Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Жените говорят емоционално, мъжете — буквално

Тъй като в женския мозък няма обособен център за речников фонд, жената смята, че точната дефиниция на думите е нещо несъществено. Затова тя си позволява доста своеволно и поетично боравене с думите и изобщо не се притеснява да преувеличава просто за да постигне по-голям ефект. Но мъжете възприемат всяка нейна дума буквално, като чиста истина, и й отговарят също толкова буквално.

При караница мъжът дефинира думите на жената и съобразно това се опитва да вземе надмощие. Не ви ли звучи познато следната размяна на реплики?

 

Робин: Ти никога не си съгласен, каквото и да кажа!

Джон: Какво искаш да кажеш с това „никога“? Та нали се съгласих с последните ти две твърдения?

Робин: Ти винаги ми опонираш и винаги искаш все ти да си!

Джон: Не е вярно! Не ти опонирам винаги! Днес сутринта се съгласих с теб! И снощи се съгласих! А също и миналата събота! Не можеш да твърдиш, че винаги ти опонирам!

Робин: Ти всеки път така казваш!

Джон: Това е лъжа! Изобщо не го казвам всеки път!

Робин: И се сещаш за мен само когато искаш секс!

Джон: Не преувеличавай! Не се сещам за теб само когато…

 

Тя продължава да спори, като си служи с емоции, за да вземе надмощие над него. А той продължава да дефинира и да възприема буквално думите й. Караницата се изостря до точката, когато тя спира да говори или той изхвърча навън и трясва вратата зад гърба си, за да остане сам.

Но за да има успех в спора с жена, мъжът трябва да разбере, че тя ще използва думи, чието буквално съдържание всъщност не отразява истинското състояние на нещата и че той не бива да ги възприема буквално или да се опитва да ги дефинира точно. Например когато жената каже: „Просто ще умра, ако трябва да седна до жена, облечена в съвсем същата рокля като моята! Няма нищо по-ужасно от това!“, тя всъщност изобщо няма предвид, че наистина няма нищо по-ужасно или че наистина очаква да умре. Но логичният ум на мъжа го кара да отговори: „Спокойно, няма да умреш, има и къде-къде по-ужасни неща от това!“, което пък жената ще възприеме като саркастично подмятане.

По същия начин и жената трябва да разбере, че при спор с мъж тя трябва да изказва съжденията си логично, ако иска да вземе надмощие, и че трябва да му подава мислите си „на час по лъжичка“. И още нещо, жените не бива никога да говорят многопистово, когато спорят с мъже — стрелите им просто няма да попаднат в целта.