Чарлз Дикенс
Приключенията на Оливър Туист (19)

Глава XIX
Обмислянето на един забележителен план

Беше хладна, влажна, ветровита вечер. Евреинът загъна плътно връхната си дреха около съсухрената си снага и като вдигна яка над ушите си, колкото можеше по-високо, за да закрие долната част на лицето си, се измъкна из дупката си. После се спря на прага, за да заключат вратата, да окачат отвътре веригата й, и се ослуша, докато момчетата се погрижиха всичко да е в изправност. След като стъпките им се отдалечиха, той забърза крадешком по улицата.

Къщата, в която бяха довели Оливър, се намираше близо до Уайтчапел. Евреинът се поспря за миг на ъгъла на улицата и като се огледа подозрително наоколо, пресече пътя и тръгна по посока на Спиталфийлдз.

Калта лежеше дебело напластена върху камъните, а над улицата се бе спуснала черна мъгла. Дъждът валеше бавно, всичко изглеждаше влажно и лепкаво на пипане. Нощта бе точно такава, каквато подхождаше на евреина. Като пристъпваше крадливо напред и се промъкваше под завета на стените и входовете, отвратителният стар човек приличаше на някакво гадно влечуго, родено в тинята и мрака, през които се движеше, плъзнало през нощта да си търси някаква богата плячка за храна.

Той продължаваше да върви през много извити и тесни улички, докато стигна Бетнъл Грийн. После изведнъж кривна наляво и скоро се намери в мрежа от грозни и мръсни улици, изобилстващи в този гъсто населен квартал.

Очевидно евреинът бе добре запознат с местата, из които минаваше, така че не го плашеше нито тъмната нощ, нито заплетеността на пътя. Той премина още няколко улици и пътеки и най-после сви в една, осветена от единствена лампа на по-отдалечения край. Сетне почука на вратата на една къща и се качи горе, след като размени няколко тихо промърморени думи с лицето, което му отвори.

Чу се кучешко ръмжене, когато натисна дръжката на вратата и един мъжки глас запита кой идва.

— Само аз, Бил, само аз, миличък — каза евреинът и надзърна вътре.

— Покажи си тогава мутрата — каза Сайкс. — Лягай долу, глупава гадино! Не познаваш ли дявола, когато е облечен във връхна дреха?

Очевидно животното се бе заблудило от горната дреха на евреина, защото когато старият човек я разкопча и хвърли върху облегалото на един стол, то се оттегли в ъгъла, от който се бе надигнало и завъртя опашка, за да покаже, че е толкова доволно, доколкото нравът му позволява това.

— Е! — каза Сайкс.

— Е, приятелю — каза и евреинът. — Ах! Нанси.

Последните думи бяха изказани с толкова боязън, колкото бе необходимо, за да се разбере, че старецът не беше сигурен как ще го посрещнат, тъй като мистър Феджин и младата му познайница не се бяха срещали от деня, когато тя се бе намесила в защита на Оливър. Но ако той имаше известни съмнения относно този въпрос, сега те се разпръснаха от държането на младата дама. Тя свали нозе от решетката на камината, бутна назад стола си и покани Феджин да доближи своя, без да каже нито дума повече.

— Голям студ, Нанси, миличка — рече евринът, докато грееше костеливите си ръце на огъня. — Просто цял ме пронизва — прибави старият човек, като докосна гърдите си.

— Ако пронизва и твоето сърце, то студът действително трябва да реже като с нож — каза мистър Сайкс. — Дай му да пие нещо, Нанси. Бързай, дявол да те вземе! Просто се поболявам, като гледам този дърт скелет как трепере. Също като някакъв грозен призрак, току-що изскочил от гроба си.

Нанси бързо донесе една бутилка от долапа, в който имаше много други и ако се съдеше по разнообразието на външния им вид, те съдържаха най-различни питиета. Сайкс наля една чаша и подкани евреинът да я изпие.

— Достатъчно, достатъчно, Бил, благодаря ти — отвърна евреинът, след като само допря устни до чашата.

— Какво! Да не би да се боиш, че ще те отровим? — запита Сайкс, като впери очи в евреина. — О-хо!

Като изръмжа грубо от удоволствие, мистър Сайкс грабна чашата и изля остатъка от съдържанието й в огъня, а после веднага я напълни за себе си.

Евреинът огледа стаята, докато приятелят му обръщаше втората чашка, като правеше това не от любопитство, понеже това място бе виждал и друг път, а поради свойствената си подозрителност. Стаята бе оскъдно мебелирана. Като се изключи съдържанието на долапа, нищо друго не показваше, че обитателят й не е някакъв обикновен работник. Освен няколко тежки сопи, сложени в един ъгъл, както и пластинката за предпазване от удар, окачена над камината, други подозрителни предмети не се виждаха.

Хайде — рече Сайкс, като млясна с уста, — готов съм.

— За работа ли? — попита евреинът.

— За работа — отговори му Сайкс, — така че казвай, каквото имаш да казваш.

— За онова нещо в Чертзи, Бил, нали? — каза евреинът, като притегли напред стола си и заговори с много нисък глас.

— Да. Е, какво?

— Ех, много добре знаеш какво искам да кажа, миличък — каза евреинът. — Той знае какво искам да кажа, нали, Нанси?

— А не, хич не знае — подигра се Сайкс. — Или не иска да знае, което е все едно. Я говори и наричай нещата с истинските им имена! Какво ми се мъдриш там и примигваш, и ми говориш със загадки, като че ли не беше ти първият, комуто хрумна за този обир. Хайде, приказвай.

— Тихо, Бил, тихо! — рече евреинът, който напразно се опитваше да спре този изблик на негодувание. — Ще ни чуе някой, миличък, ще ни чуе някой.

— Нека ни чуе! — трогна се Сайкс. — Пет пари не давам — Но тъй като в действителност мистър Сайкс се страхуваше, той сниши гласа си, докато произнасяше тези думи, и се поуспокои.

— Така, така — каза ласкаво евреинът. — Исках само да те предпазя, нищо друго. А сега да поговорим за кражбата в Чертзи. Кога ще я извършим, а, Бил? Голям лов, приятели, славна работа! — и евреинът потри ръце и вдигна вежди в очакване на богата печалба.

— Съвсем и не мисля да се залавям — студено отвърна Сайкс.

— Не искаш да отидеш! — каза евреинът, като се облегна назад в стола си.

— Не, не искам — отговори Сайкс. — Най-малкото, няма да предприема нищо, докато не стане безопасно.

— Значи досега не сте приготвили нищо — каза евреинът, пребледнял от гняв. — Не ми говори нито дума повече!

— Нищо подобно, ще ти говоря — възрази Сайкс. — Кой си ти, че да ми забраняваш да ти говоря? Казвам ти, че Тоби Кракит се е навъртал там в продължение на две седмици и напразно се е опитвал да оплете слугите.

— Искаш да кажеш, Бил — каза Феджин, като омекваше, докато другият се разгорещяваше, — че не е успял да подмами нито един от двамата слуги?

— Точно това искам да кажа. Старата госпожа ги държи повече от двадесет години, и петстотин фунта да им дадеш дори, пак няма да се съгласят да ни помогнат.

— Но нима смяташ, че с жените няма да се разберем по-лесно? — забеляза евреинът.

— С тях работата е още по-трудна — отвърна Сайкс.

— Какво! Дори и лъскавият Тоби Кракит ли не може да се справи с тях? — каза недоверчиво евреинът. — Помисли си само какво нещо са жените, Бил.

— Така е, дори и лъскавият Тоби Кракит не може да се справи с тях — отвърна Сайкс. — Той казва, че си залепил фалшиви бакенбарди, и през всичкото време, докато се мотал там, носил канареножълта жилетка и пак нищо не помогнало.

— Трябвало е да си залепи мустаци и да си сложи офицерски панталони, миличък — рече евреинът.

— И това сторил — каза Сайкс, — но и те свършили толкова работа, колкото другото.

При това известие евреинът погледна отчаяно. След като се позамисли малко, с клюмнала на гърди глава, той вдигна лице, въздъхна тежко и заяви, че ако лъскавият Тоби Кракит казва истината, работата изглежда спукана.

— Яд ме е — каза евреинът с отпуснати на колене ръце, — че ще изгубим нещо, върху което бяхме хвърлили такъв мерак.

— Така е — съгласи се Сайкс. — Лош късмет!

Настъпи продължително мълчание, през време на което евреинът потъна в дълбок размисъл. По набръчканото му лице се бе появил израз на демонично злодейство. Сайкс го поглеждаше крадешком от време на време, а Нанси от страх да не разсърди разбойника седеше, с вперени в огъня очи, сякаш не бе чула нищо от това, което си бяха казали двамата.

— Феджин — каза Сайкс, като прекъсна изведнъж мълчанието, — ще ми паднат ли допълнително петдесет жълтици, ако работата се свърши успешно отвън?

— Да — каза Феджин и подскочи.

— Сключваме ли сделка? — запита Сайкс.

— Да, миличък, да — потвърди евреинът. Очите му светеха и цялото му тяло трепереше от радостно очакване.

— Тогава — рече Сайкс и отхвърли презрително ръката на евреина — определи ми кога трябва да стане работата. Тоби и аз прескочихме миналата нощ през оградата да опитаме вратите и прозорците. Всичко е заключено като в затвор, но има едно място, откъдето спокойно можем да минем, без някой да ни забележи.

— Къде е то, Бил? — живо попита евреинът.

— Като се мине през нивата — прошепна Сайкс.

— Е, и после? — каза евреинът и очите му просто изскочиха от орбитите си.

— Хм — възкликна Сайкс и изведнъж млъкна, като видя, че Нанси си извърна главата и посочи за миг лицето на евреина. — Няма значение къде точно е мястото. Знам си, че не можеш я свърши без мене, обаче с тебе човек трябва да пипа предпазливо.

— Както обичаш, миличък, както обичаш — отвърна му евреинът. — Значи ти и Тоби ще свършите работата без ничия помощ.

— Без ничия друга освен помощта на момче и на револвер. И двамата имаме второто, а първото ще ни намериш ти.

— Момче! — извика евреинът. — Значи ще се минава през някое тясно място, така ли?

— Няма значение през къде ще се минава! — тросна се Сайкс. — Трябва ми момче, и то дребно. Боже — продължи той замислен, — да беше сега тук момчето на Нед, коминочистача! Той нарочно се стараеше да го държи дребно, та да му върши разни неща, при които това е необходимо. Но бащата издаде работата, намеси се и благотворителното дружество и откъсна момчето от занаята, от който печелеше пари. После го научиха да чете и пише и след време го направиха чирак. Все такива ги вършат — продължи мистър Сайкс, а гневът му все повече се надигаше като си спомняше за нанесените му по този начин злини, — все такива ги вършат и ако имат достатъчно пари (и слава богу, че нямат), след една-две години за нашия занаят няма да останат повече от половин дузина момчета.

— Така е — съгласи се и евреинът, който се бе вдал в мислите си и бе чул само последните няколко думи. — Бил!

— Сега пък какво? — запита Сайкс.

Евреинът кимна по посока към Нанси която продължаваше да гледа в огъня и със знаци му даде да разбере, че би желал тя да напусне стаята. Сайкс повдигна нетърпеливо рамене, сякаш смяташе тази предпазливост за излишна, но въпреки това отстъпи и поиска от Нанси да му донесе кана бира.

— Не ти трябва никаква бира — каза Нанси, като скръсти ръце и остана спокойно на мястото си.

— Казвам ти, че ми трябва — настоя Сайкс.

— Глупости! — възрази хладнокръвно девойката. — Карай, Феджин. Знам много добре какво ще каже той, Бил, няма защо да се крие от мене.

Евреинът продължаваше да се двоуми. Сайкс изгледа учудено и двамата.

— Я, Феджин, да не би да се боиш от нашата стара приятелка? — запита най-после той. — Мисля, че отдавна я познаваш и можеш да й се довериш. Тя не обича да бърбори щяло и нещяло, нали, Нанси?

— Не, разбира се! — отвърна младата дама, като притегли стола си до масата и сложи лакти върху нея.

— Така е, миличка, така е — каза евреинът, — но все пак … — и старият човек отново млъкна.

— Все пак какво? — запита Сайкс.

— Знаеш, миличък, боя се да не би пак да е в лошо настроение като онази вечер — отвърна евреинът.

При това признание мис Нанси избухна във висок смях и като погълна чаша ракия, поклати предизвикателно глава. Това, изглежда, успокои и двамата господа, тъй като евреинът кимна доволно с глава и отново седна на мястото си, а и мистър Сайкс стори същото.

— А сега, Феджин — обърна се към стареца Нанси и се изсмя, — говори на Бил за Оливър.

— Ей колко си досетлива, миличка. Не съм виждал досега такава умна мома! — каза евреинът, като я погали по шията. — Тъкмо за Оливър щях да говоря. Ха-ха-ха!

— И какво ще кажеш за него? — запита Сайкс.

— Точно той е момчето, което ти трябва, миличък — прошепна дрезгаво евреинът, като сложи пръст отстрани на носа си и се ухили отвратително.

— Той! — възкликна Сайкс.

— Вземи го, Бил! — настоя и Нанси. — Ако бях на твое място, непременно бих го взела! Може да не е толкова ловък, колкото другите, но ако ти трябва само за да мине през някакъв прозорец, ловкостта му не ти е нужна. Напълно можеш да разчиташ на него.

— В това съм положителен — потвърди и Феджин. — През последните няколко седмици е бил подложен на хубаво обучение. Време е сам да си изкарва хляба, а освен това другите са много големи.

— На големина той е тъкмо какъвто ми трябва — каза Сайкс, като поразмисли.

— И ще направи всичко, каквото му заповядаш, Бил, миличък — намеси се евреинът, — стига само да го посплашиш мъничко.

— Да го посплаша! — повтори думите му Сайкс. — Ще го сторя, и то не на шега. Щом го вкараме в работата, ще трябва да я свърши докрай. Ако забележа, че нещо клинчи, няма да го видиш вече жив, Феджин. Добре да запомниш думите ми! Помисли си за това, преди да ми го пратиш! — заяви разбойникът, като размаха един железен лост, който бе извадил изпод леглото.

— Мислил съм за всичко — каза енергично евреинът. — От дълго време го държа под око, милички, доста от дълго. Веднъж само да почувствува, че е един от нас, веднъж само да му напълниш главата, че се е проявил като крадец, и ще го спечелим! Ще го спечелим за цял живот! О-хо! По-добре не би могло и да стане! — Старият човек скръсти ръце на гърдите си и като приближи рамене до главата си, просто се запрегръща от радост.

— Наш! — възкликна Сайкс. — Искаш да кажеш твой.

— Може и така да е — прошепна дрезгаво евреинът. — Мой, ако обичаш.

— И какво те кара да се трудиш толкова за някакво си лигаво хлапе, когато знаеш, че всяка вечер около Комън Гардън се навъртат петдесет момчета, от които можеш да си избереш, колкото си искаш? — каза Сайкс, като се намръщи грозно на приятния си събеседник.

— Защото не могат ми влезе в работа, миличък — отвърна евреинът с известно смущение. — Не си струва да се занимаваш с тях. Самият им вид ги издава, когато си навлекат някоя беля, и после ги изгубвам. А това момче, милички, може да ми свърши работа колкото двадесет други, стига да го направлявам както трябва. Освен това — прибави евреинът, като възвърна самоувереността си, — ако отново офейка от нас, непременно ще ни скрои някой номер и затуй трябва да е там, където сме и ние. Няма значение как е попаднал в това положение. За властта, която имам върху него, достатъчно е; че и той е взел участие в някакъв обир. Това е едничкото, което искам. Е, не е ли това много по-добре, отколкото да искаме да се отървем от нещастното малко момче, което би било опасно, пък освен това и ние ще изгубим от тази работа.

— Кога ще се заловите за работа? — попита Нанси, като пресече възклицанието на мистър Сайкс, с което той изразяваше възмущението си от престореното човеколюбие на стария евреин.

— Тъй, тъй, Бил, кажи кога смятате да се заловите за работа.

— Двамата с Тоби решихме да го направим в други ден вечер — каза сърдито Сайкс, — ако не му съобщя нещо в противен смисъл.

— Добре — съгласи се Феджин, — сега няма луна.

— Няма — потвърди Сайкс.

— Наредихте ли за безопасното пренасяне на плячката? — запита евреинът.

Сайкс кимна.

— И за…

— Всичко е наредено — прекъсна го Сайкс. — Остави подробностите настрана. Най-добре ще е да доведеш момчето тук утре вечер. Само си дръж устата и от тебе не искаме нищо друго.

След дълги разисквания, в които и тримата взеха участие, решиха Нанси да отиде на следната вечер след мръкване у евреина и да доведе Оливър със себе си. Феджин хитро забеляза, че ако момчето прояви известно нежелание за това, което ще му наложат, много по-лесно ще се съгласи да придружава жената, която неотдавна се е намесила в негова полза, отколкото когото и да било друг. Също така тържествено постановиха, че за целите на предстоящата експедиция клетият Оливър ще бъде безусловно предоставен на грижите и под попечителството на мистър Уилиам Сайкс; и по-нататък гореспоменатият Сайкс ще се отнася с него тъй, както намери за необходимо, и няма да бъде отговорен пред евреина, ако го сполети някаква злополука или ако стане нужда да му се наложи някакво наказание. Предвидиха и условие, според което за валидността на настоящия договор е необходимо, щото след свършване на работата, твърденията на мистър Сайкс относно главните подробности да бъдат подкрепени и засвидетелствани от лъскавия Тоби Кракит.

Като уговориха тези предварителни мерки, мистър Сайкс усърдно се зае да пие ракия и да размахва заплашително железния лост. Едновременно с това той изкряскваше по най-немузикален начин откъслеци от някаква песен, примесени с ужасни провиквания. Най-после в припадък на професионален възторг той настоя да извади кутията си с инструментите за влизане с взлом. Едва бе извадил кутията и я бе отворил да им обясни устройството, качествата на отделните сечива, както и особената красота на направата им, когато падна на пода върху кутията и заспа на място.

— Лека нощ, Нанси — каза евреинът и се загъна като преди.

— Лека нощ.

Очите им се срещнаха и евреинът я изгледа проницателно. Девойката обаче не показа никакво смущение. Тя бе толкова вярна и вдадена в общата работа, както би бил самият Тоби Кракит.

Евреинът отново й пожела лека нощ и като ритна лукаво просналия се на пода Сайкс, докато погледът й бе отправен другаде, заслиза пипнешком по стълбите.

— Винаги е така! — измърмори си евреинът, когато тръгна към къщи. — Най-лошото у тези жени е, че и най-доброто нещо може да събуди у тях някое отдавна забравено чувство, а най-хубавото е, че то никога не трае дълго. Ха-ха-ха!

Като убиваше времето с тези приятни размишления, мистър Феджин си проправяше път през калта и тинята към мрачното си жилище, където Хитреца го чакаше нетърпеливо.

— Оливър легнал ли си е? Искам да му говоря — бяха първите му думи, когато слизаха по стълбите.

— Още преди няколко часа — отвърна Хитреца и разтвори широко вратата. — Ето го!

Детето бе заспало върху коравата постеля на пода. То беше тъй бледо от тревога и отчаяние, както и от задушния въздух на затвора си, че изглеждаше мъртво. Цялото му тяло приличаше на труп, но не труп, който лежи в гроба, а на такъв, от който душата току-що се е отделила. Младата и кротка душа току-що се е възнесла на небето, а тежкият въздух на земята още не е проникнал в тялото да почне да го руши.

— Не сега — каза евреинът и се отдръпна тихо. — Утре, утре.