Рафаел Ферлосио
Алфануи открива света (14)

Четиринадесета глава

За тъжното събитие, което се случи една нощ

В полунощ Алфануи и учителят бяха събудени от врявата на някаква тълпа от разгневени хора, която се задаваше по улицата. Шумът прииждаше и нарастваше като буря. Алфануи надзърна през прозорчето на вратата и видя, че се задава група мъже с тояги, ловни пушки и факли, които викаха:

— Дръжте магьосника, дръжте магьосника! — и още какво ли не друго.

Мъжете стигнаха до вратата и заудряха по нея, като надигаха все по-високо глас, и сипеха нови хули.

Учителят, по нощна риза, със светилник в ръка, се отправи към входа. Отвори вратата, застана на прага и запита спокойно:

— Какво искате?

Мъжете не отговориха, продължиха да крещят и да сипят обиди, събориха учители на земята и минаха през него, тъпчейки го жестоко. После нахлуха в къщата и започнаха да рушат покъщнината с тоягите и с прикладите на пушките си. Алфануи, застанал неподвижен до стената, наблюдаваше мъжете с тъга, а те минаваха край него, без да му обръщат внимание. Когато изпочупиха всичко, излязоха отново на улицата и дадоха вид, че се отдалечават.

Алфануи се приближи де учителя, който лежеше повален на земята, с изписана болка по лицето и окървавен. Донесе му вода и с превръзки спря кръвта от раните му. Учителят се пооживи. Но малко след това двамата разбраха, че къщата гори. Бяха я подпалили от четирите страни с горящи факли. През вратите на стаите нахлуваха дим и огнени езици, които се разрастваха и обхващаха мебелите и дървения под.

Алфануи и учителят се приготвиха да бягат. Облякоха се набързо, но разбраха, че вече не могат да излязат през вратата. Алфануи взе жълтицата, която му бяха дали крадците. Той я държеше скрита при сребърния смок и гущера, който му беше подарил учителят. После счупи стъклената кутия, свали от смока трите пръстена и му каза:

— Спасявай се!

Смокът се събуди от своя летаргичен сън и скочи в пламъците. После се върна и се нави като гривна около китката на Алфануи. Алфануи грабна бронзовия гущер и се затича към своя учител, който го взе за ръка и го заведе до един прозорец в задната част на къщата, обърнат към откритото поле.

Изскочиха през прозореца и се затичаха по полето. Прекосиха един поток и започнаха да се изкачват сред нощния мрак по един хълм.

Отражението на огъня блестеше с яркочервена светлина по гърбовете им. Преди да превалят хълма, те се спряха и се обърнаха с лице към къщата, за да я видят за последен път. Буйни, различно оцветени пламъци се издигаха високо и блестяха надалеч. Пламъците бяха обхванали короната на кестена и се чуваше как горят птиците цветя. Те искряха и пращяха като зелени храсти. От къщата се чуваха как пукат и се пръскат гърнета и стъклени предмети. Огънят обхвана тавана и сламата. Издигна се огромен жълто-червен пламък и се чу писъкът на мишките, които горяха. Алфануи си спомни за двамата крадци и се огледа наоколо. Видя сенките им. Обърнали гръб на огъня, крадците бягаха по друг, по-висок и по-гол хълм, по посока на пустеещите местности около Молина.

Алфануи и учителят гледаха дълго огъня, без да продумат. Изведнъж къщата се срути със страшен трясък и над нея се извиси черен стълб от сажди и трески, който затъмни пламъците. После те почнаха да чезнат и шумовете утихнаха. Там където по-рано се издигаше къщата, сега бе останало празно място, по което тук-таме тлееха още огньове и димяха развалини.