Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (25) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Защо мъжете не могат да излъжат жената

Проучванията ни във връзка с книгата „Езикът на тялото“^[1] разкриват, че при общуване „лице в лице“ несловесните сигнали предават от 60% до 80% от смисъла на посланието, докато гласовите звуци — от 20% до 30%. Останалите от 7% до 10% са предавани посредством думи. По-добре развитият сензорен апарат на жената бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави жената по-способна да съпоставя, съчетава и отличава различните словесни, визуални и други сигнали.

Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък — и то е известно на повечето жени — да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената. Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита. Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеяло, метнато върху главите на двамата.

Жената — ходещ детектор на лъжата