Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

I

От хълма над купола нявга свещен

видях те, Сион, от Рим покорен.

Сетно слънце се скри, сетен поглед назад

хвърлих аз, осветен от горящия град.

II

Потърсих дома си и храма велик,

За бъдното робство забравил за миг,

ала само юмруци в окови видях

и светините свидни, превърнати в прах.

III

Тук залеза често бях гледал така

да хвърля позлата със щедра ръка

и по храма да гаснат последни лъчи

все пред моите жадни за хубост очи.

IV

На същия връх застанал бях пак,

но без да се усетя, че спуска се мрак.

О, защо гръм не блесне и цял легион

не рухне безжизнен пред твоя амвон?

V

Няма идол фалшив да петни тоз олтар,

де Йехова единствен е бил господар.

И макар да са пръснати твоите деца,

вечно властваш ти, Господи, в наште сърца.

 

1815

Бележки

[0] Тит /79-81/ — римски император, който разрушава въстаналия срещу римското владичество Ерусалим през 70 г. Бел. ред.

Край
Читателите на „В деня на разрушаването на Ерусалим от Тит“ са прочели и: