Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (26) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Целите сме в слух

В миналото ни битие на примати, ушите ни са наподобявали тези на кучетата, котките и конете. Ушите на кучето (някога днешните наши човешки уши са имали същата форма) са способни да чуват ултразвуците, които ние вече не можем да долавяме. Проучвания показват, че кучешките уши отличават звукови честоти до 50 000 трептения в секунда, а понякога и много високи честоти, достигащи до 100 000 трептения в секунда. Човешко бебе може да отличи звуци с честота до 30 000 трептения в секунда, но с годините тази способност намалява, за да стигне до 20 000 трептения в секунда в късния пубертет и до 12 000 на около шестдесетгодишна възраст. Сегашните hi-fi стереосистеми оперират с 25 000 трептения в секунда, а това означава, че ще си хвърлите парите на вятъра, ако подарите ново стерео на дядо си и баба си — те почти няма да го чуват.

Кучешко ухо

Човешко ухо

В човешкото ухо има закърнели остатъци от девет мускула и с тяхна помощ около 20% от хората все още могат да мърдат ушите си. Изглежда, че с течение на еволюцията ушите ни са се фиксирали неподвижно, защото сме обръщали глави по посока на звука, при което краищата на ухото са се сгъвали, за да приглушат силната деформация на звука. Чарлз Дарвин смята, че малката бучица от вътрешната страна на горната външна сгъвка на човешкото ухо е останка от връхчето на някогашните ни заострени уши и нарича тази бучица „връхче на Дарвин“.