Ърл Стенли Гарднър
Дръзката разведена жена (18)

ГЛАВА 17

В десет часа на следващата сутрин в кабинета на съдията Фалън се събраха Пери Мейсън, Хамилтън Бъргър, лейтенант Траг и Адела Хейстингс.

— Помолих ви да дойдете тук — каза съдията, — защото искам да бъда сигурен, че случаят, който разглеждаме на откритото заседание, изяснява вече невинността на обвиняемата, без при това да накърнява правата на други лица. Както ви е известно, въпросът се отнася до едно състояние, което възлиза на няколко милиона долара. Макар че вече съм убеден в това, което се е случило, и съм сигурен, че убеждението се основава на показанията на някои от хората, които изслушах, все пак трябваше да се проведат някои допълнителни разследвания, тъй като в случая става дума за убийство от първа степен. Ето защо помолих лейтенант Траг да направи едно поверително изявление и засега моля защитата да се въздържи от изявления в пресата относно това изявление.

— Колкото се отнася до нас — каза Мейсън, — щом като обвинението срещу Адела Хейстингс е оттеглено, ние не сме заинтересувани повече от случая, с изключение, разбира се, на въпроса за правата й върху собствеността, оставена от убития.

Съдията Фалън продължи:

— Хънтли Банър представлява Минерва Хейстингс по този въпрос и аз не зная какво ще бъде неговото отношение по гражданската ви жалба. Както и да е, сега лейтенант Траг може да ви разкаже за развитието на нещата, които станаха тази сутрин.

Съдията кимна към лейтенант Траг, който започна да говори сбито, безизразно, като очевидно подбираше думите си:

— Елен Дрексъл е дъщеря на Харли Дрексъл, предприемач в Карсън Сити. През време на ваканцията тя се занимава с работите на баща си. Адвокат на Дрексъл е Хънтли Банър. Дрексъл е построил малка къща в задната част на мястото си, с цел да я дава под наем за една доста значителна сума на лица, които трябва да прекарат известно време в Невада във връзка правни цели. Тъй като Елен Дрексъл е от дълго време близка приятелка на секретарката на Банър, Елвина Митчел, последната се е грижила да намира клиенти за наемане на къщата. Едно от тези лица е била Минерва Хейстингс, а друга наемателка е била Розалия Блякбърн. Те двете станали приятелки на Елен Дрексъл и Елвина Митчел. Елвина Митчел е влюбена до уши в Коноли Мейнард и от дълго време счита, че той не взема онова участие в работите на Гарвин Хейстингс, което заслужава, и че Симли Бейсън получава все по-голямо доверие и влияние. Минерва съчувствала на Елвина Митчел и един ден й казала съвсем ясно и открито, че когато Гарвин Хейстингс умре, тя, Минерва, ще застане начело на неговите работи. Тогава Коноли Мейнард ще стане директор и ще участва в разпределението на печалбите. Минерва не е знаела, а това не е било известно и на Елвина, че в последно време Мейнард бил злоупотребил вече с финансови средства на предприятието. Очевидно Симли Бейсън е подозирал това или е провел някои проучвания, които скоро щели да го осветлят по въпроса, и това, естествено, щяло да бъде фатално за Мейнард. Очевидно Минерва не е взела участие в убийството, но дала възможност на Елвина да разбере, че ако нещо се случи с Хейстингс, тя ще бъде тази, която ще държи козовете в ръцете си, без той да узнае, че тя никога не се е развеждала с него и че женитбата му с Адела Хейстингс е била всъщност двубрачие. Елвина Митчел проследила Адела Хейстингс оня понеделник, когато тя отишла във Вентура, използвала възможността да грабне чантата от седалката на колата й, като си направила и дубликат от ключа на апартамента й. Тя не се е нуждаела от ключ за къщата на Хейстингс, понеже Мейнард е знаел за ключа в службата. След като Адела напуснала къщата в понеделник сутринта, Коноли Мейнард влязъл вътре, убил Хейстингс хладнокръвно, уверен, че участието му ще остане неоткрито, и след това предоставил на Елвина Митчел да продължи делото. Елвина сложила фаталния револвер в чантата на Адела, поставила си тъмни очила и отишла през обедната почивка в кантората на Мейсън. Там тя се представила като Адела Хейстингс, оставила чантата и си отишла.

Следващият въпрос, който безпокоял двамата конспиратори, бил този, че Адела може да се оплаче, че револверът е бил поставен в чантата й, а намирането на нейния револвер в апартамента й би потвърдил нейната история, поради тази причина Елвина наела самолет, който да бъде готов за отлитане от летището веднага след свършване на работното време в понеделник след обяд. Тя отлетяла за Лас Вегас и успяла да пристигне там само половин час преди завръщането на Адела. Вмъкнала се в нейния апартамент, откраднала револвера й и го скрила. По този начин всичко било готово да се затвори мрежата около Адела и тя да бъде обвинена в убийство.

— А каква е ролята на Банър във всичко това? — запита Мейсън.

— Неговите ръце са чисти или поне ние мислим така — отговори Траг.

— Да, мога да разбера това — рече Мейсън, — защото, ако той не беше чист, то Елвина би могла да отлети за Лас Вегас рано след обяд. Излиза, че тя не е искала шефът й да знае нещо, свързано с нейните работи, поради което е трябвало да действа само през свободните си обедни часове или след приключване на работното време.

— Изглежда — продължи лейтенант Траг, — Хейстингс е пожелал да бъде изготвено завещание в полза на Адела след тяхната женитба. Той отишъл в кантората на Банър в негово отсъствие и казал на Елвина какво иска да направи. Елвина му обяснила, че може да напише саморъчно завещанието, да го подпише, да сложи датата и с това то ще бъде валидно. Хейстингс последвал съвета й и оставил завещанието при нея.

Както и да е, Банър все пак е уязвим до известна степен. Той е знаел или е имал основание да мисли, че е било съставено подобно завещание. Той сметнал, че то е изчезнало от папките му, но решил да не споменава за него, без да знае, че Елвина съзнателно го е унищожила. А сега, доколкото разбирам, ако се докаже, че това завещание е било направено, фактът, че е било унищожено, не отменя неговата валидност.

Съдията Фалън въздъхна:

— Това е вярно. А сега да отидем в съдебната зала, където мисля да оттегля обвинението срещу Адела Хейстингс, тъй като истинският престъпник е арестуван и вината му е доказана.

Бъргър то погледна одобрително.

— Имате право.

Адела Хейстингс, просълзена от вълнение, прегърна Мейсън.

Съдията се усмихна многозначително.

— Тогава да вървим да свършим нашата работа, но преди това господин Мейсън трябва да изтрие червилото от бузата си.