Майкъл Муркок
Ето Човека! (18)

Осемнадесета глава

Радвай се много сионова дъще, възклицавай ерусалимска дъще, Ето, твоят цар иде при тебе, Той е праведен и спасява, Кротък и възседнал осел, Да! На осле, рожба на ослица.

Захарий 9:9

— Осанна! Осанна! Осанна!

Глогауър влезе в града яхнал магаре, а учениците му тичаха отпред и разхвърляха палмови клонки. От двете страни на улицата се бяха събрали тълпи от хора, дочули мълвата за идването му.

Най-сетне пророкът бе изпълнил древните предсказания и множеството повярва в него, повярва, че е дошъл, в името на Адоная, да ги поведе срещу римляните. Вероятно сега той се бе отправил към дома на Пилат, за да се възправи срещу прокуратора.

Глогауър се огледа смутено. Макар и посмекчен от наметките на учениците му, гърбът на магарето бе доста неудобен. Той се залюля и се вкопчи в гривата на животното. Чуваше думите, но в глъчката не можеше да ги отличи.

— Осанна! Осанна!

Отначало всичко се сливаше в едно общо „уусана“, докато разбере, че всъщност викат „освободи ни“ на арамейски.

— Освободи ни! Освободи ни!

Йоан бе възнамерявал да въстане с оръжие в ръка срещу римляните по време на тазгодишната Пасха. Много бяха онези, които жадуваха да го последват.

Сега вярваха, че той е заел мястото на Йоан като водач.

— Не — мърмореше той, вглеждайки се в изпълнените с надежда лица. — Не. Аз съм месия. Аз не мога да ви освободя. Не мога…

Вярата им бе неоснователна, но не можеха да го чуят, заглушени от собствените си викове.

Карл Глогауър се превърна в Христос и Христос влезе в Ерусалим. Историята се приближаваше към своята кулминационна точка.

— Осанна!

Това го нямаше в историята. Той не можеше да им помогне.

Това бе неговата плът.

Неговата плът, раздавана парче по парче на всеки, който я пожелае. Тя повече не му принадлежеше.

Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. Затова Симон Петер му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като потопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. И тогава подир залъка, сатана влезе в него, и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

Йоан 13: 23–27

С озадачено изражение на лицето Юда Искариотски излезе от стаята и се отправи по задръстените от тълпи улици към двореца на управителя. Макар да разбираше, че е важна част от плана за примамване на римляните в клопка, той намираше цялата схема за доста глуповата. По улиците се усещаше някакво напрегнато очакване. Из града патрулираха доста повече римски войници от обикновено.

— Но те нямат никакъв повод да те арестуват, учителю — бе казал той на пророка.

— Аз ще им дам повод — отвърна му пророка.

 

 

Пилат се взря с презрение в очите на евреина.

— Не плащаме на осведомители, чиято информация по-късно се оказва неверна — предупреди го той.

— Не го правя заради парите, господарю — отвърна Юда с престорено подкупващ маниер, какъвто изглежда римляните очакваха от евреите. — Аз съм лоялен поданик на императора.

— Кой е този бунтовник?

— Исус от Назарет, господарю. Той влезе в града днес…

— Зная. Видях го. Но чух, че проповядвал мир и законосъблюдение.

— За да те измами, господарю. Но днес се издаде като предизвика фарисеите, говорейки против римляните. Той разкри истинската си същност.

Пилат се намръщи. Това съвпадаше с представите му за този вид лъжепророци.

— Имаш ли доказателства?

— Стотици ще свидетелстват против него.

— Свидетелите нерядко имат лоша памет — каза Пилат. — Как ще ги разпознаем?

— Тогава аз ще свидетелствам против него. Аз съм един от неговите ученици.

Изглеждаше твърде хубаво, за да бъде истина. Пилат прехапа устни. Не можеше да си позволи да обиди фарисеите в този момент. Достатъчно ядове си имаше с тях. Кайафа ще бъде първия, който ще извика „несправедливост“ ако той арестува пророка.

— Казваш, че обиждал свещениците?

— Твърди, че е законният Юдейски цар, потомъка на Давид — каза Юда, повтаряйки думите, които Исус му бе наредил да каже.

— Така ли? — Пилат се загледа замислено през прозореца.

— А що се отнася до фарисеите, господарю…

— Какво за тях?

— Те желаят смъртта му. Знам го от сигурно място. Някои от онези фарисеи, които не са съгласни със старейшините го предупредиха да напусне града, но той отказа.

Пилат кимна. Очите му се присвиха докато обмисляше информацията. Макар да мразеха пророка, фарисеите със сигурност щяха да направят политически капитал от арестуването му.

— Фарисеите искат да им се махне от пътя — продължи Юда. — Хора от всички страни се стичат, за да го слушат и днес много от тях се разбунтуваха в Храма.

— Значи той е бил причината, така ли? — бяха му докладвали, че малка група е нападнала в Храма среброменителите и се е опитала да ги ограби.

— Разпитай онези сред арестуваните, които са вдъхновители на деянието — каза Юда. — Те са хора на Назарянина.

Пилат продължи да дъвче замислено долната си устна.

— Не мога да извърша арест — каза той. Положението в Ерусалим бе достатъчно напрегнато и ако арестува този „цар“ можеше да последва невиждан по размери бунт, какъвто нямаше сили да спре. Желаеше безредици, но не искаше той да излезе причината за тях. Не евреите, а Тиверий щеше да го обвини тогава. Но ако евреите извършеха ареста, това щеше да насочи гнева на хората срещу тях и да развърже ръцете му за по-активни действия. Ако можеше само да принуди фарисеите да извършат този арест.

— Чакай тук — каза той на Юда. — Ще изпратя послание на Кайафа.

Дохождат на едно място наречено Гетсимания, и Той каза на учениците Си: Чакайте тука докато се помоля. И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и тъгува. И каза им: Душата Ми е прескърбна до смъртта, постойте тука и бдете.

Марк 14:32-34

Глогауър вече виждаше задаващото се множество. За първи път откакто напусна Назарет се почувства физически слаб и изтощен.

Възнамеряваха да го убият. Трябваше да умре, вече се бе примирил с тази мисъл, макар да се страхуваше малко от болката. Отпусна се върху неравната земя на хълма, загледан в приближаващите се факли.

„Идеалът на мъченичеството — веднъж бе заявила Моника — не е нищо друго, освен патологичен мазохизъм, лесен начин да се забрави чувството за отговорност, метод за контрол на репресирани хора…“

— Едва ли е толкова просто…

— Така е, Карл.

Сега вече ще й покаже на Моника.

Жалко само, че тя никога не ще разбере. Възнамерявал бе да й напише за всичко и да остави писмото в Машината на времето с надежда, че някой ден ще го намерят. Странна му се струваше позицията, която тогава бе защитавал. Никога не е бил религиозен, поне в обичайния смисъл на думата. По-скоро агностик^[1]. Не от убеждение защитаваше религията от циничното съжаление на Моника, а от недоверие към идеала, в който тя бе вложила своята вяра — науката, способна да реши всички проблеми. Не можеше да сподели тази вяра и не му оставаше нищо друго, освен християнската религия със своя Бог. В съзнанието му се бореха съмнението във физическата реалност на този бог и подозрителността към всесилната наука.

 

 

„Науката е принципно противопоставена на религията — твърдеше Моника. — Няма значение точно колко йезуити ще се съберат, за да осмислят възгледите си за науката, неоспорим факт е, че религията не е в състояние да възприеме фундаменталните постановки на науката, а в самата същност на науката е да щурмува фундаменталните принципи на религията. Единствената област, в която не съществуват различия и където няма война е фундаменталното предположение. Човек може да предполага или не, че има Господ. Но веднага след като започне да защитава предположението си възниква конфликт.“

— Ти говориш за организираната религия…

— Говоря за религията като противопоставяне на вярата. Кой има нужда от ритуалите на религията, когато вместо тях разполагаме с много по-усъвършенстваните ритуали на науката? Науката предлага солидна база, върху която да се формулира система от философски и морални понятия. Не се нуждаем вече от моркова на небесата и пръчката на ада, сега когато науката е в състояние да предсказва последствията от нашите действия, за да можем да преценим до колко те са целесъобразни.

— Не мога да се съглася.

— Това е защото си болен. И аз съм болна, но мога поне да се надявам на оздравяване.

— Аз мога да се надявам само на скорошна смърт…

Както се бяха уговорили Юда го целуна по бузата, след което група от храмови стражи и римски воини го обкръжиха.

На римляните той каза:

— Аз съм Юдейския цар.

А на фарисеевите слуги:

— Аз съм месията, дошъл да погуби вашите господари.

Сега вече бе обречен и последния ритуал трябваше да се състои.