Марио Пузо
Кръстникът (4)

Четвърта глава

Когато Майкъл Корлеоне пристигна в къщата на баща си в Лонг Бийч, завари тесния вход на уличката преграден с кордон. Самата уличка бе осветена от прожекторите и на осемте къщи, а покрай извития циментов тротоар се очертаваха най-малко десет паркирани коли.

Двама мъже, които той не познаваше, се бяха облегнали на кордона. Единият от тях го попита с бруклински акцент:

— Ти кой си?

Той им каза. Един друг човек излезе от най-близката къща и се взря в лицето му.

— Това е момчето на дон Корлеоне — каза той. — Ще го заведа вътре. — Майк последва този човек до къщата на баща си, където двама мъже, които стояха на вратата, пропуснаха него и придружаващия го да минат.

Къщата сякаш беше пълна с хора, които той не познаваше, но само докато влезе във всекидневната. Там Майкъл видя жената на Том Хейгън — Тереза, която седеше сковано на дивана и пушеше. Пред нея на масичката за кафе имаше чаша уиски. На другия край на дивана седеше огромният Клеменза. Лицето на дебелия доверен човек бе безизразно, но той се потеше, а пурата в ръката му проблясваше, потъмняла от слюнката му.

Клеменза стана, сграбчи ръката на Майкъл в желанието си да го успокои и измърмори:

— Майка ти е в болницата при баща ти. Той ще се оправи. — Поли Гато стана и се ръкува. Майкъл го погледна с любопитство. Знаеше, че Поли е телохранителят на баща му, но не знаеше, че този ден си е бил в къщи болен. Почувствува обаче напрежение в слабото мургаво лице. Знаеше, че Гато се слави като прогресиращ в службата, много бърз човек, който знае как да се справя с деликатни случаи без усложнения. Но днес той не бе успял да изпълни задълженията си. Майкъл забеляза още неколцина души в ъглите на стаята, но не ги познаваше. Те не бяха от хората на Клеменза. Съпостави тези факти и разбра. Клеменза и Гато бяха заподозрени. Като мислеше, че Поли е бил на местопроизшествието, той попита младия мъж с лице на пор:

— Как е Фреди? Добре ли е?

— Лекарят му сложи инжекция — каза Клеменза. — Сега спи.

Майкъл отиде при жената на Хейгън и се наведе да я целуне по бузата. Те винаги си бяха допадали. Той й пошепна:

— Не се безпокой, всичко ще бъде наред с Том. Говори ли вече със Сони?

Тереза се притисна до него за миг и поклати отрицателно глава. Тя бе нежна, много симпатична жена, приличаше повече на американка, отколкото на италианка, и беше силно изплашена. Той я хвана за ръката и я вдигна от дивана. После я поведе към ъгловия кабинет на баща си.

Сони се бе изтегнал на стола зад бюрото и държеше в едната си ръка жълт бележник, а в другата — молив. Единственият човек в стаята при него беше довереникът му Тесио, когото Майкъл позна и веднага разбра, че хората в къщата и тези, които съставляваха новата дворцова стража, трябваше да са от неговите. Той също държеше бележник и молив в ръцете си.

Когато ги видя, Сони излезе иззад бюрото си и прегърна жената на Хейгън.

— Не се тревожи, Тереза — каза той. — Том е добре. Те искат само да му съобщят предложенията си и казват, че ще го освободят. Той не е замесен в операциите, той е само наш адвокат. Никой няма повод да му стори зло.

Той пусна Тереза и после, за негово най-голямо учудване, Майкъл също получи прегръдка и целувка по бузата. Той отблъсна Сони и ухилено рече:

— Трябва ли, след като свикнах да ме биеш, сега да се примирявам и с това? — Двамата често се биеха като деца.

Сони сви рамене:

— Слушай, момчето ми, разтревожих се, когато не можах да се свържа с теб в онзи затънтен град. Да не мислиш, че ми пукаше дали ще те пречукат, или не? Просто не ми харесваше мисълта, че ще трябва да съобщя новината на Старата. Защото аз трябваше да й кажа за татко.

— Как го понесе? — попита Майкъл.

— Добре — каза Сони. — Това й се е случвало и преди. На мен също. Ти беше твърде малък, за да помниш, а и оттогава, докато ти растеше, нещата потръгнаха доста гладко. — Той помълча, после каза: — Тя е в болницата със Стария. Той ще се оправи.

— А ще може ли и ние да отидем там? — попита Майкъл. Сони поклати отрицателно глава и сухо каза:

— Не мога да напусна тази къща, преди всичко да е свършило. — Телефонът иззвъня. Сони вдигна слушалката и внимателно се вслуша. Докато той слушаше, Майкъл бавно отиде към бюрото и погледна жълтия бележник, в който Сони пишеше. Видя списък от седем имена. Първите три бяха на Солоцо, Филип Таталия и Джон Таталия. Изведнъж той съвсем ясно разбра, че е прекъснал Сони и Тесио в момента, когато са изготвяли списък на хората, които трябваше да бъдат убити.

— Бихте ли почакали навън? Имаме една работа с Тесио, която трябва да привършим.

Жената на Хейгън попита:

— За Том ли беше това обаждане? — Тя зададе въпроса почти грубо, но плачеше от страх. Сони я прегърна и я поведе към вратата.

— Кълна ти се, че нищо няма да му се случи — каза й той. — Почакай във всекидневната. Ще дойда да ти кажа веднага щом науча нещо. — Той затвори вратата зад нея. Майкъл беше седнал в един от големите кожени фотьойли. Сони му хвърли бърз и остър поглед, а после отиде и седна зад бюрото.

— Ако се навърташ около мен, Майк — каза той, — ще чуеш неща, които не би искал да чуеш.

Майкъл запали цигара.

— Бих могъл да помогна с нещо — каза той.

— Не, не може — каза Сони. — Стария ще побеснее, ако позволя да се забъркаш в това.

Майкъл скочи и изкрещя:

— Ах ти, мръсно копеле, та той ми е баща. Нима не трябва да му помогна? Аз мога да помогна. Не е необходимо да тръгна да убивам, но мога да помогна. И престани да се отнасяш към мен като с по-малък брат. Аз бях на война. И там ме раниха, ако си спомняш? Убил съм също и няколко японци. Какво, по дяволите, си мислиш, че ще направя, когато убиеш някого? Че ще припадна?

Сони му се ухили:

— Изглежда, много скоро ще трябва да си покажа юмруците. Е, добре, навъртай се тук, можеш да се заемеш с телефона. — Той се обърна към Тесио. — От разговора, който току-що водих, получих сведения, от които се нуждаехме. — Сега той се обърна към Майкъл: — Сигурно беше, че някой е предал Стария. Можеше да бъде Клеменза, можеше да бъде и Поли Гато, който, съвсем като за случая, днес беше болен. Сега вече зная отговора. Хайде, Майкъл, да видим колко си умен, нали си студент. Кой се е продал на Солоцо?

Майкъл отново седна и се отпусна в кожения фотьойл. Премисли всичко много внимателно. Клеменза беше доверено лице в йерархията на семейство Корлеоне. Дон Корлеоне го бе направил милионер, а освен това бяха и приятели повече от двайсет години. Той беше на един от постовете с най-голяма власт в организацията. Какво можеше да спечели Клеменза, предавайки своя дон? Повече пари? Той беше достатъчно богат, но пък хората винаги ламтяха за още. Повече власт? Или да си отмъсти за някоя въображаема обида или пренебрежение? Заради това, че Хейгън бе поставен на поста consigliori? Или може би като бизнесмен бе преценил, че Солоцо ще спечели? Не, не бе възможно Клеменза да е предател. Но после Майкъл си помисли с тъга, че това му се струваше невъзможно само защото той не искаше Клеменза да умре. Дебелият мъж винаги му носеше подаръци, когато беше дете, а понякога го извеждаше на разходка, когато дон Корлеоне беше много зает. Не можеше да повярва, че Клеменза е предател.

От своя страна, Солоцо би желал да спечели Клеменза повече от всеки друг в семейство Корлеоне.

Майкъл се замисли за Поли Гато. Поли все още не беше станал богат. За него имаха добро мнение, издигането му в организацията бе сигурно, но трябваше да изчака реда си като всички останали. Възможно бе той също страстно да мечтае за власт, което беше типично за младите. Сигурно беше Поли. Тогава Майкъл си спомни, че в шести клас той и Поли бяха в една и съща паралелка в училище. Не му се искаше да бъде и Поли.

Майкъл поклати отрицателно глава.

— Нито единият, нито другият — каза той. Но отговори така само защото Сони бе казал, че знае кой е. Ако трябваше да избира, щеше да признае за виновен Поли.

Сони му се усмихваше.

— Не се тревожи — каза той. — С Клеменза всичко е наред. Поли е.

Майкъл забеляза, че на Тесио му олекна. Естествено бе като доверено лице симпатиите му да са на страната на Клеменза. Освен това настоящето положение нямаше да бъде толкова сериозно, ако предателството не бе извършено от високо място. Тесио предпазливо каза:

— Тогава мога ли да оттегля хората си утре? Сони отговори:

— Вдругиден. Дотогава не искам никой да знае за това. Слушай, Тесио, искам да обсъдим някои семейни въпроси насаме с брат ми. Би ли ни почакал във всекидневната? Списъка може да довършим и после. Ти и Клеменза ще поработите заедно върху него.

— Разбира се — каза Тесио и излезе.

— Откъде си сигурен, че е Поли? — попита Майкъл. Сони отговори:

— Имам хора в телефонната компания, които проследиха всички телефонни разговори на Поли. А също и на Клеменза. И в трите дни през този месец, когато Поли беше болен, някой му се е обаждал от улична кабина, намираща се срещу кантората на Стария. Днес също. Проверявали са дали Поли ще е на работа, или е изпратен някой друг да го замести. Или поради някаква друга причина, това няма значение. — Сони сви рамене. — Слава богу, че се оказа Поли, защото Клеменза ще ни е страшно необходим.

Майкъл нерешително попита:

— Това тотална война ли ще бъде?

Очите на Сони излъчваха решителност.

— Точно така, ще започна да действувам веднага щом се върне Том. И докато Стария не ми нареди друго.

Майкъл попита:

— Тогава защо не почакаш, докато Стария може да ти каже как да постъпиш?

Сони го погледна с любопитство:

— Как, по дяволите, спечели онези медали за храброст? Ние сме на мушката, човече, и трябва да се бием. Страхувам се само, че няма да освободят Том.

Това учуди Майкъл:

— Защо?

Гласът на Сони беше отново спокоен:

— Хванаха Том, защото смятаха, че са пречукали Стария, че ще могат да се споразумеят с мен и че Том ще е посредникът в предварителните етапи — човекът, който ще предаде предложението. Сега, когато Стария е жив, те знаят, че аз не мога да сключа сделката, така че Том не им върши работа. Може да го освободят, а може и да го пречукат, в зависимост от настроението на Солоцо. Ако го пречукат, то ще е само за да ни покажат, че наистина става дума за бизнес и искат да ни сплашат.

Майкъл спокойно попита:

— Какво е накарало Солоцо да мисли, че може да сключи сделка е теб?

Сони се изчерви и не отговори веднага. После каза:

— Преди няколко месеца имахме среща, на която Солоцо дойде при нас с предложение за сделка с наркотици. Стария му отказа. Но по време на срещата аз се изпуснах и показах, че желая тази сделка. Това никога не бива да се допуска. Ако има нещо, което Стария да е набивал в главата ми, то е никога да не се постъпва така, никога да не се позволява на външни хора да разберат, че в семейството има различни мнения по даден въпрос. Ето защо Солоцо е сметнал, че като се освободи от Стария, аз ще сключа с него сделката за наркотиците. С ликвидирането на Стария могъществото на семейството се намалява най-малко наполовина. В такъв случай, според него, аз ще се боря на живот и смърт да задържа целия бизнес, който Стария е започнал. Наркотиците са бъдещето и ние ще трябва да се включим. Това, че Солоцо посегна на Стария, е чист бизнес и няма нищо лично. Ако става дума само за бизнес, бих се сдружил с него. Разбира се, той никога няма да ме допусне прекалено близо и за всеки случай ще се осигури никога да не ми падне на мушката. Но той знае също, че приема ли веднъж сделката, останалите фамилии няма никога да ми позволят да започна след няколко години война само за да си отмъстя. Освен това семейство Таталия стои зад него.

— Ако бяха пречукали Стария, как щеше да постъпиш? — попита Майкъл.

Сони отговори съвсем просто:

— Солоцо ще бъде мъртъв. Не ме интересува какво ще ми струва това. Няма да се спра дори ако трябва да се бием срещу всичките пет нюйоркски фамилии. Семейство Таталия ще бъде напълно унищожено. Няма да се спра дори ако всички заедно, загинем.

Майкъл тихо каза:

— Не мисля, че татко би действувал по този начин. Сони яростно махна с ръка:

— Знам, че не съм като него. Но ще ти кажа едно, а и той щеше да ти каже същото. Когато работата опре до истински действия, аз мога да се справя не по-зле от всеки друг, поне за известно време. Солоцо знае това, а също и Клеменза и Тесио. Бойното ми кръщение беше, когато бях на деветнайсет — последния път, когато семейството беше във война, и много помогнах на Стария. Ето защо не се тревожи сега. А в ситуация като сегашната нашето семейство държи в ръцете си всичко. Единственото ми желание е да се свържем с Лука. Майкъл запита с любопитство:

— Наистина ли Лука е толкова твърд, колкото казват? Наистина ли е толкова способен?

Сони кимна:

— Няма равен на себе си. Ще го изпратя след тримата от семейство Таталия. Със Солоцо ще се справя сам.

Майкъл се размърда неспокойно на стола си. Погледна по-големия си брат. Знаеше, че Сони може да бъде груб понякога, но по природа беше добросърдечен. Хубав човек. Струваше му се неестествено да го слуша да говори така и тръпки го побиха, като гледаше списъка от имена, който беше надраскал — хора, които трябваше да бъдат ликвидирани — сякаш беше някой новокоронован римски император. Доволен беше, че наистина не бе част от всичко това и не беше необходимо да се забърква в отмъщение сега, когато баща му беше жив. Щеше да помага, като се обажда по телефона, като изпълнява поръчки и предава съобщения. Сони и Стария можеха да се грижат за себе си, особено когато зад тях стоеше Лука Брази.

В този момент чуха, че във всекидневната изпищя жена. Божичко, помисли си Майкъл, приличаше на гласа на жената на Том. Той се втурна към вратата и я отвори. Всички във всекидневната стояха прави. До дивана със смутено лице, стоеше Том Хейгън, притиснал Тереза. Тя плачеше и хлипаше и Майкъл разбра, че писъкът, който беше чул, е бил нейният радостен вик. Докато той ги наблюдаваше, Том Хейгън се освободи от прегръдките на жена си и я сложи да седне отново на дивана. Той се усмихна мрачно на Майкъл:

— Щастлив съм да те видя, Майк, наистина съм щастлив. — Той влезе в кабинета, без повече да погледне своята още хлипаща жена. Ненапразно беше живял десет години със семейство Корлеоне, помисли си Майкъл и го обзе странен изблик на гордост. Нещо от Стария се бе предало на Том, също и на Сони, и дори, мислеше си той изненадан, на самия него.