Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Жените говорят завоалирано

Отначало това беше една чудесна, отморяваща неделна разходка с кола, през красива долина, на няколко часа път от вкъщи. Постепенно пътят започна да се вие в полите на планината, затова Джон изгаси радиото, за да може да се съсредоточи върху завоите. Просто му беше невъзможно и да внимава за тях, и да слуша музика.

— Джон — обади се приятелката му Алисън, — не ти ли се иска чашка кафе?

Джон се усмихна и отвърна:

— Не, благодаря. Много съм си добре така.

Помисли си, че е много мило от нейна страна да му предложи. Но след около девет минути Джон си даде сметка, че Алисън подозрително дълго мълчи, което го накара да заподозре, че е сгафил нещо.

— Всичко наред ли е, мила? — попита той със свито сърце.

— Просто прекрасно! — отвърна тя през зъби. Смутен и объркан, Джон попита:

— Тогава… какъв е проблемът?

Тя се позасмя горчиво и подигравателно:

— За нищо на света не би спрял, нали!

Аналитичният ум на Джон се опита да си спомни кога му беше казала да спре. Повече от сигурен беше, че не е искала да спира и й го каза. Алисън му отговори, че би трябвало да бъде поне малко по-чувствителен, защото когато го попитала дали иска чашка кафе, това всъщност означавало, че тя би искала да спрат и да изпият по едно кафе.

— Да не би да искаш да ти чета мислите! — сопна се Джон саркастично.

„Говори по същество!“ е друга заповед, която мъжете навсякъде по света редовно изстрелват гневно към жените си. Когато говори, жената използва индиректна, косвена реч, което означава, че говори завоалирано, с недомлъвки. Индиректната реч е типично женски специалитет и служи за постигане на специфична цел — да бъдат изграждани и поддържани добри взаимоотношения с другите хора, като се избягва агресивността, сблъсъка и несъгласието. Този тип реч е в пълно съзвучие с основната задача на закрилницата на семейното гнездо — изграждането на хармонични отношения с околния свят, за да се осигури спокойствие за отглеждането на децата.

 

Завоалираната реч е много полезна в общуването между жените, но често няма никакъв смисъл спрямо мъжете, защото те просто не разбират правилата на играта.

 

Женският мозък е процесно ориентиран, затова жените обожават процеса на общуването. Но за мъжете липсата на ясна структура и цел е твърде объркваща, затова те често обвиняват жените, че не знаят за какво говорят. Когато става въпрос за бизнесотношения, индиректната реч може да се окаже съсипваща за жените, тъй като мъжете са неспособни да следят многопистовия индиректен разговор и в крайна сметка е възможно да отхвърлят предложенията на жената, изискванията й или настояването за по-добро заплащане и издигане в йерархията. И макар че завоалираната реч е чудесна за изграждане на близки взаимоотношения, има случаи когато, за жалост, предимствата й могат да се превърнат в недостатъци, ако коли и самолети започнат да се разбиват, защото шофьорът или пилотът не е наясно какво всъщност му се казва.

Индиректната реч обикновено включва редица определителни изрази — „един вид“, „малко нещо“, „до известна степен“. Представете си, че по време на Втората световна война британският премиер Уинстън Чърчил беше използвал индиректна реч, за да вдъхнови съюзниците за борба срещу хитлеристката заплаха. Едва ли ефектът би бил същият, ако речта бе прозвучала така: „Ще се бием с тях един вид по бреговете ни… ще се сражаваме малко нещо из полята… и никога, до известна степен, няма да се предадем.“ Съюзниците като нищо можеха и да изгубят войната.

Няма никакъв проблем, когато при общуването помежду си жените си служат с индиректна реч — те са изключително чувствителни към нея и без никакви затруднения могат да доловят истинския смисъл на казаното. Но използването й при общуване с мъже може да бъде наистина катастрофално. Защото мъжете говорят с директна реч и приемат казаното буквално. И все пак, с търпение и постоянство, и мъжете, и жените могат да се научат да се разбират едни други.