига такъв шум? Защото в оня момент мистър Стенър и местните политически водачи са се изплашили от обществено разобличение. Нито един от предишните градски ковчежници не е бил злепоставян публично дотогава. Това щяло да се случи за първи път. За първи път надвисвала опасността обществото да научи за съществуващата порочна практика, от която се е обогатявал мистър Стенър. В това е цялата работа. Големият пожар и последвалата го паника застрашавали сигурността, самото съществуване на различни финансови институции, а сред тях и кантората на мистър Каупъруд. Възможно било да фалират мнозина, възможно било да фалира и мистър Франк А. Каупъруд. Тогава той щял да остане длъжник на Филаделфия с петстотин хиляди долара, заети му от градския ковчежник при твърде ниската лихва от два и половина процента. Но опетнява ли този заем името на мистър Каупъруд? Той сам ли е отишъл при градския ковчежник да го моли да му заеме пари при два и половина процента лихва? Но дори и да е отишъл, какво престъпно има в това за един финансист? Няма ли право човек да заеме пари оттам, откъдето му ги предлагат е възможно най-ниската лихва? Длъжен ли е бил мистър Стенър да даде заем на мистър Каупъруд, ако не е желаел? Не потвърди ли той днес, че сам е повикал мистър Каупъруд? Защо тогава се отправят, за бога, такива яростни обвинения в злоупотреба, в злоупотреба с поверена собственост, в присвояване на чек и така нататък и така нататък? Ще ви кажа защо, господа, слушайте ме внимателно! Ония, които са стояли зад гърба на мистър Стенър и чиито заповеди той е изпълнявал, са имали нужда от изкупителна жертва, върху която да прехвърлят политическите си грехове, и като не са намерили някой по-подходящ, са се спрели на Франк Алджърнън Каупъруд. Това е причината, единствената причина, друга причина няма. Но ако мистър Каупъруд се е нуждаел от още пари, за да се справи със затрудненията си, не е ли било по-благоразумно да му ги дадат и по този начин да потулят случая? Наистина това би било незаконно — не по-незаконно обаче от много други техни деяния, — но далеч по-безопасно. Възпрял ги е страхът, господа, страхът, липсата на смелост, неспособността да посрещнат една по-голяма криза. Побояли са се да се доверят на човек, който дотогава не им е давал никакъв повод да се усъмнят в него и който с лоялността и забележителните си финансови способности е помагал и на тях, и на града да трупат огромни печалби. Тогавашният градски ковчежник, изплашен от пожара, от разразилата се паника и от слуховете за възможния фалит на Каупъруд, решил, за да спаси собствената си кожа, както сам потвърди тук днес, да поиска от Каупъруд да му върне, ако не целия заем от петстотин хиляди долара, то поне една голяма част от него, макар Каупъруд да бил използвал този заем, за да обогати и самия Стенър; освен това отказал да изплати на посредника си парите, изразходвани за възложената му покупка на сертификати от градския заем. Действал ли е незаконно мистър Каупъруд като посредник при извършването на своите сделки? Ни най-малко. Предявяван ли е към него иск за тези петстотин хиляди долара, които той поради фалита си е останал да дължи на града? Съвсем не. Както виждате, цялата работа опира до Джордж У. Стенър, който се изплашил до смърт, и до водачите на Републиканската партия, които след като разбрали какво е положението, са искали на всяка цена да отърват Стенър, назначения от тях ковчежник, и да хвърлят върху някой друг вината за дефицита в градската хазна. Вие чухте какво каза днес тук мистър Каупъруд — отишъл при мистър Стенър тъкмо за да предотврати подобна възможност. Неговото предупреждение обаче извадило от равновесие мистър Стенър, той просто си загубил ума и поискал от мистър Каупъруд да му върне всичките пари, всичките петстотин хиляди долара, които му бил заел при два и половина процента лихва. Не е ли това една чиста глупост от финансова гледна точка? Много удобно време да се иска връщането на един напълно законен заем, нали? Но нека се спрем сега отново на въпросния чек за шейсет хиляди долара. Според показанията на мистър Стенър, когато мистър Каупъруд го посетил следобеда, преди да фалира, той му казал, че не може да му даде повече никакви пари, че това е изключено, и тогава мистър Каупъруд си излязъл и без негово знание и съгласие убедил главния му счетоводител и секретар мистър Албърт Стайърс да му напише чек за шейсет хиляди долара, на който нямал право и чието изплащане Стенър би спрял, ако е знаел за издаването му. Каква глупост! Защо не е знаел? Счетоводните книги са му били под ръка. Това е било едно от първите неща, които мистър Стайърс му съобщил на следващата сутрин. А мистър Каупъруд не придал особено значение на случая с чека, защото имал право на него и можел по съдебен път да си получи парите независимо дали е фалирал или не. Глупаво е от страна на мистър Стенър да твърди, че щял да спре изплащането на чека. Това му е хрумнало едва на другия ден, след разговора му с неговите политически приятели, когато са се обмисляли всички уловки и капани за избраната от Републиканската партия изкупителна жертва. Това е всичко. И никой не го знае по-добре от хората, които така настървено се стремят да бъде осъден мистър Каупъруд.

Стеджър замълча за миг и погледна многозначително Шанън.

— Господа съдебни заседатели — каза той в заключение със спокоен и прочувствен глас, — когато се оттеглите тази вечер в съвещателната стая и пристъпите към обсъждане на случая, вие ще се убедите, че обвиненията в злоупотреба, в злоупотреба с доверие и в присвояване на чек за шейсет хиляди долара, които се съдържат в обвинителния акт, са резултат единствено от упоритото усилие на прокурора да формулира един акт така, че той да изглежда като престъпление, и съществуват само в трескавото въображение на безотговорни политици, загрижени да спасят собствените си кожи за сметка на мистър Каупъруд и готови да погазят и достойнство, и чест, и всякакви други морални принципи, стига да останат невредими. На тях не им се иска привържениците на Републиканската партия в Пенсилвания да си създадат лошо мнение за своите водачи и по-специално за техните дела тук, във Филаделфия. Те се стремят с всички сили и средства да смекчат вината на Джордж У. Стенър и да направят от моя довереник изкупителна жертва за чужди грехове. Но това не бива да стане и няма да стане. Като честни и мислещи хора вие няма да го допуснете. И убеден в това, аз мога спокойно да се оттегля.

Стеджър рязко се извърна и отиде да заеме мястото си до Каупъруд. Веднага се изправи Шанън, спокоен, енергичен, самоуверен, млад.

Дълбоко в себе си Шанън беше почти съгласен със защитата, която Стеджър направи на Каупъруд, не се възмущаваше и от начина, по който банкерът беше печелил пари. Всъщност той си мислеше, че ако беше на мястото на Каупъруд, би постъпил точно така. Съвсем наскоро обаче го бяха избрали за областен прокурор. Предстоеше му да си създаде име, а освен това ръководните политически сили твърдо държаха Каупъруд да бъде осъден, за да бъде успокоено общественото мнение. Ето защо Шанън опря здраво ръце на парапета, впери поглед в съдебните заседатели и като нахвърли наум основните моменти от речта си, започна:

— Господа съдебни заседатели, струва ми се, че ако вникнем добре в онова, което чухме днес тук, и се опитаме вярно да разтълкуваме фактите, няма да ни бъде трудно да стигнем до едно правилно заключение. Както вече ви заявих, подсъдимият мистър Каупъруд е изправен в тази съдебна зала да отговаря за злоупотреба, злоупотреба с доверие, присвояване и присвояване на чек — а именно на въпросния чек за шейсет хиляди долара, издаден на 9 октомври 1871 година по искане на „Франк А. Каупъруд и Ко“ от името на градския ковчежник, но подписан от имащия това право секретар на канцеларията и предаден от него на гореспоменатия Франк А. Каупъруд, който твърди, че по това време е бил не само напълно платежоспособен, но и бил закупил сертификати от градския заем на стойност шейсет хиляди долара, които възнамерявал да внесе веднага или според привичката си малко по-късно в амортизационния фонд за сметка на града и по този начин да приключи една от обичайните си сделки — а именно като банкер и посредник на града да закупува сертификати от градския заем, да ги внася в амортизационния фонд и съответно да си получава обратно изразходваните за покупката им пари. Но какви са действителните факти, господа? Наистина ли „Франк А. Каупъруд и Ко“ — всъщност, както добре знаете и както чухте да се удостоверява тук, „Ко“ не съществува, фирмата е представлявана единствено от Франк А. Каупъруд, — повтарям, наистина ли гореспоменатият Франк А. Каупъруд е имал право в този момент и по този начин да получи чека, тоест бил ли е по това време действителен посредник на града или не? Бил ли е платежоспособен? Дали не е очаквал самият той, че ще фалира, и дали този чек за шейсет хиляди долара не е бил оная последна малка сламка, в която се е вкопчил, за да не потъне, без да се интересува какви последици ще предизвика постъпката му от гледна точка на закона, на морала и така нататък? Действително ли е купил сертификатите от градския заем за сумата, по времето и по начина, които той посочва, и действително ли е поискал да му се възстанови само онова, което му се е полагало по право? Наистина ли е възнамерявал да внесе тези сертификати от градския заем в амортизационния фонд — както твърди и както е било естествено и редно да направи — или не? В деня, когато е взел чека за шейсет хиляди долара, деловите му отношения с градския ковчежник били ли са същите както преди или не? Били ли са прекъснати те по време на петнайсетминутния им разговор същия този ден или два дни, или две седмици преди това — без значение кога — или не? Навярно знаете, господа, че всеки делови човек има право да прекрати по всяко време един договор, ако той няма официална форма и не е упоменат срокът на действието му. Не бива да забравяте това, когато преценявате фактите по делото. Дали Джордж У. Стенър, знаейки или допускайки, че Франк А. Каупъруд има сериозни финансови затруднения и поради това не би могъл да изпълнява и занапред пълноценно и честно задълженията си по договора помежду им, не го е прекратил на 9 октомври 1871 година, преди издаването на чека за шейсет хиляди долара? И дали мистър Франк А. Каупъруд, след като е разбрал, че вече няма да бъде посредник на градския ковчежник и на града, а също така, че е неплатежоспособен (мистър Стенър твърди, че той сам му е признал това), и е нямал намерение да внесе в амортизационния фонд сертификатите, които заявил впоследствие, че е купил, наистина е излязъл от кабинета на мистър Стенър, спрял се е при секретаря, казал му е, че е купил сертификати от градския заем за шейсет хиляди долара, поискал е чека, взел го е, пъхнал го е в джоба си и си е отишъл, без да мисли да връща под каквато и да било форма тази сума на града, а след двайсет и четири часа е фалирал и е останал да дължи на градската хазна не само парите от чека, а и още петстотин хиляди долара? С какви факти разполагаме? Какво удостовериха свидетелите — Джордж У. Стенър, Албърт Стайърс, директорът Дейвисън и самият мистър Каупъруд? Кои са всъщност важните факти? Господа, пред вас стои за разрешаване един любопитен проблем.

Той замълча, изгледа съдебните заседатели, тръсвайки ръкавите си с вид на човек, уверен, че е попаднал на следите на хитър престъпник, който се опитва да заобиколи закона, като се представя за невинен пред честните и доверчиви граждани и пред честните и доверчиви съдебни заседатели.

После продължи:

— И тъй, господа, кои са тези факти? Сами разбирате как е станало всичко. Вие сте умни хора. Няма какво да ви обяснявам. Пред вас стоят двама души — единият избран за ковчежник на град Филаделфия, заклел се да пази интересите на града и да води финансовите му дела по най-изгоден начин, и другият, повикан в труден момент да помогне за разрешаването на сложен финансов проблем. Така се стига до сключването на едно тайно споразумение помежду им и до последвалите го незаконни сделки, при които единият от тях, по-умният, по-хитрият и по-запознатият със задкулисието на Трета улица, повежда другия по наглед примамливите пътеки на доходоносните спекулации, за да го доведе, макар и неумишлено, до позорен провал, до публично разобличение и до какво ли още не. Но ето че идва моментът, когато по-уязвимият от двамата, по-застрашеният, тоест градският ковчежник на Филаделфия, поради благоразумие или липса на смелост отказва да следва другия. И тогава се разиграва сцената, която мистър Стенър описа днес следобед от свидетелския стол — злият, алчният, безмилостният финансов вълк, надвесен над треперещото, непросветено във финансовите игри агне, оголва бели лъскави зъби и ръмжи: „Ако не ми дадеш парите, които ми трябват, ако не ми броиш триста хиляди долара, ще те тикнат в затвора, ще изхвърлят децата ти на улицата, ти и жена ти, и цялото ти семейство ще потънете отново в бедност и никои няма да си помръдне пръста да ти помогне!“ Това, както твърди мистър Стенър, му казал мистър Каупъруд и аз от своя страна никак не се съмнявам, че е било така. Когато говори за своя довереник, мистър Стеджър с много добре претеглени изрази ни го представи като приятен, мил и добронамерен човек и посредник, комуто едва ли не насила са дали заем от петстотин хиляди долара при два и половина процента лихва, докато обикновено на Трета улица заемите до поискване са се давали срещу лихва от десет до петнайсет процента, а дори и по-голяма. Е, на това вече не вярвам. Неправдоподобно ми се струва, че един приятен, мил, добронамерен човек — един платен, а следователно и раболепен посредник, — би могъл да отиде при мистър Стенър два или три дни преди случая с чека за шейсет хиляди долара и, както мистър Стенър потвърди под клетва, да му каже: „Ако ти веднага не ми дадеш още триста хиляди долара от градските пари, аз ще фалирам, а теб ще те осъдят и ще те Тикнат в затвора.“ Ето това му е казал. „Аз ще фалирам, а теб ще те осъдят. Мен не могат да ме пипнат, но теб ще те арестуват. Аз съм само един посредник.“ Помислете на кого повече подхождат тези думи — дали на един приятен, благ, наивен, учтив агент и платен посредник или на един груб, дързък, надменен господар, на властен човек, който не подбира средства, за да постигне целта си? Господа, аз не защитавам Джордж У. Стенър. Според мен той е толкова виновен, ако не и повече от своя самоуверен съучастник в престъпленията, от този лицемерен финансист, който, усмихнат, наметнал овча кожа, се появява, за да подскаже как по най-хитър начин да се използват градските пари, тъй че да се обогатят и двамата. И когато чувам, както току-що чух, да представят мистър Каупъруд като приятен, благ, наивен посредник, аз се задъхвам от възмущение. А вие, господа, ако искате да си изградите вярна преценка за цялата тази история, трябва да се върнете десет-дванайсет години назад и да видите, че тогава мистър Стенър е бил само един крайно беден, току-що навлизащ в политиката човек и че едва по-късно при него идва този хитър и способен посредник и го научава как се извличат печалби от градските пари. По време на запознанството им Джордж У. Стенър, макар и вече градски ковчежник, не е бил особено известна личност, както и самият Франк А. Каупъруд. Представете си как се появява хитрият като лисица посредник, млад, самоуверен, добре облечен, и казва: „Хайде да се споразумеем. Дай ми градския заем, аз ще се занимая с него, дай ми и заем от хазната при лихва от два процента, пък ако може и по-малка!“ Представете си как прави това предложение! Представете си го само! Джордж У. Стенър е бил беден, твърде беден, преди да го изберат на поста градски ковчежник. Занимавал се е със застраховки и покупко-продажби на недвижими имущества и от тази работа е печелил не повече от две хиляди и петстотин долара годишно. Издържал е жена и четири деца и дори не е мечтаел за онова, което според неговите представи би могло да се нарече охолство или разкош. И тогава се появява мистър Каупъруд — поканен от мистър Стенър наистина да изпълни една поръчка, от която на ковчежника по онова време и през ум не му е минавало да извлича незаконни печалби — и му предлага своя грандиозен план за разпространение на градския заем, който ще ги обогати и двамата. Допускате ли, господа, след като имахте възможност да добиете впечатление от Джордж У. Стенър, докато даваше своите показания днес тук, че той е способен да предложи подобен план за нечестни сделки на ей този господин тук?

И Шанън посочи с пръст Каупъруд.

— Прилича ли ви мистър Стенър на човек, способен да дава на този джентълмен идеи по финансови въпроси и да му подсказва как да осъществява тези безкрайно изгодни сделки? Питам ви, изглежда ли ви той достатъчно находчив, за да измисли всички тези хитри ходове, от които и двамата са натрупали след това толкова много пари? Преди няколко седмици в официалния си отчет пред кредиторите по време на фалита си този човек, Каупъруд, е обявил, че състоянието му надхвърля един милион и двеста и петдесет хиляди долара, а е едва на трийсет и четири години. Какво е било обаче състоянието му, когато е започнал деловите си отношения с бившия градски ковчежник? Имате ли някаква представа? Нека аз да ви кажа. Месец преди встъпването ми в длъжност направих справка по въпроса. Състоянието му едва е надхвърляло двеста хиляди долара, господа, едва е надхвърляло двеста хиляди долара. Разполагам тук с едно извлечение от архивите на фирмата „Дън и Ко“ от онази година. По него можете да прецените колко бързо е забогатял оттогава насам нашият Цезар. И колко доходоносни са били за него последвалите няколко години. А дали Джордж У. Стенър е притежавал подобно състояние, когато го свалят от поста му и го обвиняват в злоупотреба? Притежавал ли е? Имам тук опис на неговите активи и пасиви, направен по това време. Можете сами да видите, господа. Преди три седмици цялото му имущество е възлизало на двеста и двайсет хиляди долара. Имам основание да смятам, че това изчисление е точно. Защо според вас мистър Каупъруд е забогатявал така бързо, а мистър Стенър — така бавно? Те са били съучастници в едно и също престъпление. Мистър Стенър е заемал на мистър Каупъруд огромни суми от градските пари срещу лихва от два процента, докато на Трета улица лихвата за заемите от този вид е достигала до шестнайсет-седемнайсет процента. Смятате ли, че мистър Каупъруд не е знаел как да използва така на сметка получените пари, за да извлече най-голяма изгода за себе си? Има ли той вид на човек, който би пропуснал подобна възможност? Вие го видяхте, когато даваше показания, и чухте тези показания. С каква пресметната откровеност, с какво престорено равнодушие, с какво усърдие искаше да ни убеди той, че е вършил всичко единствено, за да направи услуга на мистър Стенър и неговите приятели, докато всъщност за малко повече от шест години е спечелил милион, а мистър Стенър — едва сто и шейсет хиляди, че и по-малко дори, тъй като е разполагал с няколко хиляди долара, преди да започне сътрудничеството им.

Най-сетне Шанън стигна до онзи съществен момент, когато на 9 октомври Каупъруд посетил Стенър и после взел от Албърт Стайърс чека за шейсет хиляди долара. Възмущението му от тази (според него) подла и престъпна постъпка беше безгранично. Като е поискал от Стайърс чека, Каупъруд е знаел, че извършва една явна злоупотреба, една кражба.

— Помислете си само! — Шанън се обърна и погледна право в очите Каупъруд, който спокойно, невъзмутимо и без никакъв свян посрещна погледа му. — Помислете! Помислете каква изумителна дързост, каква макиавелистка гъвкавост на ума е проявил този човек! Той е знаел, че ще фалира. След двудневни трескави изчисления и пресмятания, след двудневна борба да устои на удара на съдбата, объркал престъпните му планове, той разбира, че му е останал един-единствен източник на средства — градският ковчежник, когото трябва да принуди да му помогне, за да не фалира. И без това вече дължал на градската хазна петстотин хиляди долара, бил използвал твърде дълго градския ковчежник като маша и така надълбоко го бил въвлякъл в нечестната си игра, че Стенър се изплашил от огромния дефицит в хазната му и отказал помощта си. Но това възпряло ли е мистър Каупъруд? Ни най-малко.

Шанън размаха заплашително пръст към Каупъруд, който ядосано извърна глава.

— Този се старае толкова много, за да направи кариера — прошепна Каупъруд на Стеджър. — Бих искал да изтъкнеш това пред съдебните заседатели.

— За съжаление не мога — отвърна Стеджър, като се усмихна презрително, — понеже нямам право да вземам повече думата.

Мистър Шанън отново се обърна към съдебните заседатели:

— Представете си неизмеримата, вълча дързост на човека, който си позволява да каже на Албърт Стайърс, че току-що е купил сертификати от градския заем за шейсет хиляди долара, и да поиска чек срещу тях! Наистина ли е бил купил тези сертификати, както е заявил? Кой би могъл да каже? Кой би могъл да се оправи в неясната и сложна счетоводна система на мистър Каупъруд? Но дори и да е купил тези сертификати, той явно не го е направил в интерес на града, щом не ги е внесъл в амортизационния фонд, където им е мястото. Неговият адвокат и самият той заявиха, че не е бил длъжен да ги внася преди първо число на следващия месец, но законът изисква да бъдат внасяни незабавно и това му е било много добре известно. И адвокатът му, и той ни уверяваха, че не е допускал, че ще фалира, и следователно не е имало защо да се тревожи за сертификатите. Питам се дали някой от вас, господа, би повярвал на тези твърдения? Кога друг път е искал да си получи така бързо чека? Имало ли е подобен случай през цялото време, докато са се извършвали тези престъпни сделки? Знаете, че не е имало. Никога преди това той не е ходил в канцеларията на хазната, за да получава лично чековете си, а този път го е направил. Защо? Защо е поискал чека? Нали твърди, че едно забавяне от няколко часа няма никакво значение? Могъл е да прати за чека някой служител, както обикновено. Така е правил винаги дотогава. Защо и в случая не е постъпил така? Ще ви кажа защо! — Шанън внезапно промени тона си и почти изкрещя. — Ще ви кажа защо! Знаел е, че е разорен! Знаел е, че този полузаконен път за спасение — помощта на Джордж У. Стенър — му е бил затворен! Знаел е, че по честен начин, чрез едно явно споразумение не би могъл да измъкне нито един долар повече от хазната на град Филаделфия. Знаел е, че ако, си отиде от канцеларията без този чек и по-късно изпрати някой служител да го вземе, опомнилият се градски ковчежник ще има време да предупреди помощниците си и вече няма да получи тези пари. Ето защо е бързал! Ето защо, господа, ако искате да знаете истината! И тъй, господа съдебни заседатели, аз привършвам своята обвинителна реч срещу този достоен, честен и добродетелен гражданин, когото според думите на неговия защитник мистър Стеджър не бихте могли да осъдите, без да извършите една голяма несправедливост. Искам само да добавя, че вие ми изглеждате здравомислещи, разумни хора, хора, каквито се срещат навсякъде в нашата страна, хора, които изпълняват честно своя дълг към Америка. А сега, господа съдебни заседатели — продължи Шанън тихо и меко, — искам да ви кажа само, че ако след всичко, което видяхте и чухте днес тук, продължавате да мислите, че мистър Каупъруд е един честен и почтен човек, че не е откраднал преднамерено и ловко шейсет хиляди долара от хазната на град Филаделфия, че наистина е купил сертификатите, както твърди, и е имал намерение да ги внесе в амортизационния фонд, както твърди, вие сте длъжни да го пуснете на свобода, и то незабавно, за да може да се върне още днес на Трета улица и да започне да оправя своите твърде объркани финансови дела. Това е единственото нещо, което вие като честни и добросъвестни хора бихте могли да направите — да го пуснете веднага на свобода и да го върнете отново в нашето общество, така че да бъде поправена поне донякъде очебийната несправедливост, която според моя опонент мистър Стеджър е била проявена към него. Ако сте убедени в това, трябва незабавно да го признаете за невинен. За Джордж У. Стенър не се тревожете! С показанията си той сам доказа виновността си — призна, че е виновен. Той ще бъде осъден по-късно, без да има нужда срещу него да се води допълнително дело. А този човек се представя за честен и добродетелен. Твърди, че не е допускал, че ще фалира. Твърди, че си е служил със заплахи, закани и ругатни не защото е бил застрашен от фалит, а защото не искал да си прави труда да търси помощ другаде. Какво ще кажете за това? А мислите ли, че наистина е купил сертификати на стойност шейсет хиляди долара за амортизационния фонд и че има право на тези пари? Ако е така, защо не ги е внесъл в амортизационния фонд? Те не са там, няма ги и шейсетте хиляди долара. Къде са тогава? В Джирардската национална банка, в която той е бил превишил кредита си със сто хиляди долара. Банката получила ли е освен тях още четирийсет хиляди долара в чекове и ценни книжа? Да, получила е. Защо? Не допускате ли, че Джирардската национална банка би могла да му бъде благодарна за тази последна малка услуга, преди той да обяви фалита си? Не мислите ли, че директорът Дейвисън, чиито показания чухте тук, тъкмо поради това — не го твърдя със сигурност — представи в толкова благоприятна светлина мистър Каупъруд? Възможно е. Преценете и вие. Така или иначе директорът Дейвисън твърди, както и защитникът Стеджър, че мистър Каупъруд е честен и порядъчен човек. Вие чухте свидетелските показания. Сега остава само да ги обсъдите. Ако желаете да го пуснете на свобода, пуснете го — махна уморено с ръка той. — Вие сте съдниците. Аз не бих постъпил така. Аз съм само един скромен юрист, който добросъвестно си гледа работата, и имам свое мнение. Вие можете да имате друго, това си е ваша работа — Шанън отново махна многозначително и почти презрително с ръка. — Аз свърших, господа, и ви благодаря за вниманието. На вас остава да вземете решение.

Той се обърна величествено, а съдебните заседатели и случайните зрители в залата се размърдаха. Съдията Пейдърсън въздъхна облекчено. Беше се стъмнило, всички газови лампи бяха запалени и осветяваха ярко помещението. През прозорците се виждаше, че навън вали сняг. Съдията уморено прелисти книжата пред себе си, обърна се тържествено към съдебните заседатели с обичайното разяснение на закона и те един след друг се отправиха към съвещателната стая.

Каупъруд се извърна към баща си, който се приближаваше към него през бързо изпразващата се зала, и каза:

— Е, след малко ще узнаем решението.

— Да — отвърна унило старият Каупъруд. — Надявам се, че ще бъде благоприятно. Преди малко видях Бътлър там, в дъното.

— Наистина ли? — попита Каупъруд с подчертан интерес.

— Да — отвърна баща му. — Току-що си отиде.

Така значи, помисли си Каупъруд. Бътлър е бил толкова нетърпелив да узнае каква ще бъде съдбата му, че не се е сдържал и е дошъл да види как ще го съдят. Шанън беше негово оръдие, съдията Пейдърсън — също в известна степен. Той, Каупъруд, би могъл да го победи, когато става дума за дъщеря му, но не беше лесно да го победи тук, освен ако съдебните заседатели не проявяха случайно благосклонност към него. Ако те го признаят за виновен, задълженият на Бътлър съдия Пейдърсън щеше да има удоволствието да го осъди и при това да му даде най-голямата присъда. Пет години! Никак не са малко! При тази мисъл Каупъруд леко потръпна, но реши, че няма смисъл да се тревожи за нещо, което още не се е случило. Към него се приближи Стеджър и му каза, че срокът на гаранцията му е изтекъл в момента, когато съдебните заседатели са напуснали залата, и че оттук нататък той всъщност се намира под надзора на познатия и на двамата шериф Адлей Джаспърс. Ако съдебните заседатели не го оправдаят, допълни Стеджър, той ще трябва да остане под надзора на шерифа, докато не бъде подадена молба за обжалване на присъдата и докато тази молба не бъде приведена в действие.

— Това ще отнеме най-малко пет дни, Франк каза Стеджър, — но Джаспърс не е лош човек. Той ще се държи прилично. Разбира се, ако имаме късмет, може и да не се наложи да му гостуваш. Сега обаче ще трябва да тръгнеш с този пристав. Дано все пак всичко свърши благополучно — тогава си отиваш у дома. Ех, така ми се иска да спечеля това дело! — каза той. — Така ми се иска да им се присмеем, и ти, и аз! С теб постъпиха крайно непочтено и аз мисля, че достатъчно добре разясних това на съдебните заседатели. Ако те признаят за виновен, имам десетки мотиви да искам преразглеждане на решението.

Стеджър, Каупъруд и баща му тръгнаха заедно с помощника на шерифа, дребничкия Еди Зандърс, който бе дошъл да поеме надзора над подсъдимия. Те влязоха в едно малко помещение в дъното на сградата, наричано „кошарата“, където подсъдимите изчакваха под временен арест завръщането на съдебните заседатели от съвещателната стая. Мрачното квадратно помещение с висок таван имаше един прозорец, който гледаше към Честнът Стрийт, и една втора врата, която водеше кой знае накъде. Дъсченият под беше протрит, нямаше никакви мебели освен няколко груби дървени пейки покрай голите мръсни и опушени стени. От средата на тавана висеше газова лампа с две горелки. Помещението беше просмукано от трайната тежка и остра миризма, напомняща за измета на живота, за отхвърлените от обществото, които, виновни или невинни, са чакали търпеливо тук да узнаят каква ще бъде съдбата им.

Каупъруд естествено изпита отвращение, но той беше горд и твърде добре умееше да се владее, за да го покаже. През целия си живот беше проявявал изключителна склонност към чистотата и се беше грижил придирчиво за себе си. Сега го бяха принудили да се срещне със страна от живота, която дълбоко го отблъскваше. Стеджър, който беше застанал до него, се опита да смекчи впечатлението с няколко успокоителни забележки.

— Не е много уютно — каза той, — но ще трябва да потърпиш. Предполагам, че съдебните заседатели няма да се бавят много.

— Това едва ли има някакво значение — отвърна Каупъруд и се приближи до прозореца. След това добави: — Каквото има да става, ще стане.

Баща му помръкна. Ами ако на Франк му предстои едно дълго затворничество в такава обстановка? Боже мой! Той потръпна и за първи път от много години насам започна безмълвно да се моли.