Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Why Men Don’t Listen and Women Can’t Read Maps, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 57 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Алън и Барбара Пийз

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния

Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта

Английска. Първо издание

 

Превод: Корнелия Стефанова Великова-Дарева

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Редактори: Анжела Кьосева, Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Ани Господинова

 

Формат 60×90/16. Печатни коли 20. 6000 лв./6 лв.

Издателска къща „Сиела“, София, 1999

ISBN 954-649-227-2

История

  1. — Добавяне

Има ли жени-сексуални маниачки

Ако извънземни кацнат на Земята и прегледат подборка от нашите списания, предназначени за мъже и за жени , книги и филми, те много бързо биха си направили заключението, че земните жени са силно сексуални и мултиоргазмични, просто ненаситни. А ако после същите извънземни прочетат или погледат някои от порнографските издания, които произвеждаме като рутинна практика, това окончателно ще затвърди мнението им, че земните жени притежават ненаситен сексуален апетит и биха обладали всеки мъж, който им се изпречи пред очите, независимо от обстоятелствата. Това е насажданият от медиите женски образ, на чиято „висота“ трябва да бъде съвременната жена.

В действителност, лакомата за мъже сексманиачка е рожба на въображението и сексуалните фантазии на повечето мъже, но в живота тези жени са по-малко от 1% от всички останали. В резултат обаче на тази повсеместно тиражирана изкривена представа, днес една жена трудно би повярвала на мъж, който й каже, че му харесва как изглежда, когато е гола. Сексуалната фантазия за жената — разюздана хищница обикновено засяга единствено съвременните мъже и жени, защото техните родители, баби и дядовци никога не са били подлагани на такъв натиск да приемат идеята за жена с типично мъжко отношение и поведение към секса. И пак в резултат на тази изкривена представа, много жени се чувстват ненормални или дори фригидни, защото не само не припокриват, но дори не се и доближават до този насаждан от медиите женски образ. От своя страна пък, мъжете са принудени да повярват, че днешните жени имат по-голяма охота за секс и затова често се чувстват ядосани, измамени и провалили се, тъй като жените не само че не си го искат направо и безпардонно, но и рядко поемат инициативата за първата стъпка към секс. Със статии по списанията, чиито заглавия натрапчиво крещят: „Стани мултиоргазмична за пет дни!“, „Как да свалим в леглото европейски любовник“, „Тантричен секс — може да удържаш часове наред“, „За три години имах 300 любовника!“ и „Как да го удържим твърд цяла нощ“ няма нищо чудно в това, че мъжете и жените са подлъгани да си мислят, че на жените само секс им е в главата.

 

Женските движения освободиха отношението на жената към собствената й сексуалност, но не увеличиха заложеното в нея биологично желание за секс.

 

Хилядолетия наред желанието на жената за секс е оставало неизменно едно и също, като единствената промяна понастоящем е, че за него вече се говори открито. Сексуалният апетит на съвременната жена вероятно не се различава от този на майка й, баба й или прабаба й, но по-възрастното поколение жени са го потискали и определено не са го обсъждали на всеослушание. Преди появата на Хапчето, разочарованието и неудовлетворението на жената от секса вероятно са били много по-големи. Но не пък чак толкова, колкото днешните медии се опитват да ни внушат.