Теодор Драйзер
Финансист (40)

ГЛАВА XL

Когато Каупъруд, бодър и самоуверен, блестящо играещ ролята на делови човек и опитен финансист, влезе в препълнената съдебна зала заедно с баща си и Стеджър, всички впериха очи в него. Не е възможно, помислиха си повечето от присъстващите, такъв човек да бъде осъден. Сигурно беше виновен, но още по-сигурно беше, че притежава начини и средства да заобиколи закона. Адвокатът му Харпър Стеджър също изглеждаше твърде умен и ловък. Времето беше много студено и двамата мъже бяха облечени с дълги тъмни синьосиви палта, ушити по последна мода. При хубаво време Каупъруд имаше обичай да слага някакво малко цвете в бутониерата си, но този път не беше сложил. Върху връзката му от плътна лилава коприна обаче беше забодена карфица с голям искрящ смарагд. Не носеше никакво друго украшение освен един много тънък ланец. Днес повече от всеки друг път изглеждаше бодър, но сдържан, добродушен, но и самоуверен и дързък.

Още с влизането си той огледа обстановката в съдебната зала, която живо го интересуваше. Точно срещу него се намираше все още празната съдийска трибуна, вдясно от нея — също празната ложа на съдебните заседатели, а срещу тях, от лявата страна на съдията, беше свидетелският стол, на който скоро му предстоеше да седне и да дава показания. Зад свидетелския стол, очаквайки влизането на съда, вече стоеше един дебел съдебен пристав, някой си Джон Спаркхийвър, чието задължение беше да поднася на поредния свидетел овехтялата и омазнена Библия и след като последният я докосне и произнесе клетвата, да каже: „Минете насам!“ В залата вече бяха заели местата си и останалите пристави: един пред вратата, през която се влизаше в ограденото с парапет пространство пред съдийската маса, където бяха местата на подсъдимите и където седяха и пледираха адвокатите и така нататък; друг пристав стоеше на пътеката, която водеше към съвещателната стая, а трети пазеше вратата, през която влизаше публиката. Каупъруд спря погледа си върху Стенър, който беше един от свидетелите и който дотолкова беше завладян от страха за собствената си съдба, че не изпитваше омраза към никого. Всъщност той изобщо не беше от хората, които могат да мразят. Сега, виждайки докъде е стигнал, само съжаляваше, че не се е вслушал в съвета на Каупъруд, но все още вярваше, че след като получи присъдата, Моленхауър и останалите политически лидери ще се застъпят за него пред губернатора. Беше блед и доста отслабнал. Нищо не беше останало от оня червендалест и охранен човек от дните на неговото благоденствие. Носеше нов сив костюм и кафява вратовръзка и беше гладко избръснат. Когато срещна твърдия поглед на Каупъруд, той трепна, сведе очи и потърка глупаво ухото си. Каупъруд му кимна.

— Знаеш ли — каза той на Стеджър, — жал ми е за Джордж. Какъв глупак излезе. Направих за него всичко, каквото можах.

Каупъруд погледна с крайчеца на окото си и мисис Стенър — дребна, слаба, бледа женица, облечена доста безвкусно. „Колко му подхожда на Стенър тази жена!“ — помисли си той. Браковете между безлични и неуспели в живота хора винаги го интересуваха, но невинаги го забавляваха. Мисис Стенър естествено изпитваше неприязън към Каупъруд, защото виждаше в негово лице безскрупулния виновник за провала на мъжа й. Сега те отново бяха крайно бедни и се готвеха да се преместят от голямата къща в някаква евтина квартира, а това, разбира се, не можеше да я радва.

След малко влезе съдията Пейдърсън, придружен от нисък и пълен пристав, който приличаше повече на гуша в гълъб, отколкото на човек. При тяхната поява приставът Спаркхийвър почука на съдийската маса, край която бе дремал до този момент, и изломоти: „Моля, станете!“ Публиката стана, както е прието във всички съдилища. Съдията Пейдърсън попрехвърли няколкото досиета, които лежаха на масата пред него, и енергично попита своя секретар:

— Кое е първото дело, мистър Протъс?

Каупъруд следеше внимателно продължителното и скучно подреждане на назначените за гледане през деня дела, вземането на отношение по различните второстепенни искания на адвокатите. Той силно желаеше да спечели това дело и вътрешно се бунтуваше срещу неблагоприятното стечение на обстоятелствата, които го бяха довели в съдебната зала. Винаги се бе дразнил от празните разтакания, от дребнавите уточнявания и изяснявания, от безсмисленото ровене в разни параграфи, които много често спъваха хората в тяхната обичайна дейност. Ако го попитаха какво означава за него законът, той би отговорил, че законът е мъгла, образувана от човешки настроения и грешки, която обгръща морето на живота и затруднява спокойното плаване на лодките, натоварени с деловите и социалните стремления на хората. Миязма, породена от погрешни съждения, благоприятна среда за процъфтяването на всички човешки злини, мелница, в която случайно уязвените биват смилани между острите камъни на насилието и сляпата съдба. Поле на странна, съдбоносна, интересна, но безплодна битка на умове, в която невежите и неспособните, умните и озлобените, а също и слабоволните еднакво се превръщат в пионки, в играчки в ръцете на адвокатите, злоупотребяващи с техните настроения, суета, желания и нужди. Едно нечисто, отвратително, покваряващо зрелище, едно болезнено тълкувание на човешките слабости и грешки, коварна уловка, капан. В ръцете на силните, какъвто беше и той в зенита на своето могъщество, законът може да бъде щит и меч, капан, поставен пред краката на непредпазливия, вълча яма, изкопана на пътя на ония, които те преследват. С една дума, той може да бъде превърнат във всичко, което силните пожелаят — във врата към незаслужени облаги, в облак прах, който може да се хвърли в очите на ония, дето се опитват да съзрат правдата, в завеса, спусната произволно между истината и нейното претворяване, между правосъдие и присъда, между престъпление и наказание. В повечето случаи юристите са интелектуални наемници, които могат да се купят и продадат за всяка кауза. Каупъруд винаги се забавляваше, когато слушаше техните банални, но прочувствени разсъждения за морала и в същото време ги наблюдаваше как лъжат, крадат, извъртат по всякакъв повод и за всякаква цел. И най-големите сред тях не бяха нищо повече от големи и безскрупулни хитреци като самия него, които подобно на паяци дебнат в тъмното иззад гъсто изплетените си мрежи приближаването на непредпазливи човешки мушици. В най-добрия случай животът е свирепа, нечовешка, жестока, безжалостна борба, в която законът е едно от средствата, а неговите представители — едни от най-презрените участници. Каупъруд също използваше закона така, както би използвал и всяко друго оръжие, за да се предпази от някоя житейска беда, и избираше адвокатите си така, както би избрал тояга или нож, с които да се защити. Не уважаваше нито един от тях, дори и Харпър Стеджър, макар че изпитваше известна симпатия към него. Те бяха само оръдия — нож, ключ, тояга, — с които си служиш, и нищо повече. И след като ти свършат работа, плащаш им и ги забравяш. А що се отнася до съдиите, по правило те бяха некадърни юристи, издигнали се до положението си благодарение на някаква щастлива случайност, които не биха могли да се мерят с адвокатите, ако им се наложеше да си разменят ролите. Каупъруд не изпитваше уважение и към тях — твърде добре ги познаваше. Знаеше колко често те се проявяваха като подлизурки, политически кариеристи и политически наемници, нечии оръдия, приспособленци, изтривалки за краката на финансово и политически могъщите. Съдиите бяха глупци, както и повечето хора в този скучен и измамен свят. Каупъруд наблюдаваше всички с проницателния си поглед, но не се издаваше. За спасение, мислеше си той, можеше да разчита единствено на гъвкавия си ум. Не вярваше в съществуването на добродетели — знаеше много, познаваше и себе си.

Когато най-сетне приключи с многобройните дребни искания и молби, съдията даде нареждане на секретаря си и той ясно и отчетливо обяви, че започва гледането на делото на град Филаделфия срещу Франк А. Каупъруд. Новият областен прокурор Денис Шанън и Стеджър скочиха на крака. Стеджър и Каупъруд, Шанън и Стробик, който току-що беше влязъл и се явяваше като ищец от името на щат Пенсилвания, седнаха край дългата маса в ограденото с перила пространство пред писалището на съдията. За да изпълни по-скоро една формалност, отколкото по някакви други причини, Стеджър помоли съдията да оттегли обвинението, но предложението му бе отхвърлено.

Набързо бяха определени дванайсетте съдебни заседатели, избрани измежду гражданите, които през текущия месец трябваше да изпълняват това задължение, и на двете страни беше предоставена възможността да направят евентуален отвод. В тази инстанция на съда съставът на съдебните заседатели се определяше по съвсем прост начин. Секретарят, който приличаше на китайски мандарин, написваше на отделни листчета имената на кандидатите за съдебни заседатели през месеца (в случая те бяха около петдесет), пускаше листчетата в една цилиндрична кутия, завъртваше я няколко пъти и изваждаше първото, попаднало в ръката му, като по този начин изтъкваше случайността на избора и определяше кой ще бъде съдебен заседател номер едно. Това се правеше дванайсет пъти и след изтеглянето на всяко листче кандидатът се поканваше да заеме мястото си в ложата на съдебните заседатели.

Каупъруд наблюдаваше с голям интерес тази процедура. Всъщност сега нищо друго не го занимаваше толкова, колкото ония, които щяха да го съдят. Всичко се извършваше твърде бързо наистина и той не можеше да прецени точно хората, но остана с беглото впечатление, че мнозинството са от средните слоеве на обществото. Направи му впечатление един от тях — попрегърбен, шейсет и пет годишен, с прошарена коса и брада, с рунтави вежди и бледо лице. Стори му се добронамерен човек с богат житейски опит, който при дадени обстоятелства и при достатъчно убедителни доводи би могъл да застане на негова страна. Друг обаче още в първия миг му стана неприятен — някакъв търговец, дребен, с остър нос и остра брадичка.

— Надявам се този човек да не влезе в състава на съдебните заседатели — прошепна той на Стеджър.

— Няма да влезе, разбира се — отвърна Стеджър. — Ще му направя отвод. При такъв вид дело и ние, и обвинението имаме право да направим отвод на петнайсет кандидати, без да излагаме съображенията си.

Когато местата в ложата на съдебните заседатели най-сетне се попълниха, секретарят поднесе на защитника и на прокурора дъсчицата, върху която бяха закачени листчетата с имената на дванайсетте кандидати по реда на избирането им: на първия ред — първи, втори и трети, на втория — четвърти, пети и шести, и така нататък. Тъй като прокурорът имаше право пръв да прегледа списъка и евентуално да направи отводи, Шанън стана, взе дъсчицата и започна да разпитва избраните за професиите им, какво знаят предварително за делото и дали нямат някакво предубеждение към обвиняемия.

Задачата на Стеджър и Шанън беше да подберат хора, конто разбират малко от финанси и биха могли да вникнат в същността на това сложно дело: Стеджър естествено се стремеше да не допусне кандидати, склонни да проявят неприязън към Каупъруд заради това, че се е опитал съвсем логично да избегне една финансова буря, а Шанън имаше предпочитания към ония от тях, които биха порицали средствата за защита, използвани от Каупъруд, ако те будеха и най-малко подозрение, че се свеждат до измама, злоупотреба и нечестни спекулации. Шанън и Стеджър бързо разбраха, че съставът на съдебните заседатели се състои само от „дребни риби“, които мрежите на съда са измъкнали за случая на повърхността от градския океан. Това бяха преди всичко управители, служители, търговци, редактори, инженери, архитекти, кожари, бакали, търговски пътници, журналисти и други граждани с подобни професии, чийто жизнен опит ги правеше подходящи за изпълнението на такива задължения. Нямаше изтъкнати личности, но за сметка на това мнозина от призованите притежаваха онова ценно качество, което се нарича здрав разум.

През цялото време Каупъруд седеше спокойно и наблюдаваше избраните. Стори му се, че един млад собственик на цветарски магазин с бледо лице, с високо умно чело и тънки бели ръце би се поддал на личното му обаяние и ще е хубаво да остане в списъка, и сподели шепнешком това със Стеджър. Направиха отвод на един хитър евреин кожар, защото той бе следил всички новини около финансовата паника и бе загубил две хиляди долара във вид на акции от трамвайните линии. За един търговец на едро с бакалски стоки, дебел, с румени бузи, сини очи и светлоруса коса, Каупъруд каза, че му се вижда твърдоглав. Отстраниха и него. Имаше и един слаб наконтен управител на магазин за облекло, който искаше да се освободи от задълженията си на съдебен заседател, под предлог че уж не зачитал клетвата пред Библията. Съдията Пейдърсън го изгледа строго, но уважи искането му. Бяха отстранени още десетина души — или защото познаваха Каупъруд, или защото признаваха, че са предубедени, или защото бяха върли републиканци и се възмущаваха от престъплението, или защото познаваха Стенър и така нататък.

Все пак някъде към дванайсет часа беше определен такъв състав на съдебните заседатели, който удовлетворяваше и двете страни.