Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1806 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
- Сканиране
- NomaD (2008)
Издание:
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
История
- — Добавяне
Махнете се, паркове с рози уханни!
Да бродят там галени градски чеда!
Аз търся скалите, със сняг увенчани,
где има любов, где цари свобода.
Каледонийо, влюбен съм в твоите грамади,
там мълнии палят в небето пожар,
там вместо фонтани шумят водопади —
за твоите долини тъжа, Лох-на-Гар[1].
Премина сред тях мойто детство щастливо;
там носех шотландска барета и плед;
през твоя лес боров вървях мълчаливо,
от спомен за вождове мъртви обзет.
Не се връщах вкъщи, преди да изгрее
звездата полярна със сребърен чар;
духът на легендите в мене живее,
които разказват във теб, Лох-на-Гар.
„О, сенки на мъртви! На мен ли шептите
и с вихъра ваши ли думи летят?“
Навярно духът на герой в тъмнините
препуска със вятъра в родния кът.
Когато край Лох-на-Гар буря затътне,
когато е зимата в своя разгар —
докарват фъртуните облаци мътни
и сенки блуждаят над теб, Лох-на-Гар!
Видение тъмно не ви ли разказа
Защо бас съдбата не би награди?
В Кълоден за смърт ориста би беляза.
Венци и победи не би отреди.
Щастливи геройската смърт би направи
и гроб са ви днес пещерите в Бремар[2].
Шотландската гайда неспирно ви слави
и ехото пее за вас в Лох-на-Гар.
Напуснах те аз преди много години,
ще дойда пак — странника ти приюти!
На мене със своите голи долини
по-мил от полята английски си ти.
О, Английо! Твоята хубост е стайна
за мен, скитал там от чукар на чукар.
Магьосва ме вашта мощ дива, безкрайна —
о, стръмни и мрачни била в Лох-на-Гар!
1806