Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Andromeda Strain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 83 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от dannie)
  3. — Добавяне

XXVIII. ИЗПИТАНИЕ

Стоун както и преди следеше Бъртън на екрана от контролния пункт.

— Кислородът вече е пуснат — посрещна той Хол.

— Спрете го — нареди Хол.

— Какво?

— Спрете го и оставете Бъртън при нормални условия.

— Какво?

— Спрете го и оставете Бъртън при нормални условия.

Хол гледаше Бъртън. Явно кислородът беше започнал да му действа. Не дишаше толкова бързо, гърдите му бавно се повдигаха.

Взе микрофона.

— Бъртън, тук е Хол. Намерих отговора. Щамът се размножава само в много малък диапазон на PH. Разбирате ли? Много малък диапазон. Щом имате повишена киселинност или алкалност на кръвта, сте в безопасност. Искам да бъдете в състояние на респираторна алкалоза. Затова дишайте колкото можете по-бързо.

— Но тук влиза чист кислород. Ще стане пренасищане и ще загубя съзнание. И без това вече се чувствам като замаян.

— Не, няма. Ние изключихме кислорода. Сега дишайте колкото се може по-бързо.

— Дайте му въздух с повече въглероден двуокис.

— Но „Андромеда“ най-добре се размножава в среда на въглероден двуокис.

— Да, но не при неблагоприятно PH на кръвта. Сега разбирате, нали? Въздухът няма значение, а кръвта има. Трябва да създадем неблагоприятен баланс на кръвта.

Изведнъж Стоун разбра:

— Наистина, бебето много викаше.

— Точно така, затова.

— А старецът с аспирина имаше учестено дишане.

— Освен това пиеше „Стерно“.

— Така че и двамата са имали доста нарушен алкално-киселинен баланс — разсъждаваше Стоун.

— Така е — потвърди Хол, — грешката ми е, че обръщах внимание само на ацидозата и не разбирах как у бебето се е увеличила киселинността. А то било точно обратното — увеличила се е алкалността. Така че можеш да се спасиш и по двата начина — или много киселина, или много малко киселина — само да не си в диапазона на растежа на „Андромеда“.

Хол се обърна пак към Бъртън:

— Продължавайте да дишате бързо. Не спирайте. Движете гръдния кош, за да отделяте повече въглероден двуокис. Как се чувствате?

— Добре — отвърна Бъртън задъхано. — Уплаших се… но сега е добре.

— Така, отлично.

— Вижте какво — Стоун погледна Хол. — Не можем да го държим така до безкрайност. Рано или късно…

— Разбира се, но трябва първо да алкализираме кръвта му — поясни Хол и се обърна пак към Бъртън:

— Огледайте се и вижте няма ли в лабораторията нещо, което да повиши PH на кръвта ви.

Бъртън се огледа.

— Не виждам нищо.

— Сода бикарбонат? Витамин С? Оцет?

Бъртън неистово ровеше всред шишенцата и епруветките на полицата и поклати отрицателно глава:

— Нищо няма.

Хол почти не го чу. Той броеше вдишванията — тридесет и пет в минута. Дишането беше дълбоко и хубаво. Това щеше да го поддържа известно време, но наистина рано или късно той щеше да се изтощи. Дишането беше трудна работа — можеше да загуби съзнание.

Хол огледа лабораторията. Изведнъж забеляза плъха. Черният норвежки плъх стоеше тихичко в клетката си в ъгъла и наблюдаваше Бъртън.

Хол замръзна на мястото си.

— Този плъх…

Той дишаше бавно и леко. Стоун също го забеляза:

— Какво, по дяволите, става…

В този момент лампите замигаха и компютърът светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛЯ

В-112-6886

— Господи — възкликна Стоун.

— Къде е това уплътнение?

— На една от обвивките — свързана е с всички лаборатории. Главното херме…

Екранът пак светна.

АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ:

А-009-54-78

В-430-0030

Н-906-6656

Те четяха надписите с удивление.

— Нещо става — каза Стоун. — Нещо много лошо.

— Не разбирам…

Хол възкликна:

— Детето, разбира се, детето.

— Детето?

— И тоя проклет самолет. Всичко съвпада

— За какво говорите? — ядоса се Стоун.

— Детето е нормално — отговори Хол, — значи то може да плаче и да разруши алкалнокиселинния си баланс. Добре. Това е попречило на щама „Андромеда“ да проникне в кръвта му и да го убие.

— Да, да — отговори Стоун нетърпеливо. — Вече ми казахте това.

— А КОГАТО СПРЕ ДА ПЛАЧЕ?

Стоун го погледна втренчено. Нищо не каза.

— Искам да кажа — поясни Хол, — че рано или късно бебето щеше да спре да плаче. Значи алкално-киселинният му баланс щеше да се възстанови и то пак щеше да бъде уязвимо за заразата.

— Да.

— И въпреки това, то не е умряло.

— Може би някакъв бърз начин за изработване на имунитет.

— Не е възможно. Има само две обяснения. Когато детето спре да плаче или организмът вече не е там, издухал го е вятърът, или организмът…

— Да, разбира се, той се променя, мутира — сети се Стоун.

— Изменил се е в безвредна форма. И може би още се променя. Сега изглежда не е опасен за хората, само яде гумата на изолацията.

— Ах, да, самолета…

Хол кимна.

— Никой от войниците на земята не е пострадал, но във въздуха пилотът е видял със собствените си очи как пластмасата на самолета му се топи.

— Значи сега Бъртън е изложен на съвсем друг, безвреден организъм. Затова и плъхът е жив.

— Затова и Бъртън е жив — допълни Хол. — Не е необходимо да диша бързо. Той е жив защото щамът „Андромеда“ се е променил.

— Той може да се промени отново — предположи Стоун. — А ако повечето мутации стават едновременно с размножаването и нарастването на организма…

Изведнъж завиха сирените и червената светлина на компютъра светна.

СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ НУЛА. ПЕТИ ЕТАЖ ЗАРАЗЕН И ИЗОЛИРАН.

Стоун се обърна към Хол:

— Бързо. Излизайте. Тук няма подстанция. Тя е в другия сектор.

За момент Хол гледаше с недоумение и си седеше на стола. Изведнъж разбра, втурна се към вратата, за да изтича коридора. В същия момент чу как нещо изсвистя и тежка стоманена врата му препречи пътя.

Стоун изруга:

— Хванахме се. Ако бомбата избухне, ще разпръсне микроорганизмите по цялата земя. Ще се получат хиляди мутации, всяка ще убива по свой начин. Никога няма да можем да се избавим.

Монотонният механичен глас повтаряше по високоговорителя:

ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ОБЯВЕНА Е ТРЕВОГА. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН.

За миг настъпи тишина, после се чу прещракване — сменяше се записът. Мис Гладис Стивънс от град Омаха, щата Небраска, съобщи тихо:

ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО АТОМНИЯ ВЗРИВ.