Теодор Драйзер
Финансист (24)

ГЛАВА XXIV

Необходимо е да се дадат някои кратки пояснения за състоянието на Републиканската партия във Филаделфия по това време и за мястото на Джордж У. Стенър, Едуард Мълая Бътлър, Хенри А. Моленхауър, сенатора Марк Симпсън и на някои други лица в нея, за да стане ясно действителното положение на Каупъруд. Бътлър проявяваше лично пристрастие и симпатии към Каупъруд, както вече видяхме. Стенър беше оръдие на Каупъруд. Моленхауър и сенаторът Симпсън бяха мощни съперници на Бътлър в ръководенето на градските работи. В законодателното събрание на щата Симпсън представляваше интересите на Републиканската партия, която можеше, когато интересите й го налагаха, да изисква създаването на нови избирателни закони, да внушава промени в принципите на градското самоуправление, да възбужда политически разследвания, да върши още много неща от този род. Симпсън имаше на разположение влиятелни вестници, акционерни дружества и банки. Солиден и много уважаван човек, Моленхауър беше изразител на интересите на гражданите от немски произход във Филаделфия, на някои други групировки и на няколко могъщи фирми. И тримата бяха силни и способни, опасни и ловки политици. Симпсън и Моленхауър разчитаха на влиянието на Бътлър преди всичко сред ирландците, сред някои районни партийни лидери и сред католиците, които му бяха така предани, сякаш той олицетворяваше самата църква. Бътлър се отплащаше на последователите си с покровителство, използваше влиянието си в тяхна полза и им оказваше подкрепа. Градът пък му се отплащаше чрез Моленхауър и Симпсън с изгодни договори за павиране на улици, построяване на мостове и виадукти и прокарване на канализации. За да получава тези договори обаче, беше необходимо да бди над авторитета на Републиканската партия, която му предоставяше и правата, и задълженията на водач. Но това беше задължение и на Моленхауър, и на Симпсън; не той беше назначил Стенър. Ковчежникът беше пряко подчинен на Моленхауър.

Когато се качваше в двуколката със сина си, Бътлър мислеше тъкмо за тия неща и беше силно объркан и обезпокоен.

— Току-що идва Каупъруд — каза той на Оуен, който напоследък бързо навлизаше в тънкостите на финансовото изкуство и разбираше от политически и обществени въпроси повече от баща си, само че не притежаваше неговото обаяние. — Каза, че е доста затруднен. Чуваш ли? — продължи той, когато отдалеч долетяха викове: „Извънредно издание! Извънредно издание!“ — Чикаго гори и утре на борсата ще има небивало вълнение. Голяма част от нашите акции от трамвайните линии са разпръснати в различни банки. Ако не вземем бързи мерки, могат да поискат да си погасим заемите. Това трябва да бъде първата ни грижа сутринта. Депозирал съм при Каупъруд сто хиляди долара, но той ме моли да не си ги искам, а и Стенър имал при него някаква сума, както ми каза.

— Стенър? — възкликна учудено Оуен. — И той ли се бърка в борсовите игри? — Съвсем наскоро Оуен бе дочул разни слухове относно Стенър и някои други лица, но не беше им повярвал и още не беше споделил нищо с баща си. — Колко пари има той у Каупъруд?

Бътлър се позамисли.

— Боя се, че доста — отвърна най-сетне той. — Всъщност много са — около петстотин хиляди долара. Ако това се разчуе, мисля, че ще се вдигне голям шум.

— Охо — възкликна изненадан Оуен. — Петстотин хиляди долара! Господи! Нима искаш да кажеш, татко, че Стенър е заграбил петстотин хиляди долара? Никога не бих помислил, че е толкова умен, за да направи подобно нещо. Петстотин хиляди долара! Наистина ще се вдигне голям шум, ако се разчуе.

— Хайде, хайде, не бързай толкова! — отвърна Бътлър, опитвайки се да си представи как се е развила цялата работа, че да се стигне до такъв край. — Не знаем всички обстоятелства, не знаем дали е имал намерение да вземе толкова много. Все още е възможно нещата да се уредят. Парите са вложени. Каупъруд не е фалирал. Сумата може да бъде възстановена. Трябва да помислим какво да се направи, за да бъде спасен. Ако ми е казал истината, а досега не съм чувал да е лъгал някого, той може да устои само при условие че утре акциите на трамвайните линии не спаднат твърде рязко. Ето защо искам да се срещна с Хенри Моленхауър и Марк Симпсън. Те също притежават акции от трамвайните линии. Каупъруд ме помоли да ги убедя да поискат от банкерите да се обединят и да не допуснат да настъпи паника на борсата. Той предполага, че можем да предотвратим искането за погасяване на заемите ни, ако започнем да купуваме акции от трамвайните линии, за да задържим цената им.

Оуен бързо прехвърляше в ума си различни факти от досегашната дейност на Каупъруд — поне тези, които знаеше. Той смяташе, че Каупъруд трябва сам да понесе сътресенията на борсата. Беше убеден, че не Стенър, а той е виновен за създалото се затруднение. Странно му беше, че баща му не вижда това и не се възмущава.

— Разбираш ли каква е цялата работа, татко — каза той възбудено след малко. — Каупъруд е използвал парите на Стенър, за да купува акции, и затова сега е затруднен. Ако не беше пожарът, щеше да спечели много чрез тези пари и да се измъкне безнаказано, но сега иска вие със Симпсън и Моленхауър да го спасявате. Не е лош човек и аз имам добро чувство към него, но ще постъпиш неразумно, ако направиш това, което той иска от тебе. Вече е взел повече, отколкото му се полага. Онзи ден чух, че притежава линията на Фрънт Стрийт и по-голямата част от линиите на Грийн и Коутс и че двамата със Стенър са собственици на линията по Седемнайсета и Деветнайсета улица, но не го повярвах. Канех се да те питам за това. Мисля, че Каупъруд притежава лъвския пай. Стенър е само пионка, а той го разиграва както си иска.

В гласа на Оуен прозвучаха нотки на алчност и неприязън. Каупъруд трябваше да бъде наказан, да бъде принуден да продаде акциите си, да бъде изваден от играта с трамвайните линии, която Оуен мечтаеше сам да поеме.

— Да ти призная — каза мрачно и замислено Бътлър, — винаги съм смятал този млад човек за способен, но не съм допускал, че е чак толкова способен. Виж каква игра е започнал! Пък и на тебе умът ти сече! Е, ако премислим добре всичко, ще оправим работата. Има обаче и нещо друго. Не бива да се забравя Републиканската партия. Знаеш, че нейният успех е и наш успех. — Бътлър млъкна и погледна сина си. — Ако Каупъруд фалира и парите не бъдат върнати… — Той сякаш се разсея и не довърши мисълта си. — Всъщност мен ме тревожи главно въпросът със Стенър и градската хазна. Не се ли предприеме нещо, партията ще има сериозни затруднения през есента, а това ще се отрази и на нашите договори. Не забравяй, че през ноември предстоят избори. Питам се, дали не трябва да си поискам тези сто хиляди долара. Ще ми трябват доста пари, за да покрия заемите си утре.

От психологическа гледна точка беше странно, че Бътлър едва сега започваше да осъзнава истинските трудности на положението. Той дотолкова се бе повлиял от убедителния начин, по който Каупъруд излагаше исканията си, и от симпатията си към него, че по време на разговора им дори не се беше замислил до каква степен предстоящите събития засягаха и самия него. Едва сега, навън, в хладната вечер, докато разговаряше с Оуен, който имаше собствени амбиции и съвсем не беше склонен да проявява сантименталност по отношение на Каупъруд, Бътлър започна да отрезвява и да вижда нещата в истинската им светлина. Трябваше да признае, че Каупъруд е компрометирал сериозно Републиканската партия и градската хазна, че по този начин е навредил и на личните му интереси. Въпреки това той продължаваше да изпитва симпатия към него. В никакъв случай не беше склонен да го изостави. Отиваше да се срещне с Моленхауър и Симпсън, за да защити и Каупъруд, и Републиканската партия, и себе си. И все пак скандалът си беше скандал. Мразеше тези неща, възмущаваше се. Ах, този млад негодник! Кой би могъл да допусне, че ще се окаже толкова хитър! Но дори и сега Бътлър продължаваше да го харесва и смяташе, че трябва да направи нещо, за да му помогне, стига това да е възможно. Ако и останалите проявяха благосклонност към Каупъруд, би могъл дори да изпълни молбата му и да не си иска своите сто хиляди долара, докато не му бъдат крайно необходими.

— Чудя се защо трябва да се тревожиш повече от Моленхауър и Симпсън, татко — каза след малко Оуен. — Ако вие тримата искате да му помогнете, помогнете му, но не мога да разбера защо. Знам, че ако тази работа се разкрие сега, ще има лошо отражение върху изборите, но тя би могла и да се потулва дотогава, нали? Акциите ти от трамвайните линии са много по-важни от тези избори и ако ти съумееш да вземеш в ръцете си цялата трамвайна мрежа, няма да е нужно да се тревожиш за каквито и да било избори. Съветвам те да си поискаш утре стоте хиляди долара, за да посрещнеш евентуалното падане на курса. Това може да предизвика фалита на Каупъруд, но на теб няма да ти навреди. Открива се възможност да изкупиш на борсата неговите акции. Няма да се учудя, ако той побърза да дойде при теб и сам ти предложи да ги купиш. Трябва да накараш Моленхауър и Симпсън да сплашат Стенър, за да не заема повече пари на Каупъруд. Не го ли направиш, Каупъруд сигурно ще му поиска още. А Стенър и без това е затънал доста. Ако Каупъруд не пожелае да продаде акциите си, какво от това, той при всички случаи ще фалира и тогава ти ще можеш да купиш на борсата толкова от тях, колкото и всеки друг. Мисля обаче, че сам ще ги разпродаде. И за петстотинте хиляди долара на Стенър не си заслужава да се тревожиш. Никой не го е карал да ги дава. Нека се оправя сам. Интересите на партията може и да пострадат, но за това ще мислиш по-късно. Ти и Моленхауър ще внушите на вестниците да не публикуват нищо, докато не минат изборите.

— По-кротко, по-кротко! — възпря го старият предприемач и продължи да мисли напрегнато.