Рафаел Ферлосио
Алфануи открива света (39)

Единадесета глава

За град Паленсия и за билкарския магазин на дон Диего Маркос

Паленсия се стори на Алфануи светъл и открит град. Отвсякъде той предлагаше свободен и лесен достъп. Можеше да го разчупиш като самун топъл хляб. По слънчевата главна улица се издигаха бели каменни портали. Ниските и яки кули бяха също от бял камък, а реката се лееше пълноводна и спокойна. От другата страна на реката се простираха лозя, зеленчукови и овощни градини, набраздени от канали. По каналите се движеха шлепове, теглени с дебели въжета от брега. Катърите, които влачеха шлеповете, се хлъзгаха в крайбрежната тиня. При залез-слънце водата в каналите придобиваше някакъв вял и унил белезникавосин цвят със зелени и червени отблясъци.

Билкарският магазин на дон Диего Маркос се намираше на главната улица и в него имаше стъклени и порцеланови буркани като в аптека. Над магазина бе закачена фирма с яркочервени букви:

БИЛКАРСКИ МАГАЗИН НА ДИЕГО МАРКОС

Лиценциатът по естествени науки Диего Маркос беше висок, дебел и много надут човек. Носеше очила със златни рамки и престилка с избелял охров цвят. Жена му помагаше в продажбите. Беше дебела и не по-малко превзета от мъжа си. Из магазина шеташе и някакъв охтичав и голобрад младеж на около двадесет и пет години. Магазинът беше мрачен. Стените бяха покрити с тъмнокафяви, почти черни рафтове от лакирано дърво. Във витрината имаше блюда и буркани с билки и на всеки един от тях надпис: ГРАДИНСКИ РИГАН; МЕСТЕН БОР; МЕДУНИЦА; МЕЧО УХО; ЧЕРНО БИЛЕ; ЛАЙКУЧКА; МЕНТА; БЕЛАДОНА; МАЩЕРКА; ЛЕЧЕБНА РУЖА, и т.н.

Алфануи остана да чиракува в магазина. Собственикът и неговата жена разкарваха Алфануи за щяло и нещяло по цял ден, но той мълчете и се учеше. Хранеше се заедно с помощника, който се държеше с него грубо и презрително. Спеше в помещението зад магазина, сред буркани с билки, които бяха събрали в себе си всички ухания на планината. По стените висяха табла от лъскава хартия с черни дървени летви в двата края, така че по-лесно да се навиват на руло. На тях бяха изобразени растения с листата и цветовете поотделно и с разрези на стъблото и на корените, по които можеха да се изучат техните особености и тъкани. В долния край на таблата имаше надписи, като „Едносемеделни“ и други подобни, а с по-дребни букви бе написано „Печатница Льосент, Барселона“. В средата на помещението бе оставена голяма мраморна маса и върху нея везни, завинтени върху плочата. В един ъгъл, под шестоъгълен часовник, се намираше походното легло на Алфануи. На пода лежаха незавързани чували с по-често употребяваните билки, които се разваляха от допира с въздуха.

Алфануи знаеше по нещичко за всичко, което тук го заобикаляше, и различаваше много билки и техните свойства. Желанието му беше сега да усъвършенствува знанията си и затова, когато нямаше никого в магазина, той разглеждаше дълго витрината, изваждате бурканчетата и ги помирисваше, стриваше билките в ръката си и приготовляваше странни чайове и отвари. Алфануи се стараеше да проникне в смисъла на имената на билките и си ги повтаряше често, сякаш търсеше в тях отзвук от някакви стари истории, от това, което всяко растение, възприемано от хората с очите, бе означавало за тяхната душа, за техния живот. Защото името, което се произнася, не е действителното име на билките, онова, което е скрито в семето, което не може да се изрази чрез гласа. То е поставено заради нещо, което очите и сърцето са познали, и понякога то носи някакъв отзвук от онова друго име, което никой не може да изрече. Алфануи повтаряше по няколко пъти имената на билките, а между тях имаше както сполучливи, така и несполучливи имена. Имаше глупави имена, които не говореха нищо, но имаше и тайнствени имена, в които откликваше цялата планина.

Когато някоя от билките попривършеше, лиценциатът изпращаше Алфануи на полето и му поръчваше да набере от нея, като му посочваше приблизително местата, където тя растеше. Някои билки се срещаха често, а други бяха по-редки и по-трудно се намираха. Но за Алфануи беше достатъчно да е видял и помирисал някоя билка в буркана, и да знае името й, за да си представи мястото, където тя може да расте. Беше сигурен, че ще я намери, въпреки че никога не беше я виждал по полето. Той се качваше на някоя височина и запомняше на кое място как е оцветена земята, къде има пясъчни припеци и къде варовици, къде са безводните и къде плодородните земи, къде кой вятър духа и къде е завет, къде са слънчевите и къде сенчестите места, търсеше склоновете и още много други неща, които правят земята толкова разнообразна и трудна за опознаване. Но Алфануи не се уморяваше да гледа, да обхваща всичко, понеже откриваше нещата по-скоро по вродена дарба и по усет, отколкото по умозрителен път. Понякога работата го караше да отива много далече и нощта го сварваше в полето. Но той винаги се връщаше, прехвърлил през рамо торба, пълна с билки и с някое ново и рядко растение, което носеше да себе си.