Ърл Стенли Гарднър
Дръзката разведена жена (10)

ГЛАВА 9

Гласът на Гърти по телефона звучеше възбудено:

— Тук е лейтенант Траг, придружен от районния прокурор Хамилтън Бъргър.

— Изпрати ги при мене — отвърна Мейсън и кимна на Дела: — Направи им честта да ги посрещнеш.

С малко изкривена усмивка Дела Стрийт стана и отвори вратата към коридора.

Хамилтън Бъргър и Траг влязоха с широки крачки в кабинета на адвоката.

По лицето на Траг беше изписана малко странна, извинителна усмивка, но районният прокурор беше мрачен и официален.

— Добре дошли! Как сте, господа? — посрещна ги Мейсън. — Предполагам, че сте дошли тук във връзка с оръжието. Не бихте ли седнали?

Хамилтън Бъргър започна веднага:

— Дойдохме във връзка с много неща, Мейсън, едно от тях е оръжието. Кажете, какво мислите да правите?

— Опитвам се да сътруднича на полицията — отвърна Мейсън.

— Част от сътрудничеството ви отива твърде далече — рязко каза Бъргър и кимна на Траг.

— Къде се намира сега оръжието? — запита лейтенантът.

Мейсън издърпа дясното чекмедже на бюрото си.

— Защо, когато бях последния път тук, то не се намираше в това чекмедже? — запита Траг.

— Това е дълга история, лейтенант.

— Дела ми съобщи по телефона, че си го оставил на друго място.

— Моля за извинение — усмихна се Мейсън, — но мисля, че моята секретарка каза, че оръжието е било поставено не там, където трябва.

— От кого?

— О, това е дълга история — повтори Мейсън. — Колебая се дали да ви я разкажа или не.

— По-добре е да ни разкажете всичко — настоя Хамилтън Бъргър, — защото аз също се колебая за нещо. Възнамерявам да ви изправя пред съда и се питам дали да ви обвиня в съучастие в убийство или в укриване и объркване на доказателства.

— При тези обстоятелства — каза Мейсън — може би ще бъде по-добре да не ви казвам нищо, преди да застана пред съда.

Бъргър се обърна към Траг:

— Може ли да прегледате оръжието дали по него се намират отпечатъци от пръсти?

— Рядко могат да се открият такива по едно оръжие — отвърна Траг. — Понякога отпечатъците от палец могат да се открият върху пълнителя на оръжие, но много трудно върху него. Както и да е, ще направя изследвания веднага, след като се завърна в службата.

Траг пъхна един молив в спусъка на револвера, отвори една чиста кутия, която носеше със себе си, но когато поиска да затвори капака и, Бъргър го спря.

— Провери за номера! — нареди той.

Траг вмъкна отново молива в спусъка и извади револвера.

— Номерът е 048809.

Бъргър направи някаква справка с бележника.

— Добре, това е първият револвер, който Хейстингс е купил.

После погледна замислено към Мейсън и добави:

— Искам да ви кажа, Мейсън, че ако с оръжията е извършена смяна, ще повдигна обвинение срещу вас.

— Какво разбирате под подмяна на оръжията?

— Гарвин Хейстингс е купил два еднакви 38-калиброви револвера — отвърна Бъргър. — Ние проверихме в списъците и установихме, че единият е бил купен преди около две години, а вторият — преди четиринадесет месеца. Когато е купувал втория револвер, той казал на продавача в магазина, че взема оръжието за защита на жена си.

— И това е второто оръжие?

— Не, това е първото.

— Тогава не разбирам защо е всичкият този шум — учуди се Мейсън.

— Ще ви обясня какво означава всичко това — продължи Бъргър. — Вие обичате да ни обърквате и да разменяте оръжия, защото аз предполагам, че вашата клиентка е имала достъп и до двата револвера. Обзалагам се десет към едно, че след като направим балистично изследване, ще се окаже, че това не е револверът, с който е убит Хейстингс.

— И в такъв случай няма да повдигнете обвинение срещу Адела Хейстингс, нали?

Бъргър отвърна ядосано:

— Търпението ми към вас и вашата тактика е изчерпано, Мейсън. Ние вероятно ще обвиним в убийство Адела Хейстингс и Пери Мейсън. Ако сте ни измамил с доказателствата по този случай, аз ще ви считам за съучастник, тъй като в подобни случаи не съществува разлика между изпълнител и съучастник. С други думи, ще ви държа отговорен за убийството.

— Това ще стане в случай, че се окаже, че този револвер не е фаталното оръжие?

— Точно така.

— Но ако се допусне, че това не е фаталният револвер?

— Тогава ще ви държа отговорен за…

— За? — избърза Мейсън, тъй като гласът на прокурора затихна.

— Преди да продължа — отвърна Бъргър, — аз съм тук, за да получа официалния ви отговор защо това оръжие не беше налице тук тази сутрин?

— Ще ви отговоря, господине. Адела Хейстингс е разказала историята за откраднатите чанта и оръжие на Симли Бейсън, ръководител в предприятието на Гарвин Хейстингс. Той неблагоразумно помислил, че револверът може да бъде инкриминиращо доказателство срещу Адела Хейстингс, и пожелал да й помогне с отстраняването му. Дошъл в кантората ми в шест часа тази сутрин и заблудил жената, която чистела по това време тук, че е Пери Мейсън. После влязъл безсрамно в кабинета ми, изтеглил чекмеджето на бюрото ми, извадил оръжието и го занесъл в службата си. Увил го в непромокаема хартия и го опаковал в друга кафява хартия. Върху нея написал бележка, че пакетът съдържа револвер, който той взел от кабинета на Пери Мейсън, и я залепил върху пакета, като накрая го облепил с лента.

— Защо е направил всичко това? — запита Траг.

— Искал по този начин да защити Адела Хейстингс страхувайки се, че тя може да бъде обвинена, че е взела оръжието от бюрото ми.

Траг и Бъргър размениха погледи.

— Продължавайте — каза прокурорът. — Вие винаги имате една правдоподобна история и макар че не ви вярвам, аз ви слушам.

— Знаех, че някой е откраднал оръжието — продължи Мейсън. — Чувствах, че това може да бъде човек, който е знаел къде да го търси, и че най-подходящото време за откриването му е, когато чистачката почиства кантората ми. Накарах Пол Дрейк да провери в списъка на хората, които са идвали тук тази сутрин, и получих описанието на един мъж. След като проучих някои следи, оказа се че това е бил Симли Бейсън. Поканих го да дойде тук и го обвиних в кражбата. Едновременно бях повикал и чистачката, която го позна. Той рухна пред фактите и призна всичко.

— Добре, а сега ни разкажете за оръжието — каза уморено Бъргър. — Нещо ми подсказва, че всичко това е част от старата ви игра, само че в нова светлина.

— И така — продължи Мейсън, — Симли Бейсън телефонира на секретарката си Розалия Блякбърн да вземе от бюрото му ключа за шкафчето, където в сак за голф бил поставил пакета, и да го донесе тук. Когато секретарката дойде и даде пакета на Бейсън, тя каза, че когато го намерила, той не бил обвит с лепенки и хартията била срязана с много остър нож или ножче за бръснене. Очевидно човекът, който е направил това, е развил хартията, разгледал е оръжието и след това отново е поставил пакета на дъното на сака за голф.

Бъргър присви очи.

— С това — продължи Мейсън — аз ви предавам всички данни, с които разполагам по този въпрос. Веднага след като получих обратно оръжието, аз го поставих пак в чекмеджето на бюрото си, като внимавах да не го докосна с ръка и да оставя отпечатъци от пръстите си по него. След това се обадих на лейтенант Траг.

— Това ли е вашата история? — запита Бъргър:

— Да, това е — въздъхна Мейсън. Лицето на Бъргър потъмня.

— Няма да стигнете далече с нея, Мейсън.

— Вие искахте да ви разкажа всичко и аз го направих — рязко отговори адвокатът.

Бъргър продължи раздразнено:

— Това е твърде умно от ваша страна. Когато повдигнем обвинение за убийство срещу Адела Хейстингс, вие ще възразите, че не можем да докажем, че това е същото оръжие, което се е намирало в нейната чанта. Разказахте ни тази неправдоподобна история с мисълта да ни накарате да поставим Бейсън и секретарката му на скамейката на свидетелите. Тогава ще заявите, че пакетът е бил претърсван и някой е имал възможност да размени оръжията.

— Добре — каза усмихнат Мейсън, — какво нередно има в това? Ако възнамерявате да представите това оръжие като доказателство срещу Адела Хейстингс, ще трябва да докажете, че то е било в нейната чанта.

— Ако бяхте записал номера на оръжието, което намерихте първо в чантата — намеси се Траг, — това щеше да отстрани всякакви съмнения. Предполагам, че си изхвърлил хартията, с която е бил затънат пакетът, и сега нямаме доказателства, които да потвърдят думите ти.

— Напротив — рече Мейсън, — запазих много грижливо тази хартия, като се постарах да не оставя следи от пръстите си върху нея.

И той кимна на Дела Стрийт, която отиде до килера и се завърна с картонената кутия.

— Хартията е вътре — каза Мейсън.

— Предполагам, госпожице Стрийт — намеси се Хамилтън Бъргър, — че вие сте била свидетелка на всичко това.

— Не на всичко — поясни Дела. — Докато Симли Бейсън беше тук, Гърти, която приема посетителите и е телефонният ни оператор, беше отишла на обяд и аз трябваше да я замествам. Поради тази причина не чух целия разговор, който се е провел тук.

— За проклетия всичко е измислено много добре — каза Бъргър. — Това е един отличен начин да се усложнят нещата, за да не можем да направим връзка между оръжието, с което е извършено убийството, и обвиняемата. Това е станало вече веднъж, но ние няма да позволим то да се повтори.

— Защо няма да го допуснете? — запита Мейсън.

— Защото вие няма да бъдете тук — отвърна раздразнено Бъргър, — а в Сан Куентин^[1]. Вече се изморих от всичко това и няма да позволя то да продължава. Този път играта ви се отнася до две оръжия и вие се надявате да убедите съдебните заседатели, че някой се е забъркал с доказателствата.

— Мисля, че това наистина е така — каза Мейсън — и че някой се опитва да обвини Адела Хейстингс в убийство.

— Добре, ние ще вземем тези доказателства и…

— Почакайте за момент — прекъсна го Мейсън. — Ако възнамерявате да изнесете хартията извън кантората ми, преди това трябва да я изследвате тук, за да се избегне всякакво съмнение, че тя е била срязана и разгъната и…

— О, аз ще приема, че тя е била срязана в службата на Бейсън, — каза уморено прокурорът. — Това е част от общия ви план и аз ще ви кажа какво мисля да направя с вас, Пери Мейсън — ще заведа и двама ви в службата на Хейстингс.

— Аз съм готов за това, но Дела Стрийт трябва…

— Не ме интересува какво трябва да направи тя — прекъсна го прокурорът, — но вие и двамата ще дойдете с мене сега, и то веднага.